Лилавата река

В покрайнините на Хогуортс, когато се изкачиш много нагоре, се откриваше прекрасната гледка, която беше най-забележителна през нощта. Малко ученици я бяха виждали, защото нямаха право да напускат замъка след като се стъмни... Но имаше и смелчаги, които бягаха през някой прозорец и се изъкваха, само и само, за да видят прекрасната Лилава Река. Там ходеха предимно влюбени двойки, които се наслаждаваха на залеза и на прекрасната река, която беззвучно бъблукаше в коритото си. Тя бе наречена "лилава", тъй като от нея излиза лилава светлина, която осветява всичко в покрайнините си. Над нея винаги се е издигала лека, не много гъста мъгла, която прави всичко прекрасно. Небето над вълшебната река, често придобиваше розов цвят. Има легенда, че това е свърталище на вийли, които живеят под реката, и когато млади момчета дойдат тук, те излизат на яве, за да ги омаят с красотата си.
Но това все пак беше само легенда...

РП1, практика по Трансфигурация.

Йее, няамаше да закъснея за час...
Не, наистина се радвах, тъй като Трансфигурацията си заслужаваше вниманието. Харесвах този предмет и за това си правех труда да не закъснявам сутрин. Вече бях в класната стая, търсейки си място в шумотевицата. Вече почти всички бяха дошли в часа и се смееха или пък разговаряха оживено. Явно имаше доста малко време за часа. Намерих си едно място най-отпред и се настаних, като извадих магическата си пръчка и учебника. След това просто погледнах към прозореца, поглеждайки за времето навън. Не беше нищо особено, както всеки обикновен ден. Напоследък времето тук течеше адски бавно, беше голяма скука. Не се случваше нищо интересно и една задна мисъл лека-полека се промъкваше в съзнанието ми - купон. Но не знаех дали ще мога да организирам нещо подобно, тъй като нямах абсолютно никакво настроение.
Рязкото отваряне на вратата ме извади от унеса ми. Преподавателката - Алисън Стоунър влезе в стаята, с развята изомруденозелена мантия. Усмихна се на целия клас и след това заговори направо по темата. Това й харесвах на тази преподавателка, не си губеше времето в разни разтягания на локуми, както се казва. Говореше направо.
- Здравейте. Как сте? - попита тя и след това замахна с магическата си пръчка към дъската, където се появиха различни надписи и чертежи, по които професорката започна да обяснява - Днес ще преговорим заклинанието "Драконифорс", което както виждате е изобразено и на дъската. Драконифорс е магия, преобразяваща статуи на дракони в истински дракони, които могат да бъдат контрулирани от магьосника. При замах с пръчката се почвява червен лъч светлина, който трансфигурира статуята и дори наподобява огън. Приятен ден.
Да, забавен час, не мислите ли? Усмихнах се доволно и излязох в коридора, мислейки кое място да избера, за изпълня магията. Не трябваше да съм на закрито, защото представете си някой огромен и зловещ дракон да се появи в Голямата зала, например. Щяха жива да ме одерат. За това просто се досетих за едно старо, но много обичано от мен място. Лилавата река. Не бях ходила там от трети курс и много ми се щеше да я навестя. Преди много обичах да стоя там и да пиша домашните си, докато не видях как една вийла излезе от водата. Бях малка и се изплаших, за това не бях стъпвала повече там. Но сега...
Излязох на двора, като минах покрай домовите часовници във Входната зала. Слидерин бяхме адски зле, много по-назад от Рейвънклоу или Грифиндор, например. Всъщност, срам ме е да си призная, но бяхме последни и това изобщо не ме устройваше. Опитвах се да се държа на ниво и да посещавам всичките си уроци, но пък не можех само аз да печеля точки за дома си. Е, явно и тази година нямаше да грабнем купата на домовете. Свих рамене.
Навън времето не беше адски лошо, но вече ми се гадеше от този пуст сняг. Исках той просто да се разтопи, а температурите да стигнат до поне 5 градуса. Така щеше да е супер, но едва ли скоро щеше да се случи. Продължих нагоре, към планината. Може да не бях идвала тук от доста отдавна, но пък пътят си го знаех, като петте пръста на ръката ми. Косата ми отвреме на време се полюшваше от полъха на вятъра, който галеше нежно лицето ми. Прехвърчаха тук-таме снежинки, които падаха по лицето ми и след това се разтапяха при допира на топлата ми кожа. Загърнах се по-добре в коженото си яке, не бях с мантия, естествено, и проверих дали магическата ми пръчка беше в задния джоб на дънките.
След около пет-десет минути път и едно пребиване (не ми се разказва за това), бях стигнала до реката, която естествено не беше замръзнала. Водата тихо течеше надолу. Всъщност, никога не се бях запитвала накъде отива или пък откъде извира? Имах чувството, че тя си стоеше само тук и никъде другаде. Поклатих глава, друг път щях да мисля по този въпрос. Седнах на брега й, като ме обвзе мъгла, лилава мъгла, тъй като водата хвърляше светлината си не само по лицето ми, а и на всичко наоколо. Тук, до нея, беше доста по-топличко, дори ми се стори, че по-едно време видях да бълбукат мехурчета. Оставих пръчката, учебника и малката статуетка на дракон пред мен и се огледах наоколо. Исках да се насладя на гледката. Беше наистина красиво.
След още няколко минути мотаене, най-сетне си припомних за какво всъщност бях дошла. Отворих учебника си на страницата с магията Драконифорс и че тя превръща обикновена малка статуйка на дракон в истински, огромен. От върха на магическата ми пръчка, трябваше да изкочи червена светлина, наподобяваща огън, която трябваше да уцели статуята в гърдите. Магията определено беше сложна, професор Стоунър също беше казала това. Не намерих нещо друго полезно и затова затворих учебника. Огледах се наоколо, за последно и след това поех дълбоко въздух, все едно нямаше да правя магия, а щях да медитирам. То и позата в която бях застанала беве точно за медитиране... Тръснах глава. Защо толкова обичах да се отклонявам от главната си цел?
Прочистих гърлото си, взимайки дългата 26 сантиметрова пръчка в лявата си ръка. Пръстите се увиха около нея и я стиснаха в здрава хватка. След което се съсредоточих. Погледнах хубаво статуята, исках дракона да е същия, само че с няколко метра по-висок и по-широк. Насочих ‘оръжието’ си право към гърдите на сувенирчето и след това ясно извиках.
- Драконофорс! – не, по-скоро казах, не съм викала чак.
Пръчката ми потрепери, след което от нея излезе много слаба червена светлина, която се стрелна към статуята, тя потрепери и след това се разби на хиляди малки парчета. Изпищях и закрих главата си с ръце. След като разбрах, че всичко е приключило вдигнах глава, за да видя щетите – не бяха нещо особено, само дето статуята на малкия дракон беше абсолютно разбита. Супер, нали?
- Репаро. – прошепнах на частите, но те изобщо дори не помръднаха. Изругах няколко пъти и след това взех учебника си, като се изрпавих рязко. – Чао, рекичке. Скоро пак ще дойда. – бях като откачена. Говорех на река? Пхааа. Физиононята на лицето ми беше, като че ли току-що са ми съобщили, че трябва да чистя тоалетните на училището. Поклатих глава, като се подсмихнах леко и продължих към замъка. Исках да си взема един хубав, горещ душ в стаята на префектите. Не ме питайте от къде знам паролата... Хихи.