Голямата зала

by **Елена Николаевна** Съб Дек 18, 2010 7:37 pm

Голямата зала беше едно от най-официалните помещение в замъка. Тук всички ученици се събираха да се хранят на закуска, обяд и вечеря, въпреки че повечето пропускаха обяда, заради учене и уроци. Помещението беше масивно и много красиво. Имаше четири продълговати маси за всеки един от домовете, а покрай тях се разполагаха и пейки. А най-отгоре, на един подиум, беше и висшочайшата маса, която беше предназначена за всички преподаватели в Хогуортс.

by **Ема Кейтлин Линч** Вто Яну 11, 2011 7:34 pm

Събота сутрин! Спокойствие! Тишина! Топлина и леки промеждутъци бледа слъчнева светлина, крадешком проникнала сред дългите червени завеси. Точно това представляваха сега спалните помещения на грифиндорките. "Крадените" лъчи галеха нежните коси на момичетата, които бяха като ангелчета. Ммм... Всички възнамеряваха да спят до късно. Да, така възнамеравяха и може би щеше да се осъществи, ако :

Can we pretend that airplanes
In the night sky
Are like shooting stars
I could really use a wish right now (wish right now, wish right now)
Can we pretend that airplanes
In the night sky
Are like shooting stars
I could really use a wish right now (wish right now, wish right now)

Колко силно гръмна тази песен в тихото спално помещение! Някакви червени, жълти, кафеви и черни глави сънено се надигнаха, за да видят коя е тази глупачка, забравила да изключи алармата си. Едно шкафче, пълно с снимки на шестима души се тресеше от песента.
-- ЕМА! - чуха се няколко гласове.
И в действителсност. Онази глупачка, онази забравана наистина беше Ема, Ема Кейтлин Линч! Синеоката се надигна и бързо изключи телефона си, смънквайки едно "Съжалявам". Но останалите не я слушаха - вече бяха заспали отново. Ема стана и се изми, след което слезе в Голямата зала.
Замъкът беше пуст, като цяло. И какво очакваше тя - беше само 8 часа. Нехайно мина по коридорите и се озова пред голямата дъбова врата на Голямата зала. Беше затворена! Ужас! Момичето се опита да я отвори, но крехкото й тяло не издържа на тежестта и Линч щеше да падне. Опита още веднъж, този път впрегна цялата си сила и почти успя, но тя се отвори като от само себе си. Но това беше невъзможно, затова грифиндорката се обърна и видя едни шесткурсник, който сега й се усмихваше. О, колко мило! МНе! Веднага се оттърси Ема Кейтлин и влезе в залата. Висшочайшата маса беше пълна, но четирите ученически маси - пълна скръб. По няколко ученика на всяка маса. Ем се насочи към Грифиндорската маса, точно до тази на Хафълпаф и...
-- О! Много съжалявам! Не ви видях! - започна да се оправдава малката, защото се бе блъснала в някого.
Отново! Но щом момичето, както установи Линч, си вдигна главата, Ем Кейти възкликна:
-- Айли! Наистина съжалявам! Как си?
Червенокоската се усмихна виновно към русокосата хафълпафка и изчака отговора й.

by **Пърси Джаксън** Пет Яну 14, 2011 7:38 pm

Най-накрая настъпи най-дългоочакваният от Пърси момент-петък вечер.Петокурсникът имаше чувството , че това бе най-напрегната седмица в живота му-уроци,любов и още уроци.Сега седеше на едно от диванчетата в общата стая на дом Рейвънклоу и в ръцете си държеше своят най-добър приятел-неговата пухкава котка , Арес.Изведнъж коремът му изкъркори и Пърси се сети,че покрай вълнения,бе забравил да отиде за вечеря.Остави котката пред камината,на топло,и се насочи към Голямата зала,като се надяваше да не е закъснял за вечеря.
По стълбите се размина с много ученици и това го притесни,че може наистина да е закъснял,но той все пак реши да провери.За негово щастие , в Голямата зала все още имаше останали ученици.На масата на Рейвънклоу той забеляза момичето,с което наскоро се запозна-Лусинд Грейв.Тя му се усмихна и кимна утвърдително , когато той я помоли да го изчака да хапне нещо,за да се приберат заедно в стаята.Както и предполагаше,от вечерята бяха останали само огризки-Той си сложи малко пържени картофки-все още топли-и хапна набързо , за да не кара Лусинда да чака.Тъкмо изяде и последното картофче,когато директорката се изправи и нареди на всички ученици да се отправят към общите стаи на своите домове.Пърси погледна Лус дяволито:
-Какво ще кажеш да се състезаваме до горе?-знаеше , че тя имаше проблем със стълбите и това си беше истинско предизвикателство за него.Тя отвърна на лукавата му усмивка и двамата започнаха да тичат към общата стая.Пърси винаги си е бил бърз,изпревари я и погледна назад ,за да позлорадства,но това беше грешката му.Когато погледна отново напред,на пътя му бе застанало едно момиче от Хафълпаф.Нямаше време да спре и се блъсна в нея,като събори всичките и учебници.:
-Аз...наистина съжалявам-разтревожи се той и започна да и помага с учебниците.

by **Айли Ричардс** Съб Яну 15, 2011 2:54 pm

Студ... Вледеняващ студ... Защо трябва да има зима?!
Знаех, че след студа идва лятото, но ЗАЩО? Имаше ли смисъл?
Унесена в мисли ходех към Голямата зала. Още на стълбището чувах крясъците на учениците, или по-скоро ги предчуствах. Мразех тази част от деня. Беше толкова досадна.
Тъкмо тръгвах да се изнасям от залата, след закуската, когато се сблъсках с Ема. Тя веднага започна да ми се извинява, и след много уверявания от моя страна,че ми няма нищо, тя спря с извиненията.
- Искаш ли да те изчакам докато се наядеш, и да отидем да се разходим, из двора? - попитах я весело с огромна усмивка, тип от ухо до ухо, на устата си. Тя веднага започна да се чуди и накрая реши...

by **Ема Кейтлин Линч** Съб Яну 15, 2011 3:38 pm

След купа извинения от страна на Ема Кейтлин, Айли най-сетне успя да вземе думата. За щастие, тя бе много разбрана и веднага се усмихна на виновницата, а след което й предложи да я изчака, докато се наяде. Ема я погледна. Дълга до кръста светлоруса коса, черни дънки, синя тениска, огромна усмивка и кристално сини и дълбоки очи стояха сега пред нея и с нетърпение очакваха отговора й. А тя не беше готова да го даде. Всички танали събития от сутринта й се въртяха в главата. Чакай малко... Каква сутрин! Та сега е сутрин... По-скоро, всички действия от мига на гръмването на "Airplanes" в тихата момичешка спалнян до сега й се въртяха в малката червена глава. Линч не можеше да реши какво точно да прави и какво да каже на Ли. Колебаеше се, и то много. Ричардс беше толкова... мила, добра, търпелива, разбираща... Нещо, за което Ем Кейти й се възхищваше. Не че и тя не беше такава, но... е, рядко би направила това, което Айли направи за нея - а именно да я изчака, докато се наяде - при положение, че изобщо не познава този човек. За нея би го направила, но... все пак. И точно, заради това Ема Кейтлин толкова се колебаеше, за да не би да я обиди или тем подобни неща.
Минутите минаваха, но за червенокоската сякаш векове изминаваха. Какво ли да й каже? Мозъкът на грифиндорката работепше с пълна сила, обаче нямаше голяма полза... Чакай малко! Ем се сети за нещо! И това й се стори най-доброто, което измисли. Е, да си признаем - беше единственото.
-- Айли - започна синеоката плахо - Няма нужда да ме чакаш. Ще си взема няколко препечени филийки и ще се разхождаме из двора, както каза и можем да си хапваме. Какво ще кажеш? - попита Линч и изчака отговора на русокоската.

by **Айли Ричардс** Съб Яну 15, 2011 4:16 pm

- Добре супер. - казах много ентусиазирано.
- Къде ти се разхожда? - попита ме тя докато се опитваше да стигне до филийките на масатана Грифиндор.
Аз моментално се зачудих. Познавах почти целия замък и затова ми беше доста трудно да реша на къде да идем първо. За това реших да предоставя избора изцяло на Ема.
- Ами избери ти. На мен ми е все едно. Всяко място в замъка е страхотно. - съобщих й отново с усмивка.
- Така, че решавай. - и на нейното лице разцъфна огромна усмивка. След малко замисленото й изражение изчезна и на негово място се появи триумфална усмивка. Явно беше избрала къде да се разхождаме. Точно преди да ми каже някакво момче от Слидерин се блъсна в нас и филийките на Ема се разхвърчаха наоколо. Двете с нея се наведохме раздразнено да ги съберем. После Линч отиде да си вземе отново филийки от масата на Грифиндор.
Когато се върна най-накрая ми съобщи къде ще ходим и тръгнахме...

by **Ема Кейтлин Линч** Съб Яну 15, 2011 5:08 pm

Усмивка грейна върху бледото лице на русокоската и тя съобщи на Ем, че идеята много й харесва. Момичето буквално щеше да скочи до небето от радост. Не се беше провалила и Айли го приемаше за идеално.
-- Къде ти се разхожда? - Ем попита усмихната Ли и се насочи към грифиндорската маса за филийки.
Имаше препечени филийки и Ем взе около десетина, за да стигнат и за двете и се ориентира към сладката, конфитюрите. Намаза си със сладко от ягоди и боровинки, както и със сирене. През това време, Айли явно беше мислила и изведнъж предложи на червенокоската тя да избере. Е, не. Това вече беше страхотно. Линч озари приятелката си с огромна усмивка и се замисли.
Но къде да ходят? Още една много трудна задача за мислителната Ем Кейти. На момичето й хрумнаха какви ли не идеи, да отидат до Трофейната зала, Нужната стая или до стаята, където синеоката веднъж се беше натъкнала на едно чудновато огледало - Еиналеж, но никоя от тях не й се стори подобаващо добра за тази разходка. Естесвтено, всички места из магичния замък бяха прекрасни, но Ем искаше нещо по-специално. Сещаше се за безброй много неща, но.... никое отново не бе подходящо. Иии! Самодоволна усмивка озари лицето на Ем и тя се приближи до Ричардс, за да й каже намисленото място, но... Един слидеринец се блъсна в тях, изчезна бързо и остави двете първокурснички да събират разпилените филийки.
-- Хей, внимавай повече! - викнаха в един глас двете момичета и се зеха със събирането на филийките.
Когато най-сетне приключийа, Ем взе нови филийки и се върна при Айли.
-- Ъъъ. Брат ми ми е казвал за едно негово любимо място и азваше, че е фантастично, без значение от сезоните - започна Линч и виждайки огромното вълнение на събеседничката й, добави - Поляната с чевените лалета.
Ли грейна и двете тръгнаха към Дъбовата врата.

by Sponsored content

Голямата зала

Голямата зала

Re: Голямата зала

Re: Голямата зала

Re: Голямата зала

Re: Голямата зала

Re: Голямата зала

Re: Голямата зала

Re: Голямата зала