Клуб "Naked Stereo"

Уличните лампи хвърляха минимално осветление, колкото да ми позволи да виждам указателните табели, а и момичешките погледи, плъзгащи се по развлечените ми дънки, синята тениска и стигащи чак до разрошения ми бретон и очите, изпълнени с дяволит пламък. Зажадняла полуусмивка гореше на устните ми и движенията ми бяха горди, но и достатъчно бавни, за да позволя на всички да ме огледат. Ръцете ми бяха пъхнати небрежно в джобовете и изцяло образът ми изразяваше чист непукизъм, въпреки че скоро би трябвало (ъ, вдругиден?) да започне учебната година в новото ми училище. Успявах да мисля единствено за това колко алкохол ще изпия, колко трева ще изпуша и колко момичета ще изчукам.

Замахнах небрежно, отмятайки падащия в очите ми бретон, и свих за последно, отчитайки бара в края на улицата. Обичайната тишина, която трябваше да цари по това време, бе раздрана напълно успешно от силната музика. През замъглените стъкла се виждаха танцуващи тела, някои дори вече започнали късната част от уговорките – събличането. Хвърлих бърз поглед върху ръчния си часовник. Беше единадесет часа. И, о, определено купонът едва започваше ...

Колко ли бързо ще да бъда изгонен от „Хогуортс”? Да броим до ... т р и?

Усетих някакъв полъх, а после, зажаднял за нови предизвикателства и запознанства, пристъпих прага на клуба и ръката ми грубо натисна бравата. Чу се съвсем леко изскърцване и след секунди вече бях сред навалицата, опитвайки се да си проправя път между блъскащите се едно в друго тела. Светлината падаше право в очите ми, заслепявайки ме. Умело успявах да свия ръцете си и да присвия устни в онази полуусмивка ... отново.

- Ъ, пич! – спрях се пред един, опитвайки се да надвикам звучащата песен – Да знаеш кой продава дрогата тук?

Тялото му се поклати, погледът му се разфокусира, но показалецът му треперещ се насочи към едно от момичетата, подпряло се върху бар плота. Кимнах и се запътих натам, проверявайки джобовете си за пари. А, може би щях да мина и на тънко ...

Отметнах бретон, ръцете ми бяха пъхнати в джобовете, усмивката пълзеше по устните ми, дяволития пламък играеше в очите ми, които едва успяваха да обходят внимателно тялото Й. Бе обула дълъг грапав и полуразкъсан черен чаропогащник и бе покрита единствено с дълга карирана и предимно тъмносиня риза, откопчана до половина. Върху ръцете й се спускаха гривни, проблясващи на различните светлини, а върху устните й бе нанесено червило; очите й бяха очертани плътно с черен молив и грим и в изражението й имаше нещо много невероятно.

- Здравей, тайнствена красавице – казах достатъчно ясно, почти завирайки лице в нейното.

Тя се надигна леко, полуусмихна се и повдигна вежда. Извади от джоба си пакет и лакътят й се опря в плота.

- О, точно това искам ... – казах й, уверен, че ще ми позволи да мина по-лесно – без плащане.

Устните ми игриво се свиха и се намериха долепени до нейните, а очите ми хищно се впиха в лицето й ... Дали щеше да мине?

Музиката кънтеше, телата се движеха заедно с такта, а някои и през него.
Бе хубава вечер за печелене на малко лесни пари, м д а..
А като казвам ‘лесни’... на нея бяха точно такива.

Гледаше как момчета и момичета на нейната възраст влизат-излизат, проправят си път от гъчканицата на дансинга към тоалетните и обратно и така до безкрай. А някои от тези деца бяха и по-малки от нея, ха. От рано се учеха... така трябва. Все пак – живота си бе техен, така че и да тръгваха по нощни клубове на тринайсет... добре!? Нека.
Особено такива – малки, неопитни – успяваше да ги изръси най-много, защото по всичко личеше, че за малко бял прах и душа даваха. А тя – добрата какичка, взела нужните дози от някой-си-там дилър, бе тук, за да им даде тъй желаните пакетчета на всяка деца... Поправка, на възможно най-висока цена.
Колко с л а д к о.

Вечерта се оказваше доста продуктивна, имайки се предвид, че още практически не бе почнала и истинската забава.
Е, оставаше и още малко да продаде, а после щеше да се развихри сама за себе си... Вие какво, да не мислехте, че се бе облякла така само за да виси в ъгъла и да чака някакви си псевдо наркоманчета да дойдат, търсейки веселието?! Не, тя просто щеше да вземе най-доброто, което една от последните свободни летни нощи можеше да й предложи...
О, колко мразеше факта, че след броени дни щеше о т н о в о да е затворена в Тъпия стар ‘Хогуортс’.. Нима нямаше да е по-добре ако дъртите магьосници направеха една дискотека за бъдещите министри-и-всякакви-там-други на магията!? О, да.

***

Ето, задаваше се един от по-големките клиенти (с други думи – на сродна с нейната възраст).
Съзря го още от далече – повечето, проправящи си път към нея, идваха направо от врата – все пак какъв бе купонът без едно от нейните?
Очите му, тъмнокафяви и бляскави, садържащи онзи ярък блясък, нашепващ, че това момче бе от онези, които знаят как се прави (и не говорим само за купонясването), закривани леко от рошавия, тъмнокестеняв бритон, бяха първото, което Амарилис видя. Сетне погъделичканият й от бегла доза любопитство поглед се плъзна нетърпеливо по всяка перфектна част от лицето на непознатия, като най-накрая жадно се устреми към тялото му: идеално, с хубави – не като на онези смешни културисти – мускули... Бе висок малко повече от самата Блейк, с добра, атлетична, но слаба фигура с изправени, говорещи за видно самочувствие, рамене.

Още преди да заговори, подбирайки внимателно всяка своя дума и изговаряйки я с омайна нотка на гласа си, съдържащ явен източен акцент, може би руски, Ефи бе сигурна какво точно ще поиска. Та нали всички искаха това (или поне само това се осмеляваха да си пискат)... Само дето неговите намерения явно се отклоняваха в малко по-различна насока..

Целувка.
Силна, жадна, караща колената на всяко момиче да омекнат от ентусиазма, вложен в нея. Само не и на Амарилис – тя знаеше перфектно какво идваше с такива актове на безцеремонност...
Въпреки всичко му отвърна, хващайки със свободната си ръка блузата му и придърпвайки го към себе си, а той, от своя страна, обвивайки талията й в здрава хватка. Секунда, две.. н я к о л к о.. доста. Устните им, жадно впити едни в други, не искаха почивка, макар и да бе ясно, че ще последва..

- Плащай, пич.. – каза в паузата, в която трябваше да си поеме дъх. Прехапвайки устни лукаво, размаха китката, в която държеше пликчето с белия прах и пъргаво се измъкна от хватката на непознатия, секунда преди той отново да я сграбчи в нов опит да я накара да го пусне ‘тънко’.

- Ако все още го искаш - прошепна с кадифен глас, кимвайки към пакетчето (макар и всъщност да не ставаше дума само за него) - И, също така, желаеш да си го платиш, знаеш къде да ме намериш.. – допълни и, врътвайки се, се скри в тълпата, знаейки, че момчето не я изпуска от поглед...

Присвих очи съвсем леко, а после последва досадното премигване на светлината. Косата й се полюшваше в ритъм, а дрехите й ярко акцентираха, така че успяваше да се различи от всяко едно друго момиче тук. Устните ми за миг припариха заради последствията от целувката, въздъхнах и сръгах с лакът един, превиващ се и напълно готов да повърне от прекаляването с алкохола.

Не бях убеден дали мъжете чувстваха; дори не знам дали аз умеех да чувствам. Отдавна се бях признал за просто Никита. В никакъв случай не бях внезапно привлечен до болка от някое момиче, готов да се разтапям под погледа му. Не вярвам това да беше нещо по-различно. Изпитах едно-единствено нещо – удоволетворение, удоволствие; О, бяха две?
Всъщност жените изобщо не бяха сложни същества и не знам дали го мислех само аз, защото не се интересувах да погледна под обвивката, а се стараех да вдъхвам достатъчно самоувереност, сексапил и да успявам с манипулирането. Бяха единствено добре обработени кукли, гледащи на живота по начини коренно различни от мъжките виждания. Може би това ги правеше чужди и недостъпни в нечии други очи, но в моите бяха САМО и ПРОСТО Жени. Както обичах да казвам – създадени за свирепо забавление.
А тази, провираща си все още път през тълпата, успяваща да изглежда невероятно добре, погледната от всяко ъгълченце, и определено би била една от най-скъпите вещи, които бих могъл да притежавам. А аз имах маниа за притежание ... особено на скъпото.

- Хм, хейй! – провикнах се, вече обезумял от факта, че не мога да си проправя път за нужното време, и да достигна тялото й.

Видях как се усмихна лекичко, отмятайки коса назад и ръката ми едва достигна крайчица на ризата й. Спря се за миг, но в никакъв случай колебливо, а после се обърна с онази изгаряща тайнствена усмивчица, играеща в едното ъгълче на устните й. Едната ми ръка все още държеше ризата й в случай да не бъде изгубена отново, а другата се пъхна рязко в джоба на размъкнатите ми дънки, търсейки нещо ... ОЧЕВИДНО.

- Раз-мислих – проговорих, докато накланях главата си надолу, позволявайки на бретона да падне в очите ми; ръката ми все още ожесточено се ровеше из джоба, докато измъкна малък найлонов плик, пълен с пачки. – Аз си плащам, а ти ... си моя тази вечер.

Пръстите ми нервно (о, боже, ЗАЩО нервно?) разтвориха плика и измъкнаха няколко ... доста ... двайсеттачки. Свих устни преценяващо, след което веднага ги огънах в дяволска усмивка. Лицето ми се наведе и се озова близо до ухото й.

- А, не ... Първо си моя, а после парите! – прошепнах й.

Веднага след изричането, ни изблъсках извън масата хора, опирайки полуголия й гръб в стената, а ръката ми прибра парите отново в джоба.

- Няма пари, няма и трева ... – отсече, усмихвайки се.

Мамка му? Как можеше да има толкова неустоимо момиче? За бога, дори Наташа, която би могла да притежава всеки и всеки я пожелаваше, не изглеждаше толкова добре . С нея дори не мислех толкова сексуално, докато тук буквално само това ми се въртеше в ума. Сексуално. Сексуално. Сексуално. Мамка му?

- А нещо против да си взема пакетчето? – казах, отмятайки небрежно бретон, и се пресегнах ловко.

Непознатото момиче, което между другото просто крещеше, че е създадено за грях, се усмихна, издигна пакетчето и го разтърси игриво. В този момент, ръката ми се спусна надолу по раздрания чорапогащник, другата се опря в стената здраво, така че да не позволи на момичето да избяга, а устните ми се озова плашещо близо до нейните.

- Дай ... ми ... тревата. – прошепнах и се концентрирах върху невероятните й сини очи.

Какво казахме за разтапянето?

- Хм, сладък, казах ти нещо преди малко.. – бегла усмивка пробяга по лицето й, докато в неговите очи, някъде там отзад, започваше все повече и повече да припламва пламъчето на недоволство. Горкото момче – сигурно се чудеше как ли може да има някой с такъв характер и същевременно такъв външен вид... Примирявай се, пич.

Погледите им стояха вперени право един в друг, двамата непознати се опитваха да разчетат следващия ход на противника..
Ха, бяха като онези двойки от американските филми, които бяха някакви тайни шпиони, само дето, естествено – от различни отбори. Бяха обречени да се преследват един друг по време на цялата прожекция в киносалона, а накрая, за да има заслужения хепи енд, зрителите, отдавна изяли всичките си пуканки, зейваха с отворени усти от вълнение, когато главните герои се оказват влюбени един в друг и...
В л ю б е н и?
Мм-м-моля? Ха-ха-ха..
И на Амарилис, и на непознатия красавец им бе пределно ясно, че историте от филмите си оставаха, хм.. само във филмите.
Още по-ясен, дори и за нас, бе фактът, че те нямаше да се видят н и к о г а след тази нощ... о, тогава какъв бе смисълът за притеснения от някои неблагополучни думички, започващи с ‘Л’?

В интерес на истината, и двамата не бяха познавали през целите си животи това чувство.
Е, освен към самите себе си, защото друг не се сещам точно тези двама тийнейджъри (или които и да е било такива) да бяха обикнали през живота си, мм.
Особено Еф – та нали се грижеше сама за себе си? Нямаше нужда от чувства, всичко важно се случваше по тези места, когато нощта се спуснеше над шумния Лондон. Тук бе свърталището на такива като нея, макар и несравними с госпожицата (най-малкото, защото бяха мъгъли, ха) – с песните, надути до дупка, разкъртващи цялата околност, карайки недоволните съседи да искат да се метнат през балконите си, но доставяйки такива приятни моменти на подвизаващите се по нощните клубове.. Ех.

- Виж, секси, какво ще кажеш да ми дадеш пакетчето? Или пък да го споделим...
Смехът й, ярък, отличителен, звънлив, но определено хубав, се разнесе в този момент. Той какво? Да не мислеше, че все още може да я навие да му даде всичко ей така – безплатно? О.. та той дори бе поискал нея безплатно.
Блейк се надигна на пръсти, увила ръка около врата му, така че устните й да стигнат нивото на ухото му.
- Знаеш ли, май започваш да ми губиш времето. А аз не обичам хората, които не смятат, че времето е важно.. особено м о е т о време – прошепна и понечи да се отдръпне назад, долепяйки гръб отново на стената, като същевременно устните й минаха на милиметри от врата му, така че да усети доплият й дъх по настръхналата си кожа. Впи поглед в кафявите му очи иронично, ала същевременно и предизвикателно.
- Кой е казал, че трябва да пилеем времето? – подметна, неизменяйки на онази своя усмивка на непукист. – Просто искам да се позабавляваме малко. Хайде, петък вечер е...
- Пич, АЗ измислих ‘петък вечер’.. – до кога ли щеше да продължи надпреварата ‘Аз съм по-вещ в занаята’? – Танцува ми се..

Казвайки това, се отскубна някак си изпод ръцете му и закрачи към светлината на прожекторите...

За разлика от нея аз бях малко по-лош; за разлика от нея аз бях по-малко привличащ вниманието; за разлика от нея аз бях мъж; и въпреки това – имаше нещо, което адски ни привличаше взаимно, а в същото време ни караше да се чувстваме като изтъкани от една душа. Сякаш дупчиците, които се бяха просмукали през нейната, бяха и в моята, както и по-силните качества, нужни за оцеляването ... например. Защото от една страна оцеляването бе жизнено важно за цялото ни съществуване, а аз нямаше как да съществувам вече под закрилата на баща си. Виктор бе готов да ме убие, майка ми предпочиташе да прекарва повече време с любовниците си, а Наташа ме взимаше само през по-късния следобед за свой „секс приятел”, така че аз се чувствах изоставен. Обожавах начина, по който се уча да бъда себе си ... или да бъда просто Никита; защото бе трудно да показваш себе си, без да вложиш малко чувства и емоция, а аз не исках да влагам нито едно от двете, колкото и невероятно близки да бяха помежду си. Просто щях да изглеждам не-чак-толкова-як, колкото СЪС СИГУРНОСТ, давайки си максималните десет точки в скалата от едно до десет, сега бях.
Тялото й вече се беше озовало сред другите - невъзможно различни от нейното – и се движеше с изящни извивки в такт с бумтящата музика, кънтяща все още в ушите ми. Един от всички, започна предпазливо да се приближава, докато тялото й, съвсем зажадняло, не започна да се отърква в неговото, а на устните й не заигра предизвикателна усмивка, макар погледът й да бе съвсем насочен към мен, определено казващ „Ха, видя ли сега?”. Но не бих позволил на една жена да ми натрие носа, а още повече на някакъв ... прото някакъв ... готов да свали днешното ми гадже.
Проправих си набързо път, до колкото можах, хвърляйки погледи на някои други момичета. Отвръщаха с пръст в устите, което брутално ме отвръщаше, а после се озовах точно до НЕЯ. Устните ми се долепиха до ухото й, ръцете ми обвиха талията й.

- Какво точно правиш? – попитах с издайническо раздразнение в гласа, че са ми отнели днешното притежание.
- Забавлявам се – отвърна, облягайки глава на рамото ми, но същевремнно продължавайки да танцува невероятно добре.

Ръцете ми проследяваха извивките на ханша й, а очите ми неволно се спираха на „кхъм областите”. Пф, глупости, неволно. Онзи се отдалечи постепенно, хвърляйки ми свирепи погледи, а аз бях твърде доволен, заради спечеления трофей. О, нова виждане за жените: Те са трофеи?

- Мамка му. Как може да съм толкова добър във всичко.
- И самовлюбен? – попита иронично, отмятайки коса.
- Пф. Няма такова нещо.
- Ммм ...
- Сигурна ли си, че няма начин да ми я дадеш без пари?
- О, да.
- А себе си да ми дадеш без пари?
- Е, виж, тук ...

Понечи да довърши изречението си, но аз забързах ритъма, заедно със смяната на песента, и умело увъртях фланелката около гърдите си, изтръгвайки я от себе си; после я захвърлих някъде надалеч, а извън дънките ми се показваха част от черните боксерки. Ръката ми отново се плъзна по чарапогащника й и погледът ми свирепо се впи в обръщато се към мен лице.

- Ти няма ли да свалиш нещо?

- Е, ти няма ли да свалиш нещичко?

Макар и думите му да бяха примамливи (мм, доста примамливи), тя все пак не смяташе да приема предизвикателството, не и за сега. Бе напълно сигурно, че това момче обикновено в и н а г и получаваше каквото поиска, и то без много усилия, затова не мислеше да се предава така бързо. Имаше по-високо мнение за себе си... Какво? Все пак имаше всякакви глупаци наоколо, които и без да се съблича й се лепяха като мухи на мед – какво оставаше, ако свалеше някоя от дрехите си.
Вижте обаче, ако той бе решил да сваля своите дрехи, е.. Амарилис нямаше какъвто и да е проблем с това.
За нейните – по-късно..?

- Е, не си от тук, а? – попита без каквато и да е нотка на интерес точно по този въпрос; общо взето го каза само за да отбегне отговор или действие относно това, което я бе попитал той по-рано.
- Лесно ли се забелязва?
- Чуй си акцента, Мистър Получавам-всичко-ей-така..

Момчето се засмя, същевременно притискайки момичето с едната си ръка, а с другата се опитваше да разкопчае тъмносинята риза, обвиваща тялото на рейвънката. В момента, в който първото копче най-отдолу се поддаде, ръката му жадно пропълня по голата й талия отдолу, разпръсквайки парещи тръпки по кожата й.

- Не се отказваш, а?
- Н и к о г а.

Устните им се сляха в целувка, докато музиката продължаваше да кънти, а всички останали - да танцуват.

- Е, защо дойде тук..?
- Не мисля, че се запознахме..
- Нима е нужно? – Еф вдигна вежда подигравателно. Не бе научила имената на 99% от момчетата, с които.. хъм, сещате се, и не мислеше да променя бройката точно сега. Момчето явно също не бе ентусиаст за такива тъпи формалности. Нима това да знаеш едно просто име променяше нещо?

- Не отговори на въпроса ми..
Блейк трудно оставяше нещата, които желаеше, а зададеше ли въпрос... е, отговорът бе препоръчителен. Красавецът се подсмихна, ала все пак не я остави да чака дълго.
- Исках малко въздух. А и ме преместиха в някакво тъпо специално училище..
- Я виж ти – устните й се разтеглиха в лека усмивка, а погледът й пролази надолу по полуголото му тяло, което придаде лека закачлива нотка на погледа й... та нима имаше някой, който да не хареса.. хъм, гледката? – Свиквай. Всички сме така.
Сетне непознатият започна отново да си играе с ъгълчето на ризата й, а Ефи от своя страна го целуна продължително, като след това устните й преминаха през брадичката му, стигайки до голият му врат. Ръцете й шареха по гърба му, притискайки телата им едно към друго.

Интересно, какъв ли бе този взаимен интерес от двама човека, които практически не зачитаха другия пол като нещо повече от просто средство за забавление? И нима осъзнаваха, че е по-добре да утолят любопитството си сега, защото след тази нощ нямаше да се видят никога повече?..
Поне така смятаха те.

Поех си рязка глътка въздух, продължавайки да плъзгам ръце навсякъде по тялото й. Чувствах нежния допир на кожата й до моята и тъмните и коси, падащи тежко върху рамото ми, докато устните й се опитваха да обходят моите плътно. Усмивката – видна или не – не се отърсваше от мен, а и се чувствах ужасно секси, готов да се впусна в поредната авантюра. Може би това беше причината да съм толкова доволен – отново бях доказал на себе си, че съм прекрасен почти-мъж; защото коя ли не ме пожелаваше? Коя ли не бих могъл да имам? Коя ли не бе допряла тяло в моето? Коя ли не ме бе целунала? Коя ли не си ме бе пожелавала макар тайно? Коя ли бе устояла на прекрасната ми предизвикателна усмивка? Коя ли не бе изпитала онова сръчкване в корема при вида на дяволитият огън в кафените ми очи? Коя ли ... Е, схванахте мисълта.

За сега Тя бе първата, която се държеше едновременно прекрасно предизвикателно, но и дистанцирано. Не ми позволяваше да властвам изцяло над нея, а ме караше да бъда достатъчно доволен, за да искам още. Беше точно като дрогата, която продаваше. И въпреки това, НЕ ми харесваше да отстъпвам. Аз съм си аз. НЕ бих позволил някаква жена, ако ще да е най-красивата и невероятна на света (ъ, не сме далеч от истината, между другото ...), да ме контролира.

- Е, секси, щом няма да ти науча името ... Ще ме черпиш ли? – попитах, веднага щом се отдръпнах ледено от нея, но задържайки вниманието й.
- Не обичам да повтарям, секси.
- Хайде, бе човек! Ще попушим двамата....
- Парите. – отвърна кратко, свивайки устни в тънка иронична усмивка.
- Апф. Майната ти.
- О, фъ-...
- Шт. – прошепнах, долепяйки веднага устни до нейните.

Успяхме да влезем в ритъма на музиката и голите ми гърди отново се долепиха до ризата й. Изпитах нещо особено. Усещах се напълно удоволетворен. Май, че дори не само аз го усещах, кхъъм ... Предизвикателно извиваше тялото си, долепяйки го до моето, а аз поемах жадно. А после си пожелавах пак, и пак, и пак ... Я виж, този Лондон хич не бил толкова скапан, колкото изглеждаше в мъгливите ми представи.

Обхаванах здраво талията й с ръце, издърпвайки я на съвсем обратната посока от дансигна, така че отново да се почувствам Господ. Само дето Господ с мен не би могъл да се мери, разбира се. Опрях я в един ъгъл, достатъчно отдалечен от блъскащата се танцуваща тълпа. Извадих от джинсите си плика с парите, гледайки я внимателно, но и по онзи предизвикателен и плашещ начин. Устните й отново бяха все така свити в някаква полуусмивка, очите й жадно обхождаха полуголото ми тяло, а ръката потрепна, очакваща парите.

- Дръж. Ама си ми длъжница, нали разбираш .... – казах, подавайки парите.
- Не мисля, пич. – отвърна кратко, давайки ми тревата.

Въздъхнах, измъквайки запалка от джоба на почти свлеклите се дънки. Припалих цигарата, въздишайки междувременно. След секунди около лицето ми се изви гъст пушек, останал незабелязан сред обстановката в бара. Спуснах пръсти, между които бе прокарана цигарата, и долепих устни за кратко до тези на Непознатата.

- Е, секси ... – започнах, вдигайки тревата към устните й. – Ще дръпнеш ли?