Уроци на четвърти курс

by **Елена Николаевна** Пет Дек 17, 2010 7:57 pm

Хитрите лисички.

by **Елена Николаевна** Съб Дек 25, 2010 4:59 pm

Преговор

Ако имах възможността да полетя...нямаше да се възползвам от нея.
Напоследък, животът на Елена беше страшно еднообразен и това никак не ѝ се харесваше. Трябваше да направи нещо за себе си.
Нещо, с което после да се гордее или поне да се възползва от него. Оставаше още малко. Още малко до съвършеното...но не
какво да е, ами нищоправене. Красавицата тихо пристъпяше по мраморния под. Имаше чувството, че чува стъпки зад себе си, но
това бяха просто ботушите ѝ без ток, които създаваха илюзията, че зад теб се промъква някой свиреп хищник и те напада.
Забързана, Лена вървеше към кабинета по защита срещу черните изкуства. Няколко ученици я видяха по коридора и мило ѝ се усмихнаха, а тя им отвърна със същата усмивка. Само дето със сигурност не изпитваше особено позитивни чувства.
С напълно уверена стъпка, тя ходеше, а времето покрай нея все едно беше спряло. Всички извъртаха погледи, когато Николаевна ги подминеше и усети няколко жадни очи на момчета седмокурсници зад себе си.
Без да се бави много стигна до класната стая. Там всички я очакваха. Преминавайки цялото пространство зад себе си, тя замахна с магическата си пръчка и прозорците се треснаха, завесите се спуснаха и в помещението започна да цари пълен мрак. Когато стигна зад катедрата, Елена отметна един кичур от лицето си и изгледа всички предизвикателно.
- Здравейте за пореден път. Надявам се тази година да е не толкова проблемна, колкото миналата - страхотно поздравление в стил "Елена Перфектнаевна". - Преговорът зове всички нас, въпреки че аз се опитвам да избегна това проклятие... Но не зависи от мен, както много добре знаете, защото има система, по която се преподава. Няма да си губя времето, затова ще започвам. Тази година преговорът ще е доста по-необичаен, отколкото го помните. Защо? Защото аз ще ви припомня най-важните неща от миналата година или поне ще ви кажа едно-две въвеждащи изречения. Миналата година наблегнахме главно на черните изкуства, магьосници и предмети. Най-могъщите тъмни предмети са хоркусите и мисля, че това всички го помните. Учихме и за философския камък. Философският камък било чудотворно вещество,което можело да превърне всичко в злато и с чиято помощ се правело еликсир на безсмъртието. Николас Фламел създава легендарния камък в своята алхимическа лаборатория на 17 януари 1382 г. Много от известното за Фламел идва от неговата книга "Йероглифика", в която се разказва как почти случайно станал алхимик, но това са подробности. Така...някой да изявява желание да ми припомни нещо за така нареченото магическо огледало? - попита тя със звънък глас, но никой не се отзова. - Хайде, ще давам точки...
Обнадеждаващ поглед.

* домашна няма да имате специална, защото на преговора нямам какво толкова да ви давам, а и да не ви товаря ^^ изисквам роу плей. Ако обаче някой изяви желание да отговори на въпрос, нека ми пише лично, за да му го задам.

by ???? Вто Дек 28, 2010 12:06 pm

Чувствах се сякаш не съм част от този свят сякаш не съм на подходящото място в подходящия момент. Не само, защото ми предстоеше първия урок за годината по Защита срещу Черните изкуства, като се замисля това нямаше нищо общо... Целият ден ми беше някак... Сдухан?! Макар че твърдението не е много подходящо е единственото, което описва страдалческото ми положение.
Предстоеше ми час с директора, дали трябваше да си позволявам, да бъда сдухан? Нее...
Влязох в кабинета по ЗСЧИ и седнах на обичайното си място. Извядих учебника и се настаних удобно, бях решил да се концентрирам максимално, за да попия поне капка от урока. Никога не ми е вървяло по този предмет (нито по никой), но тази година трябваше да е малко по - различно, защото значението на оценките се засилваше с всяка изминала година.
Професор Николаевна влезе, когато всички ученици вече се бяха събрали.
Започна с познатите "крилати фрази", с които започва всеки преподавател, всяка година, нищо необичайно. Гласът и беше мек и с въщото време необичайно провлачен, някак фалцетен или на мен ми се стори такъв, защото ме болеше глава и имах чувството че халюцинирам?! Няма значение... Важен беше смисълът, който беше ясен и дирекните обръщения, които бяха насочени към учениците.
Започна с няколко минутен преговор на основни понятия, всързани с предмета, след това попита дали има желаещи, които да и кажат някоя и друга дума за магическото огледало... Защо имах чувството, че този урок съм го проспал? Реших да не вземам участие (каква изненада) и продължих да гледам безучастно, чакайки да бие звънеца за края на часа.
За мое учудване имаше доста мои съученици, които искаха да се включат дейно в часа и от дума на дума спечелиха по няколко точки за дома си.

by **Гавин Стиил** Чет Дек 30, 2010 9:21 pm

Време беше за часа по Защита срещу Черните Изкуства,а Гавин ужасно закъсняваше.Той тичаше по коридорите като обезумял само и само за да стигне на време.Мина прокрай множество картини,които не спряха да му обсъждат облеклото прическата и не спряха да си задават въпроса накъде се е разбързал.Из коридорите беше много тихо и празно.Всички ученици се бяха прибрали по класните стаи,което караше четвъртокурсникът да бърза колкото може повече.Най-накрая той пристигна пред внушителния кабинет.Когато Слидеринецът влезе вътре за негово очудване професор Николаевна все още я намъше а останалите ученици си приказнаха шумно.Гавин зае мястото си без да каже и дума и изчака преподавателка да се появи.По едно време тя влезе и каза :
- Здравейте за пореден път. Надявам се тази година да е не толкова проблемна, колкото миналата....
Наистина миналата учебна година не беше никък приятна особено в часовете по Защита срещу Черните Изкуства,материалът беше изключително труден и Гавин почти нищо не си спомняше.Проблема за него беше,че този час беше отреден,както обикновено,за преговор.Споменаха се хоркусите на които както и предположи професора всички знаеха опраделението и предназначението и до известна степен това подейства положително на четвъртокурсникът,който започна да мисли,че не всичко е забравил.Веднага след това,обаче,темата се обърна на Философския камък за който Гавин си спомняше единствено,че бил създаден от Никлас Фламел и,че правел елексир за безсмъртие.По-късно преподавателката поиска някой да и обясни за така нареченото магическо огледало.Тук Гавин се опита да стане възможно най-незабележим.Той не си спомняше нищо относно съответния предмен.За негова радост звънеца би след около една минута и всички започнаха бавно да излизат от кабинета по Защита срещу Черните Изкуства.

by Sponsored content

Уроци на четвърти курс

Уроци на четвърти курс

Re: Уроци на четвърти курс

Re: Уроци на четвърти курс

Re: Уроци на четвърти курс

Re: Уроци на четвърти курс