Оранжерия №599

Оранжерия №599 беше събрала най-красивите растения, които професор Шанг познаваше. Самата тя беше преживяла най-ужасната си година в Друмщранг като петокурсничка и затова беше решила да остави само приятни спомени на петокурсниците в Хогуортс.

Тази сутрин Мамеха се бе събудила неприлично късно. Имаше часове само след обяда, който всъщност в момента течеше в голямата зала. Билколожката беше пропуснала закуската, сутрешното съвещание на преподавателите и куп други неща, но това не я интересуваше.Така или иначе нямаше да внимава и щеше да бъде кисела цял ден, за дето не си беше поспала като хората. Напъследък в имаше проблеми със съня. Сигурно се дължеше на промяната в климата и часовата зона. Денят все още й се струваше нощ и обратното. Без да бърза тя се облече и слезе почти в края на обяда. Добре че не беше пропуснала и него, защото стомахът й напомняше, че за разлика от растенията в оранжериите, тя не можеше да си набавя енергия от слънчевата светлина чрез фотосинтеза.
След като се нахрани преподавателката отиде в комплекса по Билкология и по-точно в оранжерия №599, където щеше да прекара един невероятен час сред най-красивите и благоуханни растения, които бяше срещала някога. Още щом отвори вратата, божественият аромат я обгърна и замая главата й. Той не можеше да се сравни с нищо, дори с тежкия сладникав парижки парфюм, който професорката ползваше, за да оставя след себе си диря от ухание на цветна градина. Тъй като нямаше какво толкова да се подготвя за предстоящия си урок, тя само си избра едно място близо до саксиите с лилавите теменужки и зачака учениците си. Петокурсниците не закъсняха и бързо изпълниха оранжерията. Когато стана време за началото на урока, Мамеха се изправи, плесна няколко пъти с ръце, все едно щеше да заиграе испански танц, и младите магьосници веднага се умириха.
- Добър ден на всички. - започна тя. - Знам, че сте изморени след всички сутрешни занятия, но моля за малко внимание. Не искам да приемате часовете си по Билкология като досадно задължение и ще разберете, че науката за растенията може да бъде много интересна, стига да усетите духа на природата без която магията не може да съществува. В пети курс съм ви приготвила програма, в която са събрани най-красивите растения и се надявам да ви допадне. Освен приятен, пети курс също така ще ви бъде и полезен. Като за начало съм избрала едно растение с популярно име - жасмин. То се отглежда в домашни условия дори от мъгъли, но те не подозират магическата му сила.
Това растение, за което всички са чували, но малцина са виждали, изглежда приблизително така: стеблото му е тънко и нежно, защото всъщност като диворастящо се увива около дърветата и няма необходимостта да стои изправено. Листата му са с яйцевидна форма и остър връх, а цветчетата са ситни - бели или жълти, с по четири венчелистчета, също изключително нежни. За да не ви отегчавам с излизшни приказки, може да си прочетете за приложението му в учебника, а за упражнението днес ще ви е необходим атласът. Въоражени с него, можете да пристъпите към него. Всеки от вас трябва да напълни по една малка кошничка с цветове от жасмин.
Мамеха извади от един кашон малко плетено нещо с изящна дръжчица. Явно това бяха кошничките.
- Из оранжерията има много лиани и не всички са жасмин. Вашата задача е с помощта на атласа и точното си око да подберете правилните цветове и да ги съберете. В края на часа всеки ще може да задържи това, което е събрал. Ако някой реши, че иска да си направи чай, може да ме попита за техниката на сушене след урока. Приятна работа на всички! Ако имате въпроси или затруднения, не се срамувайте да питате.

Въпроси за домашно:

1. Къде е разпространен жасминът?
2. За какво се използва жасминът?
3. За какво служи той в магията?

Беше петокурсничка.
Невероятна новина за Еърс, която дори не си бе мечтала, че ще стане четвърти курс; но ето, заради отличния й ум, изострената й бързина, ловкост и още куп странни неща тя беше в групата за СОВА.
Всъщност, не беше точно така. Точната причина бе, че трябваше да се присъедини, но не заради блестящи качества. Еър обаче беше пропуснала редовете, които ръководителката на дома й бе заръчала, невероятно доволна от факта, че се водеше от ‘големите’.
С най-голямата си възможна усмивка от която дори я боляха устните тя пристъпи гордо, като по-възрастна в Голямата зала и заприпка към масата на домът й.
Момент. Но големите хора не правеха така.
Закова се на половината път по средата на тясната линия между учениците на “Рейвънклоу” и възпитаниците на “Слидерин”, като направи една верижна катастрофа, заради малкото място, в което не можеха да се разминат и двама човека.
И тогава се сети – Трябваше да ходи.
Факт беше обаче, че тя дори не знаеше как се правеше това. Но не бе късно да се научи, нали?
Застана вкаменена, с плътно долепени ръце и крака, като още повече смрачи положението и накара чакащите да започват да й крещят и освиркват. Ес обаче не чуваше нищо, прекалено вманиачена и съсредоточена в своя първи урок по ‘възрастово ходене’. Придърпа единият си крак напред. Резултат?
- Как хората ходят така? – обади се с чуруликане тя, като се мъчеше да се изправи.
Новата идея обаче съвсем не закъсня: При Еър те бяха все по-по-луди и откачени, но все пак идеи. Без тях едва ли би била оцеляла до тук.
- Моряшко ходене! Раз… двааа… три.
Може би да не бе толкова красиво, но определено влизаше в графа ‘забавно’. Това щеше да е походката й – трябваше наистина да изглежда по-голяма и променена.

