Северната кула

by **Елена Николаевна** Пет Авг 20, 2010 11:06 am

Това беше една пуста кула, от която се виждаха околностите на Хогуортс. Беше хладно, но много красиво.
РП тема!

by **Ема Кейтлин Линч** Нед Сеп 26, 2010 3:51 pm

Тъй като Северната кула бе близо до общата стая на Ема, а и тя бе чувала, че изгледът от там е страхотен, тя реши да отиде там. Макар, че още бе началото на октомври, беше доста хладно, но за това пък много красиво. Виждаха се всички околности на Хогуортс. Мнoгoбройните поляни, препълнени с ученици, изглеждаха сякаш са безброй пчелички, накацали на огромно цвете, откъдето непрестанно се чуваха смях и глъч. Забранената гора - безкрайно тъмно петно, в което дебнат заплахи, но и приключения. Колибата на великана Хагрид близо до гората също не бе безинтересна-там сега Хагрид, седнал на едно столче белеше грах и го пускаше в огромна кофа, заедно с Фанг, който пак стоеше до него и ядеше петмез. Виждаше се и куидичото игрище, сега някои от домовите отбори тренираше(и то доста добре).
Ем Кейти се наслаждаваше на красивата гледка, благоговееше пред нея и всички красоти на училището за магия, а ако някой дойдеше сега и я попиташе как е, как се чувства, тя нямаше да може да опише възхишението си. Изведнъж, пред погледа й се появи нейната красива сова Бабълс с писмо за нея. Бабълс кацна на рамото на собственичката си и й подаде писмото. Момичето го взе и погали птицата, но реши да отвори писмото в Грифиндорската обща стая, защото й стана доста студено. С голям интерес Ема Кейтлин се запъти към общата си стая, за да отвори своето писмото.

by **Харпър Колинс** Вто Дек 14, 2010 2:56 pm

Главата отново започна да ме боли. Е, при целия този шум кой би издържал!??
Грабнах слушалките си от леглото и отново се запътих към Северната кула.
Към моята кула...И отново беше хладно, както винаги... Хладно и пусто,
но красиво... Идеалното място, да бъдеш сам... Да се концентрираш и слееш със способностите си.

by **Карън Дейвис** Вто Дек 14, 2010 8:30 pm

Чудно, защо ли се бе заела да изкачва толкова много стълби - чак от подземията, до кулите.. Мда, имаше много невероятни и абсолютно нереални неща, но ние едва ли щяхме да узнаем техните отговори. Чудно, да, чудно, защо ли заговорихме за това? Може би, защото точно това се въртеше в главата на червенокосата слидеринка - една неразгадаема преплетена загадка..
И така, тя замислена, вързала огнените си коси на опашка, с отровнозелен шал, черно яке, тъмносини дънки и черни ботуши на висок ток, извачваше стълбите. Отровнозелените й очи замислено обхождаха помещението. Точно така, Карън Дейвис. Шестокурсничката, от Слидерин. Просто нямаше начин как да не се забърка в нещо, да си навлече неприятности.. Макар, че тя самата бе една голяма неприятност.
Като заговорихме за неприятности..
Кар разбра, че не е сама. В кулата имаше русоляво момче с ЧЕРВЕНА (забележете, червено и зелено на едно място..) мантия се обърна, щом чу токчетата й да потропват по стълбите. Изражението й рязко се смени от безгрижно на вцепенено.
Бъди любезна!, напомни едно гласче. Разбира се.. Добре де, поне за сега щеше да си мълчи.
-Хм.. здравей. - изсъска Дейвис, и се усмихна накриво и подигравателно.. (демек слидеринска усмивка.)

by **Харпър Колинс** Чет Дек 16, 2010 9:27 pm

-Хм.. здравей. - женски глас прониза звука на музиката в
слушалките намиращи се в ушите ми.
"Оу страхотно...направо идеално..." - помислих си и леко отклонох поглед, за да видя кой...по-точно - коя ученичка е взела да
разговаря с мен. Разговор плюс мен??
Равно е напровален ден. С крайчеца наокото си видях рижаво момиче с яркозелен
шал. Огледах я изцяло, едва когато забелязах зелената мантия.
- Здрасти. - казах просто и небрежно, като извадих едната слушалка, за да успея да
чуя следващите думи на слидеринката, и отново се обърнах към стената, намираща се точно срещу мен.

by Sponsored content

Северната кула

Северната кула

Re: Северната кула

Re: Северната кула

Re: Северната кула

Re: Северната кула

Re: Северната кула