Re: Празненството по случай началото на годината

by **Селена Силвър** Пон Дек 20, 2010 6:55 pm

Седя си аз в общата стая на "Хафълпаф" и се чудя какво да правя. Ученици от по-горните класове влизат в стаята.
- Няма ли да слезеш долу за празненството по случай началото на учебната година? - пита ме едно момиче, а друго влиза в спалнята на момичетата, очевидно, за да вземе нещо.
- Д-да. - казвам, стресната от появата им и никак не-учудена, че съм забравила. Отивам заедно с тях и влизам в Голямата зала.
Оглеждам стаята, която както винаги е прелестна. Стените са украсени, тавана е сякаш обсипан със звезди, а масите на домовете са отрупани. Естествено не липсват и ученици и учители. Даже е пълно, макар че залата ще събере още мноого хора. Оглеждам се за някой познат и виждам двама-трима, които ми се усмихват. Усмихвам им се в отговор и сядам на масата на моя дом, в очакване нещо да се случи или някой да ме заговори.

by **Айли Ричардс** Пон Дек 20, 2010 9:06 pm

След няколко разменени думи с професор Тонере, се върнах на масата на Хафълпаф. Седнах до някакво момиче, доколкото разбрах и тя бе първокурсничка. Реших да я заговоря. Все пак нямаше да е зле да завържа познанства. Обърнах се към нея и започнах с най-обща реплика.
- Здравей. Как си? Името ми е Айли Ричардс, а твоето? - и зачаках отговора й. Докато, чаках очите ми зашариха по тялото й. Беше красива. Облеклото й се връзваше с всичко и беше ненатрапчиво и много изящно.

by **Сарафина Тонере** Вто Дек 21, 2010 2:13 pm

Сарафина се усмихна мило на момичето. Някак си първокурсничката и напомняше за самата нея, когато за първи път беше постъпила в Хогуортс. Учителката изсумтя с досада на самата себе си - кога беше станала толкова сантиментална?
- Благодаря ти, мила. Радвам се, че ще си в дома ми. Надявам се да ти хареса в Хогуортс и да се представиш добре. Дано и аз да се представя добре - промърмори тя бързо на себе си без да осъзнава, че всъщност момичето я чува. - Радвам се, че се интересуваш от Пророкуването. Ще видиш как двете години до времето, когато вече ще можеш да го изучаваш, ще минат по-бързо и от ден. Надявам се Пророкуването също да ти хареса и ще се опитам да оправдая очакванията ти...
Професор Тонере успя на бързо да събере отговорите на всички въпроси и комплименти, с които момичето я беше засипало на един дъх. Но вниманието на Айли не се задържа дълго върху преподавателката и тя след няколко минути просто тръгна на някъде. Жената я съпроводи с усмихнат поглед, после отново се завъртя на токовете си и тръгна безцелно. Искаше и се да си намери нещо за пиене, но едва ли щеше да се ориентира наоколо преди жаждата да стане непоносима, затова тя понечи да го направи по лесния начин - пръчката вече беше в лявата и ръка, когато пред нея изникна някакъв мъж. Лицето му изглеждаше познато, но в първия момент тя не можа да се сети кой е.
- Здрасти, аз съм Джейк Уилямс, преподавам Вълшебство - представи се той, без да я остави да помисли малко. Лицето на Сара просветна, когато се сети кой е - чудно как не го беше запомнила, нали все пак и беше колега.
- Сарафина Тонере, Пророкуване - усмихна му се тя и махна нетърпеливо с пръчката. В ръката и се озова висока кристална чаша и тя побърза да отпие от нея.
Холивудската усмивка отново цъфна на устните и тя се опита да си спомни нещо, което знаеше за мъжа пред нея. Никакъв шанс. Тогава и оставаше просто да задава глупави въпроси и да дава глупави отговори, докато и хрумне нещо интересно.
- От колко време преподаваш в Хогуортс?
Е, това не беше чак пък толкова глупав въпрос. Да си за първи път преподавател си беше доста стресиращо, особено по предмет, който доста от хората изобщо не оценяват и смятат за шарлатанство. Щеше да е хубаво ако не беше единствената "нова".

by **Пърл Зомбърд** Вто Дек 21, 2010 8:35 pm

1 час и две чаши по-късно...

-... и я прекърши! Перфектната дръжка се счупи на две назъбени части, изхвърчаха десетки трески и перфектната метла се сесипа. - с леко хлипване довърши и отпусна главата си върху рамото на... някого.
Тъкмо завърши дългата умопомрачителна история за това, как през лятото брат й счупи любимата й, незаменима и съвършена метла. След като бе прекарала час самичка, в компанията на бутилка със съмнителна течност, по някакъв начин озовала се на масата на лъвовете, Пърленка се бе вкопчила към спасителния пояс на една изоставена душица и сега намери утеха в мълчаливото му изслушване, дрънкайки за неволите си. Дори не познаваше споменатата личност, но Зомби успя да го присламчи към жертвата си и когато грифиндореца се усети вече бе твърде късно. Сега подсмърчаше в мантията му и самосъжаляваше метлата си. Имаше такива прекрасни спомени с нея... През тялото на Хон премина студена тръпка. Колко хубаво начало на учебната година, няма що. В самота. Така ли щеше да прекара остатъка от живота си? САМА?! Всички я мразеха, да, това беше отговора.
- КАКВО СЪМ ВИ НАПРАВИЛА?! - внезапно изкрещя и се обърна рязко към другарчето си. О, този го беше виждала някъде. Май беше четвърти курс. - С какво предизвиках омразата ви, че така ми го връщате?! О, не, не сте познали милички, с кого се занимавате. Не ви трябваше да си имате работа с мен.
И като размаха показалеца на дясната си ръка заканително, завърши:
- Ще ви го върна. Тъпкано, на ВСИЧКИ. А сега.. Спокоен живот. - изправи се от масата и лакатушейки напусна Голямата зала, излзиайки през вратата с придружително звънко оригване. Хих.

by **Джейк Уилямс** Вто Дек 21, 2010 9:04 pm

Погледнах към преподавателката,явно не се познавахме много добре,понеже първия въпрос,който ми зададе беше за това от колко време преподавам в Хогуортс.
-Ами от три или четири години,не помня вече,беше преди доста време! - казах аз и се усмихнах,последвах примера `и и аз си "поръчах" питие,отпих малко и се обърнах към нея.
Тя е преподавателката по Астрономия,какво по - хубаво от това?
Астрономията бе един от любимите ми предмети,когато учех и непременно ми беше силен,но точно сега не се надявах да говорим за астрономията като училищен предмет,а по - скоро,сега говорех с нея,сякаш не сме колеги,а приятели.
-Ами ти?- попитах я и повдигнах едната си вежда,нещо което беше доста характерно в подобни случаи.
Силно исках да се усамотим някъде и да я питам по - лични въпроси и да се отпусна,а не тук пред директорките и всички ученици,но какво да се прави,така е било писано да си приказваме,на една маса,а около нас малки дечица.
Лека музика се чуваше от колоните.
Изправих се за да я поканя на танц,но едно дете разсипа чашата си на ризата ми,проклетия,ами сега,не можех да остана като най - големия идиот с нацапано.
-Искаш ли да дойдеш с мен до стаята ми,понеже не мога да остана тук,а и по - нагоре е малко по - тихо,за да си разговаряме на спокойствие,искаш ли? - попитах я и се усмихнах.

by Sponsored content