***

- Добър ден на всички. – Добър беше, определено, замисли се Лили, стискайки учебника по Билкология, този път за пети курс, в ръчичките си.
Жасмин. Задача?
Отвори учебника, но веднага след секунда го бутна с лице, сякаш нищо не бе разбрала и наистина беше така. Смяташе, или бе сигурна, че и да чете отново нямаше да се справи, затова реши да преглътне липсата на помалаго и да се насочи към атласа. Там поне имаше картинка.
- Бели, жълти листа.. бели, жълти листа.. Нежни, хубави, яйцевидна форма.. – повтаряше тя, докато развяваше кошничката си около китката.
И ги видя. Сякаш й се усмихваха и й говореха колко забавно и лесно е да учиш Билкология. Мразеше задачи, особено такива, в които се налагаше да мислиш, но ето че тук очите помагаха доста.
Толкова зарадвана тя забрави моряшката походка и подскачайки отиде да си откъсне листчетата.
Заприпка към професорката и след като й показа как се е справила, Шанг грейна.
Четвъртокурсника, и то самата Еърс, беше успяла в начинанието си.

Учениците от пути курс тайно липсваха на Мамеха. От първата седмица те й бяха станали нещо като любимци, макар че не беше правилно. Професорката имаше слабост към тях, защото се престараваше в това да ги накара да се чувстват комфортно и уютно в нейните часове. Като белег на старанието й беше фактът, че се явяваше в оранжерията цели 40 мин. преди началото на занятието, з ада подготви всичко перфектно. Днес щеше да се състои урокът за едно рядко растение - чернолиста десченка. С една от петокурсничките, Лусинда Грейв, се бяха опитали да намерят екземпляр от този вид, но времето ги беше притиснало и така и не успяха. Затова билколожката беше купила сухи цветове от растението и тях щяха да използват за практическото упражнение. Тя опъна няколко дълги маси в оранжерията (с помощта на магия, разбира се) и сложи малки котленца над готови за палене огньове. За всеки убеник имаше по едно хаванче, котленце и ножче. Часът по билкология малко щеше да се смеси с този по отвари, защото без живи растения Мамеха не можеше да измисли някакво друго адекватно упражнение.
Когато стана време за започване на урока, учениците пристигнаха и щом видяха котлетата, отправихо по един учуден поглед към преподавателката. Тя само се усмихна и ги покани да се разпределят зад работните маси.
- Ученици, днес ще говорим за едно растение, наречено чернолиста десченка. То е много рядко и затова нямам възможност да ви покажа жив екземпляр от него. Чувала съм, че се среща в горите около "Хогуортс", но съм нямала възможността да го видя. по време на екскурзията, която тръгва утре, ще се опитаме да намерим и да ви го покажем след това. Самото растение е адски хитро. Крие се, когато усети, че го осветява заклинанието "Лумос" и всиките му производни. Затова се търси с помощта на фенери.Самото то има много странни белези, така че не може да се сбърка. В атласите ви има рисунка, която считам за достатъчно достоверна. Предполагам, че всички сте си прочели в учебниците, че чернолистата десченка се използва за различни очни заболявания. Сега с вас ще приготвем една настойка от семена, която е полезна при временни леки възпаления на очния нерв. Пред всеки от вас има по една връзка сушени цветове и плодове. Трябва с помощта на ножовете да разтворите плодовете и да вземете семената, да нарежете на ситно цветовете като отстраните прашеца от тях и да ги стриете на едно в хаванчетата. Няма специфични пропорции, които трябва да се спазват. Запарвате получения прах до получаване на лошо изглеждаща черна течност. Повярвайте ми, много помага. Аз самата няма да ви показвам как се прави, защото е лесно, а и продуктът е доста скъп. Можете да започвате. За домашно трябва да отговорите ня няколко въпроса:

Домашна работа:

1. Къде се среща чернолистата десченка?
2. За какво се използва?
3. Какви са характерните й белези?