Подземните коридори

През последните месеци беше настъпила доста неприятна промяна в училището,наложи се всички деца да бъдат разпуснати,докато се намери начин чрез който да се избегне участта училището за магий да бъда закрито.Джон не криеше своите симпатий към това място и въобще не беше очаквал,че ще настъпи такъв обрат на събитияна и на практика цялата учебна година беше съсипана.Момчето все пак беше решило да остане и тъй като засега не се виждаше кога точно ще се възобнови отново учебния процес,първокурсникът реши да си направи разходка из подземните коридори.
Доста странно място за разходка биха казали някой,но по природа беше доста любопитен и винаги разглеждаше най-недостъпните и труднопроходими места.
Взе си една карта за да се ориентира по-добре,както и фенер с който да си осветява пътя и след няколко минути вече беше там,като подмина общата стая на Слидерин и кабинетът по отвари.Джон не знаеше на какво или на кой можеше да попадне,но се вълнуваше адски много,ако случайно пък обиколката му даде резултат и все пак да се натъкне на някакво откритие.Мрачно,студено,влажно и май имаше и мишки,който се чуваше в далечината,но това не го стресна и с бавни крачки продължи напред,като винмаваше да не се удари в някакви статуи разположени около двете му страни.

Доста досадно беше някой да ти прекъсва разходката и то потакъв начин,добре че имаие фенер със себе си и налетя напарво на човека,че ко й знае какво можеше да стане.
В първия момент не можа да види кой се изпречи на пътя му поради тъмнина,затова светна силно в същата посока и забеляза някакво момиче,което го изгледа и с доста неприятен глас го попита какво прави тук-Още по гласът й се досети,че е от Слидерин,домът който въобще не понасяще и не трябваше да очаква нещо добро.
Джон запази минутка мълчания за да разгледа неканенената натрапница и след това се усмихна иронично и кратко отвърна:
-Въобще няма намерение да се извинявам,още повече на хора като теб,който от пръв поглед са доста отблъскващи -тонът му беше раве ни спокоен,нямаше намарение да играе по свирката й и искаше да я разкара по-бързо,за да продължи напред.
Освен това,не съм виновен че ти ми се изпречи на пътя и можеше да ме блъснеш,така че ако обичаш отмести си и се пръждосвай.
Рейвънклоуецът така я подреди,че видя как очите й присветнаха и се чу леко съскане,но нямаше да се церемони с една необщителна и висомерна слидеринка.
Беше тръгнал да се разхожда и нямаше да си губи времето с някаква пришълща и още повече да говори с момиче,което въобще няма и грам възпитание и не знае как да се държи.

С това си поведение и с тези си думи,тази тук доказа защо Слидерин са най-противните и най-мразените сред останалите ученици.Изключително противни с арогатно поведение и адски високомерни,все неща който не му бяха по вкуса на първокурсникът.
Както и да е,нямаше да стои тук и да се занимава с това момиче,което си личеше колко е възпитана и колко грам мозък има в главата си.
Само я изгледа с презрение,дори нямаше желание да гооври с нея,за бога беше решил да се поразходи,а виж на какво се натресе,ама че късмет.
-Не се тревожи,и не се тарай толкова,въобще не можеше да ме зесгнеш-отвърна рейвънклоуецът и продължи напред,като напълно я игнорира.Вие от Слидерин няма да се промените,ще си останете същите подлизурковци и подмазвачи,каквито сте по природа и не мисля,че ние сме мишките,ами това определение се отнася за вас.-гласът му толкова спокоен и умерен,не се усешаще че ядосан или вбесен.
Но ако останеше още малко наистина можеше да прихване някой зараза от присъствието на това момиче,което дори не си каза името.
-Между другото,не че ме интересува как ти е името?-попита той без да си направи турад я да я погледне и продължи напред като се дистанцира от нея.

Направи се че не чу въпросът й,изглеждаше че иска да го ядоса ил нещо такова,но момчето си спокойно и не се подаваше на никакви провокаций и тем подобни неща.
Вече започваше да му става скучно,искаше да продължи да се разхожда в подземията,но от друга страна колкото и да откачено да беше можеше и тя да му прави компания,стига да престане с отровният си език и да говори абсолйтни тъпотий.
-Няма да кажа,че ми е приятно да се запознаем,като се има предвид че Слидерин с никой не се погажда,но поне докато сме тук хайде да не се дразним-казвам се Джон Халиуел и вероятно името ми ти се струва смешно- с лека подигравка добави първокурсникът и веднага извърна очи от нея,сякаш щеше да го убие с поглед.
Беше чувал достатъчно лоши неща за слидеринци,така че не изпитваше никакво доверия към тях и едва ли щеше да промени мнението си за тях,но ще бъде адски тъпо да се заяждат през цялото време докато са тук.
-Освен това не съм тъврдо против слидеринците,но това не ознаачва че едва ли ги харесам някога,камо ли да се сприятеля с някой от вас.Вие и ние учениците от останалите домове сме толкова различни,че ще бъде чудо акопрестанем да си погаждаме мръсни номера и разни други неща.
Беше толкова скучно,че идеше му се да са гръмне,но като нямаш с кой друг да си приказва,щеше да говори с нея,макар че се държеше като късче айсберг.

Хич не се обиди,наистина самият той също не харесваше фамилията си,защото просто не отговаряше на името му и по-скоро подхождаше на някакъв професор от университет,отколкото на момче от магическо училище.
Както и да е,беше наистина смешно и дори той леко се засмя и се направи,че не вижда как за първи път това студено и сурово лице се промени и от смехът слидеринката изглеждаше някак си по-човечна.
Тактично се направи,че не я забеляза поради факта,че вече не искаше да се заяжда с нея,трябваше да се примири с това,че са заедно и по-добре да водят някакъв разговор,отколкото да се репчат като зверове.
-Един момент,какво е това обръщение Джон Халиуел,да не би да се обръщаш към самият президент на страната,остава още малко да ми кажеш господине-тук вече самият той не се сдържа и започна да се смее,но не беше глупавото хилене на някакъв идиот,а доста весел смях,който пордължи доста дълго и едва успяда се спрее.
Целият беше зачервен и леко се задъхваше,никога не беше се смял толкова,леле май нямаше да е толкова неприятно да говори с слидеринката.
-Извинявам се това,не можах да се сдържа-отвърна момчето по-спокойно и продължи:Честно да ти кажа,омръзна ми да стоя в стаята и да чета разни неща,от тях главата ме заболя и си взех аспирин.Не ми се излиаше навън,не бях в настроение за разин там разходки,така че реших да сляза тук,където е доста тъмно и мрачно и да се поразмотая насам-натам и да разгледам мястото.А ти,веси пт идваш тук или днес е изключение?

Настана кратко мълчание през което момчето трябваше да си направи една равносметка и може би да се опита да опозане по-добре хората,защото макар че Жизел изглеждаше досат студена и повърхонстна на първ поглед,ето че можеше да се държи много добре и нетипично за човек от Слидерин да води нормален разговор и да се усмихва.
Цялото напрежение и неприязънта,която изпата в началото към нея започваше да се изпарява и на нейно място се появяваше симпатията,но не искаше да я показва,защото можеше и да допусне грешка.
Все пак,тя му показа че не е никак глупава,ограничена и може да бъде доста сговорчива ако поиска,а това бяха неща който Джон доста харесваше в характера на даден човек.
-Може би наистина допуснах грешка,не си чак толкова лоша колкото си мислех-отвърна директно той на висок глас,за да не си помисли,че си мрънка под носа.Твоето държание и видът ти ме подведоха,също така и моето отношение към дом Слидерин,но се радвам че някак си намерихме общ език.
Не обичаше да приказва,смяташе приказливите хора за доста глупави,така че реши да помълчи малко и да се наслади на тази тишина,макар че вътрешно се чудеша далида не йп редложи някой път да излязат заедно.
Господи,как се обърнаха нещата в един момент бяха врагове,а сега си говореха почти приятелски.
-Да ти кажа честно,това е един от най-приятните разговори дето съм водил и макар че тази наша среща не започна много добре,бих искал да се опознаем.Аз сега ще трябва да се връщам,но ако искаш да се разберем когато имаме свободно време да се поразходим в градът-смело й предложи Джон и макар,че очакваше твърд отказ поради няколко причини,поне й го каза,а на де скимти и да се страхува да каже това което иска.