Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Огледалото

Предишната тема Следващата тема Go down

Огледалото

Писане by Елена Николаевна on Чет Авг 19, 2010 8:45 pm

В това огледало вески вижда това, което в момента си мечтае. Внимавайте, защото е много опасно!
Свободно РП!
avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Ем Кейти пред Огледалото

Писане by Ема Кейтлин Линч on Пон Авг 30, 2010 2:12 pm

Разхождайки се из Хогуортс, Ема се натъкна на една празна класна стая. Учуди се, защото там имаше само едно голямо огледало-нямаше нито дъска, нито чинове. Ем Кейти се приближи до него. Видя някакъв надпис над него, но не го разбра. Погледна в Огледалото. Но не видя собствения си образ - тя беше по-голяма, по-красива и до нея имаше едно момиче и две момчета. Момичето бе една година по-малко от нея, а момчетата-на нейната възраст. Щом се вгледа в тах, тя ги позна - момчетата бяха Рупърт и Джеймс, най-добрите й приятели, а момичето-сестрата на Рупърт, Лили. Всички бяха щастливи. Лили и Джеймс най-после се бяха събрали, а за голяма изненада на Ема, тя и Руп също бяха заедно. Цялото зло бе изчезнало, света на магьосниците беше запазен от мъгълските очи и всичко беше добре.
Ема остана да гледа образите в Огледалото още часове. След известно време, момичето реши да се върне в общата стая на Грифиндор, защото се бе забавила много и се страхуваше да не бъде разкрита и да дойде на другия ден, за да се наслаждава на прекрасните образи.
avatar
Ема Кейтлин Линч
Грифиндор, Първи Курс
Грифиндор, Първи Курс

Брой мнения : 635
Дата на регистрация : 27.08.2010
Местожителство : Пазарджик

Върнете се в началото Go down

Re: Огледалото

Писане by Ема Кейтлин Линч on Пон Сеп 13, 2010 3:00 pm

На следващия ден, Ема намери празната класна стая, в което се помещаваше голямото огледало, предпазливо се огледа наоколо и щом се увери, че няма никой, влезе в стаята. Мястото не се беше променило. Отиде до Огледалото и отново видя нейния и образите на приятелите си. Седна на земята, за да се наслаждава. Мислеше, че може да стои така с часове, без да й омръзне. И вдействителност, наистина можеше. Гледайки прекрасните образи, по едно време Ем Кейти се запита да не би това Огледало не показва бъдещето. " Да, това Огледало показва бъдещето, сигурна съм"-си каза момичето. Стоя там с часове, но щом слънцето предмина пладне реши да се връща, за да не я потърсят, а следователно и заподозрат. Така момичето излезе от стаята с мисълта, че утре отново ще се наслаждава на "бъдещето".
avatar
Ема Кейтлин Линч
Грифиндор, Първи Курс
Грифиндор, Първи Курс

Брой мнения : 635
Дата на регистрация : 27.08.2010
Местожителство : Пазарджик

Върнете се в началото Go down

Re: Огледалото

Писане by Мамеха Шанг on Сря Дек 22, 2010 7:23 pm

Местещо се стълбище, а после още едно, и още едно. Мамеха вече беше толова ядосана на коридорите в "Хогуортс" и този, който беше направил учителските спални и дом "Рейвънклоу" толкова високо, че й идеше да го намери дори и в задгробния живот, за да му вдигне един качествен скандал. Неусетно преподавателката се беше озовала на четръвтия етаж. Там никога не беше ходила, защото не й беше известно да има нещо интересно и важно. Сигурно имаше само складове или вече неизползваеми класни стаи. Жената се намираше пред една обикновена врата, която беше готова да подмине в търсене на адекватно стълбище, която да я заведе до познато за нея място. Само че някакъв вътрешен подтик я накара да я отвори.
Противно на очакванията й, Мамеха намери едно съвсем празно помещение, в което имаше само някакъв висок предмет, покрит с голямо парче плат. Тя пристъпи вътре леко и затвори вратат след себе си. Във въздуха се носеше странно напрежние. Беше тихо като в гробница и всяко движение на преподавателката се чуваше - шумоленето на ръкавите й, скърцането на дървените греди под краката й, дори дишането й. Нещо я привличаше към платното. Протегна ръка, дръпна го рязко и то се свлече на земята. Откри се гладката повърхност на огледалото "Ейналеж". Рамката беше гравирана и имаше посление.
- Еиналеж итото щерог-йанаит отецил мавза коп не. - прошепна тя като заклинание за древна магия. Тогава погледна в огледалото и рязко се отдръпна назад. Не знаеше какво да мисли. То не беше показало образът й, поне не само нейният. До нея имаше детска люлка, от която се подаваха две малки детски ръчички. Очите й се напълниха със сълзи. Това не беше обикновено огледало. В него имаше нещо магическо. Докато Мамеха се опитваше да преведе надписа, старата врата на стаята изскърца и вътре влезе един мъж.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Огледалото

Писане by Дерек Девъл on Сря Дек 22, 2010 7:37 pm

След първия си час, Дерек реши да се поразходи из старото училище. Дали наистина всичкко продължаваше да си бъде както преди?! Той не знаеше. Всичко, свързано със замъка, се променяше толкова рязко, че всеки ден можеше да се озовеш на две различни места, макар да си поел по един и същ път. Стълбите се местеха, както те си решаваха. А най-лошото бяха онези изчезващи стъпала. С времето те се научаваха кое къде е. Добре, че Дерек още ги помнеше. Е, замалко да попадне по невнимание в едно, но в края на краищата го забеляза както винаги в последния момент.
Както се изкачваше по всички стълби, минавайки по различни коридори, той се спря на четвъртия етаж. Беше забелязал една врата, която я нямаше по неговото време в замъка. Можеше нещо да се крие зад нея или просто някоя стена отново да беше решила да си направи шега с минаващите обитатели на училището, като току-така се представяше за някаква врата. И наистина често можеше да се объркаш. Преподавателят леко побутна въпросната врата. С леко изкърцване тя се открехна, като след себе си откри една стая. В нея се намираше едно огледало и една жена.
Огледалото Девъл познаваше перфектно. Казваше се "Еиналеж", но по неговото време се намираше на съвсем друго място. Постоянно го местеха по някаква съвсем незнайна причина. Мъжът само знаеше, че не показва само лика ти, а и нещо друго... Дали щеше да продължава да вижда същите неща сега, както когато беше ученик?
- О, извинете! - промърмори тихо той.
Всичко се ясно. Жената, която беше в стаята, беше Мамеха. Добрите обноски и възпитанието веднага се беше обадило в него. Може би я беше прекъснал... Ама какво можеше да се прави тук, освен да седиш и да вглеждаш в едно огледало? А образа, който ти показваше беше наистина опияняващ и се помнеше дълго време....
avatar
Дерек Девъл
Преподавател по ГЗМС
Преподавател по ГЗМС

Брой мнения : 66
Дата на регистрация : 28.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Огледалото

Писане by Мамеха Шанг on Сря Дек 22, 2010 8:52 pm

- Няма нищо! - възкликна тя до някъде облекчено и направи няколко крачки към Дерек, хвана го за ктката, за да го задържи и най-после успя да се откъсне от огледалото, което показваше така желания от нея образ.
Сякаш цяла вечност се беше взирала в детската люлка и беше изгубила представа за времето. Ако колегата й не беше дошъл, сигурно щеше да прекара цял ден в тази стая без да забележи, че е пропуснала часовете си. Евентуално щяха да тръгнат да я търсят, но това не беше особено добра идея. С Дерек се беше запознала на празнеството по случай началото на учебната година и беше разбрала още по акцента му, че е англичанин и непременно е учил тук. Значи разбираше от шантавите стълбища и можеше да й помогне да се махне от това прокълнато място и да забрави за съществуването му. Бебето, което виждаше в огледалото, не беше нейно, не съществуваше и никога нямаше да съществува. Просто нямаше начин да се роди. Така казваха всички лекари, така казваше и горчивият й опит с мъгълските и магьосническите лекари.
- Малко е странно, но... - започна да обяснява тя. - се изгубих. Не съм учила в "Хогуортс" и се чувствам като хамстер в лабиринт от картонени кутии. Можете ли да ми помогнете да се измъкна оттук? - думите й звучаха разпалено,сякаш наистина искаше да си тръгне по-бързо, но сълзите по страните й още блестяха.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Огледалото

Писане by Дерек Девъл on Чет Дек 23, 2010 10:59 am

Колежката започна да обяснява на Дерек как се е загубила измежду всичките тези стълби, тъй като не е учила тук. Честно казано и самият Дерек си мислеше, че ще се загуби.
- Ами... - започна той, - Стълбите си имат свое собствено мислене. Половината от тях се местят, а пък някои имат и изчезващи стъпала. Те са най-гадната част, свързана със стълбите на замъка, но впоследствие се научават кое къде е.
От оскъдната светлина, която осветляваше малката стая, Девъл едва чак сега забеляза, че по страните на Мамеха лъщяха едва незабележими сълзи.
- Хей, добре ли си? - попита я преподавателят.
Отмести замалко очи и обходи цялата стая с поглед. Единствения предмет, който беше огледалото осветено под този ъгъл можеше да се приема като нещо зловещо. Дървената му рамка, обсипана с множество различни и красиви резби, сега се криеха в мрака. Огледалната повърхност отразяваше всяко останало кътче на помещението. Сините очи на Девъл се поспряха за миг и там. И какво видя мъжът? Беше заобиколен от човек, когото наистина се интересуваше от Дерек. Лъжи! Преподавателят винаги щеше да си остане сам, отритнат от обществото, колкото и добре да го прикриваше. Може би така щеше да бъде и до края на дните си. Надали щеше да се намери някого, който наистина да го разбира.
Учителят разсея всички тези помисли. Изобщо не щеше да мисли за това.
- Добре ли си? - повтори той, като наруши неловкото мълчание, обзело стаичката.
avatar
Дерек Девъл
Преподавател по ГЗМС
Преподавател по ГЗМС

Брой мнения : 66
Дата на регистрация : 28.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Огледалото

Писане by Мамеха Шанг on Чет Дек 23, 2010 3:32 pm

- Да, да, съвсем добре. - припряно отвърна Мамеха. Не искаше да говори с никого за болката си. Така или иначе не можеше да й се помогне и никой жив човек не можеше да я излекува. Добре че Дерек се беше появил, за да я избави от ситуацията, в която се беше изгубила не само физически, но и духовно. Отдавна не си беше мислила за изгубеното дете и бившия си съпруг. Сега спомените й се връщаха с мълниеносна скорост. За миг поиска да беше умряла заедно с нероденото бебе, но Бог я беше оставил жива. Сигурно беше извършила толкова непростим грях, че заслужаваше да страда до края на дните си. Поне можеше да бъде полезна на обществото като учеше младите магьосници и провеждаше изследванията си в областта на науката за растенията.
Преподавателката се насили да се усмихне, макар че всеки момент щеше да припадне. макар че огледалото беше зад гърба й, образът се беше врязал в съзнанието й. Беше така жив икрасив, че не искаше да изчезне. Мамеха веднага разбра, че Дерек бе забелязал нещо в поведението й, и се чудеше какво е. Не посягаше да изтрие страните си, сякаш сълзите не бяха неини.
- Какво е това огледало? - попита тя. Може би странните слова, написани на рамката му, бяха познати на професор Девъл. Той несъмнено знаеше повече за тайните на училището, от колкото тя. Магията на огледалото привличаше преподавателката, макар че образът, който й показваше, й причиняваше безумна болка. Ако знаеше, че демонска сила се бе вселила в предмета, може би нямаше да изпитва такова желание да остане загледана в него... завинаги.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Огледалото

Писане by Дерек Девъл on Чет Дек 23, 2010 7:39 pm

Настъпи още една зловеща тишина, която допълваше мрачната обстановка в малката стаичка.
- Какво е това огледало? - изведжън попита Мамеха.
- Честно казано, и аз не знам! Показва нещо нереално, понякога невъзможно, но и същевременно образа, който ти показва е толкова искан. А и всеки вижда различни неща, когато се вгледа в него. Така че може да се каже, че това огледало показва... - Дерек се замисли, за да намери най-точната дума.
Никога не беше търсил отговори какво наистина прави този магически предмет, но ето че сега те някак си толкова лесно се ронеха. Сякаш самият той беше знаел (или поне предполагал) от самото начало какво всъщност върши огледалото, намиращо се зад тях.
- ...показва желания. - завърши преподавателят.
Замисли се още веднъж над изказаното и се съгласи със себе си. Явно наистина беше видял най-съкровеното си желание предималко, както и преди толкова много години, когато беше още ученик в "Хогуортс". А видяното не се забравяше лесно. Не... Дори можеше да те преследва и в сънищата ти, само ако поискаше.
Колко странно работеше човешкото съзнание. Желаното би било преследвано навсякъде.
avatar
Дерек Девъл
Преподавател по ГЗМС
Преподавател по ГЗМС

Брой мнения : 66
Дата на регистрация : 28.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Огледалото

Писане by Мамеха Шанг on Чет Дек 23, 2010 9:28 pm

Вече всичко си идваше на мястото. На Мамеха й стана пределно ясно защо виждаше именно този образ в огледалото. На пръв поглед безсмислен, този магически предмет можеше да бъде много опасен. Затова го държаха в празна класна стая, където никой не би се сетил, че се намира, за да не го открадне или използва за свои цели.
- Желания... - повтори думите на Дерек тя, сякаш размишляваше върху тях. - Странно. Не знам кому би бил нужен предмет, който да пренася човека в мечтания му свят, когато въображението може да свърши същото? Някои неща в магьосническия свят са така нелогични и излишни.
Тя направи няколко крачки назад към огледалото и стараейки се да негледа в него отново прочете надписа на рамката: "Не показвам лицето ти, а най-горещото ти желание". Разбира се, просто трябваше да прочете думите отзад напред, за да придобият смисъл.
- Мисля, че е добре да предупреждаватновите преподаватели за тайните на замъка преди да ги пуснат свободно да се разхождат из него. - забърбори Мамеха, за да изгони неловката тишина, която се прокрадваше между тайнствените реплики за огледолото и неизказаните, видяни в кристалната му повърхност, желания. Преподавателката взе плата и покри огледалото отново, но с крайчеца на окото си видя малка детска ръчичка да докосва рамката. За миг затвори очи и когато ги отвори, виждаше само една стая и покрито огледало.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Огледалото

Писане by Дерек Девъл on Чет Дек 23, 2010 9:59 pm

Отново разговорът им беше прекъснат от онази гадна неловка тишина, която май не искаше да си отива от тук. Явно й харесваше да им прави компания... Но да имаш подръка такава компания не беше на добре. Никога.
- Мисля, че е добре да предупреждават новите преподаватели за тайните на замъка преди да ги пуснат свободно да се разхождат из него. - изведнъж проговори Мамеха, като прогони лошата "компания".
- Това огледало често го местеха, когато учех тук, и сигурно още го правят. Кой знае къде може да се озове следващата седмица.. - повдигна рамене Девъл. - А и може да го пазят, защото е от важно значение за нещо. Все пак училището е едно от най-сигурните места след "Гринготс"..
Чувстваше се като някакъв глупак, когато изговаряше тези думи, затова бързо спря да говори. Тишината само това и чакаше. Веднага се прокрадна покрай тях, като разпусна силата си навсякъде. Оскъдната светлина в контраст със зловещото, зпочваше да се увеличава... Шанг взе покривалото, което досега лежеше на прашния под и покри отново огледалото. И Дерек не искаше повече да се вглежда в него.
Сега погледът му се беше преместил в някаква точка, намираща се на стената...
avatar
Дерек Девъл
Преподавател по ГЗМС
Преподавател по ГЗМС

Брой мнения : 66
Дата на регистрация : 28.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Огледалото

Писане by Мамеха Шанг on Пет Дек 24, 2010 9:42 am

Мамеха се почувства неловко. Осъзна, че преподавателят по ГЗМС изобщо не беше целял да се срещне с нея или с който и да било човек. Беше нежелана натрапница и май беше по-добре да си тръгне. Само че на къде? Не искаше да остава сама, защото мислите й щяха да я отведат отново пред това дяволско огледало, което все още не се беше счупило на хиляди парченца, за да заседне в около на едно малко момчеи да го направи роб на Ледената кралица, а показваше най-бленуваните за човека неща, често пъти невъзможни.
Колко грешеше в разсъжденията си Билколожката! Дерек, също като всички останали хора, искаше някой до себе си, някой, когото го е грижа за него. Ако Мамчеха си тръгнеше сега, щеше да потвърди тезата му, че никой не иска да бъде с него. Само че за нея той сега беше единственият човек, който с някакъв разговор можеше да отвлече вниманието й от току що видяното и болезнения спомен. Погледът й неволно се плъзна по дланта й. Вече нямаше следа от пръстен. Толкова отдавна беше всичко, че дори това се беше заличило.
- Извинете ме за нахалството, но може ли да попитам за къде бяхте тръгнали? Всъщност това е глупав въпрос. - смотолеви Мамеха и бързо излече отстаята. Не искаше никой да разбира колко е слаба всъщност и че има нужда от рамо, на което да се опре.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Огледалото

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите