По коридорите

Какво ли търсеше тук?
В този голям и празен коридор? След като можеше да посети тоолкова много други неща. Може би прекрасния двор на училището, а защо не Забранената Гора.. не, всъщност, не. Но определено не беше нормално първото място, посетила в Хогуортс да е този голям празен коридор..
Но пък, това беше Каси Блек, за това нека кажем, че за нея е напълно нормално.
Огледа се - всички окачени на стената портрети, с недоволни дебели дами, или пък мъдри старци с голяма брада.. Хората не намираха нищо специално в него. Но Касандра винаги намираше нещо специално. Във всичко..
Тихи стъпки прекъснаха тази почти безкрайна (казваме почти, защото ако не беше безкрайна нямаше да я прекъснат, мда) нишка от мисли. Детето се обърна към източника. Беше момиче, по-високо от нея и съдейки според ръстта й, рейвънката я определени като третокурсничка или четвъртокурсничка..

След последната сова,която получих вече не бях същото усмихнато момиче.Вървях по коридорите из училището,държейки лист и отвреме на време го поглеждах,но щом зърнех думите: "С баща ти отново се разделихме,но не се тревожи..всичко ще бъде наред" .. За три години,това беше четвъртият път,когато получавам такива сови.Как беше възможно,ноето семейство да се карат и да се разделят толкова много пъти.Когато вдигнах погледн от земята,осъзнах,че съм на коридора на първия етаж..така де,един от коридорите.Видях едно момиче,което седеше и гледаше някакъв портрет.Помислих си: "Как е възможно да уча тук от три години и още да не знам кой портрет как се казва?".Момичето се обърна към мен.Беше малко по ниска и със синя мантията.ПРедположих,че е първокурсничка и е от Рейвънклоу.Спрях пред нея и ѝ казах:
-Хей..интересен портрет нали? - Казах аз и погледнах момичето.То също ме погледна и каза..

Касандра се усмихна. Радваше я факта, че не само тя забелязва тези изоставени самотници - портретите.
-Да, наистина бих казала, че мадам Льондор е интригуваща личност.
Закръглената жена от портрета се изкикоти и махна небрежно с ръка.
-О, моля ви! Но все пак благодаря..
-За нищо, мадам. - усмихна се първокурсничката и погледна към какичката, стояща до нея.
Внезапно веселото лице на Блек се промени рязко - усмивката автоматично се стопи, бледите й ръчички се стрелната да закрият устата от възмущение.
-О, не!
-Какво има? - попита хафълпафката.
-Забравихме да се запознаем! Аз съм Касандра Блек - представи се Каси и наклони глава настрани, при което няколко кестеняви кичура паднаха върху рамото й. - Първокурсничка съм, от Рейвънклоу. А ти?

Момичето беше общителна.Знаеше даже имената на портретите.Изведнъж от усмихната,тя стана се възмути от нещо,след което каза:
-О, не!
-Какво има? - попитах аз:
-Забравихме да се
запознаем! Аз съм Касандра Блек - представи се Каси и наклони глава
настрани, при което няколко кестеняви кичура паднаха върху рамото й. -
Първокурсничка съм, от Рейвънклоу. А ти? - Попита ме тя,а аз ѝ подадох ръка и казах:
-Ариана Ууп,от Хафълпаф и съм трети курс. - Засмях се бегло аз и попитах:
-Значи си за първа година тук? - Момичето кимна,а аз продължих:
-Е..какво мислиш?..харесвали ти тук? - Прибрах писмото във един от вътрешните джобове на мантата и погледнах Каси..

-Всъщност е малко рано да си правя впечатления, но мисля че да, тук ще ми хареса. - каза Каси и се поусмихна.
И въпреки всичко, тя реши да не удържа любопитството в себе си. Ариана й изглеждаше симпатично и дружелюбно момиче.
-Как е в Хогуортс? Има ли дружелюбни тук?

Ариана хареса Каси.Тя се замисли за момент,но отговори на въпроса на новата си приятелка:
-О да..тук ще ти хареса...Хората са много симпатични,макар,че винаги има изключения.. - Ари и Каси се засмяха,а Ариана попита:
-Откъде си?.. Как разбра за способностите си?...И двама та ти родители ли са учили тук?.. - Ариана се почувства неловко,защото беше задала твърде много въпроси...

Щом каза родители.. Касандра спря за миг. Внезапно в съзнанието й нахлу онази снимка.. На майка й. Как висока жена, с елегантен стегнат черен кок я наблюдаваше. Каси винаги се е възхищавала на майка си.. Макар, че я познаваше единствено от разказите за нея, които й разправяще баща й. Как й се искаше да беше тук, да я погледне с топлите си кафяви очи, да се усмихне укоражаващо..
-Каси? - чу се гласът на новата приятелка на Каси.
Приятелка й звучеше много добре.. Детето погледна третокурсничката и се усмихна за пореден път. Или се опита. Но все пак беше искрено.
-Родена съм в Лондон. За способностите си разбрах, когато взривих тортата за рождения си ден. Апък обичам шоколад.. Откачено, а? - засмя се Блек - А само.. само.. майка ми е магьосница. Баща ми е мъгъл.

Видях фалшива и принудена усмивка по лицето на Каси:
-Родена съм в Лондон. За способностите си разбрах, когато взривих
тортата за рождения си ден.А пък обичам шоколад.. Откачено, а? - засмя
се Блек - А само.. само.. майка ми е магьосница. Баща ми е мъгъл. - Каси замълча и сведе поглед.Почувствах се малко неловко.Затова и аз сведох поглед.След малко казах:
-Аз разбрах за способностите си в Министерството.Беше..странно.. - Засмях се бегло аз и попитах:
-Как мина ваканцията,последната преди да дойдеш тук?..