Уроци на втори курс

by **Елена Николаевна** Пет Дек 17, 2010 7:57 pm

Вече по-пораснали.

by **Елена Николаевна** Чет Дек 30, 2010 11:42 am

Първи урок

Дългата, непокорна коса на Елена, която имаше гарвановочерен цвят, този път беше вързана на хлабав кок. Ритмичното тракане на високите ѝ токове отекваше между стените. Докато върви, тя извади един малък ключ от чантата си, а на около десет метра от себе си забеляза групичката второкурсници, които чакаха, говорейки си. Главата на красавицата направо се беше подула от толкова шум, особено около този глупав бой със снежни топки. Навсякъде из замъка имаше сняг и тя трябваше да внимава много, за да не се подхлъзне. Директорката отключи вратата и изчака всички да се настанят. Но малчуганите не спряха да дърдорят.
- Тишина!
Всички замлъкнаха и погледнаха към Николаевна.
- Така е по-добре. Знаете от миналата година, че можете здраво да си изпатите заради тези приказки, нали? - това си беше риторичен въпрос.
Няколко секунди спокойствие. Децата извадиха учебниците от чантите си, както и прегаменти, мастилници.
- Този час искам да внимавате страшно много, защото ще изучаваме същността на главната тема тази година, а именно проклятията и контрапроклятията. Както знаете, те главно се причиняват с помощта на магии. Ние ще изучаваме по-простичките от тях. Но, разбира се, има и проклятия, които се причиняват с помощта на ритуали например. Сега искам да си записвате много, защото ще ви разкажа неща, които ги няма в учебника, защото те не са предвидени в програмата за обучение на министерството. Но все пак искам вие да ги знаете. Чували ли сте понятието "родово проклятие" ? - това си беше истински въпрос. Никой не вдигна ръка, децата само се спогледаха. - Не ? Чудесно, защото точно за това ще говорим този час. Според маговете и различни биоенерготерапевти родовото проклятие е най-страшната черна магия, която може да сполети някого, а оттам и цялото му семейство. Ако родовото проклятие не бъде отстранено навреме, то продължава нататък по веригата, като се предава на децата ни, а след това и на техните деца. Този вид черна магия може да се изчисти чрез молитви, които са най-ефкасната сила за въздействие срещу него. Има няколко начина да се защитите превантивно срещу злата сила на родовото проклятие. Професионалните магове съветват да не чакате злото да ви застигне и да ви свари неподготвени, а да се презастраховате отрано срещу него. Това става отново помощта на биоенерготерапевт, който може да ви кодира късмет, сполука и здраве, както се изразяват астро маговете на техен жаргон. Също така може да си направите забрани от уроки и различни проклятия, които няма да позволят те да ви застигнат. По този начин ще можете да се предпазите от лошите енергии и няма да се наложи постфактум да се отстраняват последствията на родовото проклятие. Най-често родовите проклятия се правят от лоши хора, дори от магьосници, които използват своите свръхестествени сили, за да навредят на някого. Те привикват духове на хора от други светове, които се насочват към нарочените домове. Огромен съюзник в лошите ръце и умове на такива хора, които искат да прокълнат нечия къща и фамилия, е водата и то доста често. Както е известно, водата има своя памет и в случая се използва като медиатор за лоша енергия. Обикновено се изричат лоши думи, след което водата се излива в кафето на конкретния човек, което той пие у дома си. Тази магия е в състояние да причини само негативни и лоши неща, като болести, злополуки и нещастия - Елена въздъхна тежко и загледа второкурсниците, които все още записваха най-важната информация. - Като цяло това е всичко. За домашно обаче искам да си прочетете хубаво урока в учебника, защото там е всичко най-главно около същността на проклятията. Естествено, има и доста други неща по темата, които може би ще ви разкажа някой друг път. Освен урока от учебника, искам и кратко съчинение, в което да ми представите всичко, което запомнихте. Свободни сте.

*учебникът ще пусна малко по-късно.

by **Фред Хойл** Нед Яну 02, 2011 5:00 pm

Защита срещу черните изкуства! Думите, които кантяха в главата на хафълпафеца бяха именно тези. Той нямаше търпението да се завърне в кабинета по любимия си предмет и да види любимата си(или не чак толкова) директорка. А ето как премина и дългоочаквания, за второкурсникът, час:
Вратата на кабинета! Споменавам точно нея, поради причината, че цяла глутница второкурсници, се бяха насъбрали пред нея, когато Фред се качи на първия етаж. Веднага разбра, че го очаква това чакане, което се получаваше преди всеки един час по предмета. Навярно директорката искаше да ги тормози и от гледна точка на хафълпафеца успяваше. С тъпо изражение той се сля с тълпата, когато се чуха присъщите стъпки на младоликата преподавателка. Защо ли не се учудваше, че именно тя се бе издокарала и ходаше на токчета, макар снега, който се бе насъбрал в училището, покрай войната със снежни топки. Е, преодоля смущението си много бързо, когато вратата изкърца при отварянето си и всички влезнаха в кабинета. Хойл побърза да седне на най-задния чин, където седеше абсолютно винаги, и да си извади пособията. Часът можеше да започне!
Преподавателката пристъпи в кабинета, затваряйки старата и скърцаща врата след себе си. Придвижи се до бюрото с грациозната си походка, точно като на котка и извика възможно най-силно “тишина”. От далече си личеше, че главата я боли, а и всички в тази стая знаеха колко мрази шумът по време на учебен час. Ето сега вече часът можеше да започне!
Родови проклятия! Защо за бога щеше да разказва точно за тях, при положение, че бяха забранени от министерството? Разбира се, Фред знаеше много неща за тях, които бе успял да прочете през лятото от едни книги, но не пожела да вдигне ръка, когато преподавателката зададе въпроса си. Започна дългата лекция, наречена урок.
Момчето успя да запише почти всичко, като изпусна няколко реда, но не това беше въпросът сега. Чудеше се как от първия час ще има да учи толкова много. Да! Не разбираше половината от написаното, което представляваше една голяма спънка в съзнанието му, но все пак щеше да се опита да го научи.
До края на часът оставаше съвсем малко, а Фред слушаше ли? Слушаше! Думата, която можеше да опише точно обстановката бе “скука”. Всичко, в този момент, му се струваше отегчително, но той не преставаше да внимава. Все пак това бе директорката и той искаше да направи възможно най-добро впечатление, имайки се в предвид колко пъти подред се беше издънвал в първи курс.
Бавно дойде и този дългоочакван край на часът. Второкурсникът записа какво има за домашно. Веднага след това прибра пособията си там, откъдето ги бе извадил(една чанта, висяща на едното му рамо) и напусна кабинетът. Естествено не пропусна да поздрави и чаровната преподавателка за довиждане. Не можеше да не се подмаже.

by Sponsored content

Уроци на втори курс

Уроци на втори курс

Re: Уроци на втори курс

Re: Уроци на втори курс

Re: Уроци на втори курс