Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Герои на Четвърти курс

Предишната тема Следващата тема Go down

Герои на Четвърти курс

Писане by Дева Мъсъл on Съб Юни 04, 2011 8:57 pm

Име: (не избирайте прекалено завъртяни и сложни имена, които трудно се запомнят; не смесвайте например испанско и английско име, освен ако не е свързано с историята ви; също така няма да се приемат хора с еднакви имена - все пак няма да имаме сто човека, които се казват Джесика или Том...)
Възраст: ( 14, ако не сте повтаряли )
Кръв: (чиста, смесен брак, мъгълокръвна; айде сега не ми се изреждайте всички чистокръвни, защото най-великият магьосник не е такъв и половината ученици в Хогуортс са смесени или мъгълокръвни..)
Дом: (след като се разпределите, попълнете полето)
Външен вид: ( поне 5-6 реда; опишете как изглежда героят вид; цвят на коса, очи, слаб/дебел, висок/нисък и всякакви други външни белези, които се сетите.)
Характер: (поне 5-6 реда; опишете каква личност е, какво обича, мрази, страхува се, как се държи с околните и всичко, което се сетите)
История: (тук вече сме стриктни и искаме повече от 10 реда; трябва да опишете живота на героя си от раждането му, до постъпването му в Хогуортс; всякакви злоуполуки, животът му в мъгълския свят...)
Допълнително: (ако има нещо, неспоменато по-горе, напишете го тук.
Снимка: (тя е задължителна, за да можем да си изградим по-ясна представа за героя ви; да не се повтаря със снимката на друг потребител; съобразявайте се с възрастта)

_________________
avatar
Дева Мъсъл
Министър на Магията
Министър на Магията

Брой мнения : 334
Дата на регистрация : 19.08.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Четвърти курс

Писане by Еърс Монфор on Съб Юни 04, 2011 9:04 pm

Еърс Лили Монфор
Ели, Али, Еа, Ес, Еър, (Ли)Монка, Лили...


Четиринадесет годишна луда глава.
Мътнород, израснала чрез грижите на мъгъл.
Хафълпафско дете.


Външен вид.
Като начало е стройна на вид, поради факта, че бабичката й не е имала много пари за да я храни. След години недохранване и двойно количество изкарана енергия момичето е спечелило своята красива фигура, от която изобщо не се интересува. Светлата й кожа, което никога не променяше цвета си и винаги бе това скучно бяло, като тебешир, като мрамор, но също и красиво по свой, блед начин. Не се различава по останалите, когато стане дума за височина – за едно четиринадесет годишно девойче метър и седемдесет са нормални за нея сантиметри. Когато пропуска ядене, ръцете й сякаш бързо отслабват и стават изключително кльощави, или поне до толкова, че да се развали обичайната симетрия, която притежава. Има издължен врат, покрит с множество рани и драскотини. Лицето й има някакъв по-тъмен и кадифен оттенък, на което няма пъпки. Леко издължено, завършващо с деликатно закръглена брадичка, която през повечето време е вирната високо във въздуха, понякога изразявайки своята гордост, друг път просто безгрижно наблюдаване на облачетата. Бузки, които имаха навика да аленеят, когато е ядосана или притеснена. Устни, които приличат на яркочервени, но ефекта е заради светлата й кожа и светлината. Над тях има островръхо носле и бурни шоколадови очи, скрити под гъсти мигли. Челото й е скрито под руси кичури, които са идеално прави. Косите й, които имат слабостта да се начупват при влажно време, често бяха пуснати волно на рамо, поради това, че никога не можеха да се пречкат пред очите на Еърс.

Характер.
Най-важното – вярна. Като кученце, което не може без стопанина си, тя се привързва бързо и притежава силата да тъжи за любимите си неща, въпреки че те не са повече от две-три. Не е имала нито един приятел, освен една позната от мъгълското училище, която й е давала няколко пъти учебник или тетрадката си. От първо впечатление ще си помислиш, че е странна птица. От второ – изключително дружелюбна и вярна приятелка, готова да се хвърли в огъня за теб (или върху въпросния седмокурсник, който ти прави забележка без да си направил нищо). Обича да потъва в своя собствен и единствен свят, знаейки, че там е преуспяла, умна, красива и невероятна, а и там се случват наистина хубави неща, които тя с удоволствие би искала да преживее.
Когато се налага обаче няма нищо общо с ежедневното си сдържано лице. Не може да се спори с нея и дори да не е права ще отстоява своите думи. Не е в природата й да си връща думите. Понякога е прекалено директна и изказва мнението си без да мисли, което е причина да няма дружки, където и да отиде. Рядко избухва, но когато й се карат мълчи, след което излива своите мисли и чувства. Слабото й място е факта, че не може да бъде съсредоточена. Винаги нещо й отвлича вниманието, с годините това сякаш е направило ума й по-плитък отколкото на останалите, затова силата на Ел определено не е запомнянето на уроци и приказки.

История (неин разказ).
Не знам къде съм родена, не помня нищо от четири годишна насам, а първият ми спомен е лудото лице на бабичката, при която живея от неизвестно време. Тя си няма никой, освен мен, но не се и съмнявам.
Не й знам името, нито тя моето, затова ми казва ‘бебчо’, а аз ‘бабке’, въпреки факта, че съм я заговаряла един-единствен път в живота си. Всъщност бабичката е доста разфокусирана и когато я погледнеш и видиш огромните й зелени очи с увеличението й от старите очила и ти би се объркал. Ниска и пълна, нейния приятел е котката, която отдавна умряла си стоеше вкопчена за жилетката й, а тя продължаваше да я гали, без дори да осъзнава с години наред. Това е моето семейство.
Живеем в една къща на два етажа. На втория е моята стая. Намира се на един хълм, който е единствен в нашия крайбрежен град Пул, в Лондон. От прозореца си виждам една част от града, която е близо до нас, виждам залеза, изгрева над горите, чувам и плисъка на морето. Моята бабка не обича тази картина, защото никога не я е гледала, за разлика от телевизора в хола, който работи денонощно. Спалнята й всъщност е нашата всекидневна, но не влизам там – не искам да я притеснявам.
Детството си съм изкарала сред градината – най-вече бодливите храсти, ако разгледате белезите по тялото ми. Нямам родители, но пък маман* винаги е била нещо като моя баба, въпреки това, че никога не сме си помагали или дори говорили.
Когато станах на седем сама разбрах, че децата като мен ходят на училища. Това бе първият в път в който говорих с бабката. Тя реши да ме запише и аз тръгнах. Мислех, че е място, където хората се забавляват, но след първи клас се отказах, понеже бе скучно и се върнах към обичайните си дни.
Скучния ми живот обаче приключва на един мой рожден ден. През прозореца ми прелита една красива, снежна сова с писмо до мен. След време заминах за въпросното училище, макар че не бях много сигурна дали някой не си правеше шега с мен.

* маман – прякор на ‘бабката’ или жената, която живее с нея.
avatar
Еърс Монфор
Хафълпаф, Четвърти курс
Хафълпаф, Четвърти курс

Брой мнения : 17
Дата на регистрация : 15.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Четвърти курс

Писане by Аделин Лерой on Съб Юни 04, 2011 9:45 pm


Име: Аделин Лерой
Години: 14
Курс: 4ти
Дом: Слидерин
Кръв: смесен брак
Външен вид: Още от малка е кльощава, дори родителите й си мислели, че е анорексичка, но лекарите ги успокоили, че детето им е наред. Косата й е дълга малко под раменете и е много светло руса. Това обаче е доста омразен факт за нея, защото в училище повечето съученици й се подигравали с прякори като „блондинката”. Затова копнее да стане пълнолетна и да се боядиса, но това е една тъй неусъществима мечта, защото колкото и да е голяма, майка й няма да й позволи да смени цвета на косата си. Очите на хафълпафката са сини и големи, а зениците й са толкова малки, че понякога не се забелязват. Аделин е много високо момиче и винаги е подминавала връстниците си с поне пет – шест сантиметра. Кожата на французойчето е бледа като млякото, а устните й са с малко по-тъмен розовеникав цвят. Никога не се е водела по така наречените модни тенденции. Самата тя предпочита да си облече дънки, тениска и удобни обувки.

Характер: Аделин е човек с две страни. Първата се проявява при запознанствата, когато е на нови места и обстановката не ѝ е ясна. В тези случаи е тиха, кротка, много свита, почти не обелва дума. Тогава буквално можете да я видите седнала в ъгъла, четейки някаква прашлясала книга от 1892 година. Но и си изгражда репутация на арогантна и самонадеяна, защото тези качества принципно се показват у хората, когато са неуверени. Друг път, когато всичко й е ясно и е сред приятели, е страшно отворена и забавна. Има страхотно чувство за хумор. Обаче си пада голяма бърборана и не спира да говори, дори близките й я наричат латерна.
През свободното си време обича да слуша музика, както и да рисува. Това й е голяма страст. Най-голямата й мания е да си купува боички, както и различни приспособления. В стаята си има огромна кутия, пълна с най-различни четки, например. Страшно е борбена и никога не се предава.

История: Аделин е родена преди четиринадесет години във френския град Лион, който е вторият по големина след Париж. Майка й е адвокат, а баща й лекар. И двамата са много заети хора, но винаги отделят време за любимата си дъщеря, която е и единствена. Най-голямата мечта на момичето е да има брат или сестра, но вече е малко късно за подобни желания. Затова се привързва страшно много към приятелите си.
Всяка година посещава братовчедите си, които са в Довил /френско градче на океана/. Майката на Ади – Саманта, е магьосница, а баща й Франсоа е обикновен човек, нямащ общо с магическия свят, но знае всичко за него покрай съпругата си.
Първата си магия Аделин прави на девет години. Когато тръгва за училище заедно с приятелки, те тръгват да гонят автобуса, защото закъсняват, но той така и не спира. Изведнъж се спрял и тръгнал на заден ход, паркирайки точно пред децата. Това страшно много ги учудило и си мислели, че е просто заради желанието им да се качат, но не било така. Същата вечер слидеринката разказала това на Саманта и тя решила, че е време да й обясни за магията.
На единадесетгодишна възраст, тя получава писмо от Бобатон и с нетърпение отива. Трите години, прекарани там, били прекрасни, незабравими, изпълнени с безброй усмивки и неповторими моменти. Но се случило така, че бащата на Ади трябва да се премести в Лондон, защото там го викат по работа. Затова, сега момичето е прието в Хогуортс, въпреки че въобще не иска. Но това е едно ново начало.

Домашен любимец: Ади си купува малко зайче малко преди да дойде в Хогуортс.
avatar
Аделин Лерой
Слидерин, Четвърти курс
Слидерин, Четвърти курс

Брой мнения : 17
Дата на регистрация : 10.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Четвърти курс

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите