Дискотека "Music"

by **Елена Николаевна** Съб Окт 09, 2010 8:44 pm

Дискотеките, както можете да се досетите, са забранени за лица под осемнадесет години. Точно този нощен бар беше един от най-известните в Лондон. Имаше денсинг, както и голям барплот, върху който бяха наредени хиляди алкохолни напитки. Заведението беше на два етажа и беше обзаведено модерно. Разноцветни прожектори осветяваха цялата дискотека и създаваха настроение за купон.

by **Елена Николаевна** Съб Окт 09, 2010 9:00 pm

Спокойна лондонска нощ. Поради вече снижилите се температури не се срещаха много хора навън по това време. Въпреки това, облеклото на Стелла въобще не предсказваха неприятното време, ами напротив. Тя вървеше по една от закътаните улички, която беше в типичен английски стил - ниски, двуетажни, с хубави дворчета отстрани и дървени фасади. Токовете на младата жена тракаха по асфалта, а една от уличните лампи примигваше неубедително. Скоро крушката ѝ изгасна и се наложи русокоската да върви следващите около петдесет метра на тъмно. И така, след около петнадесет минути вървене по все същата улица, Лент стигна до едно далеч по-различно място, а именно входа на една от най-известните дискотеки в Лондон.
Както винаги, преди да влезе, охраната я помоли за лична карта. Но никога не е била поласкана, че я бъркат за по-млада, отколкото е. Тя просто го приемаше за нормално, защото всъщност си беше такова. Сините очи на Стелла започнаха да обхождат помещението, след като уверено прекрачи прага. Госпожицата се запъти към бара. Видя едно празно място и седна бързо, защото тук местата се заемаха наистина неусетно.

- Здравейте, госпожице, нещо за пиене? - попита момичето зад бара, разклащайки някаква напитка.
Една лукава крива усмивка озари ангелското лице на момичето. Пръстите ѝ внимателно обгърнаха менюто и тя го разгърна. След няколко секундно избиране, русокоската се обърна към непознатата и отвърна напълно небрежно:
- Всъщност, едно сухо мартини - звънкият ѝ, тих глас, неизразяващ никаква емоция беше достатъчно силен, за да стигне до момичето, което забързано съобщи на бармана поръчката на клиентката.
През това време, Стелла взе черната си чанта в скута си и зарови в нея. Да, тя наистина беше доста голяма и нещата трудно се откриваха там. Друг беше въпросът, че младата директорка просто беше неподредена. След упорито търсене, дамата извади от големия джоб кутията си с цигари и кибрит. Извади една цигара и я запали. Придърпа стъкления пепелник към себе си. Не след дълго, питието ѝ дойде. Явно тази вечер нямаше да е толкова скучна, колкото се очертаваше.

by Николай Аленко Съб Окт 09, 2010 9:14 pm

Пълна лудница.
Че какво друго иначе да бъде? Навсякъде цареше пълен хаос от цветове, лица и хора, които сякаш се въртяха в един безспирен ураган от думи и гримаси, а за фон се чуваше доста силна музика. Наистина, мястото беше възможно най-нестандартния избор за уединение, но пък човекът, който го бе харесал, не беше от най-обикновените. За разлика от повечето хора, той намираше своята самота сред тълпите, където можеше да слее в множеството.
Наистина шантаво.
И въпреки, че всичко изглеждаше толкова шумно и хората едва се чуваха, високият и мусколест мъж успя да надвика всички, задавайки възможно най-глупавия въпрос на Земята. Лична карта?! Това беше смехотворно. Николай поклати отегчено глава и пъхна ръце в джобовете на дългото си черно палто. Секунда по-късно прикова бодигарда само с поглед и едва раздвижи устни, докато отвръщаше :
- Лична карта? Нима Ви приличам на ученик?
Човекът отсреща се стегна и започна да пелтечи, но единственото, което получи в отговор бе надменното поклащане на глава на чернокосия, който преспокойно премина покрай него и влезе в дискотеката. Все още беше рано, затова и вероятно нямаше много посетители. Руснакът реши, че ще е най-добре ако си избере някое по-спокойно местенце на бара, където може да получава питиетата си без да му се налага да чака цяла вечност. Поради тази съвсем простичка причина, той се приближи към барплота и седна на едно свободно място. Декоративните, хартиени фенери, които кокетно висяха за допълнителна украса на бара, се полюшнаха леко при светкавичното пристигане на едно момиче, което попита любезно Николай :
- Какво ще бъде?
- Двойно уиски с много лед. - отвърна той и кимна.
Извърна се насам-натам, за да прецени каква е обстановката, когато видя лице, което му се стори, че е познато. Да. Беше сигурен, че я е виждал някъде. Младият мъж присви очи и попита младата дама, която седеше недалеч от него :
- Извинете, познаваме ли се?
Наистина щеше да е неприятно ако налети на някой свой познат тук. Аленко бе дошъл, за да намери спокойствие, а не да се занимава с някакви досадници, които задават глупави и излишни въпроси, очаквайки същото и от негова страна.

by **Елена Николаевна** Съб Окт 09, 2010 9:32 pm

Докато пушеше цигарата си, Стелла забеляза, че един мъж се доближи до нея.
- Извинете, познаваме ли се? - попита непознатият.
В същия момент, жената извърна глава и ... Това беше един от преподавателите в Хогуортс. Ако беше от онези "добри душици", в момента щеше да си умре от притеснение, че един от служителите ѝ я види в този вид. Но Лент можеше да е всичко, но не и притеснителна. Изпускайки дим, тя отговори:
- Всъщност се познаваме. Стелла Лент, приятно ми е.
Русокоската беше умна и хитра. Веднага съобрази, че мъжът срещу нея веднага щеше да се сети и наистина ми превключи, когато чу името на събеседничката си. За да не изглежда чак толкова неглеже, магьосницата посочи небрежно празното място до себе си. Николай седна. Беше видимо притеснен. Сякаш просто си беше такъв по природа. Изпускайки последната доза дим, красавицата загаси цигарата си.
- Е, какво правите тук? - попита Стелла, отпивайки малко от мартинито си.
Ако човек не я познаваше, точно в този момент би си рекъл, че или е напушена, или пияна. Но всъщност, русокосата в баровете се държеше по коренно различен начин, отколкото в часовете си по Трансфигурация.
Междувременно, тя запали още една цигара. Не, не беше пристрастена. Дори в учебно време почти не пушеше, защото нямаше как да пуши в Хогуортс. Но все пак, винаги има начин.
След като запали втората си цигара, Лент побутна кутията към мъжа до нея.
- Искате ли? Не обичам да пуша сама - направо да не повярваш. Но както вече казах, Стелла не пуши често.

by Николай Аленко Съб Окт 09, 2010 9:57 pm

Николай погледна кутията с цигари и кимна. Взе си една цигара, макар и да не бяха от онези, които харесваше, след което измъкна запалката от джоба си. Навик от дните преди да разбере, че е магьосник. Май не беше чак толкова лошо, че не се отказа от него, както отказа цигарите.
"Директорката на Хогуортс тук? Интересно съвпадение, ако не друго."
Да. Тя наистина беше тук и май смяташе, че човекът пред нея е някое от останалите учителчета, които са под нейна юрисдикция. Наистина забавно. Може би щеше да е интересно да поиграе по нейните правила, а да я изненада, след като отиде в Хогуортс. Или не ... май не беше кой знае колко добра идея. Николай издиша солидно облаче дим , след което се обърна към барманката, която му донесе питието.
- Благодаря. - след това се обърна към бъдещата си шефка, - Нека кажем, че съм тук, за да поразгледам малко. Не съм идвал от известно време и предполагам, че носталгията е виновна за всичко.
Обърна поглед към дансинга, където хората вече започваха да се събират. Колкото повече напредваше нощта, толкова повече от "нощните птици" излизаха от домовете си и плъзваха из улиците на Лондон, превръщайки се в живителната сила, която тече из вените му. Аленко беше убеден, че до половин час, наоколо щеше да е толкова шумно и претъпкано, че нямаше да може да чуе нито една дума, която, евентуално събеседничката му можеше да каже.
- А мога ли да попитам какво правите Вие тук? Тоест ... все пак не сте случаен човек. Ако Ви види някой от учениците, което е малко възможно, ще остане доста изненадан.
Интонацията и лицето на Николай продължаваха да варират в същата "делово-сериозна" сфера, в която бяха през повечето време. Макар и да изглеждаше, че е изненадан от присъствието на Стела тук, той просто беше любезен. Нещо, което правеше рядко. Но все пак това беше онази, която го е наела, нали? Трябваше да изглежда заинтересован поне засега.

by **Елена Николаевна** Съб Окт 09, 2010 10:36 pm

Определено Николай беше странен и мистериозен. Добре, Стелла, върни се за малко на земята. Бъди такава, каквато си. Покажи класата си. Колкото и да си говореше на себе си, просто русокоската на моменти беше такава. Особено, когато беше сама.
- Всъщност, аз живея тук, в Лондон. Дори много близо до дискотеката. Често обичам да идвам, за да откривам другото си "аз". Просто понякога ми писва да съм типичното слидеринско момиче и ми се иска да бъда нещо различно, да опознавам себе си - отвърна вече по-успокоена жената и отпи от мартинито си.
Загаси цигарата си и прибра кутията в чантата си. Добре, връщаме се към монотонния живот. Дали Аленко беше толкова небрежен, колкото претендираше да бъде? Най-вероятно не. Но Лент трябваше да опознае колегите си, за да знае, с кого си има работа.
- Знаете ли, няма как учениците да ме видят, по простата причина, че нито един от тях, дори седмокурсниците, не са пълнолетни и нямат правото да влязат в бара. А и дори да ме видят, нищо няма да се промени. Нито ще спра да им бъда преподавателка, нито ще се откажа от поста на директорка.
След като изпи последната глътка от мартинито си, Стелла побутна чашата към келнера, като си поръча една вода. Николай очевидно беше останал изненадан. Сякаш за момент, госпожицата смени две нейни същности, а именно разкрепостената Стелла Лент и оригиналната Стелла Лент.

by Николай Аленко Нед Окт 10, 2010 4:49 pm

Наистина, превключването от една същност към друга беше доста забележително. Николай дори си позволи да вдигне любопитно вежда, докато слушаше, но освен това не показа друг знак на заинтересованост. Наистина, Стела беше права - всеки имаше своя тъмна половина, която другите виждаха твърде рядко. Е, при него нещата стояха по-различно - той имаше своя светла половина, но от около две години тя стоеше скрита дълбоко в него, неспособна да се покаже на повърхността. Младият мъж завъртя чашата с алкохол между пръстите си, след което отпи една глътка и я върна на плота :
- Разбирам. Някога и аз живеех тук ... или поне така мисля. След това съм нещо като жител на света. Не се задържам на едно място повече време, от колкото е нужно да ме запомнят. Всъщност, дори доста се учудих, когато совата с предложението за работа ме намери. Не бях точно, - направи кратка пауза, - не бях точно казал, на когото и да е било къде ще съм.
Вдигна рамене и изтръска цигарата в пепелника. Наистина беше доста заинтересован от причината да получи поста на учител по Пророкуване. В началото го беше отчел като някакъв вид шега, но после реши, че може да е добър шанс да се върне към спомени, които засега бяха заключени дълбоко в съзнанието му.
- Доста изненадващо беше, наистина. И, не знаех, че преподавате Трансфигурация. Всъщност ... май никога не ме е бивало с нея, повече ми се отдават отварите и разните защитни заклинания. Явно предметът не е за всеки.
Чернокосият изкриви ъгълчетата на устните си в едва забележима усмивка и отново отпи от уискито. Не беше от най-качествените, но засега щеше да свърши работа.

by **Елена Николаевна** Нед Окт 10, 2010 5:10 pm

Поръчката на Стелла пристигна, но тя дори не отвори бутилката. Просто остави напитката си на барплота. А най-накрая щеше да я плати и да я остави на същото място, непокътната. Като Николай иска да е така, нека да играем по този начин - напълно потайни и свити. Но какво пък, Лент можеше буквално да си играе с чувства и емоции. Но не само чуждите, ами и своите. Когато пожелаеше, можеше да е, каквато пожелаеше. А всъщност никога не е такава, за каквато се представа. Това се нарича защитна реакция - да се притесняваш, че ако споделиш нещо с някого, той може да го използва срещу теб и да те нарани. И поради личен опит, русокосата реши да играе по сигурните правила.
- Като малка обожавах практическите часове, например Трансфигурация и Вълшебство. Всъщност, преди две години, когато постъпих като директор в Хогуортс, най-напред преподавах Защита срещу Черните изкуства, но в последствие установих, че искам нещо по-различно. Затова поех Трансфигурацията.
Настъпи тишина. Тишина ли? Тук имаше десетки хора, които говореха, отделно, че музиката кънтеше. Смесица от емоции и настроения се въртяха в директорката. Може би сега щеше да откаже цигарите, кой знае. Мълчанието започваше да става неловко. Или поне на теория. Нито един от двамата преподаватели не го чувстваше като такова, това беше ясно още от километри. Но все пак, нали се прави на идеалната директорка, та Стелла реши да завърже дискусията отново.
- Е, и вие скоро ли се върнахте в Лондон? Имам предвид, нали казахте, че някога сте живял тук? Може би сега обитавате друг град или друга държава? - попита с напълно заинтересован тон синеоката, но всъщност това не я засягаше особено, дори никак.

by Николай Аленко Нед Окт 10, 2010 5:44 pm

Наистина, разговорът вървеше прекрасно. Като се има на предвид, че май и двамата се чудеха какво въобще да кажат, за да го поддържат. Така де, ако можеше Николай би предпочел мълчанието, но едва ли щеше да е много учтиво от негова страна да го направи. Обичаше да седне някъде, с някого, и другият да не му говори. Оценяваше го повече от празните думички, които не носеха никакво значение, а бяха просто няколко звука, съчетани в нещо логично и познато. Въпреки това реши, че няма да стане нищо ако отговори искрено на Стела. Досега не бе крил от никого живота и историята си (или поне онези, които знаеше), затова вдигна рамене и отпи още една глътка от уискито преди да започне :
- Ами, след едно или всъщност две злощастни събития бях принуден да напусна града. Напомняше ми на период, който исках да забравя. Сега виждам, че съм бил глупав. Човек не може да забрави онези моменти, които го правят такъв, какъвто е. Затова просто се махнах. Пътувах. Навсякъде. Тогава разбрах, че съм магьосник. Преди това не знаех поради простата причина, че не помня събитията в живота си отпреди няколко години насам. Това е, - Аленко вдигна рамене, - Това "великата" история на съществуването ми. Би била подходяща за някоя сапунка, не мислите ли? Мога да си направя предаване или нещо такова.
Чернокосият се засмя, обръщайки поглед към многоцветните хартиени фенери. Толкова много, толкова различни. Досущ като хората тук. Мястото започваше да става все по-препълнено и препълнено, сякаш хората бяха привлечени към него като пеперуди към електрическа крушка. Николай поклати глава.

by **Дарън Петерхоф** Пет Окт 15, 2010 7:38 pm

Дарън не бе идвал в Лондон от няколко месеца.Имаше лична работа извън страната и се бе наложило да замине незабавно.Имаше си работа с идиоти.Леля му имаше навика да се сеща,че Дарън й липсва,когато няма пари или когато си е наумила да го жени.Мразеше да ходи при нея,но тя от своя страна не спираше да го засипва със сови и обаждания.Беше ужасно досадна жена и го побъркваше особено,когато й откажеше да я посети.
Освен,че и този път тя му скъса нервите с глупостите си се опита да го накара да излезе с момиче,четири години по-малко от него.Докато й обясни,че се води педофилство минаха няколко месеца.Леля Петерхофт беше неспасяем случай.
Дарън влезе в дискотеката,готов за нови запознанства и много забавления.Беше облечен със светла тениска подчертаваща мускулестото му тяло.Джинсите му бяха леко протъркани.Мразеше да носи мания пък и хич не беше подходяща за такива случаи.
Огледа се и след като първоначално нищо не му привлече вниманието седна на бара и си поръча питие.

by Тереза Станфорд Пет Окт 15, 2010 7:59 pm

Влязох в препълнената дискотека, чувствайки се леко неудобно. Рядко носех рокли и все още се чудех защо бях решила да облека точно тази синя рокля, която носех в момента. Спрях се близо до входа, оглеждайки танцуващата тълпа и се усмихнах, оглеждайки се. Питах се дали не избързах, като дойдох тук, но бях решена да се позабавлявам. Извърнах глава, оглеждайки дискотеката, установявайки, че засега мястото ми харесва. И тъй като все още не ми се танцуваше, се отправих към бара, когато някакъв непознат мъж обгърна с ръка талията ми.
-Желаеш ли компания, сладурано?
Изгледах го ледено и тъкмо се канех да му отвърна рязко, когато чух непознат глас
-Нямаш ли си по-добро занимание, умнико?
Обърнах се и видях среден на ръст мъж да гледа сериозно към натрапника. Непознатият си замина, а аз се обърнах към него
-Благодаря.
Той само ми кимна и отново седна на бара, откъдето явно се беше изправил преди малко.
-Може ли? - попитах, сочейки мястото до него.

by **Дарън Петерхоф** Пет Окт 15, 2010 8:09 pm

Дарън продължаваше да се оглежда,докато надигаше чашата си с уиски.Една жена,с дълга руса коса,красиво лице и синя рокля привлече вниманието му.Беше близо до бара,на няколко метра непосредствено от него.Хареса му.Беше изключително симпатична и красива,а похотливостта на Дарън си нямаше край.Но днес бе решил да си държи ръчичките на място и да направи добро впечатление.Колко щеше да му се получи никой не знаеше.
Зачуди се дали да отиде и да я покани да седне при него,но късмета му излезе още по-голям.Забеляза някакъв не много трезвено изглеждащ да обвива ръце около кръста й.Умната,по принци доста празна главица на Дарън заработи на бързи обороти.
Той се изправи от мястото си и набързо застана пред нея.
-Нямаш ли си по-добро занимание,умнико?-изсъска Дарън,което накара мъжът да се разкара почти на момента.
-Благодаря.-гласът й бе приятен за слуха,въпреки че от музиката Дарън не чуваше почти нищо.-Може ли?
Извърна се към нея и й кимна,вдигайки ръка,за да привлече вниманието на барманът,който подмяташе бутилки пред група купонджии.
-Между другото,аз съм Дарън.-представи се той и протегна ръка.

by Тереза Станфорд Пет Окт 15, 2010 8:22 pm

Обърнах се към него, поемайки ръката му.
-Казвам се Тереза. Приятно ми е, Дарън. - усмихнах се, като си поръчах джин с тоник - не исках да прекалявам... Обърнах се към него, малко изненадана от развоя на събитията и попитах
-Оттук ли си?
Отпих от напитката си, несигурна. В дискотеката беше шумно и май нямаше да можем да водим разговор. Или поне нямаше да можем да се чуваме. Музиката гърмеше в ушите ми, но не беше неприятно. Срещнах погледа му, отново питайки се какво правя тук. Отново се усмихнах на мъжа срещу мен, леко пресилено и добавих, като се засмях
-Музиката е силна, нали? Но е добра, харесва ми ритмичното звучене.
Отново отпих от джина, като се обърнах, проследявайки с поглед танцуващите. Обърнах се към Дарън и вдигнах чашата си, допирайки я до неговата.

by **Дарън Петерхоф** Пет Окт 15, 2010 8:30 pm

Дарън пое ръката й и я целуна като истински джентълмен.Отдавна не се бе държал много мило с жена,но след тези мъчителни месеци при леля Петерхофт бе размислил над живота и действията си и ще бъде друг човек,докато не му омръзне от лигавщините и не стане отново старият господин "Непукист".
-Имаш много красиво име,Тереза.-каза й той.
-От тук ли си?-попита го тя.
-По принцип съм руснак.-опита се да надвика суматохата Дарън.Важното беше,че се чуват поне малко.-Но отдавна живея в Лондон и може да се каже,че съм от тук.
Той сви рамене и допря чашата до нейната.След това кимна галантно и отпи от кехлибарената течност в чашата си.Обожаваше уиски.Въпреки че не пиеше често Дарън държеше на алкохол и предположи,че за да се пание ще му трябват още няколко чашки алкохол.
-Ти от къде си,Тереза?

by Тереза Станфорд Пет Окт 15, 2010 8:40 pm

Леко сковано, повторих първите си думи към него
-Благодаря.
Поколебах се. Не бях сигурна как да отговоря на въпроса му, но свих рамене, опитвайки се да надвикам шума в дискотеката
-По принцип съм от тук. Но често пътувам, затова не съм много сигурна.
Отново му се усмихнах. Нямах представа какво се предполагаше да кажа. Дарън наистина беше симпатичен, но бях позабравила репликите в такива ситуации и определено ми беше неудобно. Срещнах погледа му, като усетих как леко се изчервявам. Обърнах се към чашата си и отново се опитах да надвикам силната музика
-Ами ти, пътувал ли си?
Упрекнах се, веднага щом думите се изплъзнаха от устата ми. Едва ли най-подходящия разговор в дискотека беше за пътешестване и различни места. Леко тръснах глава, за да прочистя мислите си. Питах се защо Дарън ме караше да се чувствам толкова нервна и отново му се усмихнах. Обръщайки се към бармана, си поръчах второ питие, но този път само тоник.

by **Елена Николаевна** Съб Окт 16, 2010 8:40 am

Николай Аленко написа:Наистина, разговорът вървеше прекрасно. Като се има на предвид, че май и двамата се чудеха какво въобще да кажат, за да го поддържат. Така де, ако можеше Николай би предпочел мълчанието, но едва ли щеше да е много учтиво от негова страна да го направи. Обичаше да седне някъде, с някого, и другият да не му говори. Оценяваше го повече от празните думички, които не носеха никакво значение, а бяха просто няколко звука, съчетани в нещо логично и познато. Въпреки това реши, че няма да стане нищо ако отговори искрено на Стела. Досега не бе крил от никого живота и историята си (или поне онези, които знаеше), затова вдигна рамене и отпи още една глътка от уискито преди да започне :
- Ами, след едно или всъщност две злощастни събития бях принуден да напусна града. Напомняше ми на период, който исках да забравя. Сега виждам, че съм бил глупав. Човек не може да забрави онези моменти, които го правят такъв, какъвто е. Затова просто се махнах. Пътувах. Навсякъде. Тогава разбрах, че съм магьосник. Преди това не знаех поради простата причина, че не помня събитията в живота си отпреди няколко години насам. Това е, - Аленко вдигна рамене, - Това "великата" история на съществуването ми. Би била подходяща за някоя сапунка, не мислите ли? Мога да си направя предаване или нещо такова.
Чернокосият се засмя, обръщайки поглед към многоцветните хартиени фенери. Толкова много, толкова различни. Досущ като хората тук. Мястото започваше да става все по-препълнено и препълнено, сякаш хората бяха привлечени към него като пеперуди към електрическа крушка. Николай поклати глава.

Мълчанието понякога бива напрегнато. Такова беше в този случай. Определено Стелла и Николай се разбираха добре. Но често имаше случаи, в които не знаеха какво да си кажат. Аленко имаше не по-тежко минало от това на жената, това стана ясно. Тя беше впила поглед в бутилката с вода пред себе си. Ако продължаваха в същия дух, можеше да си мълчат цяла вечер. Затова, Лент реши да вземе положението в ръцете си.
- Какво мислите за учебната година в Хогуортс? Имам две години стаж, но да си призная, нямам никаква представа какво да права с децата. Просто всяка една година в магическото училище трябва да бъде вълшебна приказка за тях, която да не забравят никога. Казвам го, защото знам какво е да мразиш мястото, където ще прекараш седем години от живота си, а и то да те мрази.
Докато чакаше отговора на мъжа, Стелла го погледна. Той беше затворил очи и беше страшно концентриран. Какво ли му ставаше? Русокоската се загледа, а след това се сети, че може би получава пророчества.
- Добре ли сте? - попита загрижено тя, но не получи отговор.
О, не. Ами сега какво?

by Sponsored content

Дискотека "Music"

Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"

Re: Дискотека "Music"