Поляната, където се провеждаха часовете {5 курс}

by **Дерек Девъл** Нед Дек 19, 2010 5:44 pm

Мястото, където всъщност се провеждаха часовете по Грижа за магическите създания, беше една поляна, намираща се близо до Забранената гора. Нямаше никакви предмети, като големи камъни и други подобни неща, които да пречеха. Малката поляна беше добре осветена, а не се скриваше под сенките на големите дървета, растящи в Забранената гора. Казано накратко - мястото беше перфектно за предмет, като ГЗМС.

by **Дерек Девъл** Пет Дек 24, 2010 4:06 pm

Дракони

Вървейки по калната пътечка, Дерек отиваше към малката поляна, на която се караха часовете по Грижа за магическите създания. Атмосферата продължаваше да бъде все така неприветлива както през останалите дни на тази и миналата седмица. На всичкото отгоре студът се беше засилил и дори най-дебелите якета вече лека-полека започваха да не вършат предназначението си. Е, в Англия не беше чак толкова студено колкото на северния полюс, но температурите за тази година по тези околности си бяха наистина рекордни. Дори и снегът да се топеше, това не беше много от полза, защото почвата веднага поемаше цялата влага и всичко наоколо ставаше ужасно кално. Буквално някой стъпеше ли - потъваше. А за измъкването да не говорим. На всичкото отгоре през последните два дена се беше появила една отвратителна бяла мъгла, която засенчваше всичко. Нищо не се виждаше на два-три метра радиус около себе си. А и допринасяше скука на тягостната обстановка. Ех, време, време.... Как можеш да се отнасяш толкова ужасно с нас, хората? Естествено, че и то трябваше да постъпва зле както и другите неща, определящи живота ни. Поне Девъл мислеше така, дори и на външен вид да не го показваше.
Но нищо не можеше да сломи настроението му днес. И самият той знаеше, че не се лъжеше. Е, може би донякъде... Ужасното време, недоспиването (колкото и късно да станеше, Дерек винаги се чувстваше*.. Не, беше жив труп, но не като някаква инферия, макар че и той би се нахвърлил на всеки, дръзнал да го занимава с нещо още рано сутринта) също не можеха да му повлияят. Силният вятър правеше опити да го подразни, но без успех. Нервността, която го гонеше през и преди първия му час, сега беше изчезнала. А и на всичкото отгоре щеше да има час с петокурсниците, а те поне не си позволяваха много волности като по-малките ученици. Урокът се очертаваше да бъде интересен. Дано така да бъдеше и за всички ученици, присъстващи на него.
Какво този път щеше да преподава? Тепърва щяха да започват интересните създания.
- Добър ден! Аз съм Дерек Девъл и съм преподавателят ви по Грижа за магическите създания.- представи се отново Девъл, тъй като и петокурсниците, и всички останали ученици не го познаваха, поради простата причина, че беше нов.
Сега не си бе направил труда да измагьоса дъска във въздуха, по простата причина, че ръцете му се бяха сковали от измръзване, а и го беше мързел да си извади пръчката. Ех, този мързел го преследваше навсякъде.. В съня му и в реалността. Ама какво да се прави, като тази черта направо му си беше вродена.
- Така.. Да преминем направо към новото създание, макар че съм сигурен, че почти всички от вас, ако не и всичките, знаете за него.
Изведнъж той се спря.
- Да? - попита.
- Ъмм... Професоре, няма ли да има преговор? - обади се един петокурсник, който стоеше най-отзад от тълпата, състояща се от ученици, пристигнала едва предималко.
- Всъщност не, тъй като няма да давам входни и затова мисля, че е напълно излишно.
Веднага някои от присъстващите си размениха усмивки. Нормално. На кой нормален му се учеше?
- Започваме с едни много интересни създания. Те са едни от най-известните и сред магьосниците, и сред мъгълите. Става дума за драконите. Често се падат много теоритически въпроси на изпита СОВА.
Един шепот започна да обхожда насъбралите се ученици, но на следващата секунда всичко спря. Преподавателят беше изчезнал, но отново се появи. В ръцете му се беше сгушило едно малко новородено бебе-драконче. Беше обикновен уелски зелен, тъй като те бяха най-безобидни от всичките. Имаше един приятел, който работеше в резерват за дракони, и след няколко моления към други хора беше успял да издейства дракончето само за този час.
- Почти всичко - люспите, кожата, кръвта на драконите имат магически свойства. Използват се за направата на различни предпазни предмети или служат като съставки при някои отвари.
Времето отново ги изненада, защото звънеца, известяващ края на часа, се чу някъде в далечината.

-------
Присъствието в час е задължително.
За домашна искам кратко съчинение на тема "Ако срещнех някога дракон.." и да си изберете по един вид дракон от учебника. Пращате ми домашното на ЛС.

by **Лусинда Грейв** Пон Дек 27, 2010 1:51 pm

Over the top, over the top..
Right now it's killing time!
Лус обикаляше из коридорите на студения замък, чиито каменни стени те караха да се чувстваш като в мавзолей... или по точно- в пещера. И въпреки всичко хладът, който лъхаше от тях, не можеше да се сравнява с кучешкия студ навън. Зимата показваше инатия си характер- без сняг, само студ и сиво небе.
Лошото в случая беше, че предстоеше първият час по Грижа за магическите създания тази година. Е в една ситуация с жарко слънце, пеещи птички и свежа, зелена, росна трева това щеше да е страхотно, но този път Грейв предпочиташе да се затвори в общата стая и да седи сгушена пред камината. Но, каквито и възможности да обмисляше, всъщност нямаше голям избор. Предстоеше и редовен учебен час и присъствието бе задължително препоръчително.
Петокурсничката мина през Голямата зала и хвърли поглед на отрупаните с всевъзможни вкусотии маси. Приближи се до своята и това, което я привлече бяха няколко великолепни шоколадови кексчета, покрити с цветни захаросани пръчици отгоре. Боже, изглеждаха нечовешки привлекателно. Рейвънклоуката си взе едно и най-невъзмутимо си излезе с него от помещението. Вървеше и си отхапваще на малки части, за да се наслади максимално на божествения дар (добре де, прозвуча пресилено). Така неусетно беше стигнала до поляните пред голямата входна врата на замъка. Нямаше да се усети, ако не беше безмилостният студ, който опари кожата и, а след това се впи във всяка нейна част. Тръпки преминаха по тялото на тъмнокоската, която в този миг дояждаше отмъкнатото кексче. Тя изтърси ръце, след което ги постри, за да се сгрее. Напразно разбира се. Училищните мантии бяха толкова тънки, че дори и да навлечеш пет отгоре, нямаше да има особена разлика. През тялото на Лус преминаха тръпки, но най-после тя се посъвзе и тръгна с пъргави крачки към поляната, където щяха да се провеждат уроците тази година. Това място беше близо до Забранената гора, където наскоро ученичката за малко да си има проблеми с ръководителката на дома си. Сигурно кракът и нямаше да стъпи повече сред онези гъсти дървета (и тя сама не си вярваше, но това е друг въпрос). И ето, че след няколко минути Грейв стоеше в средата на едно доста просторно място, в далечината оградено от дървета. На самата поляна нямаше нищичко. Дори едно камъче. Сякаш беше кацала летяща чиния. Местенцето бе доста светло, но и някакси депресиращо- всичката тази пустощ... Но със сигурност нямаше да е така, когато се изпълнеше с разни страхотни магически същества.
Професорът поздрави учениците и се представи (беше неприлично сладък, но Лусинда се опита да игнорира този факт). Без да хаби повече приказки, той изчезна за миг и след малко се появи с миниатюрно прекрасно нещо в ръцете си. Малко зелено драконче.
- Ужасно сладко е!- чу се да казва рейвънклоуката и се усмихна, когато видя, че е привлякла няколко погледа. Продъли да зяпа все още малкото същество, докато часът се изниза неусетно. За съжаление учениците трябваше да се разотиват. Лус си позволи да се приближи до професора и събра смелост да погали с пръст малкото драконче. Усмихна се отново, завъртя се плавно и се отдалечи от зелената поляна.

by Sponsored content

Поляната, където се провеждаха часовете {5 курс}

Поляната, където се провеждаха часовете {5 курс}

Re: Поляната, където се провеждаха часовете {5 курс}

Re: Поляната, където се провеждаха часовете {5 курс}

Re: Поляната, където се провеждаха часовете {5 курс}