Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Уроци на пети курс

Предишната тема Следващата тема Go down

Уроци на пети курс

Писане by Елена Николаевна on Пет Дек 17, 2010 7:58 pm

Всичко мога, всичко знам, аз вълшебник съм голям.

_________________
Here's for all the boys tyring to hold you back
Trying to make you like you're less than that
Give them nothing more better than to make you crack
But really just try to put your dreams ,ontrack
And you know in the end it'll be okay
Cause allit really matters are the steps you take
And every thing else falls in the place
There's no backing down isay
We're all right yeah,yeah
We're gonna get it we're gonna get it when we live it
All right yeah,yeah
We're gonna get it we're gonna get it when we live it.
avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Re: Уроци на пети курс

Писане by Елена Николаевна on Сря Дек 22, 2010 3:48 pm

Преговор

Понеделник – пъвият ден от седмицата, както и от новата учебна година. На никого не му се учеше около Коледа, това беше ясно. Но веселото, празнично настроение разнясаше едно такова чувство за удволетворение у Елена. Първи час с петокурсниците. Тъмнокоската ги помнеше като едни страшно примерни ученици, особено представителите на дом Слидерин, естествено. Беше рано сутринта и тя забързана към кабинета си, почти забрави за следващите си ангажименти. Този студ я изтощаваше. Обаче това беше едно такова хубаво изтощаване, а не от отвратителните умори, които я налягат, когато главата ѝ се пренапълни с информация и не може да мисли за нищо друго, освен работата.
Ставайки лениво от удобния стол в кабинета си, тя погали мързеливата си котка, която беше само за „декорация” и приведе външния си вид в малко по-нормален само с помощта на една единствена магийка. Този път реши да отиде по-рано, защото...ами те не бяха първокурсници и нямаше защо да ги плаши. Всички знаеха способностите ѝ, както и това, че само да сгафят с нещо...ха-ха, лошо им се пише.
Хубаво беше да подраняваш. Търпеливо чакайки зад катедрата, Елена оглеждаше до болка познатата ѝ класна стая, докато перото ѝ само пишеше някакви документи, свързани с екскурзиите до Хогсмийд. Не след дълго, всички буквално нахълтаха и заеха местата си. Боже, колко бяха пораснали тези деца само за една ваканция. Лена изгледа всички изпитателно, давайки сигнал за „край на шума” и всички обърнаха главиците си към нея.
- Здравейте – започна необичайно учтиво тя, но ледената ѝ интонация не се променяше. – Знаете, че не обичам да изнасям дълги речи колко много се радвам, че ви виждам, по простата причина, че не се радвам. Знам, че споделяте чувствата си, но останаха още няколко години, все ще ме изтърпите. Всъщност, длъжни сте.
Последва кратка пауза, в която Николаевна припомни на учениците си своята лукава, арогантна усмивка, да не би да са я забравили случайно. Никой не смееше да трепне, а някои петокурсници се спогледаха объркано. Никой не подозираше какво щеше да стане. Никой не можеше да предскаже бъдещето. Може би чернокосата красавица им беше предвидила някое изненадващо контролно като за коледен подарък? Хм, доста добра идея, но едва ли. Просто не ѝ се проверяваше на Коледа.
- Не ме гледайте така. Все още не смятам да ви убивам. За този час съм ви приготвила кратък преговор от миналата година – чуха се въздишки – някои доволни, че няма да се мъчат с контролно, а други пълни с отегчение. – Може би искате да ви изпитам? Не мисля. Тогава се задоволете с това, което ви предлагам и имайте едно наум, че може да бъде и по-зле. На чиновете пред вас има пликове – след тези думи, тя замахна с пръчката си и моментално пощенските пликове се появиха. – Вътре има по един урок от миналата година. Ще вдигам произволно ученици и вие ще трябва да ми разкажете накратко за това, което си спомняте. В последствие ще преценя дали да поставям оценки и на кого. Имате две минути, за да видите задачата си и да помислите. Започвайте!

Ето и възможностите за листчетата:
- Магията „Ините” ;
- Тъмни създания. Въведение ;
- Мантикор ;
- Полтергайст ;
- Върколак ;
- Трупояд.
*ако някой желае да изпълни магията от четвърти курс, нека ми пише на лично, за да му кажа как се изпълнява.


_________________
Here's for all the boys tyring to hold you back
Trying to make you like you're less than that
Give them nothing more better than to make you crack
But really just try to put your dreams ,ontrack
And you know in the end it'll be okay
Cause allit really matters are the steps you take
And every thing else falls in the place
There's no backing down isay
We're all right yeah,yeah
We're gonna get it we're gonna get it when we live it
All right yeah,yeah
We're gonna get it we're gonna get it when we live it.
avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Re: Уроци на пети курс

Писане by Лусинда Грейв on Сря Дек 22, 2010 7:31 pm

Тик-так. Тик-так. Тик-так.
Старинният часовник отборяваше все по-бавно минутите. Звукът от стрелките му сякаш се отдалечаваше дълбоко в съзнанието на Лусинда, сгушила се на креслото пред камината, гледайки непослушните пламъци. Защо бе станала толкова рано ли?! По дяволите и тя не заеше... Или пък знаеше? Да, определено. Тъпите сънища започваха да стават все по-начесто. Онази зловеща, мрачна къща... Призраците-хора- родителите и. Ха, точно така си спомняше предишния си живот Грейв. Но стига за миналото. Сега беше настоящето- определено по-приветливо и спокойно.
Първи ден от седмицата, първи час по Защита срещу Черните изкуства за тази година. Какво по-хубаво от това? Учениците отново щяха да видят директорката във вихъра си. Да, повярвайте ми- имаше разлика да я видиш да държи официална учтива реч за някакво празненство и да я наблюдаваш, докато е в час. Определено бе строга, понякога прекалено, правеше се на лоша(или пък не се правеше?), но всъщност бе една от любимките на Лус, която доста харесваше такива странни хора- с разнообразно поведение във всяка ситуация. Но стига приказки. Време беше за тръгване, а тъмнокоската със сигурност не искаше да закъснява. Никой не го искаше.
Навлече набързо мантията си, взе учебника и лист пергамент и се изнесе набързо през портрета на общата стая. Тръгна по коридорите, като дори подтичваше от време на време. За щастие познаваше всяка част от училището като дланта на ръката си и не и се наложи да търси кабинета(тежко им на първокурсниците). След около две минути сериозно бързо ходене Лус се озова пред така познатата врата. Влезе без да се замисля. Слава богу! Чу, че въздъхва доста силно. Имаше едва трима-четирима ученици, а професорката си стоеше спокойно на катедрата и наблюдаваше. Петокурсничката я поздрави, а Николаевна само кимна почти незабележимо. Грейв седна на един от по-крайните чинове и зачака. Скоро урокът започна. В началото разбира се Елена за пореден път взе страха на учениците, а Лус все повече се възхищаваше на авторитета, който се излъчваше от нея. Стигна се до тези пликове, съдържащи по-стари теми. Интересен метод междодругото...вместо скучното минаване на вече до болка познатия материал. Лусинда отвори плика си. "Полтъргайст" . Ммм, страхотно. От любимите и паранормални неща. И с късмета си, преподавателката вдигна първо нея. Момичето се изправи, прокашля се и започна:
- Полтъргайстите... шумни и неприятни призраци, едно от най-необяснимите паранормални явления. Присъствието им може да доведе до невъобразими поразии и разрушения. Някои замерват невинните хора и прозорците им с камъни, други издават странни, ненормални звуци, само и само да плашат собствениците на даден имот...карат електрическите крушки да експлодират... вадят чекмеджетата. Изключително особени същества. Но по-странното е, че в един от случаите със замесен полтъргайст той събудил някакво семейство, чиято къща горяла. И така хората се спасили! Изобщо, никой не може да разбере тези дяволити създания. В някои сллучаи се имитират полтъргайсти със злонамерена цел... В други пък тези странни явления се обесняват с природата и разните и капризи. Но има и толкова много друиги, в които източникът или причината за пакостите на
полтъргайстите си остават загадка.
Лусинда реши да спре дотук, защото нямаше да има време другите ученици да развият останалите теми. Бе преценила, че е достатъчно да спомене само основните неща. Хвърли един поглед на професорката и седна отново на мястото си.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Уроци на пети курс

Писане by Аня Владимировна on Чет Дек 23, 2010 2:09 pm

Вървях по коридора, като изобщо не си давах абсолютно никакъв зор, за да стигна навреме в часа по защита срещу черните изкуства. Но по едно време си дадох сметка, че преподавателката е ръководителка на дома ми, плюс това директорка и за това забързах крачката си от бавна към сравнително бърза.
Огледах се по коридора. Всичко ми беше толкова, до болка, познато, че направо очите ми се насълзяваха. Тъмен, с няколко факли, които се подаваха от стените и хвърляха мъжделива светлина по пода. Вярно бе, че нямах търпение да свърши проклетата ваканция, за да се върна в Хогуортс, но пък вече май ми писваше. Ох, не знам. Един ден беше скучен, друг път супер забавен, но като цяло нещата, които можех да правя в замъка се бяха изчерпали. Почти... Крадене на лекарства от сестрата, билки от оранжериите, излизане нощем през нощта. Всичко бях направила, не се сещах за какво още можех да се досетя, всичко в замъка ми беше толкова скучно и познато, като този коридор.
След дългите ми размисли най-накрая пристигнах в кабинета, където видях професорката, на която се усмихнах искрено. Това беше, може би, единственият преподавател, който да не ми бъркаше в здравето. А пък и все пак нали ми беше ръководителка и директорка? Седнах най-отпред, като извадих от задния джоб на дънките си магическата пръчка и я оставих на чина пред мен. Загледах се навън, през прозореца. Времето си беше доста мрачно, всеки момент може би щеше да завали. С други думи казано - това беше перфектен ден за разходи. Не, наистина, не се шегувам - това време наистина много ми харесваше, не зная защо. Не обичах лятото, само зимата и края на есента. А може би и малко пролетта, но в никакъв случай лятото. Да, въпреки, че можех да ходя на плаж, да излизам с приятели, защото сме ваканция, не харесвах този проклет сезон. За това гледах да се наслаждавам колкото се може повече на зимата.
Обърнах се към Николаевна, която започна да говори.
- Здравейте – започна необичайно учтиво тя, но ледената ѝ интонация не се променяше. – Знаете, че не обичам да изнасям дълги речи колко много се радвам, че ви виждам, по простата причина, че не се радвам. Знам, че споделяте чувствата си, но останаха още няколко години, все ще ме изтърпите. Всъщност, длъжни сте.
О, да. Супер думи. Не се обидих, защото просто... ами не знам, не ми пукаше, че някой не се радва да ме види, така че просто продължих да слушам думите й. Естествено, преговор. Нямаше какво друго да се очаква. Стомахът ми леко се сви, тъй като можехме да правим входно ниво, на което щях да изкарам един Трол, по простата причина, че миналата година почти не бях сядала на гъза си, за да уча. Когато чух, че ще правим магии се зарадвах, разбира се, както и останалите от съучениците ми, с които по междудругото почти не бях разговаряла през новата учебна година. Но не си давах зор, за всичко си имаше време в този замък.
Естествено, исках да направя някоя магия, за да се докажа, колко съм добра, естествено. Попремислих малко и след това вдигнах уверено ръката си. Професорката ме посочи.
- Ъм, може ли да направя някоя магия? - усмихнах се.
- Да, разбира се. Нека да е ... - тя помисли за момент и продължи - Ините! - обяви тя и ме загледа в очакване.
Еврика. Тази нямаше как да я забравя, тъй като тя беше единствената от четвърти курс. Магиите, ако не друго, бяха силната ми страна, ако си на направех труда да ги науча, естествено.
Кимнах на Николаевна, като си припомних - магията не беше особено сложна, но пък полезна. Тя успяваше да прехвърли част от силите си върху ръцете на магьосника, който я изполва, и той да направи магия без да има нужда от пръчката си. Огледах се, като намерих точната си мишена. Взех магическата си пръчка бързо, обвих тънките си пръсти около нея и след това казах ясно:
- Ините. - ръцете ми потрепериха, след което ме обля топло чувство. Бях го направила, за пореден път, разбира се. Погледнах към една ваза, седяща не перваза. Никога не ми беше харесвала. - Редукто! - изиках ново заклинание, като посочих едната си длан към вазата. Тя се пръсна на пърчета, които се посипаха по учениците, стоящи близо до нея.
- Ей! - извикаха няколко от там, но се направих, че не съм ги чула.
- Ъм, професоре, съжалявам за вазата. - излъгах и се облегнах на стола си.
- Добре, Владимировна. Отлично. - каза тя замислено и се обърна към следващия, който беше искал да вземе участие...
avatar
Аня Владимировна
Слидерин, Пети Курс
Слидерин, Пети Курс

Брой мнения : 79
Дата на регистрация : 03.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Уроци на пети курс

Писане by Елена Николаевна on Вто Яну 04, 2011 7:37 pm

Първи урок

Да види банши е най-страшното нещо, което може да си представи когато такъв печален призрак се яви на ирландец, скоро ще умре негов роднина.
Герои на ирландския фолклор от VIII в., баншите не са зли същества, ала техните натрапчиви стонове са ужасяващи. Най-характерната им физическа особеност са очите им, станали огненочервени от векове на плач за хората, които обичат и за които тъгуват. Описвана като висока, изпита жена с буйна бяла коса,банши обикновено носи зелена рокля, покрита със сивплащ с качулка. Понякога обаче може да се яви като дребна старица иликрасиво златокосо момиче, облечено в червено.
Твърди се, че всяка банши се посвещава на един-единствен ирландски род и му служи векове наред, но се явява само, когато предстои смърт в семейството. Най-известната банши в далечното минало се наричала Ейбхил и била свързана с кралския род О'Браян. Според легендата, през 1014 г. престарелият крал Браян Боръ потеглил за битката при Клонтарф, знаейки, че ще загине, тъй като Ейбхил му се явила предишната нощ, като перяла дрехите на воините, докато от тях потекла кървава вода. През по-късните години баншите предизвестявали смърт, като виели или пищели под прозореца на умиращия, понякога носейки се във въздуха. През ХVII в. гостенка в едно ирландско имение описала ужаса си, чувайки глас посреднощ: "Дръпнах завесата и на лунната светлина видях жена, която се облягаше на прозореца, червенокоса и с призрачнобледо лице. Говореше високо, с глас, какъвто никога не бях чувала, а сетне изчезна с въздишка като шепот на вятъра." Оказало се, че през нощта някой в къщата умрял.
Баншито може и да се яви отдалеч, като самотна фигура, която предизвестява смърт, обикаляйки хълмовете около семейния дом (думата "банши" идва от ирландски и означава "жена от хълмовете") или седейки на каменна стена. Понякога тя изобщо не се вижда, но пронизителните й стонове не оставят съмнение в нейното присъствие. В редките случаи, в които едновременно се появяват по няколко банши, предстои да умре велик или високоуважаван човек.
Вярва се, че само най-старите родове, които водят произхода си от легендарните ирландски герои от ранното средновековие, имат банши. Първоначално това били само семействата, чиито фамилни имена започвали с "О" или "Мак", ала след векове на смесени бракове, днес такива претенции имат стотици други. Тъй като са свързани с родовете, баншите следват своите семейства навсякъде. Затова се твърди, че техните стонове се чуват в Англия, Америка и навред по света, където живеят ирландци.

* За домашно искам да направите подробен план на наученото и да ми го изпратите по лична сова. Срок: до следващия урок.

P.S. Съжалявам, че няма РП, но нямах възможност да го напиша.

_________________
Here's for all the boys tyring to hold you back
Trying to make you like you're less than that
Give them nothing more better than to make you crack
But really just try to put your dreams ,ontrack
And you know in the end it'll be okay
Cause allit really matters are the steps you take
And every thing else falls in the place
There's no backing down isay
We're all right yeah,yeah
We're gonna get it we're gonna get it when we live it
All right yeah,yeah
We're gonna get it we're gonna get it when we live it.
avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Re: Уроци на пети курс

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите