Класната стая по Пророкуване
Страница 1 от 1
Класната стая по Пророкуване
За нея имаше два входа - през кабинета на професорката и през един капак на пода на самата стая, от който се слизаше на най-горната площадка на Северната кула. Учениците минаваха през този капак, като от там се спусксаше сребриста стълбичка, по която те се качваха.
Самата стая беше по-малка от останалите кабинети в замъка, но пък изглеждаше по-голяма. На източната и стена имаше два наистина огромни прозорци, през които минаваха слънчевите лъчи, къпещи помещението с топлината и светлината си. Всеки от двата прозореца си имаше по един чифт плътни тъмночервени завеси, които професор Тонере спускаше пред стъклата, когато се налагаше, въпреки че предпочититаше стаята и да е осветена, защото така изглеждаше по-просторна и по-приятна. В дъното на кабинета, заемайки цялата задна стена имаше една прилично големичка секцийка. На нея, прилежно подредени по азбучен ред, единствено с цел улеснение и помощ на учениците, дори и тези, които не изучаваха Пророкуване, Сарафина беше сложила различни видове учебници, справочници, книги, съновници, помощници, дори и речници, свързани по всякакви уклончиви и преки пътища с предмета. Освен тях имаше и редица разнообразни ясновидски съоражения за общо ползване. Учителката просто много държеше всеки да има достъп до тях. Стените бяха боядисани в преливащи тъмни, но топли тонове, изрисувани със странни черни като катран символи, които сякаш бяха жигосани върху тях. Най-отпред беше учителската катедра - не много голяма, висока масичка с няколко чекмедженца, зад която се издигаше сребрист стол с тъмночервен плат, който страхотно отиваше на перденцата. Пода беше отново дървен с една-две скърцащи дъски по него и малко избелял. В центъра на стаята имаше огромно празно пространсто, обикновено заето не от обичайните за класните стаи чинове и столове, ами с удобни масички, възглавнички и канапенца. Но често се случваше това да се промени, зависеше от тематиката на съответния час по Пророкуване - понякога имаше просто голям мек килим, друг път нередени в кръг столове, трети - най-обикновени чинове.
Черната завеса - краткият път от стаята до кабинета на професор Тонере, понякога си играеше досадни игрички и се местеше из стаята, но най-често стоеше зад гърба на преподавателката, когато тя седнеше на катедрата си.
ПП: Тук всички вие, късметлии, които сте записали предмета ми, ще си получавате уроците.
Самата стая беше по-малка от останалите кабинети в замъка, но пък изглеждаше по-голяма. На източната и стена имаше два наистина огромни прозорци, през които минаваха слънчевите лъчи, къпещи помещението с топлината и светлината си. Всеки от двата прозореца си имаше по един чифт плътни тъмночервени завеси, които професор Тонере спускаше пред стъклата, когато се налагаше, въпреки че предпочититаше стаята и да е осветена, защото така изглеждаше по-просторна и по-приятна. В дъното на кабинета, заемайки цялата задна стена имаше една прилично големичка секцийка. На нея, прилежно подредени по азбучен ред, единствено с цел улеснение и помощ на учениците, дори и тези, които не изучаваха Пророкуване, Сарафина беше сложила различни видове учебници, справочници, книги, съновници, помощници, дори и речници, свързани по всякакви уклончиви и преки пътища с предмета. Освен тях имаше и редица разнообразни ясновидски съоражения за общо ползване. Учителката просто много държеше всеки да има достъп до тях. Стените бяха боядисани в преливащи тъмни, но топли тонове, изрисувани със странни черни като катран символи, които сякаш бяха жигосани върху тях. Най-отпред беше учителската катедра - не много голяма, висока масичка с няколко чекмедженца, зад която се издигаше сребрист стол с тъмночервен плат, който страхотно отиваше на перденцата. Пода беше отново дървен с една-две скърцащи дъски по него и малко избелял. В центъра на стаята имаше огромно празно пространсто, обикновено заето не от обичайните за класните стаи чинове и столове, ами с удобни масички, възглавнички и канапенца. Но често се случваше това да се промени, зависеше от тематиката на съответния час по Пророкуване - понякога имаше просто голям мек килим, друг път нередени в кръг столове, трети - най-обикновени чинове.
Черната завеса - краткият път от стаята до кабинета на професор Тонере, понякога си играеше досадни игрички и се местеше из стаята, но най-често стоеше зад гърба на преподавателката, когато тя седнеше на катедрата си.
ПП: Тук всички вие, късметлии, които сте записали предмета ми, ще си получавате уроците.
Последната промяна е направена от Сарафина Тонере на Пет Яну 07, 2011 5:47 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сарафина Тонере- П-тел по Пророкуване; рък-л на "Хафълпаф"
- Брой мнения : 128
Дата на регистрация : 16.12.2010
Местожителство : The Chocolate Factory
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Вто Авг 16, 2011 9:01 am by Елена Николаевна
» Вътрешният двор
Вто Авг 16, 2011 9:00 am by Елена Николаевна
» Дървото на сезоните
Вто Авг 16, 2011 8:57 am by Елена Николаевна
» Закътаните заснежени места
Вто Авг 16, 2011 8:56 am by Елена Николаевна
» Герои на Първи курс
Чет Юли 21, 2011 9:28 am by Нериса Ланистър
» Герои на Шести Курс
Пет Юли 08, 2011 10:23 am by Елена Николаевна
» Домът на семейство Розие
Съб Юли 02, 2011 8:51 am by Алис Розие
» Герои на възрастните
Сря Юни 29, 2011 1:55 pm by Алис Розие
» Герои на преподавателите
Пет Юни 24, 2011 3:35 pm by Gabriel Riddle
» Клуб "Naked Stereo"
Чет Юни 23, 2011 4:47 pm by Никита Алексеевич