All the magic World
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Поляните
Учебник EmptyВто Авг 16, 2011 9:01 am by Елена Николаевна

» Вътрешният двор
Учебник EmptyВто Авг 16, 2011 9:00 am by Елена Николаевна

» Дървото на сезоните
Учебник EmptyВто Авг 16, 2011 8:57 am by Елена Николаевна

» Закътаните заснежени места
Учебник EmptyВто Авг 16, 2011 8:56 am by Елена Николаевна

» Герои на Първи курс
Учебник EmptyЧет Юли 21, 2011 9:28 am by Нериса Ланистър

» Герои на Шести Курс
Учебник EmptyПет Юли 08, 2011 10:23 am by Елена Николаевна

» Домът на семейство Розие
Учебник EmptyСъб Юли 02, 2011 8:51 am by Алис Розие

» Герои на възрастните
Учебник EmptyСря Юни 29, 2011 1:55 pm by Алис Розие

» Герои на преподавателите
Учебник EmptyПет Юни 24, 2011 3:35 pm by Gabriel Riddle

» Клуб "Naked Stereo"
Учебник EmptyЧет Юни 23, 2011 4:47 pm by Никита Алексеевич

Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Учебник

Go down

Учебник Empty Учебник

Писане by Дерек Девъл Пет Дек 24, 2010 12:54 pm

Вашият помощник за домашни, тестове и други.
Дерек Девъл
Дерек Девъл
Преподавател по ГЗМС
Преподавател по ГЗМС

Брой мнения : 66
Дата на регистрация : 28.11.2010

Върнете се в началото Go down

Учебник Empty Re: Учебник

Писане by Дерек Девъл Пет Дек 24, 2010 4:06 pm

Дракони


Вероятно те са най-известните магически създания на света, но скриването на драконите продължава да бъде много трудно. Женският индивид е по-голям и по-агресивен от мъжкия, но препоръчително е никой, освен квалифициран и трениран магьосник, да се приближава и до двата представителя. Драконовската кръв, сърце, люспи, кожа, черен дроб, шипове имат магически свойства, които широко се използват в света на магията, но техните яйца са под тгрупата "Стоки, с които не се търгува".
Има десет развъждащи центрове, които съществуват с цел създаване на нови видове. Чистокръвните дракони са:

Антиподски Опаловоочен

Родната страна на Опаловоочния е Нова Зеландия, но по-късно той емигрира в Австралия, защото територията на острова става много малка за тях. Заселват се по селищата, а не в планините, което е нещо необичайно за драконите. Има обикновен размер. (около два или три тона) Антиподският опаловоочен може да се опише и като най-красивия от всички дракони, поради иридесцентните, подобни на перли, люспи и блестящите му пъстри очи, от които идва и названието на самия вид. Пламъците, които бълват тази раса, са ярко червени. Друга разлика при Опаловоочните е, че те не са много агресивни и не убиват, освен ако не са гладни. Любимата им храна са овцете, макар че се знае, че ловуват по-големи жертви. Поради убиването на кенгурута през 1970, доста мъжки индивиди биват изгонени от доминиращите женски. Яйцата на Опаловоочните са бледо сиви и често биват бъркани с фосили от мъгълите.

Китайски огнен змей (още известен и като Огнения дракон)
Единственият ориенталски дракон, намиращ се на Земята, има доста зловещ външен вид. Люспите му са червени и по-крехки от нормалното. Около ниската му муцуна се забелязват малки златни шипове. Очите му са силно изпъкнали. Огнения дракон получава името си, заради пламъците си, които са подобни на гъби. Когато е ядосан, те започват да излизат и от ноздрите му. Този дракон тежи около два или четири тона, като естествено женският индивид е по-голям от мъжкия. Яйцата на тези дракони са ярко червени, на места златни, а черупките се доста търсени в Китайската магьосническа общност. Огнения дракон е агресивен, но по-толерантен в сравнение с останалите раси. Понякога може да дели собствената си територия с още два дракона. Китайският огнен змей се храни с почти всички бозайници, но предпочита повече прасета и хора.

Обикновен уелски зелен
Зеленият уелски дракон лесно се смесва със зелената трева, която расте по родната му земя. Размножава се в планините, където има установен резерват с цел опазване на вида. Драконите, като зелените уелски, рядко правят щети и нараняват хора (освен ако въпросният човек не го е провокирал), тъй като предпочитат да се хранят с овце. По това си приличат с Опаловоочните. Зеленият Уелски има лесно разпознаем и изненадващо мелодичен рев. Пламъците му са под формата на тънки струи. Яйцата му са с земно кафяв цвят, тук-там изпъстрени със зелен цвят.

Черен Хибрид
Другият британски дракон е по-агресивен от Уелския. Територията, която си разделят тези индивиди, е около сто квадратни мили на един дракон. Височината им варира около трийсет фута. Люспите на Черните хибриди са твърди. Имат страхотни лилави очи и дълъг ред от остри шипове по гърба си. Опашката му завършва с формата на копие, а крилете му са като на прилеп. Най-често Хибридите се хранят с елени, макар че понякога ядат и големи кучета, а друг път и цели добитъци. Магьосническият род МакФъсти, който заселва постоянно нови територии с Хибриди, са поели отговорност за управлението на Черните Хибриди.

Унгарски Шипоносец
Вероятно най-опасният от всички дракони, Унгарския Шипоносец има черни люспи. На външен вид изглежда като гущер. Очите му са жълти, шиповете му са бронзови. Шиповете, които излизат от дългата му опашка, са оцветени по същия начин и наподобяват копия. Шипоносците притежават едни от най-големите радиуси на пламъците, които бълват. (до петдесет фута) Цвета на яйцата им е като на цимента, а черупката им е особено здрава; когато се излюпват малките, те я пробиват с добре развитите си опашки. Унгарските Шипоносци се хранят с кози, овце и, когато могат, с хора.

Норвежки Гребеногърбушко
Норвежкият Гребеногърбушко си прилича по много неща с Унгарския Шипоносец. Вместо шпайковете, излизащи от опашката, той притежава подобни черни хребети, които се намират по гърба му. Изключително агресивен към собствената си раса, в днешни дни Гребеногърбушкото е едно от най-редките раси в света. Обича да лови почти всичките големи земни бозайници и, нещо необичайно за един дракон, Норвежкият Гребеногърбушко понякога се храни и с водни създания. В един още недоказан източник се установява, че през 1802 година Гребеногърбушко е носил цял кит, когато е прелитал над Норвегия. Яйцата на тези дракони са черни. Малките им се научават да бълват пламъци на най-ранна възраст в сравнение с останалите видове.

Перуански Пепелянковозъб
Това е най-малкия дракон от всички, намиращи се на Земята, както и най-бързия в летенето. Висок около петнайсет фута. Люспите на Перуанският Пепелянковозъб са крехки, с меден цвят. Тук-там могат да се забележат черни хребети, които понякога се възприемат и като петна. Шиповете му са малки, а в кучешките му зъби се съдържа отрова. Най-често се храни с кози и крави, но има страст и към хората. Тези дракони се размножават много бързо. Поради тази причина през късните години на деветнайсти век, Международната Конфедерация на Магьосниците изпраща хора, които изтребват част от Перуанските пепелянковозъбови дракони.

Румънски Дългошип
Дългошипът притежава тъмно-зелени люспи и дълги, блестящи, златни шипове, с които първо пронизва жертвата си преди да я изяде. Стрити на прах, тези шипове се използват доста като съставки за направата на различни отвари. Родната страна на Дългошипът е Румъния, мястото, на което се намира най-големия резерват за дракони в света, където доста магьосници изучават различните раси отблизо. Създадена е специална програма за размножаването на Румънския Дългошип, защото броят на индивидите драстично е паднал в последните няколко години. Шиповете му са под категория Б на търгуваемите стоки.

Шведски Ниско-муцунен
Шведският Ниско-муцунен дракон е най-разпространения от всички дракони на света. Цвета му е привлекателно сребърно-синьо. След обработка, кожата му е мека и се използва за направата на защитни ръкавици и дори и щитове. Пламъците, които излизат и от ноздрите му, са брилянтно сини. Те могат да направят предмети, направени от дървен материал, и кости на прах буквално за секунди. Ниско-муцунния дракон се храни по-малко с човешка плът, отколкото останалите дракони. Обича да живе по диви планински места.

Украински Желязнокорем
Украинският Желязнокорем е най-големият от всички дракони. Масата му достига до шест тона. По-бавен в летенето от Пепелянковозъбия или от Дългошипа, Желязнокоремът продължава да бъде изключително опасен. Способен да разрушава жилищата, върху които се приземява. Люспите му са метално сиви, очите - тъмночервени, а ноктите му - много дълги и остри. Драконите от тази раса са под постоянно наблюдение от Украинските магьоснически органи на реда, тъй като през 1799 година Желязнокорем е бил видян да пренася (за щастие празна) лодка от Черно море.
Дерек Девъл
Дерек Девъл
Преподавател по ГЗМС
Преподавател по ГЗМС

Брой мнения : 66
Дата на регистрация : 28.11.2010

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите