Гъстите дебри на гората

РП2, практика по Трансфигурация.

Прибрах се от час по Пророкуване. Бях адски ядосана, както обикновено, разбира се. Все се намираше някой, който да ти провали настроението. Сега го беше направила преподавателката по горе споменатият предмет – професор Тонере. Беше ми писала Приемлив? Да бе, не беше честно. Нали бях в часа й? Правех всичко, което кажеше тя, дори гледах на кристалното кълбо. Потреперих при тази мисъл. Когато се сетех онова нещо, което бях видяла вътре. Бъррр.
Тръснах нервно глава и се проснах на една отдалечена масичка, близо до прозореца. Ако можеве това да се нарече прозорец, де. Беше по-скоро стъкло. Когато бях първи курс ми казаха, че общата ни стая се намира под езерото и тези стъкла спирали водата да не залее общата стая. Естествено ‘прозорците’ бяха зелени и хвърляха такава светлина из цялото помещение. Въпреки всичко беше готино. Облегнах се на облегалката на стола си и се подпрях на лявата си ръка. Беше ми адски скучно, нямах никакви домашни. Времето не беше подходящо за разходки, нямаше много хора, с които да си говоря, не ми се слушаше музика... Оставаше ми просто да си остана тук и да кисна до края на деня.
Да, докато не ми хрумна брилянтната идея. Очичките ми светнаха и се изправих рязко на крака, погледнах към витото стълбище, което щеше да ме отведе до момичешката спалния. Хукнах нагоре и след няколко стъпала, които изкачих, влетях в помещението, като изкарах акълите на една първокурсничка, която си четеше най-спокойно книгата. Отидох до леглото си, като не обръщах внимание на малкото слидеринче, и извадих от шкафа до него един учебник и малката статуя на дракон, която си бях набавила на скоро. Миналата ми се счупи, т.е. Аз я счупих, не знам точно как, но важното сега бе, че съм си намерила нова. Взех я в ръце и след това излетях от стаята, затръшкайки доста силно вратата след мен. Заходих бързо надолу, като прескачах по две-три стъпала на веднъж и след около една минутка вече бях удобно настанена на предишното си място. Починах си малко, тъй като доста бързо бях направила тези неща незнайно защо. И аз самата не знаех. Напоследък бях малко откачена и особена.
Знаех, че нещото, което се канех да направя не беше особено размумно, но пък вече се бях опитвала да го направя 3-4 пъти и винаги нямах никакъв успех. Така, че и сега не вярвах особено да направя магията си по Трансфигурация.., а ако я направех? Ужас, не ми се мислеше, наистина. Погледнах хубаво новата си статуя, разучих всяка нейна гънка или неравност, а след това стиснах здраво с ръка магическата си пръчка. Поех си хубаво въздух и след това си припомних написаното в учебника ми. Когато изречеш заклинанието, трябваше от магическата ми пръчка да рукне червена светлина, наподобяваща дори огън, а след това да се насоча към гърдите на минидракона и да изкачам той просто да се промени. Отново поемане на дъх, след това замах, насочен към гърдите и:
- Драконифорс! - извиках силно, като гласът ми започна да кънти из цялата стая на Слидерин. От магичеката ми пръчка излезе силна, която почти ме заслепи, червена светлина, която както в учебника пишеше беше като огън. Тя се уцели в гърдите на малката статуйка, която потрепери и започна да се превръща в огромен, истински дракон. О, боже мой. Очите ми, предполагам, бяха станали огромни от удивление; ченето ми – виснало до земята. Започнах, естествено, да се радвам, но когато съществото избълва огън, който за малко не опърли косата ми си дадох сметка какво бях извършила току-що. Огледах се наоколо, търсейки помощ, но нямаше абсолютно никой. Леле, като дават магия, защо не пускат и по някой съвет: „Как да се справите с огромен дракон, който изпепелява общата ви стая?“ или пък „Противоположната магия на Драконифорс е...“ Ужас, пълен УЖАС! Не знаех какво да правя, ходех напред назад като обезумяла. Нямаше много варианти, освен да бягам към двора. Започнах да тичам към вратата на общаста стая, която с удоволствие се отвори и продължих напред в тъмното подземие. Обърнах се за миг, за да се уверя, че дракона е след мен. Дали някой учител щеше да ми помогне? Дали щяха много да ми се карат? Ох, не знаех. Ако сега не получех Изключителен по Трансфигурация, то кога можех? Побързах да изкача стълбите, които ме отведоха до светлата Входна зала. Няколко момичета, които седяха до часовниците на домовете изпищяха и се шмугнаха бързо в Голямата зала. Супер. Никаква помощ? Погледнах ги невярващо и след това продължих към двора, следвана от голямото туловище. Обърнах се и му показах Забранената гора, където да отиде, но той не ме послуша. Започна да бълва огън къде ли не, всичко беше буквално опажерено, но все още никой от учителите не беше дошъл да ми помогне. Не можех да направя нищо друго, освен на хукна към гората. Точно вмомента не ми пукаше, че се наричаше Забранена, и че съответно беше забранено да се ходи там. Не ми пукаше, че има хиляди опасни създания, които могат да ми откъснат главата, преди да съм осъзнала какво става. Но вмомента зад мен тичаше огромен дракон, който сигурно беше направил впечатление на целия замък... и пак не получавах никаква помощ.
Навлязох навътре в гората, като ме огръна мрак... Е, не беше чак толкова тъмно, но все пак неше като на пряка дневна светлина. Започнах да обикалям измежду дърветата и най-накрая открих едно, което имаше дупка в дънера. Влязох вътре незабелязана от дракона и започнах да го наблюдавам. Целия беше в люспи, с огромни криле, очи, уши, зъби, уста, крака и какво ли още не. Беше отвратителен, с една дума казано, но пък явно не беше и много умен, защото продължи надолу, в дебрите на гората, без мен. Отдъхнах си естествено и след това излязох извън дървото, като се запътих към замъка. Погледнах се, като едвам сега си давах сметка за външният си вид – бях цялата в сажди и косата ми беше леко опърлена, но поне пък бях разбрала как се правят дракони. Ухилих се като идиотка и влязох в замъка.