Герои на първи курс

Име
Линда Харисън
- Прякор
Лин, Линди
- Възраст
11 години

- Описание
Линда
е момиче, чиято коса е тъмно кафява. Очите и също. . Обича дасе облича в черни дрехи, но това не пречи в гаредораба и да има от всеки цвят. Най-много обича дънките, сладурски блузки с къс ръкав и къси полички.Лицето и е издължено с малък нос и красиви очи. Косата и е права, защото са и казвали че и отива. Не се определя като принцесата на света защото е виждала доста надути хора и не мисли че това е начина да искаш да ти се обръща внимание

- Характер
Мила и всеотдайна. Разбира децата и техните проблеми, защото наистина скоро ги е преживяла. Винаги е готова да помогне. Обича всички, които се държат добре с нея, заради което винаги е заобиколена от много хора.Добра е с хората Не е лигла, но може да стане. Зависи от хората, с които общува. Успява много лесно да се приспособи към някаква компания . Дава абсолютно всичо за приятелите си Характерно за Лин е това, че ако тя обича някой човек ще го обича завинаги Страшно е добра и всеотдайна. . Може да се каже, чме отвреме на време е прекалено добра с хората, но само в границите на нормалното, въпреки че за нея нормално е доста страна дума. Обича да се забавлява но и да учи.Надява се да е в грифиндор защото много хора я смятат за умна и тя се надява това да е дома за нея

- История
Родена е в Калифорния, където живее и сега. Майка и баща и са чистокръвни магьосници. Майка и се казва Кристен, а баща и Джеймс. Има сестра на име Таня Харисън, която е на 22 и е направила грубата грешка да се омъжи. Обожава да харчи, а и има възможност, защото баща и е много богат и има добра работа. Както и чичо и. Никога не е била глезена, защото майка и я е възпитала по този начин. Преживяла е много
спокойно детство. Има много фотосесии и много записани песни под друго име.След нея винаги има редица от момчета, които чакат за сърцето и,- Любими неща Обожава децата и Едно малко мече . Обича рок, метъл и поп. Също много харесва бавни песни и ако може текстът да е малко по-лигав ще е върха. Обожава да рисува и и се получава доста добре. Любимия и предмет в училището е ЗСЧИ. Мрази Митология и Астрономия. Обожава и животните затова в къщата си има около 5 кучета, 5 котки. и много други животни. Таня не и дава да вземе всички животни в ново откритото училище, защото тя е малко по-разумна от нея, но наистина много много малко. Разбра че е магьосница като без да иска взриви един фонтан и родителите и и обясниха ситуацията и ето я сега в Хогуортс. Много се радва когато прави магии и първата и магия наистина я учуди нищо че не е обучавана за това , но е сигурна че като учи и се старае дастатъчно ще стане изключителна магьосница. Знае какво иска да прави в живота си нищо че е малка. Обожава да чете .

- Кръв
Чистокръвна

Снимка :

* В РП-то съм подчертала важната информация, но ако не ви се чете, извадих най-общото най-отдолу.

