Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Уроците на 5 курс

Go down

Уроците на 5 курс

Писане by Майла Беласивна on Пет Дек 17, 2010 6:09 pm


_________________

What hurts the most
Was being so close
And havin' so much to say
(To say)
And watchin' you walk away

And never knowin'
What could've been
And not seein' that lovin' you
Is what I was tryin' to do

Not seein' that lovin' you
That's what I was trying to do, ooo
avatar
Майла Беласивна
Преподавател по История на магията
Преподавател по История на магията

Брой мнения : 83
Дата на регистрация : 30.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Уроците на 5 курс

Писане by Майла Беласивна on Сря Дек 29, 2010 3:55 pm

Днес с петокурсниците проф.Беласивна щеше да има много интересно занимание.След като влезе в стаята и поздрави учениците,отвори дневника и се запозна с всички,Майла им каза:
Отворете учебниците си на страница шеста.Оттам ще можете да прочете урока си.Но ще ви бъде за домашно.
Учениците отгърнаха учебниците си и прочетоха заглавието.

"Тотемизъм
Установено е, че още в ранните стадии на развитие на човешките колективи е съществувала известна избирателност в ловната дейност и въпреки голямото разнообразие от животни, тя е била насочена към определени видове. Тъй като животът на всеки колектив е бил свързан с животни от определен вид, съществувало е разбиране, че човешкият колектив и свързаните с него животни са тъждествени едни с други и представляват едно цяло. С налагането на това виждане, думата означаваща вида на животното започва едновременно да означава и човешкия колектив и става негово въплъщение. Така възниква вярването, известно като тотемизъм.
В изкуството голямо място заемат изображенията на диви коне, бизони, змии и други зверове и птици. . Изключително почитано животно е бил лосът. Опитването на месо от лос или елен било свързано със специален ритуал.
Тотемизмът е религиозно вярване, което често се асоциира с шаманизма. Тотемът обикновено е животно или друга природна фигура, която символизира група от хора - клан.
Какво представляват тотемите? Това са определени животни, растения или предмети, които притежават необикновени свойства или просто някакви магически сили. Използват се от дълбока древност и се знае, че тотемът се определя от животното покровител на човек. В случай, че човек загуби доверието, което пазителят му има в него, може да бъде застигнат от нещастия и в някои случаи дори да умре. Поне така смятали някои индински племена... Тотемът се определя още когато детето е съвсем малко."


Майла сложи пред всеки ученик къс кръгло дърво.Те се загледаха учудено.
-Днес ще правите магията "Зангисду".Според нея,тези късове дърво пред вас ще се превърнат във ваши тотеми с животното,което ви описва най-много.-Майла застана пред бюрото си и преобрази нейния къс дърво във вълчица,която забяга но като стигна към края на бюрото покорно седна.-Въпреки че са и ще бъдат дървени,тези 50 сантиметрови статуетки ще придобият индивидуален начин на живот и ще станат ваши.Сега искам от всеки от вас да опита с магията "Зангисду".Просто насочвате пръчката към предмета си и си представяте животното,което най-точно ви описва.Започвайте!-завърши тя и застана на първия чин да види как се представя първия ученик.

ЩЕ ОЦЕНЯВАМ ПОСТОВЕТЕ ВИ!

_________________

What hurts the most
Was being so close
And havin' so much to say
(To say)
And watchin' you walk away

And never knowin'
What could've been
And not seein' that lovin' you
Is what I was tryin' to do

Not seein' that lovin' you
That's what I was trying to do, ooo
avatar
Майла Беласивна
Преподавател по История на магията
Преподавател по История на магията

Брой мнения : 83
Дата на регистрация : 30.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Уроците на 5 курс

Писане by Пърси Джаксън on Чет Дек 30, 2010 12:27 pm

Пърси се намираше на пясъчен бряг...чуваше чайките,плясъка на вълните...който изведнъж бе заменен от песента на Krypteria-Ignition.Алармата на Пърси.Леко отвори очи и заопипва насляпо нощното си шкафче,докато накрая успя да изключи алармата.Започна да кълне целия свят,че трябва да става.Изведнъж леглото му се стори толкова удобно.Надигна се и надникна през прозореца-слънцето все още не беше изгряло.Пърси се изправи в леглото си рязко,под възгласите на котката си Арес,която похъркваше ,свита на кълбо в него,в котешкият си сън.Побърза да се облече,понеже в стаята беше много студено.Замисли се дали да не се върне в топлото легло,но трябваше да бърза.Днес имаше първи час при професор Майла Беласивна.Погледна се в огледалото и изпуфтя-косата му стърчеше във всички посоки.Пробва да я среше и накрая се отказа,понеже щеше да закъснее за часа по история на магията.
Слезе в тъмната обща стая и се поздрави за добро утро с един от своите съученици,с който се бяха уговорили да се чакат,за да отидат заедно за часа.
След малко Пърси вече се намираше пред вратата на стаята,звънецът не беше бил,затова си пое дъблоко въздух и и влезе в клас.Намери свободен чин в дъното на стаята и тръгна към него , докато се опитваше да се въплати в едно от онези лениви хлапета,които проспиваха живота си и се събуждаха само за да се преместят от един кабинет в друг.Учителката все още не бе пристигнала,затова той побърза да извади учебниците си и зачака.Професор Беласивна влезе почти едновременно с биенето на звънеца,застана пред полузаспалите деца и се усмихна.Тя беше красива и изтънчена жена.След като поздрави рейвънклоуците тя започна с урока-днес изучаваха тотеизма.Урокът се стори наистина интересен на Пърси.Когато учителката раздаде на всеки по едно петдесет-сантиметрово дръвче,привлече вниманието на повечето деца с разчекнатите от прозяване челюсти.Задачата им беше да използват магията "Зангисду" върху дръвчетата,които тя тъкмо бе дала на класа.Ако Пърси се справеше успешно,късът трябваше да се превърне в негов тотем с животното,което би го описало най-добре.Учителката започна да обикаля напред-назад из стаята и да помага на петокурсниците,които не можеха да се справят.Джаксън също без много да му мисли взе пръчката си , насочи я към къса дърво и каза силно и ясно:Зангисду!-отначало не стана нищо,но след броени мигове дървото изведнъж започна да се променя.Първоначално Пърси не можеше да различи чертите,които се появяваха върху дръвчето,но след около минута в ръцете си държеше тотем,с изобразен върху него...ъъ-дракон.Сякаш от въздуха,зад него се материализира професор Беласивна.Пърси усети топлата и ръка на рамото си.Тя взе тотема , вдигна го така,че да могат да го видят всички и обясни :
-Драконът е традиционен пазител на съкровища, символ на мъдрост и дълголетие, драконът се използва като талисман срещу врагове. Например емблемата на крал Артур е била червен дракон.
Драконът е символ на могъщество, мъдрост, величие, безсмъртие и доброта. Изображението на дракон пази дома и изгонва от него злите духове и недоброжелатели. Вътре в помещението драконът се разполага така, че в никакъв случай да не се намира по-високо от главата ви, иначе ще започне да доминира и да потиска вашата воля. Дракон с вълшебната перла на мъдростта олицетворява мъжката сила и влиянието на природните сили - това е символ на "стопанина", божествения покровител на императорите.-след като приключи,тя върна тотемът му и го потупа по гърба.Той се усмихна и зачака нейната оценка.
avatar
Пърси Джаксън
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 105
Дата на регистрация : 12.12.2010
Местожителство : Хогсмийд

Върнете се в началото Go down

Re: Уроците на 5 курс

Писане by Лусинда Грейв on Чет Дек 30, 2010 4:49 pm

- Scream aim a fireeeeee- невероятният Мат Тък развяваше прекрасните си коси, гласът му се извисяваше в тишината, а вълшебните звуци от китарата му излизаха като блестящи светулки и докосваха всяка част от тялото на човек.
Лус стоеше с лакти, опряни о малката сцена и се любуваше на музиканта. Около нея беше фул от хора, но те някакси бяха със забавени движения и се чуваха все едно от далече. Силуетите им избледняваха малко по малко и в нощта оставаха само Грейв и вокалът на групата Bullet For My Valentine. Той се приближаваше малко по малко, но тъкмо когато бе на достатъчно близко разстояние, за да го докосне петокурсничката, тя усети как две слаби ръце я бутат неврозно и едно тънко гласче и мрънка да се събужда.
Скочи рязко и седна на леглото си. Пое дълбоко въздух и се огледа. Няма Мат, няма сцена, няма китара. Стига де. Нима? Само сън? Направо страхотно. Лусинда завъртя очи, осъзнавайки, че вече не е в приказната страна на сънищата. Но отново си припомни сънят от тази нощ и усети сладкото чувство, което се разля по тялото и. Усмихна се леко и загадъчно с крайчеца на устата си и притвори очи, за да си спомни всеки детайл от така прекрасно шантавия сън. Тогава обаче дойде и прозрението защо трябваше да се събужда и каква беше причината рейвънклоуката до нея да я буди така настоятелно. Закъсняваше за първия си час по История на магията за тази година. Ооо, по дяволите. Сега от нея се очакваше да се оправи по най-бързия начин и да хукне към кабинета, така ли? Явно да. Това и стори. Усмихна се на съученичката до себе си, която по незнайни причини също не бе готова за час, и се изстреля пред огледалото в банята. Изми се, среса косата си, сложи задължителния черен молив и влетя отново в стаята на момичетата. Измъкна още неразпечатания си учебник, погали мъркащата малка Джейни и излетя бързо по стълбите. Препъна се в една от тях, но успя да се пребори с гравитацията, след като се задържа на крака, прескачайки три стълби. Без да оглежда общата стая се измъкна през портрета.
По пътя, докато се движеше в луд бяг, изблъска две слидеринки, но нямаше време да се извинява( да бе, все едно и иначе щеше да го направи). Добре, че беше дългият и престой тук, защото иначе и ненамирането на кабинета щеше да я забави. И ето, че след няколко минути лудо тичане се озова пред малката стара, дървена вратичка. Без да му мисли много, натисна бравата и влетя в помещението. Часът беше започнал разбира се.
- Съжалявам професоре!- измънка тя виновно, а Майла Беласивна само и кимна да седне. Петокурсничката видя, че има само едно празно място в края на стаята, до което седеше концентрираният Пърси Джаксън. Явно урокът му беше много интересен, защото само и хвърли един поглед. Лус остави учебника на чина пред себе си и се заслуша в приятния глас на учителката.урокът да се проведе само в говорене, каето до някаква степен си беше скучно, затова наистина се изненада, когато пред очите и се появи петдесет сантиметровият къс дърво. Учениците трябваше да измагьосват своите тотеми, състоящи се от някакво животно. Ако ставаше въпрос за любимо животинче, Грейв знаеше, че ще види върху дъската си риба, но тук животното трябваше да отговаря на характера на всеки. Тъмнокоската извади магическата си пръчка и се опита да се концентрира, мъчейки се да сложи преграда на спомените от разкошния сън. Насочи погледа си в плоскостта и замахна с едно грациозно движение на китката си.
- Зангисду... - И какво? Нищо! Мат Тък отново се появи пред очите и. Това беше смешно! Несериозно! Абсурдно! Този път се напъна още повече и прогони всички възможни мисли. - Зангисду!- Този път усети гласа си по-сигурен и твърд.
Върху дъската заочнаха да се издълбават неясни линии. И само след още няколко мига Лусинда видя едно красиво, величествено делфинче, което направи няколко плавни движения и замръзна на място. Широка, блажена усмивка се появи по иначе замисленото и изражение. Ама разбира се, че ще е нещо свързано с морето! Та то беше същността и. Продължаваше да гледа в тотема си и забеляза с крайчеца на окото си, че към нея се приближава силует. Обърна се и срещна топлия поглед на професорката, която и посочи учебника, за да прочете значението на появилото се животно. Рейвънклоуката отгърна на двеста и четиринадесета страница и забеляза думата "делфин", подчертана и с одебелен шрифт. Прокашля се и зачете:
- Делфините са загадъчни и жизнерадостни приятели и помощници. Ако се нуждаете от ефикасна помощ в дадено начинание и подкрепа на доброжелатели този тотем е предназначен за вас. Делфинът е символ на спасение, промяна, бързина и любов, което по някакъв начин съответства на природните му качества, освен тяхното дружелюбие и съобразителност. Тези животни са приятели на боговете, символи са на предпазливост и внимателност.
Беласивна кимна и се усмихна на ученичката, чиито очи блестяха. Лус се обърна към Пърси, който гледаше в своя тотем- един горд дракон- и започна да му говори въодушевено. Той изглежда също се оживи и двамата продължиха да бърборят весело, дори и след края на часа, като се измъкнаха с бавни крачки от уютния кабинет.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Уроците на 5 курс

Писане by Аня Владимировна on Съб Яну 01, 2011 8:15 pm

Опитах се да се изправя от леглото. Всичко, ама абсолютно всичко, ме болеше адски много. Бях се схванала цялата, но все пак успях да се изправя. Застанах пред леглото си, като положих ръцете си на кръста и след това разкърших врата си. Огледах се навън, през прозореца - нищо по-различно от сняг и мъгла. А, да и много, много облаци. Направих кисела физиономия и след това погледнах светло зеления часовник на дясната си ръка, часът беше осем и половина и аз отново закъснявах за час. История на магията - адски тъп предмет, ако ме питате. Дано поне тази година да учим нещо по-интересно. А ако се питате защо съм го записала? Е, той беше задължителен по мое време, не знам дали сега е така, не че се интересувам много. Огледах се из спалното помещение, което беше абсолютно празно. Поклатих глава. Само аз ли бях такава поспалана? Бър. Облякох едни дънки, черна тениска с къс ръкав, на която имаше зелена, адски сладка, жаба. Реших да не слагам мантията, щях да измисля нещо, ако някой от преподавателите ме попиташе, защо не я нося. Излязох в общата стая, имаше само няколко първокусника, които кротко си пишеха домашните. Не ги познавах, за това просто профучах през помещението и след това излязох в тъмните и студени подземия. Добре, че поне кабинетът беше на първия етаж, не ми се изкачваха много стълби. В подземието определено беше студено, по тази тениска ми беше студено, но когато влязох в кабината по история на Магията ме обгърна приятна топлина. Огледах се из стаята, където вече повечето от съучениците ми бяха изпонасядали по масите. Преподавателката - професор Беласивна - ми хвърли объркан поглед, който се направих, че не виждам. Седнах най-нагло на един чин най-отпред, скръстих краката си, положих ръце под брадичката си и погледнах преподавателката право в очите. Да, определено поведението ми не беше като на най-прилежната ученичка, но пък поне присъствах в часа. Не се извиних за закъснението си.
Баласивна започна да говори, нямах нищо против преподавателката, а по-скоро имах нещо против Историята на магията. Беше изключително скучен предмет, но днес, когато разбрах, че ще има заклинание ми светнаха очите.
- Днес ще правите магията "Зангисду". - заобяснява тя. - Според нея, тези късове дърво пред вас ще се превърнат във ваши тотеми с животното,което ви описва най-много.- Тя посочи току-що появилите се дръвца. Преподавателката застана пред бюрото си и преобрази нейния къс дърво във вълчица, която забяга но като стигна към края на бюрото покорно седна.- Въпреки, че са и ще бъдат дървени, тези 50 сантиметрови статуетки ще придобият индивидуален начин на живот и ще станат ваши. Сега искам от всеки от вас да опита с магията "Зангисду". Просто насочвате пръчката към предмета си и си представяте животното, което най-точно ви описва. Започвайте! -завърши тя и застана на първия чин да види как се представя първия ученик.
Аз ли бях първия ученик? Погледнах пръчките пред мен, дори не бях как точно се прозинася магията, но извадих от задния джоб на дънките си дългата магическа пръчка, подходяща за вълшебства, и я насочих право към неподвижните предмети. Представих се като змия, не знам защо. Вярно, съзнавах, че съм адски злобен човек, бях разпределена и в Слидерин, а неговия герб беше змия. Следователно бях коварна и злобна, което автоматично ме правеше змия. Явно изоборът ми не беше грешен, защото когато произнесох Зангисду трупчетата се преобразиха в мъничка змия, която започна да съска и да пълзи напред назад по чина. Усмихнах се доволно, наблюдавайки я внимателно, беше хубава. Сложих пръста си на масата, а тя се обви около него. Вдигнах ръката си към лицето и й се усмихнах, а тя само ми изсъска. Приех това, като "и аз те харесвам" и след това я оставих да си пълзи по чина. Погледнах към преоподавателката, която ме подканяше да разкажа нещо за това животно. Замислих се за момент и след това заговорих с уверен глас:
- Змиите са студенокръвни безкраки влечуги. Змията обикновено се асоциира с отрова и смърт, но това е погрешно. От около 2600 вида змии само 400 са отровни. Да, определено може да се каже, че са доста коварни и т.н., но кое животно не е? Не знам защо всички имат нещо против змиите. Има хиляди животни, които убиват и правят много по-гадни неща от змията, но всички са набележили точно нея. Аз лично мога да разказвам много за това животно, но предпочитам да оствя време и на останалите си съученици.
Всъщност, не че исках да отстъпя място на съучениците си, просто не ми се говореше. Още ми се спеше и за това се отпуснах на чина и задрямах, без да слушам останалите. Не ме интересуваха...



avatar
Аня Владимировна
Слидерин, Пети Курс
Слидерин, Пети Курс

Брой мнения : 79
Дата на регистрация : 03.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Уроците на 5 курс

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите