Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Забранената гора

Предишната тема Следващата тема Go down

Забранената гора

Писане by Елена Николаевна on Пет Авг 20, 2010 12:04 pm

Забранено е да се ходи в този гора.Тук има най-различни опасни същества и на учениците могат да им се случат много лоши неща.Но все пак повечето ученици събират кураж и влизат,за да разберат какво е това място.Има тъмно блато,което е много опасно,защото вътре има опасни същества,които могат да наранят учениците.
avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Лусинда Грейв on Пет Дек 17, 2010 3:14 pm

Снежинките продължаваха да падат неуморно, завихрени в нежния си танц.
Беше натрупало доста сериознапокривка и всичко приличаше на снежна приказка. Лусинда стоеше опряла нос о студения прозорец и оставяше следи с дъха си. След това рисуваше нещо с пръста си, изтриваше го и така отново и отново. След малко осъзна, че цял ден не се е показвала навън и реши да се поразтъпче. Но къде да отиде?!
Облече "уж" дебелата си зимна мантия и сложи шапка на главата си. Пъхна магическата си пръчка под наметалото и излезе с пъргави крачки от общатастая.
Мина набързо през мрачните коридори и след малко беше в двора на училището. Студът веднага се впи във всяка част от тялото и. Тя се огледа като в същото време присви очи, за да избегне ледените прашинки. Трудно можеше да се разбере кое къде се намира, заради този дебел снежен килим. Но все пак човек не можеше да не забележи тъмното петно в далечината. Забранената гора. Въпреки името си, тя често се посещаваше от любопитни, смели ученици. Това щеше да направи и Грейв. Тя си пое въздух и започна да крачи, потъвайки до колене в снега, който скърцаше под краката и. Създалата се вихрушка караше рейвънклоуката да спира на места. Но все пак по някакъв начин тя успя да стигне до входа на гората. Тъкмо се канеше да навлезе вътре, когато видя силует в страни от себе
си. Извърна рязко глава. Въпреки, че сигурно щеше да загази, петокурсничката реши да не си тръгва. Напротив- приближи се набързо до, както вече забеляза-фугурата на не много висока жена и поздрави предпазливо.
- Здравейте! Аз съм Лусинда Грейв- не знаеше дали това е най-подходящият начин да заговори жената, но все пак бе длъжна да се представи.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Мамеха Шанг on Пет Дек 17, 2010 3:32 pm

Току що завърнала се от Хогсмийд Мамеха беше реишла да потърси растението си и в околностите на хогуортс. Нямаше да се откаже така лесно от идеята да завоюва нов, непознат за нея вид. За целта се беше облякла с цивилните си дрехи, които бяха далеч по-дебели от мантиите, които ставаха по-скоро за употреба в рамките на замъка, а не в най-дълбоката пряспа на Збранената гора. Затова се учуди, когато някакво момиче се приближи до нея и се представи, вместо да тръгне да вика някой пазач. Мамеха беше сравнително нова преподавателка и не познаваше всичките си ученици, но Лусинда носеше знака на Рейвънклоу на мантията си, което значеше, че беше под нейна опека. На вид не беше много голяма, но не принадлежеше и към по-малките курсове. въпреки това й беше забранено да стъпва в гората без възрастен придружител.
- Аз съм проф. Шанг, преподавателка по Билкология и до колкото виждам от знака на мантията ти, ръководител на дома ти. Жалко, че не мога да кажа, че ми е приятно да се запознаем, госпожице Грейв. Известно ли Ви е, че на учениците им е забранено да влизат сами в гората? - гласът й звучеше строг и повелителен. Като преподавател трябваше да утвърди някъв авторитет, ако не искаше мсички да й се качат на главата. Според нейното лично мение правилата съществуваха, за да се нарушават, но точно сега не беше подходящ момент да си затвори очите за провинението на Лусинда.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Лусинда Грейв on Пет Дек 17, 2010 3:49 pm

Пф, ама разбира се, че щеше да стане нещо такова! Лус за момент се зарадва, че се запознава с новата ръководителка на дома си, но в същото време смяташе, че трябваше да си тръгне още като видя жената. А запознаването им щеше да се отложи. Както и да е- вече беше късно. Грейв примига виновно с очи и махна няколко снежинки, които се бяха настанили по бузите и.
- Ъм...аз...такова... просто реших да се поразходя наоколо. Знаете-из покрайнините на гората. Не смятам да влизам във вътрешността... Имам някакво останало чувство за самосъхранение- усмихна се притеснено тя и повдигна невинно рамене.
Едва сега се запознаваше с преподавателката, а вече изпитваше голлямо уважение. Личеше си, че е високо интелигентна и спокойна личност, но просто ситуацията и налагаше да бъде строга.
- Наистина съжалявам, професор Шанг. Няма да се повтори, обещавам!- в гласа и прозвуча надежда.
Петокурсничката присъпи от крак на крак и изчака да чуе присъдата на учителката. През това време потърка набързо ръцете си, за да се сгрее.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Мамеха Шанг on Пет Дек 17, 2010 4:21 pm

Очите на преподавателката се плъзнаха от главата до петите на момичето, изпитваха и преценяваха. Може би не трябваше да наказва ученичката си още преди началото на учебната година. Можеше да й бъде от полза да има някой, който познаваше училището и околностите му по-добре от нея. Ако сама тръгнеше из гората и се загубеше, трябваше да търси алтернативни начини за измъкване като използване на "Акцио" и летене в студения зимен ден, което щеше да съсипе кожата й.
- Не знам дали това вече не е повторение. - отбеляза преподавателката все така строго. - Кой курс сте? - попита тя, за да разбере дали момичето е било достатъчно дълго време в училището и може да й помогне. От личен опит знаеше, че всичко, което беше забранено, умният ученик опитва поне веднъж, ако има възможност.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Лусинда Грейв on Пет Дек 17, 2010 5:10 pm

Лусинда изучаваше тайничко с поглед преподавателката. Изглеждаше доста строга и наистина авторитетна. Но все пак може би зад сегашната и маска на строг учител, хванал свой ученик в нарушение, се криеше добродушен човек, на който можеше да се разчита. Рейвънклоуката обаче реши да не прибързва със заключенията. Току виж останеше разочарована. Тя си придаде достатъчно сериозен вид и отговори все едно козирува.
- Пети, професоре!- искаше и се се усмихне- в последно време го правеше доста често, но не желаеше да изглежда прекалено нехайна.
Преподавателката продължи да оглежда момичето изучаващо, но от километри си личеше, че вече не обмисля само това, дали да му наложи наказание. Кой знае какво се въртеше в главата и. Поседя така известно време, след което се огледа.
- Хм, желаете ли да ви помогна с нешо, професоре? Изглежда търсите нещо- Грейв може би бе прозвучала доста смело( да се обръща към учител, все още незнаеща дали няма да я накаже), но определено не искаше да влага такъв смисъл.
Петокурсничката се обърна рязко, стресната от крясъка на някаква птица, а след това отново насочи вниманието си към професор Шанг.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Мамеха Шанг on Пет Дек 17, 2010 5:44 pm

Мамеха рязко повдигна едната си вежда, сякаш щеше да отреже главата на момичето за нахалство, но в следващия момент иронична усмивка цъфна на лицето й. Обичаше да си играе с изражението на лицето си главно заради реакциите на околните. Щеше й се още малко да поддържа версията "Аз съм голяма гаднярка.", но ако искаше да се прибере по светло в замъка, трябваше да тръгне веднага.
- Много добре. Разпределителната шапка правилно е усетила ума на Рейвънклоу у теб.
Преподавателката отвори чантата си и оттам измъкна сгънат на четири лист. На него имаше ръчно напревна рисунка на неугледно и адски странно цвете.
- Търся това. Разбрах, че го има в околностите на Хогсмийд, но там не го намерих. Виждала ли си такова в гората, която "за пръв път" посещаваш? - Имнно думите "за пръв път" тя каза с особена ирония. Никак не вярваше на петокурсничката, че само се е разхождала и най-вече, че й е първо провинение от този тип.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Лусинда Грейв on Пет Дек 17, 2010 6:30 pm

Лус сбръчка чело и погледна учителката сякаш се опитваше да разгадае нещо. След това с трепереща от студ ръка пое листчето хартия, на което бе нарисувано цвете. Да, определено беше виждала това растение някъде. Но къде по дяволите?
Тя приближи рисунката към лицето си и напрегна мисълта си, за да си върне спомените.
- Хм... доста интересно цвете- повдигна глава към учителката, чието изражение сякаш казваше " Е, знаеш, че ще ми кажеш къде е нали?!".
Грейв се подсмихна се уверено. Малко по малко бе започнала да си спомня. Тези странни листа...цветовете... цветето сякаш не принадлежеше на Земята. Рейвънклоуката върна обратно листа хартия на Мамеха.
- Спомням си... миналата година мисля, че зърнах такова цвете докато се разхаждах с един седмокурсн... Така де, един седмокурсник ми описа подобно растение, намиращо се около входа на пещерата в дебрите на тази гора- беше се обърнала с лице към тъмните дървета, но веднагически усети проницателния поглед на професорката и побърза да добави- ..където аз не съм ходила разбира се! Но всъщност...- повдигнатата вежда на жената и вдъхна някаква странна увереност- Знам къде се намира. Можем да потърсим това интересно растение.
Тръпката от едно мини-приключение беше приглушила страха от някакво си наказание у петокурсничката. В очите и се появи ентусиазиран блясък. Неусетно бе извадила магическата си пръчка.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Мамеха Шанг on Пет Дек 17, 2010 7:01 pm

- Аха, значи този седмокурсник ти е разказал подробно къде се намира пещерата? - с все същия ироничен тон продължи Мамеха.
Вече предвкусваше победата си. Беше убедена в магьосническите си умения и не се страхуваше от факта, че гората беше населена с всякакви откачени създания. пък и след като двама ученици се бяха разхождали до пещерите, вероятно, за да се усамотят, няьмаше нищо страшно. Сигурно Драконовите скали в Исландия, където температурата беше близка до абсолютната нула по скалата на усещанията на Шанг, бяха далеч по-опасни, а там растеше едно специално цвете, което професорката си беше набавила.
- В такъв случай, да вървим преди да естанало тъмно, защото нося само едно фенерче. Записала ли си се в курса по Билкология? Може тази разходка да ти е полезна, ако намерим растението и реша да го покажа на по-големите ученици.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Лусинда Грейв on Пет Дек 17, 2010 8:05 pm

Лусинда и професорката междувременно бяха тръгнали към входа на гората. Петокурсничката бе доволна, че е спечелила доверието на учителката да я вземе със себе си и заедно да търсят това толкова специално растение. Както и очакваше Грейв, жената я попита за Билкологията. Момичето това и чакаше.
- Разбира се, че се записах! И как иначе- това е един от най-любимите ми предмети... за всички години тук.- заобеснява се с ентусиазъм рейвънклоуката, докато двете крачеха бързо.- Изключително интересни са ми всичките растения, билки и маслата, които се правят от тях. Страхотно е да знаем, че може да се справяме с проблемите не само чрез магия, но и просто по този природен начин...- продължаваше да нарежда тя, но в същото време оглеждаше наоколо за това, която търсеха.- Смятам, че е жалко някои магьосници да подценяват тази наука.
Лус не говореше така, за да ласкае Мамеха. Наистина винаги бе обичала този предмет наред с всички малко "по-магически" предмети. Винаги изпълняваше с удоволствие задачите си, свързани с него.
Неусетно тъмнината се бе спуснала. Или може би навън още бе светло, но тук, сред всичките тези гъсти дървета, светлината нямаше шанс.
- Лумос- прошепна тъмнокоската и мека светлинка се появи от пръчката и.- Ами Вие, професоре? Какво ви накара да се насочите към Билкологията?
Насочи я напред, осветявайки пътя, по който минаваха. Имаше още известно разстояние до пещерата, но определено не беше достатъчно просто да стигнат до там. Щеше да има сумати други растения, сред които това рядко цвете трудно можеше да се открие.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Мамеха Шанг on Съб Дек 18, 2010 10:39 am

- Препоръчвам ти да изгасиш магическата пръчка. - отбеляза Мамеха. Тя добре знаеше поведението на тази билчица и "лумос" хич не й харесваше, както и всичко останало магическо. Беше се приспособила така да вирее в магьосническия свят, че да не бъде намерена.
- Нашата чернолиста десченка е много капризна. Не само че вирее на тъмно и влажно, но може да се крие. Специално светлината, създадена от пръчка, я отблъсква и тя свива цветовете си, за да не може да бъде разпозната. И все пак, ако мислиш, че е тъмно, ето ти фенерче.
Преподавателката извади от чантата си един прост фенер от мъгълския свят и го подаде на Лусинда. Самата тя смяташе, че още не е станало толкова тъмно, че да има нужда от допълнителна светлина, въпреки че дърветата ставаха все по-гъсти и закриваха небосвода. Учителката и ученичката навлизаха в дебрите на забранената гора, а отвсякъде с постепенното настъпване на ранната зимна нощ започваха да ги дебнат десетки очи на същества с магически произход. Снегът вече не падаше около тях от небето като нежни бели парцали, а се стоварваше върху им от клоните на високите дървета, които го обираха още преди да е достигнал земята, както крадяха безмилостно светлината на по-ниските растения, които загиваха.

/ Забелязах по-нагоре, че в поста, в който ти давам рисунката, не се е отбелязал линка като по-различен текст и може да си го пропуснала. Намери там думата "рисунка", за да видиш как изглежда нещото.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Лусинда Грейв on Съб Дек 18, 2010 1:37 pm

Лусинда се извини и бързо изгаси пръчката си. Прибра я под мантията и се загърна, защото студът беше започнал да става непоносим. Пое фенерчето от професорката, но не го включи все още. Наистина не бе станало чак толкова тъмно, пък и се замисли, че светлината, независимо от фенерче или пръчка, може да привлече не толкова дружелюбните същества, дебнещи в гората.
Изслуша с интерес описанието на Мамеха. Все бе очаквала намирането на това специално цвете да е трудно, но сега вече, след като знаеше, че то едва ли не си има характер, бе започнала да се съмнява, че ще успеят. Имайки в предвид колко други интересни растения вирееха на онова място. Слава богу тук снегът не бе толкова много и нямаше да е голям проблем.
Повървяха още известно време и се озоваха пред едно разклонение. Пътят на ляво беше доста мрачен и се виждаше, че дърветата стават много гъсти. Десният изглежда водеше към някаква осветена полянка. Учителката погледна рейвънклоуката въпросително. Грейв обаче знаеше със сигурност на къде да тръгне. Тя посочи левия път и двете отново забързаха крачка.
- Остана съвсем малко- прошепна с треперещ от студ глас петокурсничката и отново потри ръце.- Професоре, защо това растеие е толкова ценно? Притежава ли някаква сила?- полюбопитства тъмнокоската, за да наруши зловещата тишина.
През това време обаче не спираше да се оглежда наоколо за цветето или пък за някое разбесняло се горско чудовище.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Мамеха Шанг on Съб Дек 18, 2010 2:57 pm

Мамеха вървеше до ученичката си и се оглеждаше. Гората й беше непозната, а през зимата всичко ставаше още по-мистериозно и забулено в тайни. Снегът хрупаше под стъпките й и дори този малък шум създаваше дискомфорт у нея. Лусинда изглеждаше спокойна. Явно беше ходила тук и преди и нищо не й се бе случвало, само че какъвто късмет имаше проф. Шанг, нямаше нещата ди минат толкова гладко, колкото й се искаше.
- За вас, магьосниците, които живеете в този регион, не вярвам да е много ценно, защото тук се среща сравнително често. За мен обаче е новост. В целия източен свят не е видян нито един екземпляр и ми е интересно да го проуча. Иначе се използва за лечение на частична слепона и очни възпаления. Особено много помага при перде на очите и кокоша слепота. Поне с тази цел го използват белите магьосници. - каза тя, намеквайки, че растението има и други свойства, за които беше забранено да се говори в рамките на учебния план.
Нещо изшумоля сред дърветата. Мамеха се обърна рязко и извади магическата си пръчка. Малко сняг се изсипа от клоните на една ела. Не се видя какво точно беше причинило "срутването", но странен вик се чу съвсем наблизо. Не принадлежеше нито на човек, нито на някое познато животно.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Лусинда Грейв on Съб Дек 18, 2010 5:22 pm

Лусинда бръкна рязко под мантията си и извади и своята пръчка. Огледа внимателно мястото, от което бе дошъл шумът. Нещото се бе върнало няколко метра назад, но все още се усещаше, че е там, сред побелелите храсти. Петокурсничката погледна въпросително ръководителката си, която бе замръзнала на място и се опитваше да разбере какво е предизвикало тези звукове. Без да кажат нещо, двете се бяха разбрали. Жената пристъпи няколко крачки напред, като отместваше внимателно клоните с ръка. Лус тръгна предпазливо след нея. Тези звуци не бяха рядкост за гората, но сърцето и се бе разтуптяло. И все пак- адреналинът сякаше беше повече от страха и. Направиха още няколко крачки напред и Грейв спря зад професорката, която бе насочила пръчката си към нещото. Буцата, заседнала в гърлото на момичето, на мига изчезна.
- Съливант!- гласът на рейвънклоуката отекна в тишината. Тя веднага се приближи до младият, хилав, познат кентавър.- Защо ни изплаши така по дяволите!?- нападна го, но веднага след това съжали, че е използвала 'по дяволите' пред учителката.- Това е професор Мамеха Шанг- усмихна се тъмнокоската към жената.
- Професоре, това е Съливант- дружелюбен кентавър, който смятам, че ще ни помогне в търсенето.
Лус погледна Мамеха, чакайки реакцията и. Не бе сигурна дали е постъпи правилно като спомена, че търсят растението, но пък знаеше, че съществото ще може да им помогне.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Мамеха Шанг on Нед Дек 19, 2010 10:34 am

- Приятно ми е да се запознаем. - каза Мамеха и направи реверанс като преди това беше прибрала магическата си пръчка.
Кентаврите не бяха сред най-редките магически същества и учителката не виждаше такъв за пръв път. Ако се случеха сговорливи, от тях можеше много да се научи, а бяха и чудесни събеседници на по чаша чай в приятна горска обстановка.
- За съжаление ние с Лусинда трябва да тръгваме. - обяви тя, поглеждайки ръчния си часовник, който вече й казваше, че тържеството по случай началото на учебната година е започнало. Като преподавател тя трябваше да присъства и имаше само малко време, докато първокурсниците пристигнеха с каретите и официалната част започнеше, а дори не беше облечена подходящо като за случая.
Двете дами си казаха "довиждане" със Съливан и се отправиха по обратния път към замъка. Не бяха навлезли много навътре в гората, затова стигнаха бързо до сградата, в която вече се събираха ученици и персонал, за да отбележат началото на новата година в Хогуортс. Мамеха трябваше да търси своето цвете по друго време.
- До виждане, госпожице Грейв. Този път нищо не Ви казах за гората, но ако друг път попадна на Вас там, ще се възползвам от правата си да Ви накажа да помагате в оранжериите.
С тези думи Мамеха се раздели с момичето и тръгна към стаята си, където щеше да се преоблече по най-бързия начин.

/ Съжалявам, но ми казаха, че трябва да си прекъснем РП-то, за да ходим на откриването на учебната година.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Забранената гора

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите