Кабинетът на професор Тонере

В просторната слънчева стая се влизаше през черната завеса в класната стая по Пророкуване. А ако се чудите кога и къде беше тази черна завеса - тя беше винаги там, но понякога променяше мястото си и обикновено обичаше да се преструва на плътна стена. Малко беше досадна и непокорна, но слушаше професор Тонере, което беше важното. Учениците можеха да минават през нея, само когато изрично им е разрешено от преподавателката, не за друго, а просто защото иначе нямаше да я намерят.
А самият кабинет беше много красив. Почти целият в полирано и лакирано абаносово дърво. Останалото бяха червени орнаменти и големи прозорци. Точно в центъра на кръглото помещение на нещо като малък подиум беше бюрото, абсолютно идентично с това, което Сарафина имаше и в дома си. Голямо, четвъртито, с четири орлови крака, целите в странни руни и орнаменти и с по четири шкафчета на всяка от еднаквите му страни. От едната страна беше високият величествен стол на преподавателката, а от другата - един, два или повече други столове, зависеше от броя на гостите и. Кабинетът се намиреше в Северната кула и от големите чисти прозорци имаше прекрасна гледка. На лакирания под имаше разстлано меко червено килимче, а старите дъски понякога скърцаха, когато стъпиш на тях. Стените бяха голяма дървена библиотека, на която обаче нямаше само книги.
Там бяха всичките и учебници и ръководства по Пророкуване, както и множеството джаджи, които помагаха на пророческото искуство.
На бюрото винаги цареше пълен хаос. Там едни върху други бяха натрупани всякакви книги, листа, формуляри и материали нужни за да се подготви следващия урок. А в чекмеджетата - там вече беше страшно. Сара нахвърляше вътре всякакви боклуци и ненужни за момента глупости, които после забравяше да извади, в следствие на което те си стояха там неопределено време, докато тя не се сетеше за тях.
Зад гърба на Лорелай, когато седнеше на бюрото, се падаше голям и много красив портрет на прекрасна млада жена. Тази картина също беше част от завещанието на Касандра и на нея някакъв известен английски художник беше нарисувал първата Касандра - известната ясновидка, на която никой не е вярвал, въпреки че предсказанията и са били винаги верни.