Уроци за пети курс

За разлика от вчера, в днескашния ден Лус се събуди що-годе навреме. Беше около девет часа и реши този път да закуси и обядва отделно. Облече се лениво, среса набързо ужасно гъстата си коса и бръкна в шкафчето до леглото си. Искаше да е приготвена, за да отиде на първия си час по Трансфигурация за тази година. Измъкна учебника и взе малко пергамент, въпреки че най-вероятно урокът щеше да е преговор и тези неща нямаше да и трябват. Погледна се за последно в старинното огледало и излезе с бавни, тържествени крачки от общата стая.
Насочи се към Голямата зала. По пътя рейвънклоуката се спря, за да поговори с един пртрет на доста симпатичен млад магьосник, който винаги я заговаряше. Побъбриха си няколко минутки и тя продължи по пътя си, защото не и се искаше да закъснява. Слезе по така познатите движещи се стълби, които слава богу, този път я закараха на правилното място. Влезе забързана през огромната врата и се озова в залата. Въпреки, че беше малко късно за закуска по масите имаше доста ученици. Грейв отиде до масата на своя дом и посегна към препечените, хрупкави филийки. Тъкмо се готвеше да отхапе от едната, когато чу писукане. Надигна глава и видя позната птица. Совата на баба и! Странно, какво ли изпращаше по това време жената? Да, вярно, че скоро не бяха си писали, но все пак момичето бе наистина заинтригувано. Пое от птицата, която се спусна бавно, кашона, продупчен на няколко места. Лусинда погледна рейвънклоуците, вперили очи в нея и колета и. С нетърпение отвори капака на кутията. В този миг по лицето и се разляха усмивка и умиление.
- Мяууу.
Едно миниатюрно, космато, оранжево същество премига с очички и надигна главичка. Тъмнокоската посегна с треперещи ръце и го повдигна изключително внимателно. С едната си ръка взе бележката, прикрепена към кашона, и я разгъна като внимаваше да не изтърве малкото котенце.
"Честита Коледа, слънчице! Баба".
В очите на Лусинда се появиха сълзи, след което се засмя леко. Усмихна се на учениците, които се възхищаваха на животинчето. Беше женско, но по-късно щеше да му се измисля име, защото новата му стопанка закъсняваше за час. Тя го гушна нежно и хукна към общата стая. Качи се в спалнята на момичетата, измагьоса малко котешка храна и остави коледния си подарък на мекото легло. Целуна котенцето по главата и хукна към кабинета по вълшебство.
След няколко минутки Лус стоеше пред малката дървена врата. Натиста внимателно бравата, молейки се да не завари насядали ученици, слушащи преподавателката. Слава богу, бе дошла тъкмо на време, когато учителката започна да говори. Петокурсничката се промъкна набързо към един от крайните чинове, където Пърси Джаксън стоеше с подпряна на ръка глава. Каза с устни "Хей! и побърза да седне. Погледна виновно към професорката, която побърза да започне с урока. Както и предполагаше Грейв, урокът беше преговор. А, вярно, тази магия- Глисео. Доста полезна на моменти, но не чак толкова интересна. Часът щеше да се състои в това учениците да прилагат заклинанието един на друг. Джаксън погледна недоволно, явно не искаше да събаря точно тази своя съученичка, която за сметка на това пък му кимна въодушевено.
- Да започваме! -ухили се тя, извади магическата си пръчка и се изправи, както всички останали. Застана срещу рейвънклолеца и се усмихна гяволито.- Глисео!- замахна с едно изящно движение с пръчката си и подът под момчето в миг стана гладък и лъскав като стъкло. То залитна на страни, замаха с ръце, опитвайки се да се задържи право, но накрая се предаде и тупна на земята.
Лус се разсмя и отиде да помогне на съученика си. Очакваше той да изчака това и да и го върне тъпкано, но Пърси само се усмихна. Не оставаше много време. Двамата седнаха обратно на местата си, чакайки последните няколко минути да се изнижат. И ето, че и това се случи. Професор Стоунър обяви, че този път нямат домашна и всички започнаха да се тътрят през вратата. Грейв изчака стаята да се изпразни и излезе подскачайки, изпълнена със слънчево настроение.

П.П Съжалявам, че има толкова много, несвързано със самия час, но просто се поотпуснах малко (:

You my phone star
And I'm happy when my lights flashin'
'Cause you on my receiver
Hubba, hubba
Honey, baby is so sexy that he should win an Oscar...

Бях си нахлупила огромните, изкрящо розови слушалки на главата и с уверена походка вървях към кабинета по Трансфигурация. Е, това поне беше един свестен предмет. Докато вървях метнах един поглед навън през малкия прозорец в коридора. Навън времето беше горе-долу добре. Естествено, много сняг, много мрачни облаци, което беше добре. Скоро щеше да има бой със снежни топки, в който, естествено не исках да участвам, но ме бяха набутали. За това просто се бях примирила със скапания живот и очаквах деня, в който ще се превърна в снежен човек. Така или иначе нямах много приятели в Хогуортс, по-скоро имах повече врагове. Поне шейсет процента от хората в замъка щяха да се радват на това, което щеше да се случи с мен. Но сега по лицето ми се беше изписала доволна усмивка. Слушах Лейди Гага, за Бога! Най-яката певица в мъгълския свят, но се наложи да спра плейъра си, защото вече бях стигнала пред масивната дървена врата на кабинета.
Бутнах ръчката на вратата, часът беше започнал, а преподавателката - така симпатичната й професор Алисън Стоунър - задаваше въпрос:
- Днес ще преговорим първото заклинание, което взехме миналата година. И то е...
- Глисео. - обадих се аз, а преподавателката ми хвърли объркан поглед. Да, току-що се бях появила на вратата и веднага бях успяла да взема думите от устата й. Усмихнах се, все едно нищо не ми правеше впечатление - например, втренчените в мен погледи, и продължих да си говоря. - При него, всички повърхности стават хлъзгави като лед. - най-накратко обясних аз и се настаних на един от задните чинове.
- Да, именно, госпожице Владимировна. Глисео кара груби или твърди повърхности да се превърнат в хлъзгави и гладки за известно време. Ако случайно помните от миналата година ви казах, че на всички спални помещения на момичетата в Хогуортс е направена такава магия, която се активира само когато момче стъпи на стълбите. Е, припомнихме заклинанието и ефекта му, а сега нека го упражним. Разделете се по двойки и направете заклинанието срещу другарчето си. Аз ще обикалям и ще ви наблюдавам.

Какво можех да направя освен да го направя? Обаче, не знаех на кой да приложа заклинанието си. Както вече споменах, нямах много приятели тук, за което... ами, вижте, може би малко съжалявах. Но не можех да се помирявам с нито един от хората в останалите домове. Слидерин си беше върха, хората там ми харесваха ужасно много, но всички там бяха просто първокурсници. А с тях, повярвайте, трудно се говори. Е, просто отидох до Грейв и Джаксън, двамата седяха на един от предните чинове. Те ме погледнаха объркано. Мислех да попитам дали мога да приложа заклинанието на някой от тях двамата, но ми се стори много жалко от моя страна. За това просто вдигнах ръката си на нивото на лицето си, след което лепнах един объркан поглед и се врътнах обратно назад. Огледах се и видях някакво непознато чернокосо момче да стои право до чина си. Вдигнах рамене отчаяно.
- Глисео. - усмихнах се и насочих пръчката си към него. Грациозно движение и след това подът под непознатият се превърна в гладък, като стъкло лед и момчето започна да се клатушка, като пиян, опитвайки се да се хване за чина. Но след това се предаде и се преби на земята. Усмихнах се доволно, но зеленият ми поглед попадна на професор Стоунър, която ме погледна окурително, но след това леко се подсмихна и продължи нататък.
Стигнах до чина си, където седнах и прекръстих крака. Погледнах към Лусинда и Пърси, които се смееха на нещо. Винаги бяха заедно. Не им ли беше омръзнало един от друг? Не можех да се позная, честно! Никога до сега не бях изпадала в подобни състояния, като това да се възхищавам на останалите, че си имат приятели. Мамка му, какво ми ставаше? Всички бяха се пръснали на някъде и бях останала напълно сама в този замък. Не бях разговаряла от началото на годината с никого. Супер. Просто супер. Бях самотна, определено, но пък правех всичко възможно да се държа на ниво. Утре щях да намеря останалите по-големи слидеринци, за да ги поканя на купон. Купон? Да... току-що ми беше хрумнало. Щях да организирам най-якото парти от години насам. Сложих ръка на брадичката си и започнах да замислям подробностите...

Шумотевица, смях и глъч - единственото нещо, което Алис чуваше, докато вървеше по коридорите до класната стая, а високите й токчета потропваха шумно върху пода. Русокоската вървеше бавно, не бързаше. Часът трябваше да започне след десетина-петнайсет минути и макар че Алисън вървеше спокойно, изумрудено зелената й мантия се развяваше и произвеждаше тихо шумолене, наподобяващо съскане. Девет минути. Осем... седем... шест... пет оставаха до часа с петокурсниците, а Стоунър вървеше и размишляваше. Но върху какво? Дори самата тя не беше сигурна в какво по-точно. Просто мислеше и вървеше механично.
Мег се озова пред голямата дървена врата и застана пред нея. Пое си дъх и рязко я отвори. Стаята беше пълна, а обитателите й разговяраха оживено. Но щом вратата се отвори, всеки разговор, всяка шумотевица прекъсна и абсолютно всеки си седна на мястото.
Стоунър поздрави класа с усмивка и остави нещата си на бюрото.
- Здравейте! Как сте? - попита русокоската, взе пръчката си и замахна към празната черна дъска, на която изведнъж се появиха няколко рисунки... не, рисунки не беше точната дума, по-скоро чертежи, описания - Днес ще преговорим заклинанието "Драконифорс", което както виждате е изобразено и на дъската. Драконифорс е магия, преобразяваща статуи на дракони в истински дракони, които могат да бъдат контрулирани от магьосника. При замах с пръчката се почвява червен лъч светлина, който трансфигурира статуята и дори наподобява огън. По-подробен преговор ще видите в учебника и затова няма да ви говоря неща, които се повтарят. Сега ще ви раздам по едни статуи на дракони, които ще са ви за домашна да се упражнявате за следващият път, защото съм сигурна, че няма да успеете от първия път. А който мисли, че това не му е нужно нека да намери снимки на процеса на превръщане или да отговори на въпроса: "Защо когато при замах с пръчката се появява червен лъч (огън), въпросната светлина се насочва към драконовите гърди и го съживява(буквално)?" - съобщи Стоунър, записвайки всичко на дъската, а след което раздаде на всички статуи - Приятен ден - каза Алисън след като поясни всичко, а минута след това и звънецът би.



P.S.

• За упражняването със статуите искам поне две РП, които ще ми ги пратите по ЛС с линковете им.

• За снимките - поне 5, по-малко не приемам.

• За въпроса - няма определени граници

Но и при снимките, и при въпроса искам изискванията за домашна, които са в "Дъската"; за линковете с упражненията - не, защото самото упражнение е РП.

Ooh na na, what’s my name?
Ooh na na, what’s my name?
Ooh na na, what’s my name?
Whats my name, whats my name?

Whats my name? на Рияна и Дрейк събуди Алисън. Не, това не беше аларма на будилник или нещо подобно. Просто един обикновен телефон, който в този момент звънеше толкова силно и стресна русокоската, която се надигна и се обади. Оказа се, че звънящата е Ванеса, една от най-добрите й приятелки, която искаше да й съобщи някаква новина. Каква новина толкова рано?! Алис погледна часовника - 6.30 сутринта. Какво толкова важно има, че да я буди в това време, дори не бе съмнало още. Все едно трябваше да я изслуша, макар и спяща.
- Шегуваш се! Това не може да се е случило! - възкликна тя само след секунди. Явно сънливостта отминава бързо, особено в този случай - Не, Вани. Това е невъзмжно. Няма как Ам да е влюбена в Джейк. Тя винаги е казвала, че го ненавижда - и безброй други такива раплики продължиха да се чуват още 15 минути, доста много за жена, току що събудена от силен звън.
Най-накрая, в 7.03, този нелеп, ако питате мен, разговор приключи. Вече просветляваше. Стоунър се приближи до големия прозорец и повдигна леко завесата. Слънцето свенливо се показваше над планините и осветяваше с първите си лъчи заснежените места, образувайки някакъв блясък, наподобяваш диамантен, толкова искрящ. Поляните - заснежени и пусти те караха да се чувстваш прекрасно, а тъмните дебри на Забранената гора сега изглеждаха дори приятни... Загледана в тази красота, Мег остана така сякаш с часове... е, така й се струваше на нея, но всъщност бяха само... 20 минути. Алисън се отдръпна, защото знаеше, че ако остане до прозореца, наистина ще се застои с часове и се насочи към гардероба. Набързо се оправи и в 8.00 вече беше в кабинета си. Много набързо, няма що?!
С горещо кафе и огромен шоколад, тъмнооката преподавателка преглеждаше днешния материал за курсовете. По някакво изключение, първият й час беше с петокурсниците, а обикновено беше с шести курс. Защо ли? Явно беше едно от нещата, които не беше видяла днес, по простата причина, че не беше ходила до Учителската стая. Все едно. За Стоунър нямаше никакво значение...
- Добро утро - поздрави тя с усмивка щом звънецът оповести началото на часа - Промяната днес отрази ли ви се зле? - попита Алис и огледа всички, леко сънливи, но много въодушевени - Днес, както виждам, няма закуснели, затова започваме с преговора. Междувидовата трансфигурация - обясни русокоската и с един замах на дъската се появиха доста писания, еднио със заклинания, други с обяснения - Междувидовата Трансфигурация е клон на това магично изкуство, един от двата, отделени от останалите по значение. Този раздел е свързан с трансфигурирането на едно животно в друго. Тези заклинания от клона са много важни за вас, защото ще са основни на изпитите С.О.В.А. Някои от заклинанията, включени в този раздел не се изучават отделно, а само се споменават в уроците за този клон. Процесът на превръщане е сравнително бърз, но много по-лесно става, ако дадените животни имат сходни имена. Заклинанията, които се отнасят за този раздел са шест на брой. Три от тях са изучавани подробно, три са само споменавани. Изучаваните магии са Авифорс, Дъклифорс и Лапифорс. За тях няма да обяснявам, защото сте ги учили или предстои да изучите. Останалите заклинания са Пискифорс, Пулус и Вермикулус. Пискифорс е трансфигурационно заклинание, което преобразява обекти в риба, докато Пулус преобразява Ерклингс, да ви напомня, че това са елфо-подобни същества, в гъски, а Вермикулус преобразява насякоми в червеи... Е, това е урока. Нямате домашна - завърши с обясненията Алисън точко при биенето на звънеца - Приятен ден!

Горещото кафе и големият шоколад успокоиха Алисън и тя бе готова, е... поне така си мислеше тя, да започне втория си час. Стоунър беше останала в кабинета си и присъстваше и на изпразването, и на напълването на класната стая. Главоболието й не беше преминало напълно, но все пак беше намаляло. Щом стаята се изпълни и звънецът удари, Алис стана от бюрото и заговори:
- Добър ден! Отново сме си както преди. Ще ви помоля да не бъдете шумни и да не ме ядосвате, защото не се чувствам много добре! - Стоунър огледа петокурсниците, които явно бяха разбрали преподавателката си, а и предпочитаха да не я ядосват, защото миналата година го направиха и... е, не беше особено... приятно - Днес имаме обобщен урок на миналогодишния материал. Междувидовата Трансфигурация е клон на Трансфигурацията, един от двата, отделени от останалите по значение. Този раздел е свързан с преобразяването на едно животно в друго. Тези заклинания са много важни, защото са основни на изпитите С.О.В.А. Някои от заклинанията, включени в този клон не се изучават отделно, а само се споменават в уроците за заклинания. Процесът на превръщане е сравнително бърз, но много по-лесно става, ако дадените животни имат сходни имена. Заклинанията, които се отнасят за този раздел са шест на брой. Три от тях са изучавани подробно, три са само споменавани. Изучаваните магии са Авифорс, Дъклифорс и Лапифорс. Неизучаваните са Пискифорс, Пулус и Вермикулус. Пискифорс е трансфигурационно заклинание, което преобразява обекти в риба, докато Пулус преобразява Ерклингс (елфо-подобни същества) в гъски, а Вермикулус преобразява насекоми в червеи или подобни същества. Това ясно ли е? - обясни Мег, записвайки всичко на дъската и попита класа - Заклинанието „Глисео” е заклинание, отнасящо се към клона на Трансфигурацията и поради това се нарича Трансфигурационно заклинание/магия. Ефектът от заклинанието е да превръща(трансфигурира) един предмет с груба или твърда повърхност в гладка за определено време. Ако магьосника, използвал заклинанието е насочил пръчката си към твърда повърхност, например под, повърхността се превръща във вид пързалка (улей), за известно време.
В Хогуортс, на всички спални помещения на момичетата е направена такава магия, за да не може никое момче да влезе там.
Заклинанието „Драконифорс” в трансфигурационно заклинание,което превръща статуи на дракони в истински дракони. При движение с пръчката във въздуха, огнена топка се изтрелва към статуята и й вдъхва живот, превръщата я в живо същество(дракон). Е, това е. Въпроси? - урокърт завърши, но няколко ръце се вдигнаха и преподавателката любезно им отговори - Така, добре, че ми напомнихте. За домашна искам да си изберете една от темите и да ми напишете съчинение, което да не е под 10 реда. А ето и темите: "Ползите от Междувидовата Трансфигурация", "Има ли широка употреба заклинанието Глисео и защо?" и "Заклинанието Драконифорс - полезно или опасно?". следващият час ще бъде практически и ще има свойството на входно равнище, на което ще изпитам всички ви. Свободни сте! - завърше най-сетне Алис и секунди по-късно звънецът би и опразни стаята.