Герои на Четвърти курс

Име: (не избирайте прекалено завъртяни и сложни имена, които трудно се запомнят; не смесвайте например испанско и английско име, освен ако не е свързано с историята ви; също така няма да се приемат хора с еднакви имена - все пак няма да имаме сто човека, които се казват Джесика или Том...)
Възраст: ( 14, ако не сте повтаряли )
Кръв: (чиста, смесен брак, мъгълокръвна; айде сега не ми се изреждайте всички чистокръвни, защото най-великият магьосник не е такъв и половината ученици в Хогуортс са смесени или мъгълокръвни..)
Дом: (след като се разпределите, попълнете полето)
Външен вид: ( поне 5-6 реда; опишете как изглежда героят вид; цвят на коса, очи, слаб/дебел, висок/нисък и всякакви други външни белези, които се сетите.)
Характер: (поне 5-6 реда; опишете каква личност е, какво обича, мрази, страхува се, как се държи с околните и всичко, което се сетите)
История: (тук вече сме стриктни и искаме повече от 10 реда; трябва да опишете живота на героя си от раждането му, до постъпването му в Хогуортс; всякакви злоуполуки, животът му в мъгълския свят...)
Допълнително: (ако има нещо, неспоменато по-горе, напишете го тук.
Снимка: (тя е задължителна, за да можем да си изградим по-ясна представа за героя ви; да не се повтаря със снимката на друг потребител; съобразявайте се с възрастта)

Четиринадесет годишна луда глава.
Мътнород, израснала чрез грижите на мъгъл.
Хафълпафско дете.

Външен вид.
Като начало е стройна на вид, поради факта, че бабичката й не е имала много пари за да я храни. След години недохранване и двойно количество изкарана енергия момичето е спечелило своята красива фигура, от която изобщо не се интересува. Светлата й кожа, което никога не променяше цвета си и винаги бе това скучно бяло, като тебешир, като мрамор, но също и красиво по свой, блед начин. Не се различава по останалите, когато стане дума за височина – за едно четиринадесет годишно девойче метър и седемдесет са нормални за нея сантиметри. Когато пропуска ядене, ръцете й сякаш бързо отслабват и стават изключително кльощави, или поне до толкова, че да се развали обичайната симетрия, която притежава. Има издължен врат, покрит с множество рани и драскотини. Лицето й има някакъв по-тъмен и кадифен оттенък, на което няма пъпки. Леко издължено, завършващо с деликатно закръглена брадичка, която през повечето време е вирната високо във въздуха, понякога изразявайки своята гордост, друг път просто безгрижно наблюдаване на облачетата. Бузки, които имаха навика да аленеят, когато е ядосана или притеснена. Устни, които приличат на яркочервени, но ефекта е заради светлата й кожа и светлината. Над тях има островръхо носле и бурни шоколадови очи, скрити под гъсти мигли. Челото й е скрито под руси кичури, които са идеално прави. Косите й, които имат слабостта да се начупват при влажно време, често бяха пуснати волно на рамо, поради това, че никога не можеха да се пречкат пред очите на Еърс.

Характер.
Най-важното – вярна. Като кученце, което не може без стопанина си, тя се привързва бързо и притежава силата да тъжи за любимите си неща, въпреки че те не са повече от две-три. Не е имала нито един приятел, освен една позната от мъгълското училище, която й е давала няколко пъти учебник или тетрадката си. От първо впечатление ще си помислиш, че е странна птица. От второ – изключително дружелюбна и вярна приятелка, готова да се хвърли в огъня за теб (или върху въпросния седмокурсник, който ти прави забележка без да си направил нищо). Обича да потъва в своя собствен и единствен свят, знаейки, че там е преуспяла, умна, красива и невероятна, а и там се случват наистина хубави неща, които тя с удоволствие би искала да преживее.
Когато се налага обаче няма нищо общо с ежедневното си сдържано лице. Не може да се спори с нея и дори да не е права ще отстоява своите думи. Не е в природата й да си връща думите. Понякога е прекалено директна и изказва мнението си без да мисли, което е причина да няма дружки, където и да отиде. Рядко избухва, но когато й се карат мълчи, след което излива своите мисли и чувства. Слабото й място е факта, че не може да бъде съсредоточена. Винаги нещо й отвлича вниманието, с годините това сякаш е направило ума й по-плитък отколкото на останалите, затова силата на Ел определено не е запомнянето на уроци и приказки.

История (неин разказ).
Не знам къде съм родена, не помня нищо от четири годишна насам, а първият ми спомен е лудото лице на бабичката, при която живея от неизвестно време. Тя си няма никой, освен мен, но не се и съмнявам.
Не й знам името, нито тя моето, затова ми казва ‘бебчо’, а аз ‘бабке’, въпреки факта, че съм я заговаряла един-единствен път в живота си. Всъщност бабичката е доста разфокусирана и когато я погледнеш и видиш огромните й зелени очи с увеличението й от старите очила и ти би се объркал. Ниска и пълна, нейния приятел е котката, която отдавна умряла си стоеше вкопчена за жилетката й, а тя продължаваше да я гали, без дори да осъзнава с години наред. Това е моето семейство.
Живеем в една къща на два етажа. На втория е моята стая. Намира се на един хълм, който е единствен в нашия крайбрежен град Пул, в Лондон. От прозореца си виждам една част от града, която е близо до нас, виждам залеза, изгрева над горите, чувам и плисъка на морето. Моята бабка не обича тази картина, защото никога не я е гледала, за разлика от телевизора в хола, който работи денонощно. Спалнята й всъщност е нашата всекидневна, но не влизам там – не искам да я притеснявам.
Детството си съм изкарала сред градината – най-вече бодливите храсти, ако разгледате белезите по тялото ми. Нямам родители, но пък маман* винаги е била нещо като моя баба, въпреки това, че никога не сме си помагали или дори говорили.
Когато станах на седем сама разбрах, че децата като мен ходят на училища. Това бе първият в път в който говорих с бабката. Тя реши да ме запише и аз тръгнах. Мислех, че е място, където хората се забавляват, но след първи клас се отказах, понеже бе скучно и се върнах към обичайните си дни.
Скучния ми живот обаче приключва на един мой рожден ден. През прозореца ми прелита една красива, снежна сова с писмо до мен. След време заминах за въпросното училище, макар че не бях много сигурна дали някой не си правеше шега с мен.

* маман – прякор на ‘бабката’ или жената, която живее с нея.