Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Подземните коридори

Предишната тема Следващата тема Go down

Подземните коридори

Писане by Елена Николаевна on Чет Авг 19, 2010 8:07 pm

Тъмнина. Мистерия. Подземията на Хогуортс си бяха почно такива. Никога не знаеш какво може да изскочи зад ъгъла и да те изплаши, дори това да е просто една мишка, криеща се между тухлите. Тухли? Не, не се изразих правилно. Стените на подземните коридори бяха направени само и единствено от камък. Големи каменни плочи бяха наредени в неправилни линии. Мраморните подове бяха хлъзгави. Цялата тази обстановка беше придружена с паяжини, паяци и плъхове, разхождащи се навсякъде. Само в началото на коридорите, където се намираше стаята на Хафълпаф, беше по-светло и имаше някакви прозорци. Иначе цялото осветление идваше от малки свещи.
avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Калиопа Мичъл on Нед Ное 28, 2010 8:20 pm

Подземия. Тъмни, прашни, влажни, зловещи и не на последно място неприятни...да, но не и за Калиопа. Тя чисто и пеосто обожаваше подобен вид места, където спокойно можеше да се отпусне и да бъде себе си, без да й се налага да се прикрива зад маски, само и само да поддържа имиджа си пред останалите в Хогуортс.
Денят бе монотонен и скучен. Нямаше да се изхвърли много, ако кажеше, че вече от един месец насам, около нея не се случваше нищо интересно и това я подтискаше. Искаше нещо ново и вълнуващо. Преди, посещенията в Хогсмийт бяха вълнуващи, но уви вече й беше писнало от малкото селце и всичко в него й бе до болка познато и скучновато. Дори и тези екскурзий извън Хогуртс вече не й носеха предишната радост.
Тихите стъпки на Кали отекваха в стените, заедно с пукота от догарящите свещи, които едва едва осветяваха каменните коридори. По необяснима причина Кали се усмихна на цялата мрачна абстановка.
Вървейки навътре към общата стая на Слидерин осветлението намаляше все повече, а каменния под под краката й ставаше все по хлъзгав с всяка изминала крачка.
Това по принцип не би било проблем за нея, но в момента носеше тонове книги в ръцете си, които току що бе взела от библиотеката, така че дори едно толкова лесно нещо като ходенето й се оказваше непосилно.
- Ох. - измърмори момичето миг преди да направи предна ножица и да се строполи по дупе на пода, а книгите да се разпадат около нея с по някое тихо "туп".
- Чудесно, браво. - продължи да мрънка тя сякаш не сама си беше виновна, а някой призрак я беше спънал и тя беше паднала "благодарение" на него.
Момичето изкара пръчката си от бутуша и прошепна:
- Лумос.
От върха на пръчката й лумна първоначално силна светлина, която я накара да замижи, но след това тя стана мека и приятна. Слидеринката се изправи и с помоща на светлината започна да събира купа книги, които се бяха разпръснали в коридора.
avatar
Калиопа Мичъл
Слидерин, Седми курс
Слидерин, Седми курс

Брой мнения : 7
Дата на регистрация : 28.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Елена Николаевна on Нед Ное 28, 2010 8:45 pm

Тихи нощи. Спокойни. Луната имаше благ, отпускащ отблясък, под който можеш да се унесеш за толкова дълго време, че буквално да заспиш и повече да не се събудиш. Унесен в транс, търсещ източника на сребърната светлина, можеш да се изгубиш в дълбоките дебри на Забранената гора и да си останеш там, в плен на дименторите. Точно с тях си имаше проблем и Елена, която от няколко седмици беше ужасно нервна. Но, разбира се, се опитваше да не го показва, защото учениците малко по малко идваха в Хогуортс за началото на годината. Пазачите, които рускинята беше назначила, явно не вършеха особено голяма работа. Е, всъщност защитаваха училището прекрасно, но не до такава степен, че тъмните създания да се махнат. На Лена въобще не ѝ беше до разправии, но все пак трябваше.
Докато вървеше по коридора на приземния етаж, погледът ѝ зърна един от охранителите и с бързина, подобна на вятъра, тя се озова пред него. Сините ѝ очи го смразяваха, сякаш нямаше нужда от думи, за да си понесе заслуженото.
- Джеймс - почти просъска тя с тих глас, доловим единствено за него, - мисля, че вече се бяхме разбрали по въпроса с дименторите. Или може би искаш още една подобна на предишната случка? - попита Николаевна. Въпросът, разбира се, беше реторичен. Мъжът поклати глава в отрицание, поклони се леко и тръгна нанякъде.
Тогава, Елена се сети, че трябва да закачи обявата за записване в библиотеката на стената на дома, който ръководеше - Слидерин. Бавно тръгна по прашното каменно стълбище, а черната ѝ мантия се влачеше по земята, обирайки прахта. С отвращение, тя прокара пръст през стената и забеляза дебелия слой прах, полепнал по нея. С един замах с магическата пръчка, всичко вече беше чисто. Готино, а? Но за нашата героиня това си е нещо напълно обикновено, изпълващо ежедневието ѝ. Колкото по-към стаята отиваше, толкова повече подземието се стесняваше, а въздухът ставаше все по-влажен. Почти щеше да се препъне в едно момиче, докато не го видя пред себе си, събирайки книгите си.
- Госпожице Мичъл ?
Гласът ѝ бе спокоен, сякаш това не беше въпрос, а неоспорим факт. Калиопа Мичъл беше име, до болка познато на Лена. Момичето бе от седми курс, слидеринка. Точно заради това я разпозна отдалеч, дори в тъмното.
- Какво правите извън общата стая? - попита я директорката с непоклатима хармония, без капка гняв от предходния разговор.


_________________
Here's for all the boys tyring to hold you back
Trying to make you like you're less than that
Give them nothing more better than to make you crack
But really just try to put your dreams ,ontrack
And you know in the end it'll be okay
Cause allit really matters are the steps you take
And every thing else falls in the place
There's no backing down isay
We're all right yeah,yeah
We're gonna get it we're gonna get it when we live it
All right yeah,yeah
We're gonna get it we're gonna get it when we live it.
avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Калиопа Мичъл on Пон Ное 29, 2010 10:06 pm

Слидеринката се сепна и мигом, с нескрита грация, се изправи на краката си притискайки една от книгите към гърдите си. Само за част от секундата предишната й агресия, към самата себе си или невидимите обекти наоколо се бе изпарила и сега беше заместена от една идея страх. Като страх на дете от тъмното, който може лесно да се изкорени, но в същото време и не можеше. Трудно беше за разбиране. Тудно беше и да бъдеш в главата на Калиопа и да се опитваш да влагаш логика в мисленето й. Може би да носи името на една от музите от древногръцката митология, и то точно тази на епоса, красноречието и науката, не бе абсолютно точно за момиче като Кали, чието мислене бе изключително уникално и различно, а в същото време тотално нелогично и трудно за разбиране.
Думите се загубиха някъде в гърлото й, когато видя пред себе си внушителната фигура на Елена Николаевна. Име, което винаги е вдъхвало респрект в Калиопа.
Цялата същност на професор Николаевна(да, Кали бе запозната с по-висшия ранг, който носеше професорката, но някак си не можеше да сложи пред името й титлата "директор", за нея тя винаги е била непоклатимата професор Николаевна, към която има невероятен респект и която уважава изключително много, не не защото искаше да й се подмазва по някакъв начин, а защото да не уважаваш тази жена и да не я харесваш ти беше просто невъзможно), бе колкото уникална, толкова и стрховита. На Калиопа й се искаше някой ден и тя да внушава в хората същия този респект, който струеше от професор Николаевна. Да, много хора в Хогуортс имаха респект към Кали, но по-скоро тяхното бе страхопочитание. Страхуваха се от цялата й същност и не искаха Кали да бъде техен враг. Колкото и да й харесваше това, тя самата искаше да вдъхва респект и уважение, а не страх със същността си.
- Нокс. - прошепна момичето изпод дъха си и светлината в края на магическата й пръчка мигом огасна, а около нея и любимата й професорка се възцари бледата светлина на догарящите свещи разположени по стените на подземието.
И до сега, вече близо минута, Калиопа все още не откъсваше погледа си от този на Николаевна, може би защото преценяваше ситуацията в, която се намира и до колко бе загазила, ако изобщо е загазила.
Нямаше нужда да слага маска пред профескорката. Тя бе такъв тип жена, чийто поглед се визраше в теб, но сякаш гледаше през теб и виждаше всичките ти мисли и чувства, просто нямаше начин да бъдеш някой друг пред нея или пък да я лъжеш, което би било най-огромната ти грешка. Кали бе наясно с това, но и не чувстваше нужда да се прави на някоя друга именно пред тази особа, към която изпитваше неописуем респект, както вече споменах.
- Съжалявам, професоре. - измърмори момичето, а след това се прокашля сякаш се чудеше къде отиде силния й глас изпълнен с доза арогантност и себелюбие, черти типични за характера на Слидеринката.
Калиопа отново се наведе и набързо събра останалите книги от каменния под като едновременно с това отговаряше на въпроса зададен й по-рано.
- Ходих до библиотеката за малко книги понеже ме бе налегнала скука, а в общата стая нямаше нищо за четене. - обясни момичето и това бе самата истина.
Всичко толкова й бе дотегнало, че тя беше прибегнала към любимите й "събеседници" и "убийци" на скуката - книгите. Предмети, към които можеше да се обърне във всеки един момент и да направи съществуванет си малко по-поносимо от обикновенното.

avatar
Калиопа Мичъл
Слидерин, Седми курс
Слидерин, Седми курс

Брой мнения : 7
Дата на регистрация : 28.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Елена Николаевна on Вто Ное 30, 2010 7:47 pm

Лукава усмивка заигра по бледото лице на Елена. Същата тази усмивка, която от време на време се появяваше още от трети курс, но много по-развита, показваща класа. Дори самата Лена не знаеше защо се усмихваше, нито защо въобще напрягаше мускулите на лицето си за нещо толкова безсмислено. Защо му е на човек да се усмихва, да се смее? Има хора, които са ухилени до уши постоянно. Защо? За да се правят на интересни ли? Русокосата преподавателка не намираше повод нито за щастие, нито за усмивки. Затова безизразната ѝ физиономия често се срещаше по коридорите на Хогуортс. Но не, това не беше просто една безизразна физиономия. Повечето ученици се бояха точно от нея, защото бе способна на много неща, които не можеш да предвидиш.
Калиопа потръпна. Вярно, че тук беше студено, но дали ще изпитваш това чувство, ако от единадесетгодишен обитаваш мястото? Съмнявам се. Само с мисъл, няколко от факлите по каменните стени мигом светнаха, а огънят излъчваше светлина и топлина.
Последва още един дълъг миг мълчание. Лена можеше да каже много неща, но животът я е научил винаги да си мери приказките, но за сметка на това казва правилното нещо в точния момент и във всички случаи е доста по-ефективно, дори болезнено.
- Добре, госпожице Мичъл, осъзнавате ли, че сега е тъмно и е вечер?
Разбира се, че осъзнаваше. Но това беше намек. Намек, че не трябва да е навън по това време. Защо? Заради дименторите. Все още Николаевна не беше овладяла положението, а разговорите ѝ с някои от аврорите от министерството не помогнаха особено. Трябваше да се вземат извънредни мерки. Лена се тревожеше. Моля?! Да, тревожеше се. Никой от учениците не знаеше какво се беше случило през изминалата ваканция и по-добре. Директорката се притесняваше за децата. Слидеринците бяха нейните деца. Децата, които тя беше възпитала и колкото и относително звучи, децата, за които се грижеше. Те бяха големи, но когато бяха малки, тя беше тази, която им викаше, когато нарушаваха правилата, тя ги поощряваше с по-високи оценки, но и тя беше тази, която наказваше и взимаше точки. Последно коя е Елена - доброто или лошото ченге? От началото е станало ясно, че въобще си няма работа с полицията, за да се определя. Но тя беше тази, към която всички проявяваха уважение, някои страхопочитание, а други искрено се бояха, а и с основание.
- Моля ви, за напред, не излизайте по това време - почти прошепна русокоската, а сините ѝ очи се впиха в тези на Калиопа.
Боже, колко беше пораснала само. Сякаш беше вчера, когато ученичката ѝ стигаше до кръста, а сега я догонваше на височина. Но това е животът - хубавите моменти минават бързо, а неприятните се проточват все едно с години.

_________________
Here's for all the boys tyring to hold you back
Trying to make you like you're less than that
Give them nothing more better than to make you crack
But really just try to put your dreams ,ontrack
And you know in the end it'll be okay
Cause allit really matters are the steps you take
And every thing else falls in the place
There's no backing down isay
We're all right yeah,yeah
We're gonna get it we're gonna get it when we live it
All right yeah,yeah
We're gonna get it we're gonna get it when we live it.
avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Лусинда Грейв on Пет Яну 07, 2011 8:38 pm

Туп. Туп. Туп.
Дълбокият и отчетлив тътен кънтеше в каменните стени. Помещението сякаш се стесняваше с всяка изминала секунда. От тъмното пространство, където явно се намираше таванът, се сипеше прах и тук-таме падаше някой камък. Да, просто така- от нищото. Бумтенето се усилваше. Лус се оглеждаше нервно, вече обвзета от паниката. След един кратък миг земята се разтресе и стените започнаха да се срутват. Момичето видя достатъчно широк, за да се провре човек процеп, и хукна през него. От другата му страна обаче нямаше нищо Буквално. Само празно пространство. Грейв се устреми право надолу. Пуф!
Събуди се рязко, потънала в прегръдката на мекото канапе в общата стая. wtf?! Докога щяха да продължават тези странни сънища?! Случваше се вече за кой ли път... Точно затова петокурсничката не обърна особено внимание на това, което се беше случило в подсъзнанието и. Просто навлече черната си мантия, провери дали пръчката е в джоба и и се изнесе от помещението.
Изпита странно желание да отиде в подземията. Да, точно онези мрачни, зловещи, заблетени в паяжини коридори. Нямаше представа защо. Но нищо, нали си беше странна понякога. Погледна часовника си и се успокои, когато видя, че има още малко време до вечерния час( да бе, все едно нямаше да загази, ако някой я пипнеше по тези места). Все едно. Огледа се набързо и тръгна надолу по постоянно движещите се стълби. Те като по поръчка я закараха точно, накъдето се бе запътила.
- Лумос!- прошепна рейвънклоуката и създаде минимална светлинка с пръчката си. Премига няколко пъти, за да свикне с нея и пристъпи в тъмните коридори.
Мраморния под отразяваше светлината и блестеше смразяващо. Тук-там се чуваше цвърчене, навярно от плъхове(или пък не). Лусинда на няколко пъти се заплиташе в плътните паяжини, молейки се да не е нарушила спокойствието на някой паяк. И така пристъпваше крачка по крача, оглеждайки наоколо. При всички възможности кръвта и вече да е смразена от страх, Грейв се чувстваше адски спокойна. Изобщо не трепваше, когато чуеше нещо. Само хвърляше по един равнодушен поглед настрани и продължаваше вечерната си разходка. Но ето, че коридорите се разшириха и въздухът сякаш стана малко по-разреден. И паяжините липсваха, личеше си, че често минават хора оттук. Тъмнокоската усети, че минава покрай някакъв странен портрет- изключително красива жена, от която обаче струеше ужасно много злоба. Тя не правеше нищо, просто стоеше и те наблюдаваше. Лус се спря и отиде до картината. В този момент чу зад себе си тихи стъпки и се обърна рязко, насочвайки светещата си пръчка в лицето на някакво момче, което закри осветените си очи.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Гавин Стиил on Съб Яну 08, 2011 2:01 pm

Подземията , едно от най - противните места в училището.Навсякъде беше влажно и мрачно , човек не знае какво може да изскочи зад него ако се разхожда там сам. Подземията бяха кошмарни за много от учениците и най-вече на тези от Грифиндор и Рейвънклоу, които прекарваха повечето време в най-високата част на Хогуортс - кулите. Не всички слидеринци обожаваха мрачните подземия, Гавин ги ненавиждаше. Винаги докато се прибираше в общата стая размишляваше относно това "При толкова етажи в училището, защо избраха точно подземията за обща стая на Слидерин". Така мислеше и в днешния ден, след като свършиха часовете той реши да се прибере в общата стая. Както винаги подземията бяха противни,мрачни и влажни като не се броят мишките и плъховете, които се движеха на съвсем малко разстояние от Гавин,но той не ги виждаше. Движеше се на сляпо,не виждаше нито какво има пред него, нито какво зад него. Той беше научил пътя на изуст и това за него не беше никакъв проблем. Докато се движеше на два пъти се спъна в нещо и падна, но дори не пожела да узнае в какво се е спънал. Слидеринецът продължи да върви като се чудеше какво ли ще стане този път, дали някой няма да изскочи зад него и да го удари или картините пред общата стая няма да обсъждат на висок тон облеклото, маниерите и прическата му. Докато мислеше наближи общата стая и се зарадва защото не беше се случила никаква злополука. Само че точно преди да влезе силна светлина го заслепи и той закри с ръце очите си като извика:
- Махни тази светлина от очите ми!
avatar
Гавин Стиил
Слидерин, Четвърти курс
Слидерин, Четвърти курс

Брой мнения : 23
Дата на регистрация : 28.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Лусинда Грейв on Нед Яну 09, 2011 6:23 pm

- Много съжалявам!- измънка Лусинда, когато той извика недоволно и закри очите си.
Рейвънклоуката премига няколко пъти и отмести ръката, с която държеше пръчката си. Повдига виновно рамене.
Забеляза, че момчето пред нея е слидеринец. "Дано да не е от типичните! Дано да не е от типичните!" повтаряше си на ум петокурсничката, докато траеше неловкото мълчание, съчетано с необичайно спокойната тишина. Спомни си проблемите, в които се беше забъркала преди с Аня Владимировна. И все пак имаше надегда, че не всички са като слидеринката.
Но още преди някой да каже и дума, се чу някакво странно тропане в дъното на поредния отклоняващ се коридор и Грейв обърна рязко глава. Момчето също погледна в тази посока, но явно беше свикнало с тези шумове и не му направи огромно впечатление. Слава богу на Лус също, сигурно заради моментното и странно настроение. За миг си припомни особения си сън отпреди малко, но реши, че това са глупости. Тъмнокоската се обърна отново към слидеринеца и реши да наруши мълчанието, преди да е станало неприятно... Усмихна се с крайчеца на устата си.
- Ъм, аз съм Лусинда Грейв... от Рейвънклоу.
Подаде ръката си, а погледът и попадна на блузата под мантията му. Невъзможно- Bullet! Не можа да скрие усмивката на лицето си, най-после срещайки някого с поне малко подобен на нейния вкус към музиката тук, в училището за магия, далеч от мъгълския свят, където бяха популярни тези групи. Повдигна глава, за да не я помисли за някаква откачалка и зачака реакцията на слидеринеца, който до момента я наблюдаваше странно.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Гавин Стиил on Пон Яну 10, 2011 2:29 pm

Светлината угасна и пред лицето на слидеринецът се появи силуета на едно момиче, Гавин я огледа и веднага установи, че е невъзможно да е по - малка от него и беше от Рейвънклоу, което до известна степен го изненада, защото рейвънклоуците не са привърженици на местата под земята. Тя се извини, след това настъпи гробно мълчание като никой не обелваше и дума. Лицето на рейвънклоуката се забелязваше безпокойство, което показваше, че не иска проблеми, защото изглежда преди е имала такива.Двамата стоха един срещу друг без никой да каже нито дума. Изведнъж се чу шум от другия край на коридора, и двамата се обърнаха, но нищо не видяха. Тогава тя се загледа в блузата на Гавин, беше забелязала емблемата на Bullet for My Valentine, което накара и четвъртокурсникът да се осмихне леко, изглежда не само той слушаше такава музика в училището, а групата беше много популярна в мъгълския свят. Мълчанието беше нарушено, рейвънклоуката се представи:
- Ъм, аз съм Лусинда Грейв... от Рейвънклоу.
Четвъртокурсникът от Слидерин се огледа няколко пъди за да види дали няма някой съдомник около него :
- Здравей, аз съм Гавин Стиил от Слидерин. - каза той и като забеляза изненадания поглед на момичето добави - Защо стоиш в подземията, мислех, че не ги обичате особено.
avatar
Гавин Стиил
Слидерин, Четвърти курс
Слидерин, Четвърти курс

Брой мнения : 23
Дата на регистрация : 28.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Лусинда Грейв on Пон Яну 10, 2011 3:38 pm

Преди очакваното любопитство на момчето защо някаква си рейвънклоука обикаля коридорите по това време, си пролича, че Гавин прочете изненадата, изписала се по лицето на Грейв. Ами да?! Нормално беше... Къде изчезна ироничния, подигравателен тон, типичен за слидеринците?! Онази противна ехидна усмивка?! Да, надяваше се да е така, но сега, когато се случваше,иизглеждашедоста странно. И и харесваше всъщност. За сега момчето изглеждаше свястно... Като изключим факта, че се оглеждаше непвно, само и само някой съученик да не види, че говори с тъмнокоската. Тя се усмихна се някак самонадеяно и отговори:
- Хм, това, че се водим като много учещи и прочие, не означава, че сме някакви страхливции понякога не си падаме малко психари, нали?- подсмихна се гяволито Лус, но веднага прочете изражението на момчето, което казваше "Не означава ли?".
Аааа! Защо винаги хората трябваше да се слагат под общ знаменател?! Все едно всеки ученик, попаднал в някои от домовете, трябваше да има само чертиот дадения дом. Не. Самата петокурсничка понякога откриваше следи дори и от слидеринския нрав. Зависеше от настроението. Тя насочи вниманието си към Стиил отново, излизайи от вътрешния си монолог.
- Не всички са еднакви, дори при вас, нали?- леко посочи тениската му.
Дори фактът, че харесваше Bullet опровергаваше това прибощабване към дадени групи. Едва ли много хора тук слушаха подобни банди (ако слушаха някакви изобщо). Лусинда му посочи с ръка продължението на коридора и заедно тръгнаха да крачат бавно.
- Bullet For My Valentine, сериозно ли? Не мога да повярвам!- ухили се весело рейвънклоуката и отново се вгледа в тениската на четвъртокурсника.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Гавин Стиил on Сря Яну 12, 2011 3:26 pm

След като се започнаха и намериха обща тема за разговор рейвънклоуката и слидеринецът тръгнаха бавно към изхода на подземията
- Bullet For My Valentine, сериозно ли? Не мога да повярвам! - Каза Лусинда
- Да. - усмихна се Гавин. Всъштност той не беше запознат изцяло с музиката на групата. Стана им фен през лятото, когато забеляза на корицата на списание Про-Рок младата Уелска група Bullet for my Valentine (или за кратко BFMV). Понеже нямал работа и скучаел Гавин решил да изслуша последния им албум - Fever. Отначалото нямал големи очаквания, но още с първата песен - Your Betrayal, решил да се сдобие и с останалата им скромна дискография, а след като чул и новите песни Fever. The last fight а след това и WAking the demon им станал един от най - големите фенове. Отначало се замисли, а след това го изрече на глас.
- Значи и ти харесваш тяхното изкуство. - продължи да говори слидеринецът и след като момичето кимна утвърдително той продължи - Чула ли си за проблема на Мат Тък с гласните струни преди издаването на албима Fеver. В интернет а и в интервюто пише, че бил подложен на операция и след това групата едва го убедила да се въре като вокал.
avatar
Гавин Стиил
Слидерин, Четвърти курс
Слидерин, Четвърти курс

Брой мнения : 23
Дата на регистрация : 28.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Лусинда Грейв on Чет Яну 13, 2011 8:38 pm

Лус си спомни за онзи период... Как се тревожеше за Мат. Хих, сигурно ви се струва странно, дори смешно, защото това е просто някаква си известна личност. Но какво пък, нормално беше да се притеснява за един от любимите си изпълнители и за това, как има опасност да не участва в бандата си.
- Уф, да... Ужас! Представи си, ако не се беше оправил- Грейв поклати глава, бръчкайки челото си.
Гавин отвърна по същия начин. Въпреки че каза, че е фен на групата отскоро, си личеше, че е наистина запален. Това беше познато на рейвънклоуката... Самата тя понякога се вманиачаваше по дадена група така и за по-малко от месец знаеше всичко за нея.
Двамата продължаваха да бъбрят за най-различни неща, свързани с точно този тип музика. Лусинда се чувстваше доволна, че най-после има някой, с когото да говори за това. Бе малко странничко да се случва точно тук, в мрачните коридори на забележете- училището за магия и вълшебство, но какво пък. Не можеше да се говори само за заклинания и магически създания, нали? Продължаваха да крачат, завивайки през най-различни коридорчета... Петокурсничката нямаше представа къде се намират, но се надяваше, че слидеринецът познава тези места.
Неусетно беше изминал..хм? час? два? Тъмнокоската погледна бързо часовника си и изведнъж прекъсна изречението си. Не може да бъде. Наближаваше единадесет часа. Ако учител я спипаше тук, свършено беше с нея.
- Божичко, вечерният час е минал отдавна- изрече тя леко драматично, но не звучеше сякаш е особено притеснена. Дори се подсмихна.
Това изражение обаче бързо си отиде от лицето и, когато се чу познатият, натрапчиво дрезгав глас.
- Хи-хи-хи. Някой пак е решил да нарушава правилата, нали? Този път няма да ми избягате.- Ехидно звучащите думи на пазача на училището разсякоха тъмнината. Учениците спряха на място и се ослушаха.
- Мислех, че не проверява тук долу.- Изрече едва доловимо Лус и се втренчи в Стиил, надявайки се, че има някакво решение за това как да се измъкнат от Филч.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Джон Халиуел on Сря Юни 01, 2011 4:59 am

През последните месеци беше настъпила доста неприятна промяна в училището,наложи се всички деца да бъдат разпуснати,докато се намери начин чрез който да се избегне участта училището за магий да бъда закрито.Джон не криеше своите симпатий към това място и въобще не беше очаквал,че ще настъпи такъв обрат на събитияна и на практика цялата учебна година беше съсипана.Момчето все пак беше решило да остане и тъй като засега не се виждаше кога точно ще се възобнови отново учебния процес,първокурсникът реши да си направи разходка из подземните коридори.
Доста странно място за разходка биха казали някой,но по природа беше доста любопитен и винаги разглеждаше най-недостъпните и труднопроходими места.
Взе си една карта за да се ориентира по-добре,както и фенер с който да си осветява пътя и след няколко минути вече беше там,като подмина общата стая на Слидерин и кабинетът по отвари.Джон не знаеше на какво или на кой можеше да попадне,но се вълнуваше адски много,ако случайно пък обиколката му даде резултат и все пак да се натъкне на някакво откритие.Мрачно,студено,влажно и май имаше и мишки,който се чуваше в далечината,но това не го стресна и с бавни крачки продължи напред,като винмаваше да не се удари в някакви статуи разположени около двете му страни.
avatar
Джон Халиуел
Рейвънклоу, Първи Курс
Рейвънклоу, Първи Курс

Брой мнения : 112
Дата на регистрация : 05.12.2010
Местожителство : Стара Загора

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Жизел Болейн on Сря Юни 01, 2011 10:07 am

Кой би си представил, че общата стая на Слидерин би била толкова скучна? Всеки се занимаваше с нещо, а Жизел стоеше и бъбреше с приятелките си. Накрая й омръзна да ги слуша и излезе в подземните коридори. Те бяха любимото й място. Тъмни, тихи, мистериозни... такива неща привличаха слидеринката. Докато се разхождаше зад себе си чу шум от хартия. Обърна се и видя приближаващ се силует с фенерче. Не видя дали е мъж или жена, защото светлината бе точно в очите й.
- Би ли изгасил светлината? Някой хора искат все още да виждат. - каза раздразнено Болейн и покри очите си с ръка. След няколко секунди фенерчето изгасна и момичето погледна кой бе дошъл. Бе момче и ако съдеше по мантията бе от Рейвънклоу. След минута мълчание, Жизел проговори:
- Попринцип би трябвало да се извиниш, че ослепяваш хората. Какво търсиш тук? - каза студено слидеринката и го погледна въпросително.
avatar
Жизел Болейн
Слидерин, Първи Курс
Слидерин, Първи Курс

Брой мнения : 14
Дата на регистрация : 30.05.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Джон Халиуел on Чет Юни 02, 2011 4:53 am

Доста досадно беше някой да ти прекъсва разходката и то потакъв начин,добре че имаие фенер със себе си и налетя напарво на човека,че ко й знае какво можеше да стане.
В първия момент не можа да види кой се изпречи на пътя му поради тъмнина,затова светна силно в същата посока и забеляза някакво момиче,което го изгледа и с доста неприятен глас го попита какво прави тук-Още по гласът й се досети,че е от Слидерин,домът който въобще не понасяще и не трябваше да очаква нещо добро.
Джон запази минутка мълчания за да разгледа неканенената натрапница и след това се усмихна иронично и кратко отвърна:
-Въобще няма намерение да се извинявам,още повече на хора като теб,който от пръв поглед са доста отблъскващи -тонът му беше раве ни спокоен,нямаше намарение да играе по свирката й и искаше да я разкара по-бързо,за да продължи напред.
Освен това,не съм виновен че ти ми се изпречи на пътя и можеше да ме блъснеш,така че ако обичаш отмести си и се пръждосвай.
Рейвънклоуецът така я подреди,че видя как очите й присветнаха и се чу леко съскане,но нямаше да се церемони с една необщителна и висомерна слидеринка.
Беше тръгнал да се разхожда и нямаше да си губи времето с някаква пришълща и още повече да говори с момиче,което въобще няма и грам възпитание и не знае как да се държи.
avatar
Джон Халиуел
Рейвънклоу, Първи Курс
Рейвънклоу, Първи Курс

Брой мнения : 112
Дата на регистрация : 05.12.2010
Местожителство : Стара Загора

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Жизел Болейн on Чет Юни 02, 2011 5:21 pm

Жизел се засмя. Момечето беше доста уверено и сигурно си мислеше, че като й каже нещо хапливо ще победи. Но Болейн не бе свикнала така.
- Да се пръждосвам? Съжалявам, но не виждам някъде да пише, че коридорите са твои и можеш да гониш хората... Но пък те сами ще избягат, когато чуят, че някакъв ненормалник ходи и святка в очите на всеки срещнат. А и просто се разхождам, не съм си поставила за цел да блъскам такива..- Жизел го огледа. Не знаше как точно да го определи.. Мишка? В Рейвънклоу всички бяха такива. Най-накрая каза: - такива като теб. Той й беше смешен. Тя му направи забележка, а той едва ли не изкара, че е директор на училището. След като извървя няколко крачки , Жизел отново се обърна към момчето:
- Няма да е лошо да подобриш поведението си и да предупреждаваш хората като идваш. Не искаме някой да остане сляп, нали? Но пък като ви знам рейвънклоуеците какви се досадни и нагли, нищо чудно това да ти е цел..- каза тя със студен тон. Защо те не си стояха на техния етаж и не си правеха скучните неща, които правят обикновено... да плетат чорапи, например.
Настроението на Жизел определено спадна след срещата с другия ученик. Тя искаше просто малко спокойствие, а се оказа, че и дори тук дебнат хора, които само чакат да кажеш нещо, за да се заядат.
avatar
Жизел Болейн
Слидерин, Първи Курс
Слидерин, Първи Курс

Брой мнения : 14
Дата на регистрация : 30.05.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Джон Халиуел on Пет Юни 03, 2011 4:51 am

С това си поведение и с тези си думи,тази тук доказа защо Слидерин са най-противните и най-мразените сред останалите ученици.Изключително противни с арогатно поведение и адски високомерни,все неща който не му бяха по вкуса на първокурсникът.
Както и да е,нямаше да стои тук и да се занимава с това момиче,което си личеше колко е възпитана и колко грам мозък има в главата си.
Само я изгледа с презрение,дори нямаше желание да гооври с нея,за бога беше решил да се поразходи,а виж на какво се натресе,ама че късмет.
-Не се тревожи,и не се тарай толкова,въобще не можеше да ме зесгнеш-отвърна рейвънклоуецът и продължи напред,като напълно я игнорира.Вие от Слидерин няма да се промените,ще си останете същите подлизурковци и подмазвачи,каквито сте по природа и не мисля,че ние сме мишките,ами това определение се отнася за вас.-гласът му толкова спокоен и умерен,не се усешаще че ядосан или вбесен.
Но ако останеше още малко наистина можеше да прихване някой зараза от присъствието на това момиче,което дори не си каза името.
-Между другото,не че ме интересува как ти е името?-попита той без да си направи турад я да я погледне и продължи напред като се дистанцира от нея.
avatar
Джон Халиуел
Рейвънклоу, Първи Курс
Рейвънклоу, Първи Курс

Брой мнения : 112
Дата на регистрация : 05.12.2010
Местожителство : Стара Загора

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Жизел Болейн on Пет Юни 03, 2011 10:00 pm

Жезел не си направи труда да му отговори веднага, а отиде до близката лапма и извади джобното си огледалце. Лампата светеше доста слабо, но бе достатъчно, за да може слидеринката да се огледа. Не мислеше, въобще да му отговаря, защото мразеше хора, които й се правят на интересни. Надяваше се, че като помълчи, той ще се разкара, но той се отдалечаваше много бавно. Най-накрая Болейн й омръзна да чака да се махне и отговори:
- Името ми е Жизел. - каза кратко момичето. Въпреки, че до преди малко тонът й бе подигравателен и леко ядосан, сега бе изключително равен и спокоен. Слидеринката не смяташе да споменава фамилията си, защото едва ли не рейвънклоудецът му бе притрябвала. Тя очакваше, че след като отговори на въпроса му, той ще я остави на спокойствие и ще продължи да търси хора, които да тормози. Но той все вървеше така бавно и спокойно. Жизел щеше да чукне сто и петата си година, докато остане най-накрая сама. След секунди слидеринката попита:
- А името на човека, който е твърдо против слидеринците е..?


avatar
Жизел Болейн
Слидерин, Първи Курс
Слидерин, Първи Курс

Брой мнения : 14
Дата на регистрация : 30.05.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Джон Халиуел on Съб Юни 04, 2011 4:17 am

Направи се че не чу въпросът й,изглеждаше че иска да го ядоса ил нещо такова,но момчето си спокойно и не се подаваше на никакви провокаций и тем подобни неща.
Вече започваше да му става скучно,искаше да продължи да се разхожда в подземията,но от друга страна колкото и да откачено да беше можеше и тя да му прави компания,стига да престане с отровният си език и да говори абсолйтни тъпотий.
-Няма да кажа,че ми е приятно да се запознаем,като се има предвид че Слидерин с никой не се погажда,но поне докато сме тук хайде да не се дразним-казвам се Джон Халиуел и вероятно името ми ти се струва смешно- с лека подигравка добави първокурсникът и веднага извърна очи от нея,сякаш щеше да го убие с поглед.
Беше чувал достатъчно лоши неща за слидеринци,така че не изпитваше никакво доверия към тях и едва ли щеше да промени мнението си за тях,но ще бъде адски тъпо да се заяждат през цялото време докато са тук.
-Освен това не съм тъврдо против слидеринците,но това не ознаачва че едва ли ги харесам някога,камо ли да се сприятеля с някой от вас.Вие и ние учениците от останалите домове сме толкова различни,че ще бъде чудо акопрестанем да си погаждаме мръсни номера и разни други неща.
Беше толкова скучно,че идеше му се да са гръмне,но като нямаш с кой друг да си приказва,щеше да говори с нея,макар че се държеше като късче айсберг.
avatar
Джон Халиуел
Рейвънклоу, Първи Курс
Рейвънклоу, Първи Курс

Брой мнения : 112
Дата на регистрация : 05.12.2010
Местожителство : Стара Загора

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Жизел Болейн on Съб Юни 04, 2011 7:55 pm

Болейн сложи ръка на устата си и тихо се засмя. Момчето, което до преди малко я пъдеше, сега прави компания на Жизел.
- Е, не е смешно.. Поне първото ти име. Но Халиуел... ти да не си от Хавай? - засмя се силно слидеринката. Не можеше да си представи по-странна фамилия. След няколко минути каза:
- Не се обиждай. Просто фамилията ти е наистина странна.
Жизел най-накрая прибра огледалцето си и се опита да овладее смеха си. Само след сикунди студеното и сериозно изражение се върна на лицето й. Надяваше се , рейвънклоудецът да не е забелязал усмивката й, когато се смееше, защото Жизел я смяташе за грозна и я беше срам от нея.
- Кажи ми, Джон Халиуел, защо реши да се разхождаш точно тук?
avatar
Жизел Болейн
Слидерин, Първи Курс
Слидерин, Първи Курс

Брой мнения : 14
Дата на регистрация : 30.05.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Джон Халиуел on Нед Юни 05, 2011 4:28 am

Хич не се обиди,наистина самият той също не харесваше фамилията си,защото просто не отговаряше на името му и по-скоро подхождаше на някакъв професор от университет,отколкото на момче от магическо училище.
Както и да е,беше наистина смешно и дори той леко се засмя и се направи,че не вижда как за първи път това студено и сурово лице се промени и от смехът слидеринката изглеждаше някак си по-човечна.
Тактично се направи,че не я забеляза поради факта,че вече не искаше да се заяжда с нея,трябваше да се примири с това,че са заедно и по-добре да водят някакъв разговор,отколкото да се репчат като зверове.
-Един момент,какво е това обръщение Джон Халиуел,да не би да се обръщаш към самият президент на страната,остава още малко да ми кажеш господине-тук вече самият той не се сдържа и започна да се смее,но не беше глупавото хилене на някакъв идиот,а доста весел смях,който пордължи доста дълго и едва успяда се спрее.
Целият беше зачервен и леко се задъхваше,никога не беше се смял толкова,леле май нямаше да е толкова неприятно да говори с слидеринката.
-Извинявам се това,не можах да се сдържа-отвърна момчето по-спокойно и продължи:Честно да ти кажа,омръзна ми да стоя в стаята и да чета разни неща,от тях главата ме заболя и си взех аспирин.Не ми се излиаше навън,не бях в настроение за разин там разходки,така че реших да сляза тук,където е доста тъмно и мрачно и да се поразмотая насам-натам и да разгледам мястото.А ти,веси пт идваш тук или днес е изключение?
avatar
Джон Халиуел
Рейвънклоу, Първи Курс
Рейвънклоу, Първи Курс

Брой мнения : 112
Дата на регистрация : 05.12.2010
Местожителство : Стара Загора

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Жизел Болейн on Нед Юни 05, 2011 10:47 am

Слидеринката гледаше с усмивка смеха на момчето. Някак я развеселяваше. Тя определено очакваше, че продължат да се заяждат, тъй като Слидерин и другите домове не бяха в много приятелски отношения. Но ето, че можеше да се води почти нормален разговор, като изключим това, че двамата се смеят на някакви тъпотии. След малко момичето се обади:
- Защо да не се обръщам с теб с Джон Халиуел? И господин Халиуел също става. - каза с лек присмех Жизел. Не й беше за цел да се заяжда, просто й харесваше да му повтаря фамилията.
Болейн не отговори веднага, а се облегна на стената и въздъхна. След това се обърна към момчето:
- Често идвам тук. Някак спокойно е и човек може да остане насаме с мислите си. Или да се лакира без някой да му мрънка, че лакът мирише. - усмихна се леко слидеринката. Наистина много мразеше някой да седи и да й мрънка. Това направо я влудяваше. Затова винаги предпочиташе тихи, спокойни и мрачни места, най-малко защото няма кой да ти досажда. Така след минута Жизел отново наруши мълчанието и каза:
- Знаеш ли, да се говори с теб, не е чак толкова лошо.
avatar
Жизел Болейн
Слидерин, Първи Курс
Слидерин, Първи Курс

Брой мнения : 14
Дата на регистрация : 30.05.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Джон Халиуел on Пон Юни 06, 2011 4:14 am

Настана кратко мълчание през което момчето трябваше да си направи една равносметка и може би да се опита да опозане по-добре хората,защото макар че Жизел изглеждаше досат студена и повърхонстна на първ поглед,ето че можеше да се държи много добре и нетипично за човек от Слидерин да води нормален разговор и да се усмихва.
Цялото напрежение и неприязънта,която изпата в началото към нея започваше да се изпарява и на нейно място се появяваше симпатията,но не искаше да я показва,защото можеше и да допусне грешка.
Все пак,тя му показа че не е никак глупава,ограничена и може да бъде доста сговорчива ако поиска,а това бяха неща който Джон доста харесваше в характера на даден човек.
-Може би наистина допуснах грешка,не си чак толкова лоша колкото си мислех-отвърна директно той на висок глас,за да не си помисли,че си мрънка под носа.Твоето държание и видът ти ме подведоха,също така и моето отношение към дом Слидерин,но се радвам че някак си намерихме общ език.
Не обичаше да приказва,смяташе приказливите хора за доста глупави,така че реши да помълчи малко и да се наслади на тази тишина,макар че вътрешно се чудеша далида не йп редложи някой път да излязат заедно.
Господи,как се обърнаха нещата в един момент бяха врагове,а сега си говореха почти приятелски.
-Да ти кажа честно,това е един от най-приятните разговори дето съм водил и макар че тази наша среща не започна много добре,бих искал да се опознаем.Аз сега ще трябва да се връщам,но ако искаш да се разберем когато имаме свободно време да се поразходим в градът-смело й предложи Джон и макар,че очакваше твърд отказ поради няколко причини,поне й го каза,а на де скимти и да се страхува да каже това което иска.
avatar
Джон Халиуел
Рейвънклоу, Първи Курс
Рейвънклоу, Първи Курс

Брой мнения : 112
Дата на регистрация : 05.12.2010
Местожителство : Стара Загора

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Жизел Болейн on Пон Юни 06, 2011 8:38 pm

Жизел се замисли върху предложението на Джон. Не беше сигурна дали да приеме или да откаже. Тъй като отначало, той я беше издразнил, тя можеше да откаже без да се замисли. Но после реши, че той не е чак толкова лош и кой знае, може пък и да се сприятелят.
- С удоволствие. Някой път, когато и двамата сме свободни ще се уговорим - усмихна се Болейн. След секунда допълни:
- Е, радвам се, че проведохме горе-долу приятен разговор, като изключим началното ни сдърпване. - засмя се слидеринката. - Вероятно скоро пак ще се видим. Аз сега трябва да тръгвам, освен ако не искам да ми бучат на главата. Чао. - усмихна се Жизел и помаха на рейвънклоудеца. Докато се връщаше към общата стая на Слидерин, си мислеше, че явно от другите домове също има приятни хора. Така унесена в мисли, тя не осъзна кога е стигнала стаята. Оправи набързо косата си и влезе през вратата.
avatar
Жизел Болейн
Слидерин, Първи Курс
Слидерин, Първи Курс

Брой мнения : 14
Дата на регистрация : 30.05.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Подземните коридори

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите