Празненството по случай началото на годината

by **Елена Николаевна** Съб Дек 18, 2010 7:38 pm

Най-накрая годината започна. Ура!
Нарочно пускам темата сега, за да можете да пишете днес и утре и да имате повечко време. Темата ще е отворена до понеделник, после отива в архива.

by **Джейк Уилямс** Съб Дек 18, 2010 9:12 pm

След като приключих разговора си с момичето,аз се запътих към замъка,за да подготвя материали за уроците,незнайно как дните минаха в скучното ежедневие на писане на уроците,надявах се поне останалата част от годината ми тук да е по - интересна и по - различна.
И да,най - после дойде времето за откриването на учебната година,получих сова,къде и в колко часа ще се проведе откриването,вярно училището беше доста големичко,но какво по - добро от това да ми се каже лично,на все пак директорката сигурно си има доста неприятност или е заета,а може просто да си почива и да пуска совите,както и да е.
Излязох от стаята си и тръгнах по коридора,не бях забелязал,че е толкова дълъг,по принцип все го минавах тичешком,но сега просто не ми се искаше да тичам,последните мигове,в които все още не е започнала годината,какво ли щеше да стане след това,на следващия ден,не желаех да разбирам скоро.
Слязох по стълбите и се насочих към залата,където щеше да се проведе откриването,всички хора,макар и малко,бяха облечени официално,цялата зала беше на коледно - празнична тема,всичко направо беше много по - на ниво от ризата и дънките,с които разполагах.
Седнах на една от масите,определени за учителите и си поръчах една вода,бях близо да вратата,така че щях да знам кой влиза и излиза,колко добре,а?
Започнах нервно да си тракам с пръсти по масата,докато цялата зала на се напълни и започна да кънти от всяка произнесена дума и направено по - рязко движение.

by **Мамеха Шанг** Нед Дек 19, 2010 11:46 am

Вече облечена подобаващо - с официална мантия и островърха шапка на вещица - Мамеха можеше да отида на празнеството по слечай откриването на учебната година. Разбира се, тя закъсня за началото му подобаващо, както всяка друга дама, но причината не беше дългото кипрене пред огледалото, а отвартителните местещи се стълби, които вче мразеше. Всички останали преподаватели ги знаеха на изуст, защото и като ученици се бяха сблъсквали с тях, докато проф. Шанг усещаше за пръв път какво е да си на някое стълбище и то да си се премести, както му е кеф, разваляйки целия ти план къде искаш да отидеш. В крайна сметка беше успяла да открие мястото на събитието, а именно - голямата зала.
Когато влезе, учениците вече се бяха настанили по масите и оживето разговаряха. Най-малките се запознаваха с останалите, а разпределителната шапка още не беше изпала своята ежегодна песен. Директорката също все още не беше дошла. На учителската маса беше седнал само един мъж в цивилни дрехи, който мамеха не познаваше. Преди да съ присъедини към колегата си тя мина покрай рейвънклоуците и ги огледа добре. Видя само интелигентни лица със силен дух и желание за нови знания. Остана доволна от представителите на дома, който трябваше да ръководи и с усмивка на уста зае мястото си на учителската маса до единствения присъстващ преподавател. Тя се обърна към него учтимо и му се представи:
- Добър вечер, аз съм Мамеха Шанг, преподавател по Билгология. приятно ми е. - каза тя и подаде нежната си малка ръка на Джейк.

by **Зита Аведон** Нед Дек 19, 2010 2:49 pm

Зита се беше приготвила за празненството по случай началото на учебната година. Тя не обичаше да прекарва часове пред огледалото, както повечето други момичета. Беше готова за около половин час, след което се стрелна нагоре по стълбите, развълнувана от предстоящото събитие. Вън беше красива зима, но наскоро се беше позатоплило и снегът се топеше. По пътя за залата, тя видя няколко духа, разхождащи се по коридорите. Учениците от Грифиндор и Рейвънклоу вече не се виждаха по стълбищата, защото бяха настанени. Когато влезе в Голямата зала погледът `и веднага се насочи към Хафълпафската маса, но и към интересния таван, който от векове представляваше звездно небе. Седна при съучениците си и се загледа в празната маса. На учителската маса се виждаха всички преподаватели и на два големи стола отличаващи се от другите седях двете директорки. Зита все още не прознаваше никого, освен учителя си по мъгълознание, който още не беше пристигнал, а празника започваше скоро. Дългата `и черна рокля блестеше от сиянието на звездите, а гривната, която изобразяваше цвета на нейните чувства, сега беше в нюанс на лилавото, което показваше, че е леко притеснена. Аведон се замисли за котката си и какво ли прави сега. Докато се усети всички бяха дошли и празненството започна. Нямаше нито едно празно място. Двете директорки изнесоха речите си и храната магически се появи на масите. Имаше всичко, за което можеше да се сети от карамелизирани хлебарки до печени прилепи. Зита напълни чинията си с любимите си ястия и започна да яде.

by ???? Нед Дек 19, 2010 3:02 pm

Беше студено...Зимата (най-омразният ми сезон) беше към своя край а аз бях много щастлив заради това.Вещите ми вече бяха преместени в замъка а аз спокойно се запътих към Голямата зала за празника.Бях самоуверен че ще ми върви тази година ,защото четох за Хогуортс цяло лято.Когато стигнах вратата на Голямата зала се изумих.Тя беше огромна ,позлатена с различни форми по нея.Интериора беше изумителен.Докато оглеждах вратите и омагьосания таван,видях как всички ме гледат и ме хвана срам все пак,защото забравих къде се намирам.Присъединих се към масата на Рейвънклоу и започнах да се храня.Имаше страшно голямо изобилие от вкусотийки.Видях г-жата по Билкология Мамеха Шанг , с която се бяхме запознали по-рано а тя ми се усмихна.Помахах и ,след което се загледах в другите ученици.Всички изглеждаха в различно настроение.Някои бяха много развълнувани а други притеснени.Аз си бях спокоен и тръпнех в очакване на Директорската реч.

by ???? Нед Дек 19, 2010 3:45 pm

Церемонията по откриването на учебната година беше пищна, с много светлини и усмихнати лица, както всеки път. Коледната украса беше разкошна и много напомняше на вкъщи, предполагам не само на мен. Приповдигнатото настроение на ученици и преподаватели се усещаше във въздуха. Можех да си представя ентусиазма, примесен с удивление във всеки един от първокурсниците, не отдавна и аз изпитвах същите чувства, на първия си учебен ден. Отрупаните маси, които се напълваха веднага след вдъхновяващата реч, омаьосаното небе и топлите усмивки... С времето се научаваш да цениш тези неща. Главата ми или беше пълна с адски много и объркани мисли на едно място или беше празна и си търсех извинение за това. Толкова много хора и толкова много шум на едно място не ми бяха по сърце...
Бях облечен с мантия, която ме караше да се чувствам като най - големия загубеняк на света, прекалено изтънчена за моя вкус, но когато видях съучениците си, облечени по почти същия начин се успокоих, че няма да съм единственият олечен като за сватба. Всяка година едно и също, чудя се какво да избера и накрая обличам мантията, която ми праща майка ми, за да блесна в ролята на добрия син... До сега винаги се е получавало.
Нямах намерение, да стоя до края на тържеството, просто защото прекалено обичах усамотението, което беше най - добрия ми прител от както се помня. Седнах на масата на Грифиндор, радвах се, заедно с другите за началото на учебната година и знаех, че след седмица или две ще съжалявам...
Когато всичко поутихна и страстите като че ли се охладиха, се върнах обратно в общата стая уверен, че на никого няма да липсвам.

by **Лусинда Грейв** Нед Дек 19, 2010 3:51 pm

Лусинда крачеше към общата си стая, навела глава. Беше разочарована, че трябваше с професор Шанг да прекъснат търсенето на това специално цвете. Тъкмо се бе въодушевила и изведнъж трябваше да се прибират в замъка. Всички празненства за започване на учебната година бях наистина забавни и приятни, но този път настроението на рейвънклоуката се изпари. Тя побърза да се вмъкне в стаята и седна бързо пред камината. Разпали по-силно огъня с магическата си пръчка и протегна ръце, за да се сгрее. Постоя така още известно време, но се сети, че закъснява и скочи рязко. Изтича до спалнята на момичетата и започна да рови в куфара под леглото си. Хмм... какво ли можеше да облече. Разполагаше с 2 рокли, едната от които за Коледа...но не можеше да е с рокля. Порови още малко и попадна на овициалната си мантия, която не се различаваше много от обикновената- просто беше със сребърен кант и малко по-различна форма. Грейв се наметна набързо и застана пред огледалото. Оправи прилежно косата си за няколко минути и сложи малко черен молив, без който никъде не отиваше(не, не беше от лигавите префърцунени момиченца). Реши, че това е достатъчно, обу ниските си обувчици и забърза надолу, по витите стълби. Препъна се в една от тях, но слава богу успя да се задържи права. Прехвърча през общата стая и излезе през портрета, тичайки. Благодареше се, че не е изгубила добрата си форма от гмуркането и това и помогна да стигне за отрицателно време до Голямата зала. Пристъпи вътре и спря на място. За пети път присъстваше на такова празненство, но въпреки това всяка година се изумяваше как е направено всичко. Таванът, както обикновено, бе омагьосан да е като нощно небе. Преподавателите бяха на Височайшата маса, по-блестящи от всякога. Лус се успокои, че директорката я няма все още, и се смуши между двама съученици на масата на Рейвънклоу, която от своя страна бе отрупана съсвсякакви вкусотии.
- Хей, Пит- обърна се тъмнокоската към едното момче. След това погледна и на другата страна- Пърси!- зарадва се, когато видя момчето, с което се бе сприятелила наскоро, но не прозвуча особено ентусиазирано. Не беше в настроение, но се опита да изглежда дрожелюбна.- Как си, забавляваш ли се?- усмихна се леко.

by Хелиус Блакфайър Нед Дек 19, 2010 3:53 pm

След като стигна училището той прочете внимателно писмото и размишляваше по всяка една дума от него докато се приготвя за празненството.Хелиус влезе в голямата зала замислен и седна на масата на преподавателите в самият и` край.Не искаше да говори с никого в момента.В главата му се въртяха твърде много неща,а да любезничи с останалите в момента не беше по силите му.Той сложи ръката с превръзката под масата и отпи от букалът с вода.След няколко минути се обърна напред спокоен и се загледа някъде в далечината мислейки си за нещо.
-Колко бързо лети времето...
Прошепна той и свали очилата си,като внимателно ги постави от лявата страна на чинията си.Загледан в същата празна чиния той почеса тилът си и изсумтя недоволно.Знаеше,че доста проблеми се задават,не само със започващата учебна година,но и с предстоящата среща с министерството.Той все още не беше подал молба за лична среща с министърът,но скоро щеше да го направи.

by **Джон Халиуел** Нед Дек 19, 2010 4:36 pm

В последния момент Джон научи за празнествоото по случай началото на годината в учиилще и адски се развълнува и не можеше да си намери място от щастие.Трябваше му поне половин час,за да дойде на себе си и бързо да се приготви за това важно събитие,защото покрай цялата суматоха беше по ношница и едва ли беше подходящо така де се яви.Записването по предметите беше приключено,отвориси тезор в Гринготс и си купи някой от учебниците,а за останалите после щеше да мисли.
Трябваше да се успокои и да се овладее,не биваш да изпада в истерия и когато всичко се нареди,постара се да изглежда безупречно и тръгна бавно към залата.
Не беше влизал в залата и любопитството му беше голямо,но се владееше и скоро слезе по стълбите и се присъедини към голяма група деца от различин курсове и един по един влязоха вътре.
Мсичко това сякаш беше сън,Джон гледаше като втрещен коледанта елха,украсена с толкова красиви фигурки и гирлянди.Залата беше променена неузнаваемо,а какво оставаше за учителите и директорката,който се бяха подобаващо по случай.
Сърцето на малкия първокурсник започна да бие,но успокои ритъма и за да не се бави,тръгна към масата на Рейвънклоу и се поздрави с няколко момчета и момичета от домът му.Всички изглеждаха развълнувани и леко неспокойни,очакваха всеки момент директорката да влезе и офизиално да обяви началото на година.
Момчето държеше девте си ръце стисанти и отвреме на време разменяше някой думи с едно момиче до себе си,за да подържат разговор,защото тревогата,страхът и радостта от започавнето на едно ново начало се усещаше доста силно.

by **Ониксия Фарел** Нед Дек 19, 2010 4:43 pm

След разходката на зимната поляна, Ониксия се прибра набързо в замъка и дочу музика.
"Ехааа!" бе първата й мисъл след като се вмъкна в голямата зала.
Огромното пространство бе украсено със всякакви коледни гирлянди, кои от кои по-хубави. Във всеки ъгъл имаше по една елха, които в тон със залата бяха целите в играчки и плътно увити гирлянди. Всичко изглеждаше толкова изрядно подредено...
Огромното зелено дърво зад преподавателската маса беше най-красиво от всички. Сякаш хиляди топки и висулки бяха накичени там. Елхата близо до грифиндорската маса беше една прекрасна червено-златна идилия. Другите три съответно бяха в сребърно и зелено, гарвановокафяво със синьо и жълто с черни нотки. Всяка една от тях беше различна и хубава, но Оникс нямаше как да остане безпристрастна и да не каже, че тази с грифиндорските цветове беше най-хубава. А и онази блестяща звезда на върха създаваше един доста умел завършек на нещата...
И като стана дума за масите, Фар плъзна поглед по цялата дължина на полираното дърво, а очите й стана на чинийки докато прехвърляха всички вкусни и изкушаващи ястия. Едва сега усети как силно къркори корема й и колко беше гладна всъщност. Нямаше търпение да седне на изтърканите от употреба пейки и да се захване с главната задача.
- Какви глупости говоря... - измърмори момичето - Не това е основното. Важно е да създадем връзки, нови приятелства, а аз мисля за ядене. Колко дребнаво ще да е това?
Тя тръсна глава, за да изгони омайната картина на тези вкусотии, които се намираха тъй близо...
Продължи с огледа на залата. Виждаше и познати, и непознати лица. Ако трябваше да бъде честна, сега, освен яденето, имаше нужда и от едно познато лице. Имаше нужда да поговори с някого. От толкова много време мечтаеше да се завърне тук...
Отново погледна към елхата зад преподавателската маса. И леле...на нея ли й се струваше или имаше четири коледни играчки с емблемите на всеки от домовете? Товаа трябваше да се види отблизо. Ониксия се приближи с бързи стъпки. В следващия момент всичко стана много бързо. Тя понечи да изкачи стълбичките, които водеха към повдигнатата част от залата. Точно на последното стъпало краката й се оплетоха и тя полетя към каменния под. В последния момент една ръка я дръпна и й попречи да разбие носа си в земята.
Изплашена, Фар вдигна поглед и се озова лице в лице с професор Блакфайър - преподавателят по мъгълознание. В този момент се чувстваше толкова неудобно, колкото никога през живота си.
- Извинете ме професоре. Аз...се спънах и съжалявам, че ви обезспокоих. Ще се върна при съучениците си.

------------------------------------------------------
П.П: Иначе се извинявам на едната админка (Елена), че я накарах да го махне първото ми мнение, а сега отново пиша тука ама се отказах от поляната. Много извинявай, че ти създадох излишна работа : (

by Хелиус Блакфайър Нед Дек 19, 2010 4:58 pm

Хелиус се разсея,когато госпожица Фарел тръгна към преподавателската маса,или по-точно когато се запъти към него,но си помисли,че иска да погледне по-отблизо елхата зад него.Той мълчаливо я проследи с поглед,за минута погледна към останалите преподаватели,когато отново погледна към ученичката той видя как тя се преспъва и полита надолу.Без време да извади пръчката си той стана от мястото си и я хвана.
- Извинете ме професоре. Аз...се спънах и съжалявам, че ви обезспокоих. Ще се върна при съучениците си.-каза тя.
Той само се усмихна и и` помогна да се изправи.
-Не се извинявайте ,госпожице Фарел.-той отново се усмихна дрожелюбно.-Но ще ви помоля да сте по-внимателна.Не бих искал една от най-добрите ми ученички да пострада....Виждам,че ви харесват празничните декорации...-каза той и погледна към елхата зад масата на възпитателите.
-Тази година найстина са се надминали...

by **Пърси Джаксън** Нед Дек 19, 2010 4:59 pm

И ето , че настъпи петата поредна година на Пърси Джаксън в Хогуортс.Днес бе заспал на обяд и добре,че беше котаракът му , за да го събуди /в превод-да му седне на лицето и да не го остави да диша , докато не го нахрани./.Стана и се запрепъва към другия ъгъл на стаята,където стоеше паница,надписана с големи червени букви 'АРЕС'.Сложи малко храна вътре и отиде да облече официалната си мантия .Тя стоеше на креслото до леглото му и ,слава богу,Арес не се доближавал до нея .Превод - Не беше превърната в накълцан плат,нито пък беше цялата в оранжеви косми.Облече я и хвърли един бърз поглед в огледалото.После зачака оценката на котката си.Тя го изгледа и в отговор се изкиха на крака му,сякаш,за да му се подиграе,а някакъв портрет се заливаше от смях при вида му.Знаеше,че изглежда глупаво в тази мантия,но не си заслужаваше чак толкова.Въздъхна,погледна се за последно в огледалото и отиде в общата стая.Там нямаше никого,явно закъсняваше за празненството.Затича се към голямата зала като по пътя беше на косъм да падне няколко пъти.Влезе в залата точно навреме,за да чуе речта на директора.Видя много "приятели"-/той всъщност си нямаше приятели,имаше си само познати,но да не ставаме сантиментални./Седна в най-усамотения ъгъл на масата на 'Рейвънклоу' и зачака речта да приключи,за да може най-после да се нахрани.Докато слушаше,той погледна към тавана на голямата зала,който ме омагьосан да показва небето.Беше нощ.Пълната луна бе оцъклила огромното си око точно над тях.След броени минути масите бяха отрупани с всякакви ястия и вкуснотийки.Пърси започна да си слага всичко,което обхващаше кръгозора му-пържени картофки,агнешки флейки,пилешки пържоли,лучени наденички и прочее . Устата му беше пълна,когато усети,че някой се материализира до него.Обърна се в другата посока,преглътна звучно и се обърза,за да види кой се е излъгал да седне там.Срещу него се усмихваше Лусинда Грейв,момичето,което бе видял в общата стая.Все още помнеше прекрасните мигове,които прекара с нея , нощта,преди празненството.Бе осуетил плановете да си почете книга на спокойствие,но това се оказа всъщност началото на едно приятелство,въпреки на този етап , той да отричаше.Тя го попита дали се наслаждава на празненството и както винаги устата му изпревари мисълта му:
-Абсолютно.Искаш ли пържени картофки-попита той и като последният идиот размаха едно картофче пред лицето и.Колко се мразеше за това,че в присъствието на момиче загубваше ума си.А Лусинда бе наистина близо до него.Вместо тя да направи гримаса и да се извърне,тя кимна утвърдително и също започна да отрупва чинията си с каквото успееше да хване.Двамата си говориха и се смяха цяла нощ.Изядоха си десертите и се проснаха на масата,преяли.Момичето не само можеше да чете качествени книги,ами и знаеше как да се забавлява.Тази вечер Пърси определено бе намерил приятел в нейно лице.Директорът благодари на всички ученици за присъствието и ги подкани да си отиват по спалните,понеже от утре започваха учебните часове.Програмата на Пърси го чакаше в общата стая и той нямаше търпение да я види.
Изпрати Лусинда до нейната спалня и й благодари за вечерта.В спалнята , Арес си похъркваше на възглавницата му.Момчето реши да не рискува ръката си,затова легна встрани ,до мъркащият котарак и захърка в тон с него.

by **Айли Ричардс** Нед Дек 19, 2010 5:04 pm

Както винаги, Айли Ричардс се беше облякла подобаващо за случая. Тя не обичаше да се конти, но презненството по случай първата й учебна година в Хогуортс бе изключение. Преди няколко минути тя най-накрая се реши и облече сини и официални дрехи, допълвани от обичайните сини украшения направени от аквамарин. Очите й бяха същия цвят като дрехите й, но това не я правеше някак монотонна, а изпъкваше още повече от останалите ученици. За съжаление всичкото това приготвяне ставаше ненужно след като всички ученици трябва да носят официални мантии. "Е какво пък" помисли си Айли, "нали все пак и мантията ми е същата на цвят". И въпреки всичко тя тъжеше, че никой няма да види любимите й официални дрехи преди края на годината.
Докато влизаше в голямата зала се огледа. Повечето учители и ученици вече бяха заели местата си и говореха оживено. Веднага зае мястото си на масата на Хафълпаф и започна да се опитва да познае някое лице. Уви видя само Зита Аведон, която случайно беше точно пред нея, когато се записваше за първокурсничка дори не се беше запознала с нея. Как й се искаше да си намери приятели на едно такова хубаво място. За пореден път съжали, че родителите й бяха решили като малка да я държат далеч от вълшебния свят, за да не си навлече неприятности.
И така изпълнен със съжаления Айли започна първата си вечеря в Хогуортс, на масата на Хафълпаф, заобиколена от чудни блюда и оживени разговори.

Около 12.00 часа
След вечеря всички се прибвраха във общата стая на Хафълпаф, времето напредваше, разговорите постепенно стихваха, а учениците се прибираха в спалните си, докато накрая се чуваше само звука на весело пращящия огън в голямата камина. И така първият учебен ден за тази година в Хогуортс свърши и отстъпи ред на нощта.

by **Дерек Девъл** Нед Дек 19, 2010 5:38 pm

Навън вече се беше стъмнило ужасно. Естествено, де.. Винаги церемонията започваше вечерта. Всичко в замъка беше тихо, тъй като в момента цялото училище се беше струпало в голямата зала. На Дерек всичко това си му беше някак си странно.. Не, много странно! Да се върне отново тук, но не като ученик, а като учител. Чувстваше се като в първи курс, но с разликата, че от сега нататъка започваше нова длъжност. Иначе обстановката си беше съвсем същата. Таванът продължаваше да си бъде точно копие на небето. Навън небосвода беше ясен, но се виждаше само една звезда, която сякаш беше окачена с кабърче върху някакво си празно табло. Духовете-бродници обикаляха около масите на своите домовете, като се запознаваха с новоразпределениете ученици.
Както винаги, Девъл беше закъснял, тъй като си беше голям заплес. Беше изгубил усет за времето и когато най-накрая реши да си погледне часовника, с ужас установи, че закъснява. Облечен в черна официална мантия, той бързо премина покрай дългите редици, за да може да достигне до мястото си, което му беше отредено на учителската маса. Церемонията за разпределяне беше минала и тъкмо започваше речта на директора. Опита се да седне незабележимо. С доволно изражение на лицето си, Дерек можеше да потвърди, че опитът беше успешен. Още малко щеше да бутне и празната си чиния на пода, поради друга негова лоша черта - непохватността.
Речта на директорката започна. Всички бяха затаили дъх. След като мина всичко това, всички празни чинии и места на масата бяха запълнени с превъзходни ястия. Явно този път домашните духчета се бяха престарали малко повечко от обикновеното, само и само за да зарадват всички от училището. Е, това си беше точно в техен стил. Преподавателят си сложи в чинията малко порция от по всичко. Кухнята на "Хогуортс" определено му липсваше.
Изведнъж някой го заговори.....

by **Линда Харисън** Нед Дек 19, 2010 7:25 pm

Пътуванено за Лин най-сетне приключи и щом стъпи на твърда и сигурна земя,дълбока въздишка се изтръгна от гърдите и и тръгна бързо към входа на училището.Нямаше намерение да чака никой и много бързо успя да влезе вътре и да тръгне към общата стая на дома,като за това беше помолил един то префектите да го придуржи.Предстоеше откриването на новата година и бал в залата за който не умираше от желание да присъства
Не и отне много време за подготвка и избра си костюм,който да похдожда на очите и косата и и де не се набива крайно в хорските очи.
Реши да се дистанцира от шумната обстановка и отиде до една от масите,взе си шампанско и едно парче торта и се настани на своето място в очакване на шоуто.

by **Жозефин Реа** Нед Дек 19, 2010 7:53 pm

-Внимавай малко, дечко!
Това беше първото нещо, което Жозефин чу, след като се изтърси по стълбите. Тези думи, изречени от някакъв огромен седмокурсник, придружени със смях. Стана, оттърси праха от мантията си, огледа се страхливо като малко зайче и отново забърза към Голямата зала. Времето навън бе мрачно и наистина много студено. Жо потрепери. Нощта бе паднала преди има-няма половин час и в замъка бе тихо и хладно, но още щом влезе в залата я лъхна топлина. Веднага откри масата на Рейвънклоу и седна в края. Все още не познаваше абсолютно никой и и бе малко неловко. Речта на директорката тъкмо започваше. Тя приветстваше новите ученици, пожелаваше на всички приятна година, изпълнена с победи и прочее. След като каза и последната си дума, с лек пукот чиниите по масите се напълниха. Духчетата в кухнята бяха приготвили много, различни и вкусни ястия, от чиито миризми устата на първокурсничката се пълнеше със слюнка. Момичето отрупа чинията си с различни вкусотии и се натъпка до пръсване. Буквално. Директорката пожела на всички приятна и спокойна нощ и с това празненството завърши. Жозефин бе една от последните, които напуснаха красиво украсената зала, за да избегне огромната блъсканица. Качи се в общата стая, падайки още веднъж по стълбите. Имаше чуството, че ще ходи постоянно в синини и рани заради тези стълби. И щом влезе в спалнята, просто легна и заспа.

by **Пърл Зомбърд** Нед Дек 19, 2010 8:19 pm

Троп-Троп-ПРАС! Троп-Троп-ПРАС!
- Уиии, уил, уии, уил, рок ю! - троп-троп-прас;троп-троп-прас...
Пърл стоеше на масата на Грифиднор и думкаше по масата, отмервайки тактовете на песента на Queen. Храната в съдовете подскачаше ритмично от ударите й. От време на време грачеше припева, понеже не знаеше нищо друго от мъгълската песен. Повечето грифиндроци я поглеждаха втрещено, Мили Мерлин, тези хора не са ли чувализ а класика?!. В крайна сметка й псина да седи и да се оглежда, та за да влее малко адреналин и екшън, реши да попее. Мда, истински екшън си бе да я слушаш...
И така, това занимание също й писна и грифиндорката въздъхна отегчено. огледа масата, хвана едно пилешко бутче и го заръфа. След това се обърна към Височайшата маса и се загледа към учителите. Направи й впечатление стърчащата нагоре шапка на Шанг - тази жена бе странна. Вещица, какво да очакваш... Плъзна погледа си нататък, към Девъл - той па беше в елегантна черна мантия. Нищо особено, както винаги. Очичките й се вторачиха в препъващата се Никс и геройски помагащият й проф. Хелиус. Хонория прихна истерично. Их, тази сакатница! Как я дразнеше и колко не можеше без нея... Спътница в.. белите. Мухах. После трябваше да й каже 'здравей'.
Точно зад двамата бе огромната коелдна елха. Хиляди репички, как не я бе видяла досега?! Беше толкова... огромна. И хубавка, мхм. Очите на Пърленка потънаха за миг в хиледите светлини на елхичката, след което се окопити бързо, обви припряно пръсти около чашата си и отпи голяма глътка. Ммгх, в това нещо определено имаше алкохол или някакъв амфетамин. Не беше особено в ред. Нова въздишка се изтръгна от уснтите й,с лед което изви шия нагоре и изкрещя отчаяно:
- НЯКОЙ ДА ИСКА ДА СИ ГОВОРИ С МЕН?!

by **Ониксия Фарел** Нед Дек 19, 2010 9:27 pm

Хелиус Блакфайър написа:Хелиус се разсея,когато госпожица Фарел тръгна към преподавателската маса,или по-точно когато се запъти към него,но си помисли,че иска да погледне по-отблизо елхата зад него.Той мълчаливо я проследи с поглед,за минута погледна към останалите преподаватели,когато отново погледна към ученичката той видя как тя се преспъва и полита надолу.Без време да извади пръчката си той стана от мястото си и я хвана.
- Извинете ме професоре. Аз...се спънах и съжалявам, че ви обезспокоих. Ще се върна при съучениците си.-каза тя.
Той само се усмихна и и` помогна да се изправи.
-Не се извинявайте ,госпожице Фарел.-той отново се усмихна дрожелюбно.-Но ще ви помоля да сте по-внимателна.Не бих искал една от най-добрите ми ученички да пострада....Виждам,че ви харесват празничните декорации...-каза той и погледна към елхата зад масата на възпитателите.
-Тази година найстина са се надминали...

- Да, прав сте. Този път е по-величествено дори и от миналата.
Чудеща се какво да каже, Ониксия отново се огледа наоколо.
Тълпа от нисички първокурсници сочеше енергично към тавана на залата, пардон, към мястото където трябваше да бъде тавана. Защото всеки, магьосник беше чувал за легендарната Голяма зала в Хогуортс и това, че тавана беше омагьосан да отразява небето навън. Та така де, тя продължи да се взира в развълнуваните деца. Техните очи, шарещи насам натам. Мантиите висящи около малките им тела...
За миг в главата й блесна спомена за нейното първо влизане тук. Сигурно и тя е гледала също толкова изплашено и е местила погледа си насам-натам в опити да разбере какво да прави сега. Спомни си столчето и шапкат, старата добра шапка, която едва докоснала главата й я прати директно в Грифиндор. Спомняше си и тогавашния арсенал от ученици. По нейно време имаше две сестри, едната бе по-малка, но в никакъв случай по-нормална. И двете бях луди глави. Едната беше в Хогуортс за последна година, а другата за предпоследна. Те двете бяха най-известните момичета в дома. Ониксия помнеше изпълнените й с възхита очи, когато гледаше към тях. Освен пакостници, те бяха и много красиви. Имаха огнени меки къдрици, които при движенията им изглеждаха като пълзящи наоколо пламъци, и зелени очи с цвят на изумруд. Какво ли беше станало с тях...
- НЯКОЙ ДА ИСКА ДА СИ ГОВОРИ С МЕН?!
Един жален вик прекъсна размислите й. Никс се обърна към източника му и широка усмивка цъфна на устните й. Тя поклати глава и завъртя очи. Естествено...Трябваше да се досети.
Познатата тъмноруса, късо подстригана коса, сините очи подчертани с доста обилно количество черен молив. Пърл наистина й беше липсвала. Но пък щеше да има достатъчно време да я види по-късно в общата стая.
- Благодаря ви професоре, за това че ме спасихте от унижителна среща с пода и за похвалата. Вие как сте, как мина вашата ваканция? Радвате ли се да сте отново сред нас и да знаете, че отново сме тук, за да ви вдигаме кръвното?
Фар се засмя леко и се обърна към преподавателя. Съзнаваше, че го засипваше с въпроси, но пък и признаваше, че Мъгълознанието беше един от най-интересните предмети за нея. Доста интересно й беше да разбере как живеят мъгълите, те измисляха толкова интересни неща, които им помага да се справят без магия. Чак свят да ти се завие...Знаеше, че не е много правилно, но се възхищаваше на тези изобретателни създания. И все пак, за нищо на света не би заменила дарбата си. Напълно я удовлетворяваше да бъде магьосница, магията бе нейния живот...

by **Мамеха Шанг** Нед Дек 19, 2010 10:34 pm

Дерек Девъл написа:Навън вече се беше стъмнило ужасно. Естествено, де.. Винаги церемонията започваше вечерта. Всичко в замъка беше тихо, тъй като в момента цялото училище се беше струпало в голямата зала. На Дерек всичко това си му беше някак си странно.. Не, много странно! Да се върне отново тук, но не като ученик, а като учител. Чувстваше се като в първи курс, но с разликата, че от сега нататъка започваше нова длъжност. Иначе обстановката си беше съвсем същата. Таванът продължаваше да си бъде точно копие на небето. Навън небосвода беше ясен, но се виждаше само една звезда, която сякаш беше окачена с кабърче върху някакво си празно табло. Духовете-бродници обикаляха около масите на своите домовете, като се запознаваха с новоразпределениете ученици.
Както винаги, Девъл беше закъснял, тъй като си беше голям заплес. Беше изгубил усет за времето и когато най-накрая реши да си погледне часовника, с ужас установи, че закъснява. Облечен в черна официална мантия, той бързо премина покрай дългите редици, за да може да достигне до мястото си, което му беше отредено на учителската маса. Церемонията за разпределяне беше минала и тъкмо започваше речта на директора. Опита се да седне незабележимо. С доволно изражение на лицето си, Дерек можеше да потвърди, че опитът беше успешен. Още малко щеше да бутне и празната си чиния на пода, поради друга негова лоша черта - непохватността.
Речта на директорката започна. Всички бяха затаили дъх. След като мина всичко това, всички празни чинии и места на масата бяха запълнени с превъзходни ястия. Явно този път домашните духчета се бяха престарали малко повечко от обикновеното, само и само за да зарадват всички от училището. Е, това си беше точно в техен стил. Преподавателят си сложи в чинията малко порция от по всичко. Кухнята на "Хогуортс" определено му липсваше.
Изведнъж някой го заговори.....

След като преподавателят по вълшебство не обърна никакво внимание на колежката си, тя демонстративно стана и се премести няколко места по-нататък. Тя беше възмутена от поведението на учителя. Съвсем не беше учтива да не се запознаеш с дама, при това такава, с която ще ти се наложи да се търпиш доста време. Новото място на билколождата се намираше до това на Дерек Девъл - друг преподавател. Надяваше се поне той да не е пълен идиот, който да не й обърне внимание, щом го заговори. Май доста от учителите си падаха саможиви особняци. За да покаже на другия колко не й пука, че не са й обърнали внимание, тя заговори Дерек за най-баналното нещо:
- Извинете, бихте ли ми подали солта? - попита тя.
Солницата се намираше точно до лявата ръка на проф. Девъл и не беше учтиво да се пресяга през него, за да я вземе. Салатата, която си беше сипала, й се струваше леко безвкусна. "Английска храна" - помисли си тя. В Русия беше свикнала на много, ама много подправки. Обаче не подобряването на вкусовите качества на вечерята беше целта й. Просто искаше да започне някакъв разговор.

by **Дерек Девъл** Пон Дек 20, 2010 9:50 am

Докато Дерек продължаваше да яде от блюдата, които неуморно се пълнеха отново и отнова, сякаш някой им беше направил пълнеща магия.
- Извинете, бихте ли ми подали солта? - попита Девъл друга преподавателка, която седеше точно до нега.
- О, да.. Заповядайте! - отвърна й той.
Взе солницата, която беше близо до едната му ръка, и я подаде на събеседничката си. Като всеки нов тук, мъжът не познаваше перфектно целия персонал на училището, при положение, че и самият той се беше променил. Е, имаше още стари познайници, но бяха останали много малко.
- Аз съм Дерек, Дерек Девъл.. - представи се той на колежката си, а после веднага добави - Но, сигурно, вече знаете това. Вие сте Мамеха Шанг, нали? Преподавателката по Билкология. Нов съм тук, нещо като първокурсник, но с длъжността на преподавател.
Естествено, представянето беше важна част и едно от условията за спазване на подобаващия етикет. Винаги го бяха учили, че дори и да не се представиш на неприятеля си, то това ще бъде единствено като минус за самия себе си.
Британският му акцент силно изпъкваше, от което лесно се довеждаше на мисълта, че той е родден тук - в Англия..

by Хелиус Блакфайър Пон Дек 20, 2010 11:32 am

Ониксия Фарел написа:
- Да, прав сте. Този път е по-величествено дори и от миналата.
Чудеща се какво да каже, Ониксия отново се огледа наоколо.
Тълпа от нисички първокурсници сочеше енергично към тавана на залата, пардон, към мястото където трябваше да бъде тавана. Защото всеки, магьосник беше чувал за легендарната Голяма зала в Хогуортс и това, че тавана беше омагьосан да отразява небето навън. Та така де, тя продължи да се взира в развълнуваните деца. Техните очи, шарещи насам натам. Мантиите висящи около малките им тела...
За миг в главата й блесна спомена за нейното първо влизане тук. Сигурно и тя е гледала също толкова изплашено и е местила погледа си насам-натам в опити да разбере какво да прави сега. Спомни си столчето и шапкат, старата добра шапка, която едва докоснала главата й я прати директно в Грифиндор. Спомняше си и тогавашния арсенал от ученици. По нейно време имаше две сестри, едната бе по-малка, но в никакъв случай по-нормална. И двете бях луди глави. Едната беше в Хогуортс за последна година, а другата за предпоследна. Те двете бяха най-известните момичета в дома. Ониксия помнеше изпълнените й с възхита очи, когато гледаше към тях. Освен пакостници, те бяха и много красиви. Имаха огнени меки къдрици, които при движенията им изглеждаха като пълзящи наоколо пламъци, и зелени очи с цвят на изумруд. Какво ли беше станало с тях...
- НЯКОЙ ДА ИСКА ДА СИ ГОВОРИ С МЕН?!
Един жален вик прекъсна размислите й. Никс се обърна към източника му и широка усмивка цъфна на устните й. Тя поклати глава и завъртя очи. Естествено...Трябваше да се досети.
Познатата тъмноруса, късо подстригана коса, сините очи подчертани с доста обилно количество черен молив. Пърл наистина й беше липсвала. Но пък щеше да има достатъчно време да я види по-късно в общата стая.
- Благодаря ви професоре, за това че ме спасихте от унижителна среща с пода и за похвалата. Вие как сте, как мина вашата ваканция? Радвате ли се да сте отново сред нас и да знаете, че отново сме тук, за да ви вдигаме кръвното?
Фар се засмя леко и се обърна към преподавателя. Съзнаваше, че го засипваше с въпроси, но пък и признаваше, че Мъгълознанието беше един от най-интересните предмети за нея. Доста интересно й беше да разбере как живеят мъгълите, те измисляха толкова интересни неща, които им помага да се справят без магия. Чак свят да ти се завие...Знаеше, че не е много правилно, но се възхищаваше на тези изобретателни създания. И все пак, за нищо на света не би заменила дарбата си. Напълно я удовлетворяваше да бъде магьосница, магията бе нейния живот...

Хелиус също се беше онесъл в спомени за първият път когато прекрачи прагът на това невероятно училище.Помни как как за пръв път зърна тогаващният директор и колко мил беше той към всички ученици.При спомена за шапката и как тя му прочете мислите той се подсмихна.Шапката бе видяла цялото му минало и щеше да го съобщи пред всички,но Хелиус я отряза като я заплаши да я направи на шапка.Всички хубави спомени се върнаха,но само секунди бяха изгонени от мрачното минало.Хелиус огледна към младата ученичка и прогони какъвто и да е спомен за да се наслади на настоящето.
-Пълна с интересни...моменти.-каза той и се засмя.-Пред това което ми се случи през ваканцията...-той погледна към учениците.-По всяко време бих избрал да съм в класна стая и група недорасли вълшебници да ми надуват главата...-той се засмя.-Само да ме чуе старият ми учител по отвари и ще каже,че съм се изразил в негов типичен стил.
Всъщност миналите години му липсваха и то много.Би дал всички отново да бъде пети курс заедно с приятелите си.Заедно с всичките си приятели.
-Как мина вашата ваканция?-попита той.-Нещо интересно случи ли ви се?
Попита той и извади шоколадов бон-бон увит в сребриста опаковка и го постави на масата.Това беше подарък от един от учениците,но още не искаше да го отваре.Проблемът не беше,че е забравил за него,нито,че не обича шоколад,а в това,че ученикът който му го подари има склонноста да си прави шеги и едвали ще пропусне възможноста да се пошегува с учителят си.
---
На сутринта след приятният разговор с ученичката и невероятното пиршество Хелиус се прибра в стаята си,взе си вана,облече си чисти дрехи и излезе от училището незабележимо.

by **Сарафина Тонере** Пон Дек 20, 2010 4:38 pm

Госпожицата както винаги закъсняваше. Дори когато работеше в Министерството, тя винаги закъсняваше. Нищо чудно, че така и не я бяха повишили. Беше облечена както си обичаше - с дълга бяла рокля, като истинска Снежанка и никога нетопящи се снежинки подскачаха в дългите и черни кичури, които се спускаха по полуголия и гръб. Преподавателката по Пророкуване направо припкаше по коридорите и накрая влетя в залата в разгара на купона. Спря, оставяйки сърцето си да се поуспокои, и плъзна любопитен поглед по присъстващите. Виждаше някои познати лица сред преподавателския състав, но не позна нито един от учениците. В някои от лицата им виждаше черти на свои познати, но не можа да се сети конкретно за никого. Не че и се мислеше кой знае колко.
Тръгна с бавна умерена крачка през залата, правейки невиждани маневри в опит да заобикаля лудеещите ученици. Усмихваше се мило не всеки, чийто поглед срещнеше, но не се спираше при никого. Седна на някаква маса и се отпусна щастлива, поглъщайки възможно най-много от магията на своята любов. С пълна сила осъзна колко много и е липсвало това място и една още по-широка усмивка се плъзна на лицето и при усещането за това блаженство. Наостри уши в опит да чуе музиката и отново нещо стопли душицата и. Мъгълските песни бяха едно от най-големите и забавления. Беше живяла с тях единадесет години и никога не ги забрави, никога не ги остави.
Мярна още едно познато лице и този път се почуства длъжна да се приближи. Скочи на крака и балансирайки на токовете се промуши между учениците. Е, естествено преди да стигне до целта си, се загуби. Закова пети в земята объркана и проницателният и поглед за втори път се плъзна из залата. Не видя нищо. А сега дори не можеше да се върне при удобното местенце, което си беше намерила. Понякога страшно много се дразнеше на импулсивността си. Отново тръгна безцелно из залата, докато някой не я повика и тя не се обръна рязко към него. Усмихна се на непознатото лице и го поздрави.

by **Мамеха Шанг** Пон Дек 20, 2010 5:26 pm

Дерек Девъл написа:Докато Дерек продължаваше да яде от блюдата, които неуморно се пълнеха отново и отнова, сякаш някой им беше направил пълнеща магия.
- Извинете, бихте ли ми подали солта? - попита Девъл друга преподавателка, която седеше точно до нега.
- О, да.. Заповядайте! - отвърна й той.
Взе солницата, която беше близо до едната му ръка, и я подаде на събеседничката си. Като всеки нов тук, мъжът не познаваше перфектно целия персонал на училището, при положение, че и самият той се беше променил. Е, имаше още стари познайници, но бяха останали много малко.
- Аз съм Дерек, Дерек Девъл.. - представи се той на колежката си, а после веднага добави - Но, сигурно, вече знаете това. Вие сте Мамеха Шанг, нали? Преподавателката по Билкология. Нов съм тук, нещо като първокурсник, но с длъжността на преподавател.
Естествено, представянето беше важна част и едно от условията за спазване на подобаващия етикет. Винаги го бяха учили, че дори и да не се представиш на неприятеля си, то това ще бъде единствено като минус за самия себе си.
Британският му акцент силно изпъкваше, от което лесно се довеждаше на мисълта, че той е родден тук - в Англия..

Мамеха пое солницата, тръсна няколко пъти без да гледа в чинията си и я остави на масата. Заговарянето беше проработило. Явно този преподавател не беше особняк като предишния, който дори не беше отвърнал на поздрава й. Британският му акцент й направи много силно впечатление. Със сигурност беше роден в Англия или родителите му бяха англичани, за да прихване този изтънчен начин на говорене. Принципно английският не й беше от любимите, защото не й беше роден, но царственият акцент й действаше на подсъзнателно ниво. На външен вид изглеждаше доста млад. Май тук всички учители бяха чисто нови, точно като нея, и тя беше най-възрастната сред тях. Чувстваше се някак си като "старша". Дори май директорката беше на някаква смешна възраст.
- Добре сте се се информирали. - каза Мамеха с лека усмивка на уста. Държеше царствената си осанка на източна кралица. - Искаше ми се и аз да бях научила имената на колегите си предварително. Май целият учителски състав е нов, защото аз също съм тук за първа година. Дори не съм учила в "Хогуортс".
Макар че гласът й беше съвсем нисък алт, японският й акцент, примесен с малко руски, беше толкова силен, че думите й звучаха остро и насечено. Въпреки това беше сладко, погледнато отстрани.

by **Айли Ричардс** Пон Дек 20, 2010 6:14 pm

Сарафина Тонере написа:Госпожицата както винаги закъсняваше. Дори когато работеше в Министерството, тя винаги закъсняваше. Нищо чудно, че така и не я бяха повишили. Беше облечена както си обичаше - с дълга бяла рокля, като истинска Снежанка и никога нетопящи се снежинки подскачаха в дългите и черни кичури, които се спускаха по полуголия и гръб. Преподавателката по Пророкуване направо припкаше по коридорите и накрая влетя в залата в разгара на купона. Спря, оставяйки сърцето си да се поуспокои, и плъзна любопитен поглед по присъстващите. Виждаше някои познати лица сред преподавателския състав, но не позна нито един от учениците. В някои от лицата им виждаше черти на свои познати, но не можа да се сети конкретно за никого. Не че и се мислеше кой знае колко.
Тръгна с бавна умерена крачка през залата, правейки невиждани маневри в опит да заобикаля лудеещите ученици. Усмихваше се мило не всеки, чийто поглед срещнеше, но не се спираше при никого. Седна на някаква маса и се отпусна щастлива, поглъщайки възможно най-много от магията на своята любов. С пълна сила осъзна колко много и е липсвало това място и една още по-широка усмивка се плъзна на лицето и при усещането за това блаженство. Наостри уши в опит да чуе музиката и отново нещо стопли душицата и. Мъгълските песни бяха едно от най-големите и забавления. Беше живяла с тях единадесет години и никога не ги забрави, никога не ги остави.
Мярна още едно познато лице и този път се почуства длъжна да се приближи. Скочи на крака и балансирайки на токовете се промуши между учениците. Е, естествено преди да стигне до целта си, се загуби. Закова пети в земята объркана и проницателният и поглед за втори път се плъзна из залата. Не видя нищо. А сега дори не можеше да се върне при удобното местенце, което си беше намерила. Понякога страшно много се дразнеше на импулсивността си. Отново тръгна безцелно из залата, докато някой не я повика и тя не се обръна рязко към него. Усмихна се на непознатото лице и го поздрави.

- Здравейте професор Тонере! - поздравих ръководителката на дома ми. - Казвам се Айли Ричардс и съм за първа година тук. Разпределиха ме във вашия дом.
Огледах професора и отново се удивих, колко феерични могат да бъдат преподавателите от Хогуортс. С нетърпение чаках да стана трети курс за да мога да се запиша в часовете по проракуване, водени от професор Тонере.
- Много красива рокля имате професоре - реших да направя комплимент на ръководителката, все пак наистина мислех че роклята е много красива. Стига да беше черна или синя щях да се радвам да нося такава. - Много се радвам че вие ръководите домът ми. Страшно ми е интересен предметът по който преподавате. Искам когато стана трети курс да го изучавам. - казах всичко на един дъх и изглехда професорът се обезпокои за дишането ми. Но все пак всичко беше самата истина. След Астрономията, Проракуването бе любимият ми предмет.

by **Джейк Уилямс** Пон Дек 20, 2010 6:22 pm

Седях си сам на масата,около половин час.
След малко една учителка се опита да завърже разговор с мен,но мен толкова ме беше отнесъл вихъра,че не `и обърнах внимание,когато се оправих.
Исках да `и се извиня,но вече беше прекалено късно,седнах отново на проклетата малка масичка и грабнах една чаша вода,изпих я на екс,и се обърнах към вратата.
Не ме интересуваше кой влиза,но си казах,че ще заговоря следващия човек,който влезе през нея.
За мое щастие или нещастие през вратата влезе една от най - красивите преподавателки в нашето училище,усмихнах `и се и я поканих да седне при мен,тя не отказа.
-Здрасти,аз съм Джейк Уилмс,преподавам Вълшебство! - казах и се здрависах с нея,може и да сме се бутнали няколко пъти без да искам(А може и да не е било без да искам),и се знаехме по физиономия и име,но аз не знаех по какво преподава,беше ми интересно да разбера,докато суматохата и партито поне малко спрат да ми действат така.

by Sponsored content

Празненството по случай началото на годината

Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината

Re: Празненството по случай началото на годината