Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Герои на четвърти курс

Предишната тема Следващата тема Go down

Герои на четвърти курс

Писане by Елена Николаевна on Пет Ное 26, 2010 9:34 pm

Име: (не избирайте прекалено завъртяни и сложни имена, които трудно се запомнят; не смесвайте например испанско и английско име, освен ако не е свързано с историята ви; също така няма да се приемат хора с еднакви имена - все пак няма да имаме сто човека, които се казват Джесика или Том...)
Възраст: ( 14, ако не сте повтаряли )
Кръв: (чиста, смесен брак, мъгълокръвна; айде сега не ми се изреждайте всички чистокръвни, защото най-великият магьосник не е такъв и половината ученици в Хогуортс са смесени или мъгълокръвни..)
Дом: (след като се разпределите, попълнете полето)
Външен вид: ( поне 5-6 реда; опишете как изглежда героят вид; цвят на коса, очи, слаб/дебел, висок/нисък и всякакви други външни белези, които се сетите.)
Характер: (поне 5-6 реда; опишете каква личност е, какво обича, мрази, страхува се, как се държи с околните и всичко, което се сетите)
История: (тук вече сме стриктни и искаме повече от 10 реда; трябва да опишете живота на героя си от раждането му, до постъпването му в Хогуортс; всякакви злоуполуки, животът му в мъгълския свят...)
Допълнително: (ако има нещо, неспоменато по-горе, напишете го тук.
Снимка: (тя е задължителна, за да можем да си изградим по-ясна представа за героя ви; да не се повтаря със снимката на друг потребител; съобразявайте се с възрастта)

avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на четвърти курс

Писане by Мериан Ковънтри on Сря Дек 08, 2010 6:53 pm

Име: Мериан Ковънтри;

Години: 14;

Кръвен статус: Чистокръвна;

Дом: Грифиндор

Външен вид: Мериан има дълга права кестенява коса, която винаги държи спусната свободно над раменете си. Очите и са нежно сини, с цвета на морето. Те винаги са усмихнати и весели, но не им липсва силният огнен пламък ,който те кара да им се подчиняваш. Устните и са нежни, с добре изразен контур и пълнота. Има изпъкнало чело, което свидетелства за силен дух и смелост. Веждите и са черни, с нежни извивки. Кожата и е снежнобяла, а страните и са леко розовеещи. Лицето и е леко заоблено, а учите и са нормално извити. Има нормален нос- нито много гърбав и голям, нито много малък и чип. Раменете и са винаги изправени и дръпнати назад. Тялото и е добре сложено. Слабичка е, но не пази диета. Висока е за възрастта си, но е върлина. Тежи 37 килограма. Облича се със свой собствен стил- не много шарено, преобладават земните цветове: кафяво, зелено, златисто. Чиста е и около нея винаги мирише на цветето момина сълза. Не си лакира ноктите нито се гримира. Смята, че това уврежда естествената красота. Има малък кръгъл белег на дясното рамо, който и е по рождение.

Характер: Мери има добър характер. Не е избухлива, но понякога е дръзка и смела. Обикновено обмисля нещата преди да ги свърши, но след като става на 12 често и се случва да направи някоя безразсъдна смелост, която води до беля. Добричка е и не обича да се ядосва за глупости, избухва в много редки и специални случаи. Държи се с роднините и приятелите си много мило и любезно. Винаги е готова да утеши приятел, да го успокои. Никога не забива нож в гърба на другия и затова има много приятели. Обича много майка си и баща си. Харесва и да е сред приятелите си, но не отказва и компанията на родителите си. Обожава шоколад и затова никога не иска нищо друго за Коледа, освен някое шоколадово и изобщо сладко изкушение. Не може да живее без куидича- за нея той е начин на живот. Не мрази никого, освен лицемерите и подмолните хора. Когато е с приятели винаги е предпазлива да не би някой да говори за другиго зад гърба му- тогава става като фурия и не дай си боже този някой да и отвърне! Страхува се само от едно нещо- страха. Като малка е имала голям страх от тъмното, но с общи усилия от страна на майка и е успяла да го превъзмогне.

История: Ан е родена в английския град Блекбърн. През нощта на раждането и имало голяма гръмотевична буря. Точно когато за пръв път видяла белия свят огромна топола се сгромолясала насред пътя. Нямало жертви, но половината тротоар и част от улицата били унищожени. Когато за първи път прохожда се качва и на детска метла. Оттогава любовта и към летенето става все по- голяма. Когато става на 2 годинки семейството и се мести в град Лондон, Англия. От малка е възпитавана да уважава и защитава мъгълите, нищо че е с чиста кръв.Родителите и я учат и да уважава семейството и традициите, защото това ще я изгради като личност. Докато стане на 6 се научава да се държи като обикновен мъгъл. Кара колело със съседските деца и играе на криеница заедно с най- добрата си приятелка. На рождените си дни кани всичките си приятели и от всичко най- много обича моментът, в който си намисля желание пред горящите свещи на тортата си. И винаги е едно и също- "Нека си намеря приятелка или приятел, който да е магьосник, за да не ми се налага да крия тайни!" до един момент- когато тя се запознава с Антоанета Мария- магьосница на нейните години, която се премества да живее в съседната къща. Двете постепенно стават много добри приятелки до първият учебен ден, когато Мериан постъпва в училището "Хогуортс", а Антоанета- в академия "Бобатон". Двете продължават да си кореспондират по сова, но вече нищо не е същото. Когато за първи път Мери отива на гости на великана Хагрид, за да пие чай с него, тъй като той е познавал на времето майка и и баща и, тя си счупва крака. Всичко става много бързо- Фанг, огромното черно-кафяво куче на пазача на дивеча, се хвърля в ръцете на момичето, тя пада неочаквано на крака си и си счупва глезена. С времето тя забравя всичко и даже започва да третира Фанг като свое куче- милва го и му носи храна. В самото училище Ан има врагове и те са всички ученици от Слидерин Понеже цялото и семейство е било от Грифиндор и тя тръпне в очакване, за да разбере дали ще продължи традицията.

Допълнително:

Домашен любимец: Куче (Самоед)- Ник.

Родители: майка- Анджелика Братшоу; -(Служебен адвокат в Министерството на Магията)
баща- Томъс Ковънтри. -( Директор на фирма за метли)
Снимка:


Снимка на Ник (кучето и):



Последната промяна е направена от Мериан Ковънтри на Чет Дек 09, 2010 10:51 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
Мериан Ковънтри
Грифиндор, Четвърти курс
Грифиндор, Четвърти курс

Брой мнения : 8
Дата на регистрация : 08.12.2010
Местожителство : Замъка Хогуортс

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на четвърти курс

Писане by Аделин Лерой on Съб Дек 11, 2010 7:44 am


Име: Аделин Лерой
Години: 14
Курс: 4ти
Дом: Слидерин
Кръв: смесен брак
Външен вид: Още от малка е кльощава, дори родителите й си мислели, че е анорексичка, но лекарите ги успокоили, че детето им е наред. Косата й е дълга малко под раменете и е много светло руса. Това обаче е доста омразен факт за нея, защото в училище повечето съученици й се подигравали с прякори като „блондинката”. Затова копнее да стане пълнолетна и да се боядиса, но това е една тъй неусъществима мечта, защото колкото и да е голяма, майка й няма да й позволи да смени цвета на косата си. Очите на хафълпафката са сини и големи, а зениците й са толкова малки, че понякога не се забелязват. Аделин е много високо момиче и винаги е подминавала връстниците си с поне пет – шест сантиметра. Кожата на французойчето е бледа като млякото, а устните й са с малко по-тъмен розовеникав цвят. Никога не се е водела по така наречените модни тенденции. Самата тя предпочита да си облече дънки, тениска и удобни обувки.

Характер: Аделин е човек с две страни. Първата се проявява при запознанствата, когато е на нови места и обстановката не ѝ е ясна. В тези случаи е тиха, кротка, много свита, почти не обелва дума. Тогава буквално можете да я видите седнала в ъгъла, четейки някаква прашлясала книга от 1892 година. Но и си изгражда репутация на арогантна и самонадеяна, защото тези качества принципно се показват у хората, когато са неуверени. Друг път, когато всичко й е ясно и е сред приятели, е страшно отворена и забавна. Има страхотно чувство за хумор. Обаче си пада голяма бърборана и не спира да говори, дори близките й я наричат латерна.
През свободното си време обича да слуша музика, както и да рисува. Това й е голяма страст. Най-голямата й мания е да си купува боички, както и различни приспособления. В стаята си има огромна кутия, пълна с най-различни четки, например. Страшно е борбена и никога не се предава.

История: Аделин е родена преди четиринадесет години във френския град Лион, който е вторият по големина след Париж. Майка й е адвокат, а баща й лекар. И двамата са много заети хора, но винаги отделят време за любимата си дъщеря, която е и единствена. Най-голямата мечта на момичето е да има брат или сестра, но вече е малко късно за подобни желания. Затова се привързва страшно много към приятелите си.
Всяка година посещава братовчедите си, които са в Довил /френско градче на океана/. Майката на Ади – Саманта, е магьосница, а баща й Франсоа е обикновен човек, нямащ общо с магическия свят, но знае всичко за него покрай съпругата си.
Първата си магия Аделин прави на девет години. Когато тръгва за училище заедно с приятелки, те тръгват да гонят автобуса, защото закъсняват, но той така и не спира. Изведнъж се спрял и тръгнал на заден ход, паркирайки точно пред децата. Това страшно много ги учудило и си мислели, че е просто заради желанието им да се качат, но не било така. Същата вечер слидеринката разказала това на Саманта и тя решила, че е време да й обясни за магията.
На единадесетгодишна възраст, тя получава писмо от Бобатон и с нетърпение отива. Трите години, прекарани там, били прекрасни, незабравими, изпълнени с безброй усмивки и неповторими моменти. Но се случило така, че бащата на Ади трябва да се премести в Лондон, защото там го викат по работа. Затова, сега момичето е прието в Хогуортс, въпреки че въобще не иска. Но това е едно ново начало.

Домашен любимец: Ади си купува малко зайче малко преди да дойде в Хогуортс.
avatar
Аделин Лерой
Слидерин, Четвърти курс
Слидерин, Четвърти курс

Брой мнения : 17
Дата на регистрация : 10.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на четвърти курс

Писане by ???? on Пет Дек 17, 2010 9:45 am

Име: Джейк (Джейкъб) Джиленхал

Възраст: 14

Кръв: Чиста

Дом: Грифиндор

Външен вид: Първото нещо, което се набива на очи, когато се заглеждаш в мен е косата. Нося я малко по - дълга, което не се харесва най - вече на родителите ми, но кой ли ги пита тях... Имам кафеви очи, малко по - тъмни от цвета на косата, но само ако се заглдаш по - дълго, иначе са напълно идентични. Не знам колко точно съм висок, само знам, че съм над средния за годините си ръст. Фигурата ми, предполагам е нормална, което автоматично ме вписва в нормалния стереотип на обикновено момче.

Характер: Едно от нещата, които обичам в себе си е, че лесно привиквам към нова обстановка. Имам досадния навик да обмислям прекалено всяка своя постъпка, най - дразнещото ме нещо. Често се вживявам прекалено в нещата, което не се харесва особено на приятелите ми, но факта, че се опитвам да се оттърва от това си глупаво "качество" ми печели точки пред тях. Смятам се за общителен, лесно се вписвам навсякъде. Банално ще бъде ако кажа, че бих дал живота си за всеки един мой приятел, но в свят като моя е хубаво да имаш някого до себе си, който да ти го казва от време на време, а аз не бих го казал, ако не съм сигурен че ще го чуя и от ответната страна.
Обичам да се разхождам навън късно през нощта, когато е почти невъзможно да засечеш когото и да е било, а ако имам и слушалки в ушите... Е тогава не ми е нужно нищо друго, за да се почувствам на седмото небе.

История: Роден и израстнал в Ню Йорк, типичното американско хлапе, с някое и друго изключение от клишето. Първият ми досег с магията е едва на 5, когато по злополучен инцидент, (естествено) разбрах на какво е способна магията. Родителите ми са успели да постигнат тъй - наречената Американска мечта и да емигрират успешно от Англия, където строгите норми не са били съвсем по вкуса им. За разлика от другите чистокръвни магьосници, моите родители крият фата, че са "специални". Опитаха се да предадат това и на мен, но се оказа нещо като "мисията невъзможна" и след около година се отказаха да ме убеждават. Имам двама братя и една сестра, аз съм някъде по средата и това може би е причината за жаждата ми за внимание. Тъй като не го получих в семейството, реших да концентрирам вниманието си на друго място, а именно в изучаването и усъвършенстването на магията. Когато дойдох в училището пред мен се откри един нов и непознат свят, изпълнен с всичко, за което някога си бях мечтал. Родителите ми ме подкрепяха, като единственото им дет, решило да развива магическите си способности, бях нещо като "черната овсца" в семейството, но не мога да отрека, че не са били до мен когато са ми били нужни.
Снимка:


????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Герои на четвърти курс

Писане by Oдет Франсоа Жермен on Вто Дек 28, 2010 3:10 pm



Име:
Одет Франсоа Жермен
Възраст:
14
Кръв:
чиста
Дом:
Слидерин
Външен вид:
Красива с много нежни черти.Небесно сини очи ,млечно бяла кожа и бледорозови устни.Одет има копринена ,руса ,дълга коса на едри къдрици.Погледа й и усмивката й омагьосват всеки.Много е слаба и не е много висока.
Характер:
Одет е мила и много срамежлива.Мила и много добра.Много е тиха и затворена в себе си.Опитва се да не се набива на око.Голяма романтичка е и понякога дори прекалено голяма мечтателка.Не е от най-приказливите и това е причината да не се сприятелява лесно.Всичко това е била преди ,но сега всички тези неща са заровени дълбоко в нея.Сега тя е самоуверена,приказлива и капризна.Опитва се да внуши на всички това и не допуска никой да я опознае истински.
Отличителни белези :
Има от малка белег във формата на полумесец на дясното си рано.

История:
Отраснала в богато магьосническо семейство.Момичето от малко е учено да живее и да използва магията.За никой не е изненада ,когато тя получава писмо от училището за магия ,където за учили всичките й предци.Има един проблем и той е ,че всички са били в дом ''Слидерин'' и всички очакват това от нея.Момичето не иска да разочарова никой и най-вече баща си.Има по-голяма сестра ,която е завършила годината преди Одет да постъпи в училището.Сестра й-Сесилия е била в Слидерин, но тя е самоуверена,нагла и определено любимката на цялото семейство.На Одет й писва да й натякват ,че сестра й е много по-добра от нея ,за това лятото преди да пристигне Одет взема грешното решение да подръжава на Сесилия и да не ''позори'' името на фамилията ,както се изразява баща й.
През първата година Одет успява да се открои ,но и да си създаде много врагове.Не е от най-примерните ученички,
обича да се занимава с по-големите момчета, но и с уроците се справя някак.
През втората година и третата година нищо не се променя ,освен че Одет става още по-непокорна и се превръща в ужаса на учителите.Всичко прелива чашата ,когато русокоската бяга от общата стая и прекарва цяла нощ в Черната гора.
Постоянно създава проблеми на учителите ,като правенето на магии и отвари без разрешение.
Допълнително:

Има котка на име Бриони.Облича се много елегантно.Винаги носи рокли в нежни нюанси.Има изискани маниери и привлекателен френски акцент.Има сребърна гривна с лебед ,която постоянно носи като талисман.



Последната промяна е направена от Oдет Франсоа Жермен на Вто Дек 28, 2010 6:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Oдет Франсоа Жермен
Слидерин, Четвърти курс
Слидерин, Четвърти курс

Брой мнения : 15
Дата на регистрация : 28.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на четвърти курс

Писане by Гавин Стиил on Сря Дек 29, 2010 11:14 am

Име:Гавин Стиил

Възраст:14

Кръв: Чиста

Дом:Слидерин

Външен вид : За годините си Гавин е нормален на ръст (нито висок,нито нисък) . Има права,средна на дължина кестенява коса . Очите му са кафяви или зелени (в зависимост как ги огрява светлината) . Кожата му е много бледа , почти бяла , носът му е нито чип нито орлов . Обича да се облича в черно . Винаги носи черно тънко поларено аку на което има лого на метъл група (най-често MANOWAR , Bullet for my valentine или Alestorm) , или пък за да прави особено впечатление на учителите - с лого на известното уийски Jack Daniel ' s . Обича да ходи с качулка . Носи дънки или кожени панталони.

Характер : Много у остроумен . Планира всичко на момента и казва това което мисли . Когато наруши правилата и го хванат (което става много рядко) знае как да увърта нещата така , че да не го изкарат виновен . Непредсказуем е и никой никога не знае какво точно ще направи . Много добър актьор е и знае как да се маскира за да изглежда точно като някой негов съученик без да използва отвара . Запален е по метъл музиката . Носи тениски , суитчъри и якета на известни рок групи , фен е на MANOWAR , BFMV (Bullet for my Valentine) ,Alestorm и Nickelback.Свири на китара и то много добре , затова около него винаги има китари . Изключително е добър в бягането от отговорност . Много лесно избухва и често се бие с останалите които са го ядосали.Няма много приятели,защото всички знаят,че той не се интересува от това какво ще направи на хората около него ако избухне.

История:Гавин е роден в богато семейство на магюосници в Кардиеф,Уелс.Той е единствено дете и родителите му започват да се притеснявак как ще се сприятели с другите на неговата възраст,защото хората родени и живееши в Уелс имат буен и агресивен характер.За тяхно най-голямо разочарование Гавин се превръща в типичен човек който живее в Уелс.Той никога не става популярен сред връстниците му и приятелите му са много малко.Гавин ненавижда хората които се отнасят добре с другите затова и родителите му предвиждат,че му е отредено да бъде в Слидерин.Когато навършва седем години Гавин започва несъзнателно да прави магии.Тогава неговото семейство започва да го обучава как да колнтролира магическите си способности.Когато навършва единадесет години Гавин получава писмо от училището за вълшебство и магии - Хогуортс.Той е приет в дом Слидерин както и очакваха родителите му.Започва да изкарва високи оценки,но учителите не го харесват и често се случва да му намалят оценката.През последните три курса в Хогуортс Гавин нарушава много правила като ходи чество в Забранената гора и др. , но само два пъти е хващан и са му отнемани точки в другите случаи той се прикрива много умело така че никой да не разбере.Когато първата му учебна година в Хогуортс завършва Слидерин взема купата на домовете.През втората и третатаси година в Хогуортс Гавин продължава да изкарва добри оценки без да учи и това дразни учителите.Никой не може да си обясни , откъде е толкова остроучен и как се справя с материала толкова лесно.Сега той се връща в училището за вълшебства и магии за да изкара и трети курс.

Снимка: Гавин Стиил
avatar
Гавин Стиил
Слидерин, Четвърти курс
Слидерин, Четвърти курс

Брой мнения : 23
Дата на регистрация : 28.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на четвърти курс

Писане by Melanie Waldorf on Съб Яну 22, 2011 10:22 am



Име: Мелани Уолдорф

Възраст: 14

Кръв: Нечистокръвна

Дом: --

Външен вид: Определено не изглеждам като моделите от кориците на модните списания, но харесва външността си. Имам дълга огнено-червена коса с бретон, която обичам да нося топирана или накъдрена. Овалното ми лице е с леко румени бузи. Очите ми са големи и заради това ги подчертавам с много черен молив, за да изглеждат малко по-малки. Те са толкова тъмни, че ако не се загледаш ще си кажеш, че нямам зеница и че очите ми са изцяло черни (мразя някой да си мисли подобни глупости за мен). Имам плътни устни, които често намацвам с яркочервено червило.
Не съм особено висока, всъщност може да се каже, че съм доста ниска за възрастта си. Но пък за сметка на това съм доста слаба, защото много тренирам. Нямам определен стил на обличане.. всичко зависи от настроението ми.

Характер: Винаги съм била душата на компанията. Ако трябва да се опиша накратко аз съм забавна, остроумна и въобще не съм мълчалива. Именно заради голямата ми уста често обиждам и наранявам хората, но те винаги ми прощават. Рядко се ядосвам, но когато това стане по-добре се скрий някъде. В яда си често се пръвръщам в коварно, а понякога дори и жестоко момиче. Поне така казват приятелти ми, макар че мисля че преувеличават. Но винаги си връщам тъпкано, когато някой ме нарани. Не оставям човека, който ме е наранил, докато не си плати. Мразя някой да ми поставя условия или правила. Както казвам : "Природата винаги си казва думата!", тоест че всеки човек е със свободна душа и рано или късно ше започне да живее по собствени правила.

История: Родена съм в Единбург, Шотландия. Хубава страна, хубав град, хубаво семейство.. нямаше от какво да се оплача. Майка ми е чистокръвна, а баща ми беше мъгъл.
Защо беше? Защото когато бях на 5 баща ми почина в самолетна катастрофа. Двете с майка ми бяхме съсипани. Въпреки това се опитвахме да продължим напред, да станем отново щастливи. Майка ми ми каза, че имам магически умения и започна да ме учи на малки магии. Тя очакваше от мен да вляза в Хогуортс и там да стана една добра магьосница. Отнова бях станала веселото и безгрижно момиче като преди. На 11 получих писмо от Хогуортс. Това беше най- хубавият ден в живота ми.
За жалост още първата година си навлякох проблеми- ниски оценки и нарушаване на правилата. Учителите постоянно ми правят забележки и ми пишат ниски оценки. Така и не разбрах какъв им е проблема.. През втората и третата година вече ми бяха наложили сигурно 100 наказания. Възрастните ме обвиняваха, че по-малките се учели от мен и че съм лош пример за всички.. Въпреки това нямам много врагове.

Допълнително: Имам белег на китката под формата на полумесец.
avatar
Melanie Waldorf

Брой мнения : 1
Дата на регистрация : 20.01.2011

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на четвърти курс

Писане by Еърс Монфор on Съб Юни 04, 2011 4:42 pm

Еърс Лили Монфор
Ели, Али, Еа, Ес, Еър, (Ли)Монка, Лили...


Четиринадесет годишна луда глава.
Мътнород, израснала чрез грижите на мъгъл.
Хафълпафско дете.


Външен вид.
Като начало е стройна на вид, поради факта, че бабичката й не е имала много пари за да я храни. След години недохранване и двойно количество изкарана енергия момичето е спечелило своята красива фигура, от която изобщо не се интересува. Светлата й кожа, което никога не променяше цвета си и винаги бе това скучно бяло, като тебешир, като мрамор, но също и красиво по свой, блед начин. Не се различава по останалите, когато стане дума за височина – за едно четиринадесет годишно девойче метър и седемдесет са нормални за нея сантиметри. Когато пропуска ядене, ръцете й сякаш бързо отслабват и стават изключително кльощави, или поне до толкова, че да се развали обичайната симетрия, която притежава. Има издължен врат, покрит с множество рани и драскотини. Лицето й има някакъв по-тъмен и кадифен оттенък, на което няма пъпки. Леко издължено, завършващо с деликатно закръглена брадичка, която през повечето време е вирната високо във въздуха, понякога изразявайки своята гордост, друг път просто безгрижно наблюдаване на облачетата. Бузки, които имаха навика да аленеят, когато е ядосана или притеснена. Устни, които приличат на яркочервени, но ефекта е заради светлата й кожа и светлината. Над тях има островръхо носле и бурни шоколадови очи, скрити под гъсти мигли. Челото й е скрито под руси кичури, които са идеално прави. Косите й, които имат слабостта да се начупват при влажно време, често бяха пуснати волно на рамо, поради това, че никога не можеха да се пречкат пред очите на Еърс.

Характер.
Най-важното – вярна. Като кученце, което не може без стопанина си, тя се привързва бързо и притежава силата да тъжи за любимите си неща, въпреки че те не са повече от две-три. Не е имала нито един приятел, освен една позната от мъгълското училище, която й е давала няколко пъти учебник или тетрадката си. От първо впечатление ще си помислиш, че е странна птица. От второ – изключително дружелюбна и вярна приятелка, готова да се хвърли в огъня за теб (или върху въпросния седмокурсник, който ти прави забележка без да си направил нищо). Обича да потъва в своя собствен и единствен свят, знаейки, че там е преуспяла, умна, красива и невероятна, а и там се случват наистина хубави неща, които тя с удоволствие би искала да преживее.
Когато се налага обаче няма нищо общо с ежедневното си сдържано лице. Не може да се спори с нея и дори да не е права ще отстоява своите думи. Не е в природата й да си връща думите. Понякога е прекалено директна и изказва мнението си без да мисли, което е причина да няма дружки, където и да отиде. Рядко избухва, но когато й се карат мълчи, след което излива своите мисли и чувства. Слабото й място е факта, че не може да бъде съсредоточена. Винаги нещо й отвлича вниманието, с годините това сякаш е направило ума й по-плитък отколкото на останалите, затова силата на Ел определено не е запомнянето на уроци и приказки.

История (неин разказ).
Не знам къде съм родена, не помня нищо от четири годишна насам, а първият ми спомен е лудото лице на бабичката, при която живея от неизвестно време. Тя си няма никой, освен мен, но не се и съмнявам.
Не й знам името, нито тя моето, затова ми казва ‘бебчо’, а аз ‘бабке’, въпреки факта, че съм я заговаряла един-единствен път в живота си. Всъщност бабичката е доста разфокусирана и когато я погледнеш и видиш огромните й зелени очи с увеличението й от старите очила и ти би се объркал. Ниска и пълна, нейния приятел е котката, която отдавна умряла си стоеше вкопчена за жилетката й, а тя продължаваше да я гали, без дори да осъзнава с години наред. Това е моето семейство.
Живеем в една къща на два етажа. На втория е моята стая. Намира се на един хълм, който е единствен в нашия крайбрежен град Пул, в Лондон. От прозореца си виждам една част от града, която е близо до нас, виждам залеза, изгрева над горите, чувам и плисъка на морето. Моята бабка не обича тази картина, защото никога не я е гледала, за разлика от телевизора в хола, който работи денонощно. Спалнята й всъщност е нашата всекидневна, но не влизам там – не искам да я притеснявам.
Детството си съм изкарала сред градината – най-вече бодливите храсти, ако разгледате белезите по тялото ми. Нямам родители, но пък маман* винаги е била нещо като моя баба, въпреки това, че никога не сме си помагали или дори говорили.
Когато станах на седем сама разбрах, че децата като мен ходят на училища. Това бе първият в път в който говорих с бабката. Тя реши да ме запише и аз тръгнах. Мислех, че е място, където хората се забавляват, но след първи клас се отказах, понеже бе скучно и се върнах към обичайните си дни.
Скучния ми живот обаче приключва на един мой рожден ден. През прозореца ми прелита една красива, снежна сова с писмо до мен. След време заминах за въпросното училище, макар че не бях много сигурна дали някой не си правеше шега с мен.

* маман – прякор на ‘бабката’ или жената, която живее с нея.
avatar
Еърс Монфор
Хафълпаф, Четвърти курс
Хафълпаф, Четвърти курс

Брой мнения : 17
Дата на регистрация : 15.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на четвърти курс

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите