My mother's f**kin' house
Страница 1 от 1
My mother's f**kin' house
Старинната на вид къща съществуваше на това място от хилядолетия и наистина бе наследство от аристократичните и чистокръвни магьосници още много преди раждането на самата Дева.
Постройката е по нареждане на много далечния прадядо на Мъсъл, който бил назначен на пост. За да се погрижи за красивият си син той му издигнал тази къща и след като умрял синът му се преместил да живее там. Оттогава имението се предава от поколение на поколение и се цени, като една от най-старинните къщи в цяла Англия.
От години имението е стояло пусто или поне след смъртта на бабата на Дева. Майка й, Арчар е отказала да живее там, защото “къщата е задушаващо пълна с магия”. Единствено градинаря, който е под контрола на министърката Мъсъл, е ходел от време на време за да не буренясат градините.
Но сега нещата се променяха напълно.
Дева Мъсъл, която години наред упорито отказвала да се премести в имението, сега стоеше през него, наблюдавайки го с празен и същевременно досаден поглед. Носеше и цели тринадесет куфара, които чрез магия се тътреха до стопанката им.
Един красив и млад на вид мъж излезе от вратата, която сякаш нова-новеничка сякаш не отваряна, а тъмното, изискано дърво, от което бе направена беше чисто и внимателно почистено.
- Госпожице Министър – понечи да се поклони, но бе спрян от нечия татуирана ръка. Бе на Дева. Тя му се усмихна и го притисна в обятията си.
- Липсваше ми, Марсел – пророни тихо, като хлапе, което току-що беше намерило своята най-мила играчка. Удивен от действията й, той бавно отвърна на прегръдката. Тя си спомняше миналото им. Ценеше го. Както никога преди.
- Дева, аз.. аз.. ще вкарам куфарите ти. – той се усмихна искрено и прекрати краткия фарс. – Липсваше ми. Наистина.
Без да очаква по-добро завръщане, тя само кимна и заедно с това замахна с пръчката, а багажа й мигом изчезна.
- Сега ако не възразяваш ще се кача горе. Наистина съм уморена. – с обикновения си леден тон изяви жената.
Това натъжи силно Марсел. Явно се бе лъгал.. явно никога не го е ценяла. Но той бе просто един градинар..
-------------
Точно четири етажа съставяше тази голяма къща. Първия бе подземен, а останалите три, особено последния разкриваха разкошна гледка към малки горички, които заобикаляха постройката. Градините бяха просторни, на залез изключително тъмни и почти не можеше да се ориентираш освен по изострения звук от фонтанчето.
Отвътре, коридорите бяха осветени със стотици факли, закачени по стените на една височина. Нямаше особено много входове или врати, но стълбите бяха множество и водеха на различни места.
Малката кухня преди векове е била огромна, предназначена за пиршества. Вътре са работели стотици готвачи, но сега имаше място едва за двама-трима. Намираща се на първия етаж в нея винаги имаше живот и се носеше изкусителен аромат.
Близо до кухнята се намираше и кабинета на създателя на къщата (далечния прадядо на Дева), но сега бе препълнен с вещи на покойната й баба.
Близо до входа се намираха спалните на готвача, градинаря и пазачите.
На втория етаж обстановката не бе толкова мрачна, затова там бяха спалното помещение на гостите и тази, тази и тази спалня, които преди са се използвали за детски стаи или за останалите членове на семейството.
Третия етаж обаче бе най-празен и въпреки това най-посещаван и в същото време красив. Всеки, който е ставал министър е спял в най-красивата спалня в цялата сграда, заедно със своята съпруга или съпруг. На същия етаж се разполагаше единствената всекидневна, която е била най-оживеното място от хората, които живеели в имението.
Третата стая там бе голямата библиотека, която е колекционирана от хилядолетие по-рано и много ценна за всеки, живеещ тук и винаги стоеше заключена.
Постройката е по нареждане на много далечния прадядо на Мъсъл, който бил назначен на пост. За да се погрижи за красивият си син той му издигнал тази къща и след като умрял синът му се преместил да живее там. Оттогава имението се предава от поколение на поколение и се цени, като една от най-старинните къщи в цяла Англия.
От години имението е стояло пусто или поне след смъртта на бабата на Дева. Майка й, Арчар е отказала да живее там, защото “къщата е задушаващо пълна с магия”. Единствено градинаря, който е под контрола на министърката Мъсъл, е ходел от време на време за да не буренясат градините.
Но сега нещата се променяха напълно.
Дева Мъсъл, която години наред упорито отказвала да се премести в имението, сега стоеше през него, наблюдавайки го с празен и същевременно досаден поглед. Носеше и цели тринадесет куфара, които чрез магия се тътреха до стопанката им.
Един красив и млад на вид мъж излезе от вратата, която сякаш нова-новеничка сякаш не отваряна, а тъмното, изискано дърво, от което бе направена беше чисто и внимателно почистено.
- Госпожице Министър – понечи да се поклони, но бе спрян от нечия татуирана ръка. Бе на Дева. Тя му се усмихна и го притисна в обятията си.
- Липсваше ми, Марсел – пророни тихо, като хлапе, което току-що беше намерило своята най-мила играчка. Удивен от действията й, той бавно отвърна на прегръдката. Тя си спомняше миналото им. Ценеше го. Както никога преди.
- Дева, аз.. аз.. ще вкарам куфарите ти. – той се усмихна искрено и прекрати краткия фарс. – Липсваше ми. Наистина.
Без да очаква по-добро завръщане, тя само кимна и заедно с това замахна с пръчката, а багажа й мигом изчезна.
- Сега ако не възразяваш ще се кача горе. Наистина съм уморена. – с обикновения си леден тон изяви жената.
Това натъжи силно Марсел. Явно се бе лъгал.. явно никога не го е ценяла. Но той бе просто един градинар..
-------------
Точно четири етажа съставяше тази голяма къща. Първия бе подземен, а останалите три, особено последния разкриваха разкошна гледка към малки горички, които заобикаляха постройката. Градините бяха просторни, на залез изключително тъмни и почти не можеше да се ориентираш освен по изострения звук от фонтанчето.
Отвътре, коридорите бяха осветени със стотици факли, закачени по стените на една височина. Нямаше особено много входове или врати, но стълбите бяха множество и водеха на различни места.
Малката кухня преди векове е била огромна, предназначена за пиршества. Вътре са работели стотици готвачи, но сега имаше място едва за двама-трима. Намираща се на първия етаж в нея винаги имаше живот и се носеше изкусителен аромат.
Близо до кухнята се намираше и кабинета на създателя на къщата (далечния прадядо на Дева), но сега бе препълнен с вещи на покойната й баба.
Близо до входа се намираха спалните на готвача, градинаря и пазачите.
На втория етаж обстановката не бе толкова мрачна, затова там бяха спалното помещение на гостите и тази, тази и тази спалня, които преди са се използвали за детски стаи или за останалите членове на семейството.
Третия етаж обаче бе най-празен и въпреки това най-посещаван и в същото време красив. Всеки, който е ставал министър е спял в най-красивата спалня в цялата сграда, заедно със своята съпруга или съпруг. На същия етаж се разполагаше единствената всекидневна, която е била най-оживеното място от хората, които живеели в имението.
Третата стая там бе голямата библиотека, която е колекционирана от хилядолетие по-рано и много ценна за всеки, живеещ тук и винаги стоеше заключена.
Дева Мъсъл- Министър на Магията
- Брой мнения : 334
Дата на регистрация : 19.08.2010
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Вто Авг 16, 2011 9:01 am by Елена Николаевна
» Вътрешният двор
Вто Авг 16, 2011 9:00 am by Елена Николаевна
» Дървото на сезоните
Вто Авг 16, 2011 8:57 am by Елена Николаевна
» Закътаните заснежени места
Вто Авг 16, 2011 8:56 am by Елена Николаевна
» Герои на Първи курс
Чет Юли 21, 2011 9:28 am by Нериса Ланистър
» Герои на Шести Курс
Пет Юли 08, 2011 10:23 am by Елена Николаевна
» Домът на семейство Розие
Съб Юли 02, 2011 8:51 am by Алис Розие
» Герои на възрастните
Сря Юни 29, 2011 1:55 pm by Алис Розие
» Герои на преподавателите
Пет Юни 24, 2011 3:35 pm by Gabriel Riddle
» Клуб "Naked Stereo"
Чет Юни 23, 2011 4:47 pm by Никита Алексеевич