Уроците на 4 курс

За Еърс нещата бяха прости - отиваш и побеждаваш, както си казваше тя всеки път преди да отвори вратата на нечий кабинет, когато вътре я очакваше преподавателката, чието лице ти е омръзнало до Бог знае коя степен. Двете думи обаче* бяха цяло надъхване към поредната стъпка, а именно четиридесет и пет минути в компанията на един учебник или пръчка, както и поредния нов урок.
Прегърнала с две ръчички книгата си по История на магията, заедно с едно перо и съвсем малка бутилчица мастило** дребната четвъртокурсничка вървеше по коридора на първия етаж с поглед тип Не-знам-къде-отивам-но-определено-не-изисква-внимание след поредната си обилна закуска, която се състоеше от чаша тиквен сок и любимият й шоколадов кейк. Учебната година едва беше започнала за пореден път, а силите на Лили направо излизаха от всякакви граници и в отчаян опит да се освободи от тях тя подскачаше насам-натам, като вземаше пътя към класната стая на зиг-заг.
Вече съвсем задъхана, но с приятна усмивка се приближи до един от прозорците на тихия и изоставен коридор. Навън Бялата приказка не спираше да сее красота и магия, колкото и пълно да бе с магията това място. Този вид обаче бе една много рядко срещана, която почти никой не осъзнаваше, нито разбираше. Повечето хора от училището нямаха време за часове безспирно мечтаене, а бързаха и бързаха без да осъзнават какво пропускат. Приказната картина се рисуваше и рисуваше с дни; малките балеринки с перелинки правеха пируетите си с финес преди да станат част от хилядите и може би милионите снежинки, покрили зеленикавата трева. Дърветата пък бяха пусти и утихнали, нямаше ги пойните птички, но бяха още по-прекрасни; те винаги бяха уникални. А утрините.. червеникави ириси, които се спускаха внимателно покрай земята и обагряха хоризонта.
Въздъхна.
Трябваше да прекрати безцелните си мисли и да се появи пред новата преподавателка, а именно Майла Беласивна. Невинният й детски поглед унесено се отметнаха от досегашната си поза и обходиха пътеката до кабинета.

**

- Добър ден ученици! - минута по-късно поздравяваше професорката с пристъпването си в класа. Точно в този момент малката Еър обръщаше цялата си чанта, която носеше със себе си в търсене на материал за писане, а именно пергамент.
Урокът започна, а учителката замахна вяло с пръчката си. Целият текст изникна с лекота на дъската.
Туп. Тряс.
Всички погледи на присъстващите четвъртокурсници се насочиха към данданията, докато професорката, прекалено вживена и съсредоточена в приказката си не успя да забележи строшените бутилки мастило, а струйките в червен, зелен и черен цвят се сливаха в едно, засъхвайки на чистия под.
- За домашно искам да ми напишете есе от десетина реда на тема "Какви са всечатленията ми за таласъмите и как да се отнасяме с тях". - тя се обърна към учениците си. Тогава присви поглед право в посока на Лили, но за късмет се усмихна мило. - Няма проблем мила. - каза тя, докато останалите си прибираха нещата. - Ще го почистя веднага. - още един замах и създанената мръсотия си отиде, а празните шишенца си стояха непокътнати и здрави на чина на хафълпафката.
Всичко е добре, когато свършва добре, нали?

* Попринцип изразът е "Дойдох, видях, победих", но Еърс едва ли би се хвърляла в толкова безинтересни и скучни точности.
** Буквално много малка, поради факта, че хафълпафката често чупеше мастилниците си по невнимание.

История на магията беше един от любимите ми предмети, тъй като родителите ми нямаха навика да говорят за магьосническия свят, от който всъщност произлизаха, аз се явавах нещо като гост в магьосническия свят и нямах търпение да разбера колкото е възможно повече за него.
Митологията, която беше пряко свързана с предмета ми беше страст още от малък и когато дойдох в "Хогуортс" и се запознах със същината на предмета се запалих още повече по нея.

Бях един от първите, влезли в кабинета, просто защото мразех да закъснявам, смятах го за липса на добро възпитание, а и това ми печелеше черни точни пред преподавателите. Заех любимото си място, на последната дървена маса в най - затънтения ъгъл на кабинета, място, което беше се превърнало в моя запазена марка вече четвърта година и то по абсолютно всички предмети. Позволяваше ми да наблюдвам всичко и всички, без да им предоставям съответната възможност да ми отвърнат със същото. Рядко се случваше преподавателите да ме изпитат, за сметка на това пък прекалено често бъркаха името ми или просто не си го спомняха.

Префесор Беласивна беше кратка в увода към днешния урок и го преподаде бързо и увлекателно. Имеше някой неща, които не ми бяха известни за таласъмите и които научих днес.

В края на часа прибрах учебниците си, няколко минути преди да ни освободят, за да не губя време след като бие звънеца. След като това се случи, звънеца, оповестяващ приключването на часа би, си взех нещата и напуснах кабинета.