Поляната, където се провеждаха часовете {1 курс}

Третия час на обърканата първокурсничка беше Грижа за магическите създания.
След интересния урок по Защита срещу черните изкуства Лин излезе и се запъти към следващия си урок , който беше на поляните. Тъкмо обаче , Лин реши , че няма как да се загуби отново , и се озова в някаква стая , която изобщо не я беше виждала. Прокле се наум и продължи по стълбите , които точно сега решиха да започнат да се местят. Момичето разбира се падна и учебниците и се разсипаха. Понеже , не знаеше магия се зае да ги събира. Всички се обръщаха да видят , кой е чак толкова непохватен , но бързо се обръщаха , като Линз ги хващаше да я гледат.
Момичето излезе навън , под леко греещото слънце и се запъти към поляните. Беше и приятно да седи под слънцето , но реши , че не може да си позволява настина повече провинения и се отказа. Беше прочела в ръчно преписаната и програма (защото другата я изгуби) , че ще имат мъж за преподавател.
Линзи се надяваше още първия час да започнат изучаването на някое екзотично животно , защото лично тя обожава животните и много е чела за тях
След като се приближи и видя господина , тя се заслуша задълбочено в думите му.
Но разбира се остана разочарована. И той , като всеки учител до сега ,започна с теория.
Всички завъртяха очи от досада и професор Девъл явно го вида , защото им каза , че всеки с това започва.
Лин беше леко разочарована , но и заинтересована донякъде. Всеки един предмет трябваше да се уважава . Нали все пак всички започват от това.. Е винаги ще се намери някой учител който да започне от средата , но според Лин ако не хванеш началото , нищо от предмета ням да научиш.
Професор Девъл им съобщи , че нямат домашно и това видимо успокои Лин. Засега имаха да пишат само по Билкология , но и това не беше много. Учителите не искаха да ги тормозят още от началото , защото така или иначе бяха стресирани.
Лин каза довиждане и реши малкото и почивка да я използва като застане на слънце пишейки по Билкология. Момичето седна и разтвори чантата си под бледите лъчи на слънцето

Едно количество добре приготвената смесена каша от плодове и изсъхнали зеленчуци беше добре дошло за малъкия рейвънклоуец,който се излежаваше на меките поляни на двора и се любуваше на красивата гледка и чистото синьо небе.Сместта,която направи не беше особенно приятна,но беше полезна и като се насили малко я изпи или по точно изяде.
Коремът беше доста чуствителен и не понасяше на подобин неща,но този път нищо не стаан и благополучно довърши цялото количество и сега трябваше да изчака известно време,за да подейства ефектът и да може състоянието му да се подобри.
През това време,момчето се насочи скоропостижимо към полянката на първи курс,където щяха да се порвеждат техните часове по ГЗЧС.
Честно казано,не изпитваше особенна работа от този факт,но пък се надяваше чистосърдечно,че нямат да умрат от скука и Джон ще научи нещо полезно.Пак познатото момиче от миналият час видя насреща си и се накани да я поздрави,но тъкмо сега се преплете в някакъв храст и при падането нададе лек вик и после нагруби доста неприлично растението.
Веднага се засрами от тази постъпка и беше убеден,че присъстващите го бяха чули,да не говорим за самият учител,който се оказа мъж за негово облекчение.
Малчуганът се изправи,изтупа се и като се направи,че нищо не е станало,седна близко до учителя и зачака.
Не трябваше да чака много,защото господинът се представи с аткрактивното име Дерек Дигъл и ли нещо подобно и започна с топлия си и приятен глас да говори по днешната тема.Една след друга се изриваха думите от усатат му и някой от малките просто щяха да заспят,но Джон който веднага новия професор,веднага се захласна и не знайно как накрая беше написал цели четири листа пергамента с информация за предмета.Не усещаше никаква умора,по-скоро удоволствие от приятния и лек час насред поляната и остана някак разочорован,че не получи домашна.
От друга старана това беше добре,защото имаше досат неща с който беше запълнил времето си,че едно домашно тотално щеше да го изкара от строя.
Прибра си сенащата,прочете написанато на бързо,усвои мисленно повечето информация и реши да се позанимае с храста,който преди малко така жестоко го беше одраскал.

Един от часовете на първокурсничката днес бе Грижа За Магическите Създания. Тези часове се провеждаха на една от красивите, просторни поляни на училището и мястото бе наистина невероятно. Жо бе пристигнала още пет минути преди началото и се беше застанала под едно от дърветата, защото независимо от това, че бе зима, грееше неверятно слънце, но бе хладно.
Часът бе започнал. Както чак сега научи, учителя им бе мъж. Предмета наистина бе интересен, а Жозефин харесваше уроците повече, когато ги преподаваше добър учител. Във втори клас учителката по испански въобще не я обичаше и затова момичето мразеше испанския и уроците и бяха наистина безинтересни. След Защита Срещу Черните Изкуства момичето наистина бе въодушевено и се трявожеше да не закъснее за още един урок, но това не стана.
Но да се върнем в часа. Урокът беше почти завършил, когато професор Девъл каза, че учениците му изглеждат наистина отегчени, но се налага да знаят историята.
Жозефин наистина бе научила много нови неща през този час и не се зарадва, когато учителя каза, че няма да даде домашна, поради причината, че това е първи урок и не иска да натоварва учениците си, за да имат време просто да научат урока. Момичето се запъти към следващия си час, който се оказа Трансфигурация.