Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Герои на Шести Курс

Предишната тема Следващата тема Go down

Герои на Шести Курс

Писане by Дева Мъсъл on Съб Юни 04, 2011 8:58 pm

Име: (не избирайте прекалено завъртяни и сложни имена, които трудно се запомнят; не смесвайте например испанско и английско име, освен ако не е свързано с историята ви; също така няма да се приемат хора с еднакви имена - все пак няма да имаме сто човека, които се казват Джесика или Том...)
Възраст: ( 16, ако не сте повтаряли )
Кръв: (чиста, смесен брак, мъгълокръвна; айде сега не ми се изреждайте всички чистокръвни, защото най-великият магьосник не е такъв и половината ученици в Хогуортс са смесени или мъгълокръвни..)
Дом: (след като се разпределите, попълнете полето)
Външен вид: ( поне 5-6 реда; опишете как изглежда героят вид; цвят на коса, очи, слаб/дебел, висок/нисък и всякакви други външни белези, които се сетите.)
Характер: (поне 5-6 реда; опишете каква личност е, какво обича, мрази, страхува се, как се държи с околните и всичко, което се сетите)
История: (тук вече сме стриктни и искаме повече от 10 реда; трябва да опишете живота на героя си от раждането му, до постъпването му в Хогуортс; всякакви злоуполуки, животът му в мъгълския свят...)
Допълнително: (ако има нещо, неспоменато по-горе, напишете го тук.
Снимка: (тя е задължителна, за да можем да си изградим по-ясна представа за героя ви; да не се повтаря със снимката на друг потребител; съобразявайте се с възрастта)

_________________
avatar
Дева Мъсъл
Министър на Магията
Министър на Магията

Брой мнения : 334
Дата на регистрация : 19.08.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Шести Курс

Писане by Дженифър Ридъл on Нед Юни 05, 2011 4:40 pm




Име: Дженифър Ридъл
Възраст: 16
Кръв: Чиста
Дом: Рейвънклоу

Външен вид: Дженифър не прилича по нищо на баща си... поне според нея. Може бе малко по очите. Разликата е какво се крие зад тях. Небесносините очи, които в нейния случай излъчваха топлота и доверие. Често използва молив или спирала, за да ги подчертае. Косата на Джен е руса. Според някои това е единственото й светло притежание. Дълга е почти до кръста. Попринцип е къдрава, но понякога момичето я изправя. Не си прави обем и рядко прибягва до пресата. Устните й са плътни и тъмно розови на цвят. Не обича лепкавите гланцове и червилата. Фигурата на Джен е слаба. Като малка е тренирала плуване. Признава, че през живота си не е влизала във фитнес. Висока е около 1.70. Леля й казва, че има красивите ръцете на майка си. Обича тъмните цветове, особено за избор на лак или грим. В гардеробът й се срещат всякакъв вид дрехи: от рокли над коляното, къси панталони до официални тоалети.

Характер: Джен не е лош човек, особено като я опознаеш. Носят се лоши слухове за баща й, които обаче не засягат нея по никакъв начин. Тя може да се нарече негова пълна противоположност по характер. Усмихната, лъчезарна, винаги положително настроена. Ще помогне на всеки, който поиска помощта й. Всеотдайна е и винаги дава всичко най-добро от себе си. Упорита, умна и търпелива - тези качества също я описват много добре. Ако се сближи много с някой човек, после и е трудно да го пусне да си отиде. Дори невъзможно. Не се привързва лесно към други хора. Не е от най-доверчивите хора и изобщо не е от тези с чувство за самосъхранение. През по-голямата част от детството си е свикнала да вижда ползването на забранените заклинания около себе си и е свикнала да се нарушават правилата един вид. Никога не би предала баща си, но не би застанала и на страната на злото. Предпочита неутрален живот в Швейцария.

История:
"Поех си дълбоко въздух. Не мислех, че някога ще се върна отново тук. След като напуснах дома на леля Жулиет живях 5 години в пансион. Но ето ме тук със задоволително малкият ми багаж пред верандата на бялата къща. Беше точно такава, каквато я помнех. Тук преди се чувствах защитена, но предпочетох градът. Това място ми навяваше лоши спомени...
Събрах смелост и пристъпих напред. Отворих малката врата на оградата и продължих напред измежду цветята. Леля Жулиет ги обичаше! Харесваше всеки вид, но любимите й бяха слънчогледите. Тя живееше в предградията и можеше да си ги позволи в градината. Имаше време когато й помагах да ги отглежда. Беше ми казвала, че това е едно от малкото неща, които прави без помощта на магия. Помнех като малка, че постоянно я виждах с пръчка в ръка. Единствената метла в къщата беше тази за летене. Предполагам, че и сега е така.
Стигнах деветте стълби пред входа. Стиснах куфара в лявата ръка и отново си поех въздух. Заизкачвах се нагоре, докато мислех за реакцията на леля Жулиет. Преди две седмици й бях писала... тя ме отговори, че ще се радва да ме види, но със сигурност щеше да е неловко. Не бях стъпвала тук от 5 години насам. Бях нервна. Ами... ами ако не ме познаеше?! Това са глупости! Все пак ми беше нещо като рода. Не трябваше да се притеснявам, но тогава защо го правех?
Пристъпих бавно до вратата и три пъти почуках на вратата. Пристъпих бавно до вратата и почуках три пъти на вратата. Чуха се стъпки от другата страна. Вратата се отвори, а там беше леля Жулиет. Беше същата каквато си я помнех.
- Дженифър! - въздъхна тя. В очите й, едвам забележими, се виждаха недобре скритите сълзи.
Трябваше да я поздравя. Все пак това бе жената, която ме е отгледала.
- Здравей... - поздравих я тихо.
Останахме така още една минута в тишина пред вратата, докато тя се окопити.
- Влизай, Джен. - бутна вратата и ми направи път. Взех куфара си в ръка и тръгнах напред.

След 3 часа...

Леля Жулиет ми беше предложила да си почина в стаята, а след това да се видим. Бях разопаковала по-голямата част от багажа си. Реших да се освежа след 8-часовото пътуване и влезнах в банята. Бях под топлия душ за около 10 минути. Сложих белият халат, който стоеше на гърба на вратата и тръгнах към другата стая. Извадих първите дрехи, до които успях да се добера от шкафа. Преоблякох се и измъкнах сешоара от багажната чанта. Не след дълго намерих контакт и пъхнах щепсела в него. Кабелът се бе заплел и се наложи да го оправям.
Чу се позната мелодия, идваща от нощното шкафче. Тръгнах натам, но се препънах в кабела. Не успях да се хвана за нещо и паднах на земята.
- Ауч! - оплаках се на глас. Отворих очи и се надигнах леко. Виждаше се всичко под леглото. Не че имаше какво да се види чак толкова. Но едно нещо привлече вниманието ми. Пъхнах ръката си, за да го достигна. Пръстите ми почти го напипваха... Още малко... Взех го!
Нещото, привлякло вниманието ми, беше голям кожен тефтер във формата на квадрат. Познах го, разбира се. Подсмихнах се и прокарах ръка по корицата му. Качих се на леглото, като го взех със себе си. Разгърнах някои от първите му страници. Това беше моят импровизиран дневник. Не бях писала за всеки ден, а само за по-важните дни. Прелистих го и на някои от страниците забелязах изрязани календари и оградена една дата - 16 Август 2000, 3 Юли 2001, 28 Септември 2002, 31 Март 2003... Бях се приготвяла за тези дни още много преди това. Това беше нещо повече от Коледа, Нова година или пък рожденият ми ден. Защото на този ден веднъж в годината се чувствах специална... за него. Баща ми, Том Ридъл, не ме посещаваше често. Дори бих казала изключително рядко. Веднъж в годината. Не знам какво бях направила, за да заслужа това отношение... Знам, че има работа, но все пак можеше да отдели дори един ден в месеца.
В началото не знаех кой всъщност е и какво е направил. Вярвах на лъжите му, че има много работа. Под работа имам предвид нормална - адвокат, лекар, а дори и зъболекар. Всичко, но не и това, което се оказа самата истина... Още от малка ми каза, че сме магьосническо семейство, заобикаляйки факта, че не от най-добрите. Научих всичко когато бях на 8. Бях нещо като отвлечена. "Похитителите" ми явно мислеха, че съм като него. Щом се усети и дойде да ме спасява, те ми казаха пред него. Накрая видях как баща ми ги убива един по един. Кулминационната му реплика беше "Колкото по-бързо свикнеш - толкова по-добре за теб!". Нямаше никакво обяснение. После леля Жулиет ми разказа останалото. Никога не съм казвала, че го харесвам. Или по-скоро, че харесвам делото му. С мен е друг. Особено в началото когато си нямах и понятие от ставащото наоколо. После стана по-строг и взискателен. Сякаш му бях длъжна по някакъв начин.
Спомням си когато го помолих да ме пусне в Хогуортс. Той се ядоса. Каза, че това място не било подходящо за някоя като мен. Когато го попитах какво ми е, той отвърна "Как какво ти е? Ти си дъщеря на лорд Волдемор! Мислиш ли си, че изобщо някога биха те поканили там?!". Тогава приключи темата. Не смеех да я повдигна отново. Поне не и докато писмото ми не пристигна. Знаех, че ще се вбеси, но не исках повече да живея по неговите правила и избягах просто така. Без бележка за довиждане или нещо подобно.
Бях познала. Когато научи се разбесня. Беше ми написал писмо. Там беше изсипал цялото си възмущение и презрение върху мен. Все едно му бях враг. Може би в този момент бях станала... поне за малко..

Затворих дневника и отърсих глава от тези мисли. Беше сбъркал. В Хогуортс ме приеха добре, въпреки лошата слава на баща ми. Разбира се, имаше и хора, които не ме одобряваха особено и страняха от мен, но за щастие бяха малко и не се тревожех толкова. Хвърлих тефтера настрани и тръгнах надолу по стълбите. "

avatar
Дженифър Ридъл
Рейвънклоу, Шести курс
Рейвънклоу, Шести курс

Брой мнения : 14
Дата на регистрация : 28.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Шести Курс

Писане by Лекси Спенсър on Нед Юни 05, 2011 5:28 pm


Име: Александра Джеймс Спенсър (Лекси Спенсър)

Възраст: 16

Кръв: Чистокръвна

Външен вид: Хората винаги са ме гледали странно. За тях, аз имам странен външен вид. Но пък, това е от части правилно. Колко често сте виждали хора с огненочервена коса, която да е такава по природа? И... колко често сте виждали хора с кожа, бяла като брашно, без да са болни от някаква болест? Предполагам отговора и на двата въпроса е "николко". Никога не съм се оплаквала от външния си вид. Харесвам се такава каквато съм. Както вече казах, косата ми е червена. Да, червена, по рождение. Очите ми притежават катраненочерен цвят, които, както повечето хора са ми казвали, са "нещото, което първо хваща другите очи". Когато се притесня, или се смутя по някакъв начин, бузите ми придобиват розов оттенък и ме правят като повечето рускини, ако се сещате.
Винаги съм казвала, че устните ми са любимата ми част - плътни и с цвят на зряла праскова. Стават още по-хубави, ако съм ги облякла в безцветен гланц. Както споменах, кожата ми е млечнобяла, затова избягвам дългото излгане на слънце, вреди ми. Фигурата си никога не съм поддържала с някакъв спорт, тя просто е стройна и не ми е било нужно да намалям теглото си. Не се славя с висок рът - 1.62 съм, но понякога компенсирам с токчета. Макар че не спортувам, йогата заема по час-два от деня ми.

Характер: Аз не мога сама да опреледя характера си. Баща ми винаги е казвал, че съм сложна мозайка от качества и недостатъци, но като мой баща винаги е казвал, че повечето са качествата, разбира се. Като за начало, бих казала, че съм доста срамежлива. Трудно се запознавам и следователно, трудно правя приятелства. Не съм от този тип хора, които обичат купоните и безсънните вечери. Предпочитам тиха вечер с приятели, филм и клюки. Откакто съм в Хогуортс, нямам време за такива глезотии, но пък за какво са ваканциите?
Старая се да съм мила с всички и да помагам колкото се може повече. Това ми доставя голямо удоволствие, а и съм забелязала, че зарежда с много положителна енергия другите хора. Маниак на тема животни съм и обожавам всякакви - дори и най-дребните буболечици.
Време е май да спомена и някой друг недостатък. Инат. Страшно ината и своенравна съм и винаги правя нещата по своя начин. Може да съм мила и добра на пръв поглед, но нали знаете - тихите води са най-дълбоки. Забравих да спомена, че съм много амбициозна и се боря за целите си докрай.
Вегетарианка съм, но обожавам сирене.

История: Фамилията ми, Спенсър, била доста известна магьосническа фамилия още отпреди повече от два века. Предците ми са се заселили по териториите на днешен Уелс някъде около 1800 година. Те били уважавани и знатни, нямало е човек, който да опетни рода. Баща ми, Джеймс, бил гордостта на рода, поне по неговите години. Бил много умен, взимал си всички оценки в Хогуортс само с Изключителен. Плюс това, бил отличен пазач на куидичния отбор и горд носител на няколко медала. Като цяло - син-мечта. Той завършил и започнал работа в Министертвото на магията.
Той вдъхвал респект и няма да крия, имал доста жени, които искали да се възползват от факта, че бил неженен. В крайна сметка, след две години работа в Министерството, баща ми се оженил за Катерина, жена, която също работела там. До деня на самата сватба, баща ми не знаел, че Катерина всъщност е от род със смъртожадни. Чистокръвни, но все пак... смъртожадни. Това била огромна черна точка в историята на нашия род.
Но... свършен факт. Сватбата вече минала, а разводите не си приемали на добре от страната и на двата рода. Минали няколко месеца от сватбата и Катерина донесла на баща ми новината, че е бременна. тя не искала дете, но баща ми я принудил да го роди. Както се досещате, въпросното дете съм аз. След раждането ми, Катерина ме изоставила на баща ми, под предтекст, че не иска да се грижи за мен. Ето сега може да си обясните факта защо не я наричам "майка", а просто Катерина.
Още от малка ме учат, че съм по-специална от другите. Разбирах всяко нещо, което ми казваха и го приемах нормално. Учех се на елементарни магии, исках и аз да приличам на баща си. Интересното бе, че ми се получава. Свързах се с други деца магьосници на моята възраст и започнахме да контактуваме и обменяме опит. Когато бях на 11, по традиция постъпих в Училището за Вълшебства и Магии.
Сега съм ученичка предпоследна година, учението ми върви и с всеки изминал ден се гордея все повече със самата себе си. Не съм срещнала истинската любов, но и за това има време, нали?

Допълнително: В къщата си в Уелс има куче боксер - Тим.
avatar
Лекси Спенсър
Грифиндор, Шести курс
Грифиндор, Шести курс

Брой мнения : 6
Дата на регистрация : 07.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Шести Курс

Писане by Никита Алексеевич on Пон Юни 06, 2011 3:38 pm

Никита Алексеевич
16 години, дом: Слидерин





Устните ми ядно се свиха, олицетворявайки пълна противоположност на смеха, ехтящ от другата страна на стаята. Още един-единствен звук, издаден от въпросния дразнител, бе готов да ме хвърли в свирепа битка, и да предизвика буря от искри, напираща да излезе от очите ми, присвити максимално.

- МАЛОУМНИК! Това според теб ЗАБАВНО ЛИ Е? – изкрещях,свивайки тежката си, мускулеста ръка, в юмрук.

Той отново ми се изсмя. Бе решил да си играе с нервите ми, а те дори не бяха от най-издръжливите – едно по-свирепо мигване и избухвах. Това бе едно от най-лошите ми качества, редом с онова себично изражение, красящо лицето ми обичайно. Когато само с една изсъскана дума, можех да накарам някого да ми се подчини, макар и не по своя воля. Хората не го възприемаха добре, а аз му казвах – „ Получавам това, което искам!”. В кръвта ми бушуваше лидерство, не разбирах кое точно му е л о ш о т о ...
Смехът отново ме проряза и подивялия ми поглед се извърна на секундата към образа, стоящ в другата част на стаята. Той бе висок, едър, мускулест мъж на около тридесет години, с гола глава и тъмни очила, закриващи очите му, по-скоро приличащи на дупки, пропадащи в сиво. Устните му се разтягаха в предизвикателни и дразнещи усмивки.

- Какво му е СМЕШНОТО, Виктор! БАЩА МИ ПОЧИНА, МАМКА МУ.
- Погледни се, момче! На какво приличаш само...


На какво приличам ли!? Сериозно?
Аз п е р ф е к т н о знаех на какво приличам точно сега. Под тъмно кафявите ми очи, обичайно изпълнени с прекомерна доза блясък и дяволски пламъчета, се бяха настанили сини кръгове от умора. Дебелите ми, но иначе перфектно оформени устни, се бяха свили от яд и потрепваха, сливайки се ту в права черта, ту отваряйки се с лек пукот. Ноздрите ми широко се разтваряха, поемайки колкото се може повече въздух, а веждите ми се бяха сключили умишлено от напрежение. Единствено светлокестенявата ми косата ми бе в онова перфектно положение, в което обожавах да я задържам – съвсем разрошена, с бретон падащ съвсем леко в очите. Лицето ми бе бледо, но достатъчно изразително. Бях слаб, но силен, не прекалено мускулест, но достатъчно; Хората казваха, че в мен има нещо специално, някои дори се страхуваха ... и бяха прави.

- Изглеждам перфектно, както винаги. – изсъсках ядно, отмествайки бретона си с едно небрежно движение на дясната си ръка.
- Баща ти беше обикновен руски боклук.

Мъжът отново се засмя, а устните ми се стиснаха толкова болезнено една в друга, че едва не рукна кръв. Изтласках инстинктивно тялото си напред и юмрукът ми полетя във въздуха, готов да се стовари върху лицето на Виктор. Но ръката му се пресегна и улови моята във въздуха, а дишането ми се забави, провлачваше се; Какъв му беше проблемът?

- По-леко с агресията, момче.
- А г р е с и я? – провлачих думичката иронично, засмивайки се нерадостно и някак си болезнено.

Отдръпнах рязко ръката си от хватката му и с една тежка въздишка, пропита с откровена досада, подхванах раницата си пълна с дрехи, лещажа до преди малко на земята. Прехвърлих я през едно рамо и погледът ми се отправи по посока на процеждащата се през стъклото светлина.

- Довиждане, Виктор. – казах тихо, все така загледан в обратната на лицето му посока.
- Но къде ще отидеш, момче? – попита с онзи ироничен, гаден тон.
- При майка – отвърнах кратко, извръщайки поглед към него. – Не бих искал за мен да се грижи предател.
- Предател? А майка ти каква е, момче? Поредната долна ку-...
- Каза ДОСТАТЪЧНО, Виктор. А сега – довиждане.


Тялото ми значително се отдалечи от неговото и ръката ми тежко падна върху бравата, натискайки я грубо;Чу се изскърцване и усетих обезумeлия поглед на Виктор да обхожда тила ми. Сърцето ми отскочи в яден ритъм и след секунда-две вече крачех навън. Москва си бе все така оживена, а аз н и к о г а не съм притежавал умението да се сливам с тълпата – просто бях различен; За добро или за лошо, не знаех. Озовах се при метро станция „Университет” и по някакви причини, влязох вътре, измъквайки необходимите рубли от раницата си. Взех си карта за определения брой пътувания, и се шмугнах надолу по ескалаторите, игнорирайки учудените погледи на всички. Исках единствено да се придвижа по-бързо до някъде, за да обмисля всичко на спокойствие. Очевидно умореният ми вид предизвикваше ахкания и коментари от страна на поредната група момчета, което ме накара да спра внезапно, обръщайки се към тях.

- КАКВО ЗЯПАТЕ?! ТЪРСИТЕ СИ БОЯ ЛИ?
- Ей, ПИЧ, за кого се МИСЛИШ?
– излезе най-напред едра мускулеста фигура на близо двадесетеш годишно момче, което ме гледаше заплашително.

Стана ми толкова по-ядно от преди малко, че незнайно как ръцете ми се озоваха върху гърдите му и го изтласкаха раздразнено назад, а той излетя и се блъсна в един от компанията . Скочи внезапно, ескалаторите се движеха ...
... и после една ръка ме дръпна настрани, отпращайки няколко нежни, съвсем момичешки извинения към момчетата.

- Тогава кажи на приятелчето си да не си проси боя. – изсъска онзи мускулестия и прескочи няколко стъпъла, за да се отдръпне от мен.
- Какво правиш, Ник? – отекта тънкия момичешки глас в ухото ми.

Разбира се, Наташа ...
Наричах я `секс приятелка`. Винаги беше при мен, когато имах нужда; Успяваше да ме утеши и да заличи всичко с няколко от страсните си целувки, а понякога и онази, по-висшата форма ... кхъм.

- Мотая се – отвърнах небрежно, отхвърляйки бретона си – А ти?
- Тъкмо се връщах от лекции.


Пропуснах ли да спомена, че е 3 години по-голяма от мен? О, да, имах невероятната пособност да ОМАЙВАМ момичето, на колкото и години да са. Не знам дали успявах с онова отмятане на косата, дяволитата усмивка и пълния с предизвикателство поглед; Просто го можех.

- Хайде у вас?
– попитах, усмихвайки се лукаво.
- О, Ник ... – възкликна, полагайки топлата си ръка върху лицето ми, и дарявайки ме с една целувка, на която по инстинкт отвърнах. – Разбира се – отговори чак след като ме пусна и ескалаторът бе към края си. – Станало ли е нещо?
- Не.


Не знаеше нищо. Не знаеше АБСОЛЮТНО нищо за историята ми, за родителите ми, за мен; Тя ме познаваше просто като Никита, готов да услужи на прищявките й и да отвърне на целувките и така нататък. А аз нямах нищо против. Всъщност бях твърде потаен, за да позволя на някого да знае нещо за мен. Освен това случващото се никога не беше нормално. Например, баща ми – обикновен доктор – бе умрял едва вчера. Майка ми, както винаги, бе домъкнала поредния изрод вкъщи, предполагам. Въпреки че до сега не съм живял с нея, защото нашите бяха разведени. Бях решил да отида при Виктор, който се оказа предател, а уж бе приятел на татко ... Освен това имах магически сили и учех в такова училище! Учех в „Дурмщранг” до миналата година, но на скоро бях получил писмо от „Хогуортс”, които щяха да ме приемат, макар да бях изгонен от миналото си училище. И за какво бях изгонен? О, да, проява на агресия ... Целия си живот бях прекарал в това да измъквам парите на татко и да получавам такива от мама, която ми се компенсираше, заради държанието си ( дали знаеше с колко точно е спала през всичките тези години?). За Бога, самият АЗ бях създаден, без да искат! После се бяха оженили, но след като татко разбрал що за жена е мама, поискал развод и взел правата над мен. Всъщност се чувствах прекрасно докато той не почина. Дори не знаех причината ...

- Ник?!
- Мм?
- За какво си мислиш?
- Чакай, чакай ... нали бях НЕПУКИСТ?
- Непукист си
– примири се, вдигайки рамена, а ръцете ми грубо обвиха тялото й и устните ми припариха плътно до нейните.

Не че ме караше да се чувствам добре. Дори се чувствах гадно, защото знаех, че я използвам; Но тя така или иначе не беше нещо по-различно от тотална ку-...

- Ник?!
- Какво пак?
– попитах, ядосан, че е прекъснала, както мислите ми, така и целувката.
- Метрото дойде.

Кимнах отнесено, отскачайки на стъпалото, и след миг вече бях в подземната машина. Наташа ме последва, държейки няколко папки в ръка, и въздишайки някак си отегчено. Устните й трепереха. Погледът ми хищно обходи тялото й – от самоувереното изражение, минавайки през огромното деколте, страшно късата пола, и завършвайки на чифт сандали на висок ток. Би могла да има всяко момче, което си поиска; И тя в действителност ги имаше, ВСИЧКИТЕ. Аз бях просто ... Никита. И също бях способен да притежавам, която си поискам; Нещо очарователно в мен? Не ми пукаше за жените! Бяха създадени, за да бъдат за ... удоволствие. Освен това обожаваха да нараняват. За това не търсех любовта, не знаех дали искам да се сблъсквам с нея, не знаех дали ще ми допадне някоя до толкова, че да дам живота си за нея.

Метрото спря рязко и с един пренебрежителен поглед слязохме.

***

- И какво ще му направиш? – попита Наташа, отпивайки от чашата си с уиски.

Имаше най-невероятният апартамент на света – адски голям, обзаведен с възможно най-модерните мебели, с изглед към река Моска. А техните й го бяха взели, колкото да я разкарат. За това ние бяхме благодарни – най-великата бърлога за партита!

- Ще измисля нещо. Знаеш, не ги оставям ей-така ...
- Нарича се отмъстителен, Ник.
- Същото
– отвърнах, свивайки крайчето на устните си в тънка иронична усмивчица.

И само след секунди, Наташа се бе озовала, седяща на скута ми с чашата уиски в ръка, а другата й – увита около врата ми. Устните й предизвикателно ме целуваха, а аз не спирах да отвръщам. Пръстите ми ловко увъртяха блузата й, повдигайки я нагоре. След миг тя направи същото с моята и захвърли чашата нанякъде, оставяйки я да се разбие в стената и всичко да стане на парченца стъкло. Ръцете й се приплъзваха изкусно по гърдите ми и стигнаха до пантолона, откопчавайки бързо и ненаситно копчетата. Устните ми се заравяха в нейните, докато пръстите ми се опитваха да се справят с проклетата откопчалка на сутиена ...

***

- Майната ти, кучко! - казах задъхано, ухилвайки се.
- Толкова си аругантен, Никита! Толкова .. МНОГО.
- А ти си толкова секси ...
– успях да отговоря, събирайки дрехите си от земята.
- След малко ще дойде Пьотър, трябва да се махаш!
- Хубаво
– отвърнах, дарявайки я с бърза целувка.

Дрехите бяха небрежно намъкнати върху мен и побързах да отворя вратата на апартамента й, преди гаджето й да ме е намерило, и да загазя още повече от това, което съм.

Ти си свиня, Никита Алексеевич! Дали ще се намери някой, който да те промени?

---------------------------

Подчертаното е това, което ви трябва! *ким, ким*


Последната промяна е направена от Никита Алексеевич на Вто Юни 07, 2011 3:58 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Никита Алексеевич
Слидерин, Шести курс
Слидерин, Шести курс

Брой мнения : 6
Дата на регистрация : 05.06.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Шести Курс

Писане by Дева Мъсъл on Пон Юни 06, 2011 5:44 pm

Ааа, о Боже, страшно много, много, МНОГО ти се радвам на героя. Абсолютно същия стил, на който се възхищавам, направо ми беше кеф да ти чета героя. I love you I love you I love you I love you I love you С Т Р А Х О Т Е Н. В момента чета роман в подобен стил и просто... омг.
И та естествено - одобрен. тралалала.

_________________
avatar
Дева Мъсъл
Министър на Магията
Министър на Магията

Брой мнения : 334
Дата на регистрация : 19.08.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Шести Курс

Писане by Алекс Хел on Съб Юни 11, 2011 2:49 pm

Име:Алекс Хел


Последната промяна е направена от Алекс Хел на Пет Сеп 16, 2011 11:46 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Алекс Хел

Брой мнения : 1
Дата на регистрация : 04.06.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Шести Курс

Писане by Дженифър Уайт on Пон Юни 13, 2011 7:50 pm



Име: Александра Гонзалес

Прякор: Алекс \ Али \ Ал \ Алс \ Алинка

Години: 16

Кръв:Смесена

Външен вид: Алекс има разкошна карамелена кожа.Гладка,мека и ухаеща на кокос,ванилия и череши.
Сякаш водопад от шоколад се спуска по гърба й.Нейната коса е чуплива и гъста.Рядко я изправя,въпреки че й отива.
Очите й са големи,и тъмно-кафяви.Може всеки втори човек да има такива,но тя си ги харесва.Много са изразителни,а погледът й е нежен и мек.С гъсти и дълги мигли.И с много добре,винаги оформени вежди.
Устните й са плътни,алени и топли.А когато се усмихне се разкриват снежнобелите й зъби.Почти винаги е усмихната.
Нослето й е чипо и малко.
Не е от най-високите момичета,за това си е спечелила и прякора "джобно гадже",който тя мрази.
В крак с модата.Често носи кецове.Но когато обуе токчета е страхотна.
Тя се харесва и не го крие.Но няма чак толкова голямо самочувствие.

Характер: Държанието й се влияе от настроенията й, лесно избухлива и ранима, винаги опитваща се да се издигне.Доста властна, но е истинска приятелка и държи на близките си.Може да се каже, че е отмъстителна и е готова на всичко, стига да постигне своето.Обича вниманието.Харесва й да стои в
дискотеките и нощните клубове.Харесва вампирите и обича
късните часове на нощта.Умее да разсмива дори най-тъжните.Има чувство за хумор все пак,дори доста голямо.Мрази да й казват какво да прави и да я командват.Независима е и може да се справи с много неща.Много рядко можеш да я видиш тъжна.Като малка тя е много общителна и най-любимото за нея нещо е да се запознава с нови и нови хора. Още от тогава е заобиколена от приятели. С времето обаче става малко по-срамежлива и отдалечена.Честна е и често казва това,което мисли.
Тя един много хубав човек,за който си заслужава.И приятелство,и доверие.

История: Алекс е родена през 1995 година,в Ню Йорк.Семейството й не е много богато,но не може да се каже,че е и бедно.Майка й е магьосница,а баща й - мъгъл.
Детството й е изпълнено с много игри,забавления и безгрижие.Като малка Али е било щастливо дете,което имало всичко,което си пожелае.
Способностите й се развиват,когато тя била само на 7 години.Оттогава се учи заедно с майка си и баба си.
В училище тя е едно нормално момиче,известно и желано от всички момчета.Била умна,красива и добра с всички около нея.Можела да пази тайната си,на никой не бе казвала.Хубавото на Алекс е,че не е толкова надута и надменна като другите си съученички.За това повече хора я харесвали.Била честна и справедлива.Също така била за една година в мажоретния състав.Но се отказала,защото имала проблеми с другите момичета и не могла да смогне с уроците в училище и магическите.
Алекс не издържала в това училище и искала да се премести.Родителите й се съобразили с нейното желание и го спазили.
Когато е на 15 се мести в магическо училище.Там сега е шести курс.Щастлива е,има приятели и си живее живота добре.Не иска да се мести.

Допълнителна информация: - Обожава кучетата.В къщи тя има 4.Две от тях са породисти,а другите две са взети от приют.
- Не може без шоколад.
- Спортува често и се поддържа във форма.
- Любимият й цвят е лилавият.
- Любимите й спортове са баскетбол,футбол и плуване.
- Любима група - Парамор.Въпреки,че вече си пада по поп,денс,ар енд би и рап.
- Обожава да пее и танцува.Има определено таланти.Също и да кара скейтборд.
avatar
Дженифър Уайт

Брой мнения : 2
Дата на регистрация : 13.06.2011
Местожителство : West Side ;]]

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Шести Курс

Писане by Дева Мъсъл on Пет Юни 17, 2011 8:07 pm

Изпратила ли си теста на другата админка, защото аз нямам такъв?

_________________
avatar
Дева Мъсъл
Министър на Магията
Министър на Магията

Брой мнения : 334
Дата на регистрация : 19.08.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Шести Курс

Писане by Дева Мъсъл on Пет Юни 17, 2011 8:23 pm

Страхотееен. <3 Кали, естествено, че си приета. ^^

_________________
avatar
Дева Мъсъл
Министър на Магията
Министър на Магията

Брой мнения : 334
Дата на регистрация : 19.08.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Шести Курс

Писане by Дженифър Уайт on Вто Юни 21, 2011 12:17 pm

Дева Мъсъл написа:Изпратила ли си теста на другата админка, защото аз нямам такъв?


За какъв тест говориш?
avatar
Дженифър Уайт

Брой мнения : 2
Дата на регистрация : 13.06.2011
Местожителство : West Side ;]]

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Шести Курс

Писане by Елена Николаевна on Пет Юли 08, 2011 10:23 am

Явно не си го изпратила. Тогава си създай герой в темата на първи курс.

_________________
Here's for all the boys tyring to hold you back
Trying to make you like you're less than that
Give them nothing more better than to make you crack
But really just try to put your dreams ,ontrack
And you know in the end it'll be okay
Cause allit really matters are the steps you take
And every thing else falls in the place
There's no backing down isay
We're all right yeah,yeah
We're gonna get it we're gonna get it when we live it
All right yeah,yeah
We're gonna get it we're gonna get it when we live it.
avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на Шести Курс

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите