Уроците на 5 курс

Днес с петокурсниците проф.Беласивна щеше да има много интересно занимание.След като влезе в стаята и поздрави учениците,отвори дневника и се запозна с всички,Майла им каза:
Отворете учебниците си на страница шеста.Оттам ще можете да прочете урока си.Но ще ви бъде за домашно.
Учениците отгърнаха учебниците си и прочетоха заглавието.

"Тотемизъм
Установено е, че още в ранните стадии на развитие на човешките колективи е съществувала известна избирателност в ловната дейност и въпреки голямото разнообразие от животни, тя е била насочена към определени видове. Тъй като животът на всеки колектив е бил свързан с животни от определен вид, съществувало е разбиране, че човешкият колектив и свързаните с него животни са тъждествени едни с други и представляват едно цяло. С налагането на това виждане, думата означаваща вида на животното започва едновременно да означава и човешкия колектив и става негово въплъщение. Така възниква вярването, известно като тотемизъм.
В изкуството голямо място заемат изображенията на диви коне, бизони, змии и други зверове и птици. . Изключително почитано животно е бил лосът. Опитването на месо от лос или елен било свързано със специален ритуал.
Тотемизмът е религиозно вярване, което често се асоциира с шаманизма. Тотемът обикновено е животно или друга природна фигура, която символизира група от хора - клан.
Какво представляват тотемите? Това са определени животни, растения или предмети, които притежават необикновени свойства или просто някакви магически сили. Използват се от дълбока древност и се знае, че тотемът се определя от животното покровител на човек. В случай, че човек загуби доверието, което пазителят му има в него, може да бъде застигнат от нещастия и в някои случаи дори да умре. Поне така смятали някои индински племена... Тотемът се определя още когато детето е съвсем малко."

Майла сложи пред всеки ученик къс кръгло дърво.Те се загледаха учудено.
-Днес ще правите магията "Зангисду".Според нея,тези късове дърво пред вас ще се превърнат във ваши тотеми с животното,което ви описва най-много.-Майла застана пред бюрото си и преобрази нейния къс дърво във вълчица,която забяга но като стигна към края на бюрото покорно седна.-Въпреки че са и ще бъдат дървени,тези 50 сантиметрови статуетки ще придобият индивидуален начин на живот и ще станат ваши.Сега искам от всеки от вас да опита с магията "Зангисду".Просто насочвате пръчката към предмета си и си представяте животното,което най-точно ви описва.Започвайте!-завърши тя и застана на първия чин да види как се представя първия ученик.

ЩЕ ОЦЕНЯВАМ ПОСТОВЕТЕ ВИ!

Опитах се да се изправя от леглото. Всичко, ама абсолютно всичко, ме болеше адски много. Бях се схванала цялата, но все пак успях да се изправя. Застанах пред леглото си, като положих ръцете си на кръста и след това разкърших врата си. Огледах се навън, през прозореца - нищо по-различно от сняг и мъгла. А, да и много, много облаци. Направих кисела физиономия и след това погледнах светло зеления часовник на дясната си ръка, часът беше осем и половина и аз отново закъснявах за час. История на магията - адски тъп предмет, ако ме питате. Дано поне тази година да учим нещо по-интересно. А ако се питате защо съм го записала? Е, той беше задължителен по мое време, не знам дали сега е така, не че се интересувам много. Огледах се из спалното помещение, което беше абсолютно празно. Поклатих глава. Само аз ли бях такава поспалана? Бър. Облякох едни дънки, черна тениска с къс ръкав, на която имаше зелена, адски сладка, жаба. Реших да не слагам мантията, щях да измисля нещо, ако някой от преподавателите ме попиташе, защо не я нося. Излязох в общата стая, имаше само няколко първокусника, които кротко си пишеха домашните. Не ги познавах, за това просто профучах през помещението и след това излязох в тъмните и студени подземия. Добре, че поне кабинетът беше на първия етаж, не ми се изкачваха много стълби. В подземието определено беше студено, по тази тениска ми беше студено, но когато влязох в кабината по история на Магията ме обгърна приятна топлина. Огледах се из стаята, където вече повечето от съучениците ми бяха изпонасядали по масите. Преподавателката - професор Беласивна - ми хвърли объркан поглед, който се направих, че не виждам. Седнах най-нагло на един чин най-отпред, скръстих краката си, положих ръце под брадичката си и погледнах преподавателката право в очите. Да, определено поведението ми не беше като на най-прилежната ученичка, но пък поне присъствах в часа. Не се извиних за закъснението си.
Баласивна започна да говори, нямах нищо против преподавателката, а по-скоро имах нещо против Историята на магията. Беше изключително скучен предмет, но днес, когато разбрах, че ще има заклинание ми светнаха очите.
- Днес ще правите магията "Зангисду". - заобяснява тя. - Според нея, тези късове дърво пред вас ще се превърнат във ваши тотеми с животното,което ви описва най-много.- Тя посочи току-що появилите се дръвца. Преподавателката застана пред бюрото си и преобрази нейния къс дърво във вълчица, която забяга но като стигна към края на бюрото покорно седна.- Въпреки, че са и ще бъдат дървени, тези 50 сантиметрови статуетки ще придобият индивидуален начин на живот и ще станат ваши. Сега искам от всеки от вас да опита с магията "Зангисду". Просто насочвате пръчката към предмета си и си представяте животното, което най-точно ви описва. Започвайте! -завърши тя и застана на първия чин да види как се представя първия ученик.
Аз ли бях първия ученик? Погледнах пръчките пред мен, дори не бях как точно се прозинася магията, но извадих от задния джоб на дънките си дългата магическа пръчка, подходяща за вълшебства, и я насочих право към неподвижните предмети. Представих се като змия, не знам защо. Вярно, съзнавах, че съм адски злобен човек, бях разпределена и в Слидерин, а неговия герб беше змия. Следователно бях коварна и злобна, което автоматично ме правеше змия. Явно изоборът ми не беше грешен, защото когато произнесох Зангисду трупчетата се преобразиха в мъничка змия, която започна да съска и да пълзи напред назад по чина. Усмихнах се доволно, наблюдавайки я внимателно, беше хубава. Сложих пръста си на масата, а тя се обви около него. Вдигнах ръката си към лицето и й се усмихнах, а тя само ми изсъска. Приех това, като "и аз те харесвам" и след това я оставих да си пълзи по чина. Погледнах към преоподавателката, която ме подканяше да разкажа нещо за това животно. Замислих се за момент и след това заговорих с уверен глас:
- Змиите са студенокръвни безкраки влечуги. Змията обикновено се асоциира с отрова и смърт, но това е погрешно. От около 2600 вида змии само 400 са отровни. Да, определено може да се каже, че са доста коварни и т.н., но кое животно не е? Не знам защо всички имат нещо против змиите. Има хиляди животни, които убиват и правят много по-гадни неща от змията, но всички са набележили точно нея. Аз лично мога да разказвам много за това животно, но предпочитам да оствя време и на останалите си съученици.
Всъщност, не че исках да отстъпя място на съучениците си, просто не ми се говореше. Още ми се спеше и за това се отпуснах на чина и задрямах, без да слушам останалите. Не ме интересуваха...