Бурята се усилваше.
Силна ударна вълна от светлина заля стаята с електрическо сребро и бързо изгасна в мрака. Последва невъобразимо силен гърмеж, който сякаш разтърси огромната старинна къща из основи. Стените се размърдаха неспокойно насам-натам, хвърляйки си мълчаливи погледи. Не можеха да заспят, но не заради природната стихия, която вилнееше навън, а заради нещо много по-малко и странно. Насред огромното помещение потънало в дълбоки и тромави сенки, там където паркетът на пода образуваше малък подиум имаше нещо. Притихналите мебели гледаха към него с едно око, докато с другото се опитваха да заспят, но почти недоловимо сияние ги принуждаваше да останат в света на будните.
Бледата и едва доловима светлина на свещта се плъзна крадешком върху острия профил на нечие лице.
Тишината го притисна с режещия си дъх, но той не се смути. Трябваше да довърши започнатото и нямаше намерение да се поддаде на страха си. Пръстите му продължиха да се движат ритмично върху повърхността над клавишите на пианото, което все така мълчеше смутено. Явно очакваше детските ръце най-накрая да го докоснат, но това не се случваше никога. Нямаше и да се случи. Той много добре осъзнаваше, че ако някой, някога, разбереше за разходките му до тази част на огромната къща, ще бъде наказан жестоко. А под термина "жестоко" Албена Евърхарт разбираше твърде много работи. Затова, тъмнокосотото единадесет-годишно дете продължи необезпокоявано от яростта на природата да "рисува" невидими и неми картини върху клавишите на пианото. Очите му - по принцип вперени в събеседника им с режеща прямота и осъдителност, сега бяха затворени, смекчавайки иначе острите черти на Хайнрих. В този миг, високото, но слабо момче, приличаше на изваяна от мрамор статуя, която е оживяла в булото на нощта, за да излее своята вечна мъка. Плавните и ловки движения на бледото момченце му прилягаха толкова много, че изглеждаше сякаш е роден да бъде пианист. Но ... малките сини и белеци по цялото му тяло, говореха съвсем друго. Понякога зачервените от преумора очи също шепнеха, че притежателят им съвсем не се радва на перфектно обгрижване. Напротив, загрубялата кожа на "мраморното дете" подсказваха, че е свикнало да върши почти всякаква къщна работа, въпреки, че изражението му съвсем не беше обикновено. Хората неволно потръпваха, когато острият поглед на Хайнрих попаднеше върху тях, а аристократичната му осанка и магнетичността влизаха в спор със свидетелствата колко далеч от "синята" кръв е Майър. Допълнителен щрих към картината, която се усмихваше ту иронично, ту по детски наивно, бяха износените и стари дрехи, които момченцето носеше.
Но те нямаха значение.
В момента единственото, което имаше бе пианото и призрачната музика, която беше достъпна единствено и само за Хайнрих. Приятното чувство на сигурност и топлота, което чувстваше, когато свири го караше да иска все повече и повече да натисне някой от клавишите наистина и да превърне в реалност една от мечтите си. Но малкият не можеше да се реши - пръстите му все още шареха във въздуха, когато изведнъж нощта беше разкъсана от сърдити крясъци :
- Хайнрих! - нечий тембър се извиси заплашително в нощта, - Хайнрих Майър, на теб говоря, непрокопсанико малък!
Трябваше да се маха възможно най-бързо. Назованият по име се обърна по посока на гласа - от златната линия, която се бе появила от цепнатината под вратата, разбра, че е късно да се опитва да излезе. Значи трябваше да се скрие. Но къде? Острият му поглед, лишен от всякакъв помен за страх или неудобство, се плъзна върху призрачните силуети на мебелите в стаята. Нямаше как де се измъкне от тук, затова може би най-разумното нещо бе да се скрие в нейния кабинет. Да, щеше да види, че го няма тук и нямаше да заподозре, че е достатъчно дързък, че да влезе в нейната обител. Майър побърза да затвори внимателно капака на пианото и безшумно се шмугна към другия край на помещението. Отвори вратата внимателно и я затвори също толкова тихо след себе си. Погледът му веднага попадна на огромното писалище, което се извисяваше като колос срещу прозорците водещи към терасата. Сигурно там имаше достатъчно място, за да се скрие, път и Албена едва ли щеше да търси точно там.
Доволен от решението си, Хайнрих побърза да се шмугне към бюрото,но без да иска бутна една огромна купчина, която бе оставена на ръба на лакираната повърхност. Шумът беше достатъчен, за да накара Евърхарт да дойде, и Майър се зае бързичко да прибира писмата, за да ги остави на мястото им. Именно тогава се случи нещо, което промени целия му живот. Докато бързаше да нареди малките пликове, малкият зърна някакво по-особено писмо, което бе адресирано не до кого да е, а до него. Датата беше от вчера, но Хайнрих не го беше получил. Дали старата вещица го беше скрила? Той се поколеба, но грабна това и остави другите на мястото им, в мига, в който до вратата се чуха стъпки. Тъмнокосият се набута под писалището и едва си пое въздух. Само след секунди светлина изгони мрака със съсък, не оставяйки съмнение кой е влязъл току-що.
- Хайде, Хайнрих, излез малко досадно, животинче!
Тя го търсеше и щеше да го намери. Трябваше да се действа решително. Без да знае какво прави, Майър изскочи от скривалището си и застана срещу висока и слабовата жена, която го гледаше строго изпод роговите рамки на очилата си. Сребристата й коса беше хваната в неотменния кок, а роклята й, както винаги, беше винено-червена. По бледото й ястребово лице едва се забелязваха дребни бръчици, които свидетелстваха, че жената не е вече в разцвета на силити си. Въпреки това, тънките й устни свити в тънка черта, говореха, че е готова да покаже на нахалния дребосък, че може да го напердаши така, че да си помисли, че го бие мечка, а не тази изискана дама. Тя тъкмо щеше да добави нещо заплашително, когато погледът й се спря върху писмото в ръцете на Хайнрих. За секунда очите й се разшириха и тя потрепери едва забележимо. Това, разбира се, не остана незабелязано от тъмнокоското, който осъзна, че Албена се страхува той да не отвори писмото.
- Добър вечер, госпожице. - засмя се нахално той. - Не е ли късно за разходки?
- Какво прави това в ръцете ти? - жената не отговори, - Остави го, не е за теб.
- Не е за мен? - детенцето пристъпи една крачка назад, - Напротив. Точно за мен е. И сега ще видим какво толкова пише.
Евърхарт се опита да хване дребосъкът, но той ловко се измъкна от нея, отваряйки в движение писмото. Среброкосата отново се шмугна към него, но Хайнрих още един път се измъкна. След като пообиколиха стаята няколко пъти, Албена ядосано кресна :
- Добре тогава, прочети го! Но не си въобразявай, че ще ходиш там!
Но думите й щяха да останат нечути. Без да се колебае, малкият плъзна поглед по редовете, като след всяка дума очите му се разширяваха все повече и повече. Тези думи, които в момента едва ли не пееха пред него, обясняваха толкова много за нещата, които му се бяха случвали през годините. Предлагаха му онова, за което винаги беше мечтал, но не бе вярвал, че ще получи. И тя му казваше, че той няма да отиде?! Глупава жена. "Хогуортс" беше училището за магьосници, а той очевидно беше такъв, така че тя нямаше да го спре и той щеше да й го докаже. По лицето на момченцето се изписа решителност и той се забърза към стъклената врата на терасата, отваряйки я. Миг по-късно в стаята влетя разбеснелият се вятър, който разпиля всички листове и писма по бюрото на Албена. Тя хвана здраво роклята си и се огледа почти безпомощно :
- Какво си мислиш, че правиш?! - тя се хвана за главата безпомощно, - За това ли през последните десет години правех всичко за теб, малък ... - не довърши, а въздъхна силно и поклати глава, - Ако оставиш писмото на мястото му и се върнеш вътре, ще забравя тази вечер. Ще забравя, че си се измъкнал от леглото, че си бил в стаята за талантливите деца, където не ти е мястото и дори ще се престоря, че нищо не се е случило. Просто влез.
Ако не я познаваше, Хайнрих със сигурност щеше да се усмихне виновно и да направи, каквото е поискано от него. Но той я познаваше. Знаеше много добре, че думите й са подобни на пепел - разпиляваха се на вятъра твърде лесно, без да оставят спомен след себе си. Затова хвърли последен поглед върху жълтеникавата хартия, която стискаше между пръстите си и се усмихна едва-едва. Нямаше да се разубеди. А ако това, което писмото казваше, наистина беше истина, то тогава отново щеше да успее да се спаси.
Писък.
Албена се затича с някакво нетърпение към терасата, където до преди секунди бе стоял малкият й повереник. Силна струя студен въздух напоен с небесни сълзи се блъсна в нея, но тя не му обърна внимание, а се прилепи към парапета, за да запази равновесие, предвкусвайки гледката, която щеше да се разкрие пред нея. С огромно насилване на волята си, госпожа Евърхарт се взря надолу, разкъсвайки булото на нощта и избухна в неудържим плач.
Какво?
Преди да продължи да нарежда с престорена загриженост колко много от живота си е отдала на детето ( тя осъзнаваше, че зад нея са се наредили другите деца и служители от пансиона), тя се спря и примигна глупаво. Какво ставаше тук? Роклята й отново се намокри от парапета, над който тя се надвеси, за да провери дали не сънува. Но ... тя наистина не сънуваше. Вместо да види разбитото тяло на Хайнрих, тя се взираше в празното пространство.
Долу нямаше никого.
- Къде е той, по дяволите?! - извика Албена, така че да я чуят всички.
Терасата на кабинета й се намираше на втория етаж на огромната къща, която тя наричаше "свой дом", но бе пригодила за нуждите си - от мястото беше създала пансион за деца, за които родителите им не могат да се грижат. Или не искат. Нямаше значение, в крайна сметка, тя получаваше доста солидна издръжка за малките досадници, които не знаеха, че над половината от парите им отиваха в нейния личен трезор. Някои от тях, (онези, за които плащаха повече ) се ползваха с личното й благоразположение и имаха право да вършат, каквото искат. Тях тя наричаше "свои питомци" и ги защитаваше дори да са сгрешили. Все пак, техните родители бяха хората с парите. Останалите нямаха никакви привилегии и често вършеха мръсната работа на "питомците й" - пишеха им домашните, помагаха в кухнята, . Обаче, имаше и един трети тип деца, които Албена силно не понасяше. За нейно щастие, в тази категория попадаше само Хайнрих Майър - нейният най-голям ужас. така и не можа да се пребори с него. Той като че ли винаги й правеше напук, държеше с нея като с човек под нивото му и я предизвикваше по всеки възможен начин. ... А сега именно този ужасен злосторник вместо да си получи заслуженото, бе оцелял и се насочваше към онова училище за ... магия. Ха, да бе. Училище за магия, друг път. Макар че, беше странно да го няма долу - наистина само магия би помогнала в такива случаи. Магия? Евърхарт се намръщи и се отдръпна от терасата. Така ли трябваше да определи всички необясними неща, които се случваха около малката ходеща напаст? Първият път бяха музикалните инструменти, които засвириха сами на последния коледен концерт. Вторият ... жената потръпна при спомена за ножовете за масло, които бяха излетели към главата й. Ами необяснимият пожар в кабинета й?
- Невъзможно ... - Албена се обърна към останалите деца от пансиона пребледняла.
Бурята беше започнала да утихва и сега вятърът сякаш лениво подръпваше роклята й. Светкавиците продължаваха да раздират небесната плът, но сякаш звукът ставаше все по-глух и по-глух. Среброкосата жена обходи с поглед


Име: Хайнрих Майър
Възраст: 11 години
Кръв: Нечистокръвен (по-нататък в РП-то ще се разкрива по-голямата част от историята на Хайнрих и ще се разбере защо и кой от родителите му е бил с мъгълска кръв)
Дом: Рейвънклоу

Външен вид: Най-силно впечатление у другите прави излъчването на Хайнрих - някак по-различно, от колкото би трябвало да има момченце като него. По своему властно и неоспоримо, то сякаш казва на всекиго, че тъмнокосият крие в себе си много, макар и да показва твърде малко. В действията и движенията на Майър прозират привидно нехарактерна за него аристократичност и ловкост, които карат Албена да се съмнява, че корените му най-вероятно идват от някоя германска фамилия със "синя" кръв. Очите му са тъмнокафеви, а когато се ядоса - стават черни. Изглежда високичък за възрастта си и определено е слабоват, защото в пансиона не го хранят като принц, все пак, не е един от любимците на Евърхарт. Носи старите дрехи на другите деца, но не се притеснява от това, защото счита, че не дрехите правят човек такъв, какъвто е.

Характер: Непредвидим и твърде сложен. От една страна малчуганът рязко се отличава от връстниците си, заради невероятните си интелектуални способности, но от друга прилича на всяко едно дете - опърничав, непослушен и наивен. Обожава да е център на всички неприятности и пакости, които се случват около него, ако е в добро настроение. Тогава е весел, непринуден и приятелски настроен, заради което бързо си намира много съмишленици в беличките, които прави. Въпреки това не е от хората, които имат по много приятели, напротив, по-скоро е заобиколен от множество
Другата крайност на Хайнрих е много-много по-мрачна. Ако по някаква причина е решил, че ще е в лошо настроение прилича на градоносен облак - мълчи, отговаря сухо, почти с насмешка над другите и не се интересува от нищо. Затрваря се в себе си и не допуска никого до себе си, докато не реши, че отново ще е онова лъчезарно и пакостливо детенце, което е по принцип.
От както се помни има една-единствена мечта, която му е помагала да се справи с трудните моменти в сиропиталището - да намери родителите си и да разбере какво се е случило, за да го оставят сам.

История: Не знае нищо за себе си, освен как се казва и, че е съвсем сам. От десет години живее в немилост пред възпитателката и управителката на пансиона "Света София" в дълбоката провинция на Англия. Няма много спомени за и от родителите си, освен едва овехтяла, но грижливо пазена от него снимка на двама им. Според думите на Албена Евърхарт, възпитателката, една вечер бащата на Мавър го донесъл и оставил твърде малко пари, за да може да се грижат за сина му. Заради "доброто си сърце" Албена го приела, но тъй като заплащането било твърде малко, Хайнрих трябвало да върши някои неща, с които да се отплати заради "състрадателния жест" на Евърхарт. Именно затова от твърде малък той се намерил като помощник в кухнята - нареждал масата, миел съдовете, а когато пораснал малко, започнал да носи дърва, вода, да чисти зеленчуците и плодовете, да се грижи за кокошките на двора и всякакви други домакински работи. Освен това, присъствал на повечето учебни часове на другите, като и от него се изисквало да си пише домашните на време, въпреки, че нямал почти никакво свободно време. Може би това, а може би и някаква черта от родителите му, го амбицирали да се справя с всичко и да търси повече знания от обикновените деца. Тъй като му било забранено да докосва музикалните инструменти и книгите в библиотеката, Хайнрих развил траен интерес към тях - всяка вечер ходил ту да чете, ту да се упражнява над мълчащото пиано. Научил нотите, доста композиции и можел да си представи как звучи всеки нотен лист, който видел.
Но по време на пребиваването му в "Света София" се случвали странни неща. Първата си магия направил несъзнателно - накарал музикалните инструменти на един коледен концерт да засвирят сами пред изумената публика. Причината? На него му било забранено да участва, въпреки че доказал, че е достоен. Последвали още някои странни случаи, докато не дошла кулминацията - дни след като Албена получила странно писмо от някакво училище "Хогуортс" за Хайнрих, той скочил през терасата, за да се спаси от нея, но не му се случило нищо. Сякаш просто изчезнал и от тогава не се е мяркал в пансиона.

Допълнително:
* Най-интересното е, че макар да притежава феноменален музикален талант, Хайнрих никога реално не е свирил на никакъв музикален инструмент.
* Не си е купувал сова, защото вече си има такава - през последните две години в пансиона храни птиците от близката гора, като една от тях - бухалова сова, започва да идва твърде редовно и дори си свива гнездо на прозореца на стаята му (която е на тавана). Двамата се "сприятеляват" и Хайнрих я кръщава Айнщайн.
* Най-скъпото му притежание, което носи винаги в себе си, е малка снимка, върху която са изобразени майка му и баща му.
Снимка:
Хайнрих

Име: Джон Халиуел
Възраст: 11
Кръв:Чиста
Дом:
Външен вид:
Външен вид- Джош е средно високо момче с права руса коса, която е къса за негово удобство,но от време на време пуска я по-дълга. Очите му са много нежни и красиви,притежават особен блясък,който се появява когато е щастлив. По принцип са кафяви, но в някои случаи те стават почти прозрачно сини. Телосложението му е нормалн,тежи 40 кг и е висок окол 1,36 см.. Има белег във формата на корона на врата си.
Характер: Джон е непредсказуем и почти винаги мени настроението си.Той е от хората,които не обичат високомерието и надувковците.
Момчето много обича да ходи по купони или да ги организира.Другите хора го смятат за невероятен човек,който се стреми да стигне колкото се може по-високо в живота.
История:
История:Джон е син на едно от най-известните семейства.Джон,Пати(сестра му) и Майкъл(брат му) са магьосници.Семейството му от векове се бие срещу злото с цел да го унищожи завинаги.Родителите му са убити отчерни магьосници в дълга и ожесточена битка край един океан и след тяхнаат смърт,той и останалиет деца отиват да живеят при своите чичо и леля в Бирмингам.Детството му е доста трудно и протича мъчително,все сънува кошмари свързани с тяхната смърт и вероятно би полудял,ако след време като споделя тези неща на соите близки,леля му Хелга разкрива,че той е магьосник и скоро ще отпътува за магическото училище Хогуортс,за да усъвършенства своите сили и да опозане едни непозант за негов свят,в който обаче ще открие,че за разлика от човешкия,там злото е по-малко и може да се победи.
Снимка:

Име: Жозефин Реа
Възраст: 11
Кръв: мъгълокръвна
Дом:
Външен вид: Слаба. Наистина много слаба. Родителите и винаги са се страхували, че тя е анорексичка, защото Жо въобще не е обичала да се храни и винаги е била слаба. В комплект върви това, че е ужасно висока и прилича точно на клечка за зъби. Буквално. Но независимо от това, че е ужасно слаба, има заоблено, пухкаво лице с безброй лунички и прекрасна бяла кожа. Трудно е да се каже какъв точно е цвета на нейната коса - някои казват светло кестеняв, а други казват, че е рижава. Самата Жозефин смята, че цвета е нещо средно и дори самата тя не знае, но и не иска да узнае. Има невероятни тревисто-зелени очи, обрамчени от гъсти, дълги мигли. Устните и са розови и пълни.
Характер: Ако човек се заслуша в думите на Жозефин и не знае нищо за нея, ще си помисли, че тя е по-голяма, отколкото изглежда. Момичето наистина може да говори и да разсъждава като възрастна, но понякога просто обича да се лигави точно като 3-годишно дете. Тя е много дружелюбна, но само към хора, които го заслужават и са спечелили вниманието и с нещо. Не обича шумни партита в запълнени помещения, предпочита да си е в къщи с чаша топло какао, четейки книга. Има наистина гъвкав характер. Обича дъжда - той я вдъхновява. Мрази алкохол и всичко, свързано с наркотици. Не обича хората да изтъкват недостатъците и, но тя обича да го прави.
История: На 31.11.1999 г. Жозефин се ражда в семейството на съвсем обикновени хора - Джоел и Марчела Джоунс. Баща и Джоел е роден в Канада, но Жо е израстнала в Чикаго, където е родена майка и.
Когато Жозефин е на 5, баща и напуска семейството заради по-младата си любовница. Оттогава двете с майка и не са го нито чували, нито виждали. Марчела се омъжва повторно една година по-късно за мъж на име Евън Реа. Жо заобичва Евън още през първите му месеци в семейството и.
Жозефин получава коте за шестия си рожден ден. Оттогава нататък животните стават едни от най-добрите си приятели и тя постоянно е водела в къщата на семейство Реа болни животинчета, за които се е грижела.
Когато момичето е почти навършило 9, семейството претърпява катастрофа. Жозефин е била в кома 8 месеца. Родителите и вече губели надежда и са готови да изключат животоподдържащите системи, когато се случва чудо - Жо отваря очите си. Момичето не си спомня дори и момент от инцидента, което е било добре според лекарите, но тя настоява да узнае всичко и родителите и са и разказали.
Малко след навършването на единадесетте си години Жозефин получава писмо за магическото училище. Родителите и са шокирани, но в същото време горди, че момичето им ще е магьосница. Жо наистина се влюбва в идеята, че ще бъде магьосница - точно като по приказките. Събира си нещата и заминава.
Допълнително: Има котенце, чието име е Олив.
Снимка:

Име: Александра Хейл
Години: 11
Кръв: Нечистокръвна


Външен вид: Ярка тениска, изтъркани дънки и кецове – на пръв поглед по нищо не се различава от хилядите тийнейджърки по улиците на Лондон. Ако обаче се вгледате в начина, по който се промъква умело в тълпата, няма как да не ви заинтригува уверената, изпълнена с въздушна грация походка на млад хищник, който перфектно знае накъде се е запътил и защо.
Висока и слаба; великолепни катранени коси по крехките рамене. Чиста златистомургава кожа; дългите, фини пръсти леко полюшват за дръжките огромния черен куфар. Упорита брадичка и сочни, ярки устни – усмивката й, отправена към отражението в една от витрините, разкрива два реда перфектни бели зъби, а на дясната й буза – само на дясната – се появява малка трапчинка.
Плътни черни вежди и гъсти мигли, пърхащи любопитно насам-натам; огромни, блестящи черни очи – толкова дълбоко и наистина черни, че зениците и ирисите им се сливат, правейки открития поглед неочаквано и хипнотизиращо плашещ… всъщност началното впечатление обикновено е такова и често хората не издържат дълго време да гледат в очите й. Това са гордите, тъжни очи на Юга – и сякаш наистина не й е мястото тук – в сивия, забързан Лондон – на тази наглед съвсем обикновена тийнейджърка…

Характер: Напълно неанглийски, за да бъдем честни – липсват й каквато и да било кротост, любов към тишината и спокойствието или пък интерес към това, което се говори или мисли за нея – тя е дръзка, буйна, импулсивна, крайно свободолюбива и общо взето, напълно неуправляема. Мрази да се бъркат в живота и делата й – обикновено реагира по начин, коренно противоположен на това, което нечия намеса цели да я накара да направи.
Упоритостта й граничи с напълно безсмислен и непоколебим инат – държи да е винаги на нейното, да получи това, което иска – и то веднага. Набележи ли си цел, нищо не може да я спре – рано или късно постига решеното с цената на много труд, тъй като никога не би употребила непочтени средства за каквото и да било.
В тази връзка – мързелът е нещо, което й е напълно непознато. Подредена, упорита, перфекционистка до мозъка на костите си, не се плаши от каквато и да било работа или пък трудност. Енергията й изглежда неизчерпаема – непрекъснато е в движение, разчела времето до секунда.
Всичко това обаче не я прави поредното затворено, инатливо дете – даже напротив. Изключително лъчезарна и общителна, безрезервно вярваща в доброто и в човека и често твърде наивна в това отношение, Алекс е готова да види приятел навсякъде, където не е сигурна, че ще срещне враг. Много по-чувствителна, отколкото някой би предположил предвид буйната й, упорита натура – всъщност обаче пред болката на близък човек винаги би избрала своята собствена, без дори да се замисли.
Прекалена авантюристка и мечтателка – едно от лошите й качества. Рядко се замисля за последствията, когато става въпрос за някакво приключение, и е готова веднага да се хвърли в него с главата надолу.
Пламъче…

История:
…
Всъщност никой не знае, единствено самото момиче е наясно – но няма да получите отговора от нея. Дали не иска да си го спомня или трябва да го пази в тайна, не е от значение – важното е, че мракът в очите й само ще се сгъсти още повече и тя ще отклони умело темата, така че да ви накара да забравите въпроса.
А и всъщност кой го интересува откъде е дошло и накъде отива едно дете с шарена тениска и тесни, протрити светли дънки? Хората бързат, а тя се промъква гъвкаво между тях; видимо тежкият куфар е оставил бели следи върху дланите й, но това сякаш не й прави никакво впечатление.
Тъмният й поглед търси нещо – проследявате го и ви става ясно – интересува я номерацията на пероните. Подминава „9”, хвърляйки му последен преценяващ поглед. Значи се е отправила към №10.
Забързвате, следвайки розовото на ръкавите й и лъскавата гарвановочерна коса; някаква жена с пухтене се опитва да ви заобиколи, надничате нетърпеливо зад рамото й – момичето е изчезнало.
Промъквайки се в тълпата, опитвате отново да уловите яркия проблясък на тениската или единствения по рода си гарванов нюанс на косите й, но не успявате. Пред преградата между пероните девет и десет кестеновият аромат на шампоана й се удря за миг в носа ви, за да се изгуби след секунда в бъркотията от миризми, царящи на една Лондонска гара – оглеждате за миг стената, плъзвате поглед наоколо – не, изчезнала е напълно безследно… сякаш потънала в земята…
А от другата страна на същата тази стена цари оживление – влакът приближава с приветливо пухтене и всред облачета дим. Да, по принцип там няма перон, а още по-малко – влак, който да спре на въпросния перон… но ето че червеният „Хогуортс-Експрес” заковава на място с оглушително скърцане и тълпа от деца с черни магьоснически мантии или в пъстри мъгълски облекла, деца, мъкнещи клетки със сови или стискащи отчаяно крякащата си жаба, се втурват към отворените врати, за да си запазят по-добро купе.
В цялата тази навалица едно крехко четиринадесетгодишно момиче премества огромния куфар в другата си ръка и се усмихва щастливо, отмахвайки от лицето си катранен кичур… на дясната му устна се вдълбава трапчинка…

Име: Зита Аведон
Възраст: 11
Кръв: Смесен брак
Дом: Хафълпаф
Външен вид: Зита имаше червена, почти оранжева, начупеана коса, очите `и бяха дълбоки и сини. Малките къдрици се спускаха по бялото `и лице и стигаха до алено червените `и устни. Момичете не обичаше да използва преси и какви ли не още препарати за косата си, оставяше си я леко начупена с естествен цвят. Имаше странен, но по някакъв начин очарователен, стил на обличане.

Характер: Зита беше общително момиче и обичаше новите запознаства. Любимия `и сезон беше зиамта за това в гардероба `и преобладаваха дрехи в тъмни цветове. Понякога може да е голям инат, но не всеки е перфектен. Обича животните и нокога не се е страхувала от тях. Дългите разходки из природата са нейната страст. Другото `и любимо занимание е да слуша музика. Тя беше влюбена в Ирландксата музика. Обичаше да слуша веселите, но понякога тъжни, ноти на тази прекрасна държава. Те я радваха и винаги даваха надежда и настроение. Отнасяха я прекрасните и слънчеви ирландски поляни.

История: Зита е родена в щастливо малко смейство, което живее в провинцията на Англия. Майка `и е завършила Хогуортс с отличие, а баща `и - дъблинския уневерситет. Емили (майка `и ) била приемрна ученичка от мъгълско семейство. Влюбила се в Чарли (баща `и) на един от оперните концерти в Лондон, било любов от пръв поглед. Няколко месеца след сватбата се родила Зита. Родителите `и много се чудили дали тя ще бъде мъгъл или магьосник и търсили признаци за магични сили. Зита имала такива, но те не забелязвали. Докато била на десрт и се разхождала през зимата в снега, доближила замразена река. Предпалзиво стъпала на леда и се плъзнала лекичко, след като разбрала, че ледът е здрав започнала весело да подскача и да си играе. Несъзнателно се приближила до средата на рекичката, където ;едът не бил толкова здрав. Чуло се леко пропукване, но момичето опианено от играта си не разбрала, че я очаква нещастие и след още няколко подскока паднала в леденостудената вода. Започнала да вика за помощ, но нямало кой да я чуе. Започнала да се придърпва леко към леда, но той се хлъзгал. Зита замръзвала и вече не можела да издържа на студа. Усетила някаква топлина идваща от замръзналите `и краища и след няколко секудни започнала да се издига над водата тогава забелязала, че е в някаква сфера, която я отнесла пред вратата на къщата `и тя се добрала да звънеца, влачейки замръзналите си крака. Майка `и разплакана я повдигнала и я занесла на дивана пред камината, преоблякла я и когато била в състояние да говори, Зита обяснила всичко на майка си и баща си. Те намерили смао едно логично обяснение на ситуацията, магическите `и способности започнали да се появяват. На единадесетия си рожден ден момичето получило дългоочакваното си писмо от Хогуортс, съобщаващо че е пирета да учи там. Получила котка като подарък от родителите, която кръстила Мишо, защотото била сива.

Допълнително: -
Снимка:

Име: Айли Ричардс

Възраст: 11

Кръв: чиста

Дом: Хафълпаф

Външен вид: Има красива и дълга руса коса, очите й са сини като дълбините на морето и много красиви, но не се подлъгвайте ако някой й каже нещо гадно тя побеснява и... тежко ви горко ви. Ако никой не я закача е много лъчезарна и весела. Има чувство за хумор и го използва често. Обикновенно носи сини или черни дрехи. Обожава синия цвят и е много привързана към морето. А що се отнася до черното... тя го носи, защото е мрачен, пък и лиглите (които тя не харесва особено) никога не носят черно.

Характер: Тя е буйна, избухлива и много решителна. Обожава да носи черно и синьо (макар родителите й да не одобряват избора й на дрехи) и мрази цветя и лиглите. Не само че е очарователно мъниче ами и е много бойна. Когато е била бебе всеки, който я нарече сладурана получавал ритник в лицето.

История: От раждането си живее с родителите си в къщичка, която определено може да се нарече схлупена. Къщурката се намира близо до морето, което е и причината Айли да обича толкова много морето и самата вода. Младото семейство иска да е далеч от мъгълите, за да не стават проблеми с малкото им момиченце и хората. Но в живота никога не става така както искаме... още на две годинки Айли се среща с две мъгълчета, загубили се в гората. Докато родителите й са на работа тя ги кани в къщата и им показва всичките си магически вещи. Децата са много уплашени и когато родителите на вълшебничката се връщат от работа мъгълите изтичват през вратата. Една година по-късно тя превръща най-добрия си приятел (мъгъл) в заек за час и половина, докато родителите й разберат, че заека всъщност е Кейлъб. След многобройни опити да втълпят на Айли, че на трябва да показва на мъгълите магиите, които умее тя най-накрая разбира важността на постъпката си. Следващите няколко години тя започва да ходи в училище за мъгъли и когато навършва 11 идва в Хогуортс. Тук намира приятели и се забавлява безкрайно много. Родителите й постоянно й пращат допълнително пари, сладкиши и най-различни предмети, от които Айли няма нужда. Според майка й и баща й тя се държи прекалено зряло за възрастта си след случилото се с децата и затова всячески се опитват да я накарат да се оставя на грижите и на другите хора. Всеки ден тя тайно се скита сама из Забранената гора исе препича на слънце до езерото, което много й напомня на морето. Момичето много тъжи за дома и родителите си, особено за морския въздух и приятния шум от блъскането на вълните в брега. Любимият й час е Астрономията, понеже когато седи с часове през нощта на брега на морето, тя съзерцавала звездите и ги наричаше с измисляни от нея имена (или поне така си мислеше тя, защото после се оказа че някак тя ги е наричала с истинските им имена)

Допълнително: има много красив комплект от обеци и колие от Аквамарин, подарени й от Кейлъб (най-дория й приятел мъгъл), символизиращи любито й нещо - водата.




Снимка:

Име: Хари Потър

Години: 11

Кръв: Чиста

Дом:

Външен вид: Хари е среден на ръст и доста слаб. Косата му е абаносово черна и често разрошена. Има белег, във формата на светкавица, оставен на челото му от лорд Волдемор. Зъбите му са идеално бели и прави, усмивката му е лъчезарна, а залените му любознателни очи, надничащи зад очилата, са доста живи, блестящи и разкриващи душата му. В мъгълския свят, Хари носи леко поизносени джинси и тениски, умалели на Дъдли (Дъденцето), изцапани с незнайни и странно миришешти малки петна, едва доловими за човешкото око.

Характер: Хари се опитва да запази хладнокръвие, особено когато се намира около някой Дърсли, защото рискува пак да гладува. Потър няма много приятели, защото леля му и вуйчо му, с които живее го ограничават, пък и той сам си се държи като аутсайдер. Типично поведение на момче, което е постоянно навиквано, отритвано, използвано като прислужник, дъжано в килер и третирано като нищожен боклук.

История: Хари Потър е роден в Гордрикс Холоу. Той е син на Лили и Джеймс Потър, които стават жертва на Черния Лорд Волдемор.
Една съдбоносна нощ, Черният Лорд дошъл в дома на семейство Потър и убил родителите на невръстното пеленаче. След това насочил пръчката срещу малкото момче, но нещо се объркало и Волдемор изчезнал, оставяйки му този знаменит белег. От тогава Хари е познат като "Момчето, което оцеля"...
Хагрид, пазача на дивеча, го взима от къщата на родителите му и го отнася на Привит Драйв 4 в Лондон - в дома на вуйчо и леля му...
11 години по-късно
Един съдбовен ден, Хари разбира, че е магюсник и е приет да учи в "Хогуортс" - училището по магия и вълшебство, но леля му и вуйчо му отказват той да се сближава с онези "откачалки", размахващи пръчки насреща на всекиго.
Въпреки горещите забрани, Хари осъществява бягството си и заминава за "Хогуортс".

Допълнително: Има полярна сова на име Хедуиг.

Снимкa/и: 1

Име: Хърмаяни Грейнджър

*Възраст: 11

*Кръв:мъгълокръвна

*Външен вид: Хърмаяни е много красива.Има слаба и висока изваяна фугура около 149см-150см.Кожата и е нежна и седефенено бяла.Нейната кафява гъста коса се спуска доста надолу.Хърм винаги я държи(косата) спусната на долу,без да я връзва или прави на кок.Веждите и са леко преповдигнати нагоре.Дълбоките и кафяви очи гледат радостно и засмяно всеки срещнат човек.Устните и са червени,а усмивката им прави Хърмаяни доста предизвикателна.Тя винаги носи тоалетите които са в крак с модата,но попринцип обича да ходи с дънки с блузка или със суичер.

*Характер: Хърмаяни е много строга и ученолюбива.Обича да чете книги, и е умна.Повечето хора я наричат "многознайка", но тя не им обръща внимание.Много е нетолерантна към нарушаване на правилата.Свободното си време прекарва в библиотеката.Най-големият и кошмар е да я късат на изпити, или да получи слаба оценка.Хърмаяни е свикнала да не обръща внимание
на обидите на враговете си.Изобщо не е избухлива.Ядосва се само ако обидят нейн близък ли роднина

*История: Джийн и Кристофър са мъгъли.Те имат една дъщеря-Хърмаяни, която е магьосница.Отначало всичко е наред, и магията не се споменава в семейство Грейнджър.Никой не знае за "Хогуортс", за магията, за вълшебството и т.н. Когато става на пет годинки, Хърмаяни кара стъклото на прозореца да изчезне.Случвали са се и други странни неща.Джийн и Кристофър не могат да си обяснят случилото се с дъщеря им.Но-по късно истината излиза
наяве-момичето е магьосница.Те много се гордеят с нея.Когато Хърмаяни става на единадесет години, получава сова със писмо, че е приета в "Хогуортс", училището за магия и вълшебства.Животът в Хогуортс и е интересен.Преживява множество приключения с приятелите си Хари Потър и Роналд Уизли.Също така се разбира добре и с Джини Уизли!Мрази Драко Малфой!

*Допълнително:Има котка-Крукшанкс

*Снимка: http://a4.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/167138_161218327257717_100001086511722_314373_3482856_n.jpg
http://a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc4/162843_161217367257813_100001086511722_314354_3286252_n.jpg http://a1.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/181591_169969679715915_100001086511722_359656_4726975_n.jpg http://a1.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/167732_169970179715865_100001086511722_359680_2794786_n.jpg http://a6.sphotos.ak.fbcdn.net/photos-ak-snc1/v1744/173/110/1597144581/n1597144581_81475_2051.jpg[/img][img]http://www.emmawatson4u.com/wp-content/uploads/2007/11/emma-watson-picture-111.jpg

Име: Жизел Болейн

Възраст: 11
Кръв: смесен брак

Дом: (след като се разпределите, попълнете полето)

Външен вид: Жизел винаги е била от момичетата, на които всеки иска да прилича. Винаги с модерни дрехи, тя привлича погледа на всеки. Пазарува само от маркови бутици, затова държи около нея да няма човек с обикновени и небрежни дрехи. Ниска е за възрастта си, но пък за сметка на това е слаба. Има дълга до раменете коса, която всеки ден изправя и по-рядко къдри. Обожава я, и затова не дава никой да я бута осве фризьорката си. Лицето й е малко, а кожата й е мургава. Очите й често правят голямо впечатление, защото освен че са дръпнати, ами са и черни. Има чипо носле и пухкави розови устни. Веждите й са тънки и извити, и понякога правят погледа й очуден, вместо сериозен. Има хубава бяла усмивка, но не я показва често, защото поддържа репутацията на "надменно и известно" момиче.

Характер: Въпреки, че е едва на 11 години, Жизел е властно и понякога жестоко момиче. Разглезена от малка и свикнала всичко да става както тя иска, тя може да накара всеки да заиграе по свирката й. Ше направи сцена, ще повиши тон, ще развали настроението на всички. Трудно някой може да й се противопостави, защото Болейн изисква пълно подчинение и мрази да я критикуват. Не харесва и да й нареждат и затова често си навлича неприятности. Когато й е скучно, обича да прави номера на другите си съученици. Обича да знае какво мислят другите за нея, макар да знае, че мого хора не я харесват. Суетна и нарцистична е, и обожава да говори за това какво правила през деня, по кого си пада, кой я дразни и т.н. Уважава единствено родителите си. Често критикува и не умее да държи езика зад зъбите си. Именно заради това всеки, който й сподели тайна, рискува цялото училище да разбере за нея.

История: Родена в Лос Анджелис, момичето от малко е свикнало на лукс. Родителите й винаги са й давали каквото поиска, а ако тя има проблем с някой, родителите й винаги я изкарвали ангелче, макар в повечето случай тя да е виновна. В ранните си години често е прекарвала повече време с бавачки, тъй като родителите й пътували, заради фирмата която притежават. В училището си винаги е била в компанията на известните и на готините, и заради това не е имала кой знае колко верни приятели.
Когато става на 6, разбира че е дете на смесен брак. Баща й е бил велик магьосник в Хогуортс, а майка й съдия в местното съдилище. Татко й започва да я учи на дребни магий като местене на предмети и палене на огън. Майка й също я насърчава, като постоянно повтаря, че някой ден ще я примет в училището на баща й - Хогуортс. Така Жизел, напътствана с тази мисъл кара баща си да я учи на по-нови и сложни магий. Така едн път, тя превърна един досадник от училището си в жаба.
Няколко седмици преди да стане на 11, момичето получава писмо, че е прието в училището за магий. Майка й и баща й , били горди щом видяли писмото. Така Болейн започва едно опасно и магическо приключение...

Допълнително: Има сова на име Саша.

Снимка: