Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Старата къща на смахнатата мисис Джекил

Предишната тема Следващата тема Go down

Старата къща на смахнатата мисис Джекил

Писане by Сарафина Тонере on Пет Дек 17, 2010 2:50 pm

Двуетажната къща на Black Prince road №23. Дълги години тя беше обитавана от семейство Джекил. Касандра Джекил беше тяхната последна наследница, но тъй като тя нямаше деца, дома и наследи малката магьосница, която старицата беше приютила. Момичето нямаше нито силата, нито желанието да я продаде или да я напусне, така че остана там.
Отношението на мъгълите към собствениците на къщата никога не e било особено топло, но пък семейство Джекил винаги бяха защитавали съседите си без дори те да го знаят със сложните магии, които бяха поставили и на собствения си дом. Въпреки че съседите уважаваха богатото семейство Джекил, което живееше на края на улицата, последната им наследница винаги е била смятана за смахната. Всички в квартала я познаваха така, беше като градска легенда, въпреки че рядко хората я наричаха "луда" в лицето и. Само децата го правеха. Осиновеното момиче, което беше населило в къщата след смъртта на смахнатата старица, не се ползваше с по-добро име.
Къщата си носеше всички белези на магьосническия род Джекил плюс бонус - ясновидските джаджи. Стаята на Касандра и тази, която някога беше принедлежала на родителите и за момента бях неизползваеми и си стояха непокътнати, но пък подредени като за къща музей. Стаята на Сарафина не беше особено голяма. В средата имаше двойно легло, обикновено с голям син юрган върху него, от двете страни - нощни шкафчета, а точно до вратата имаше голям гардероб. Под прозореца стоеше старовремското дървено бюро, на което Сара висеше с чосаве дори и без да прави нищо. От лявата страна на леглото имаше бяла врата, която водеше къв банята.
Тази стая се намираше на втория етаж, а точно под нея беше хола. Не приличаше точно на хол, по-скоро на антикварна книжарница. Имаше толкова много книги, че можеш да се загубиш сред тях и цялото помещение миришеше на стари, древни тесктове. Една от причините Сарафина толкова да обича да виси в него. Другата беше грамадния прозорец, гледащ към полето и малката веранда, на която се излизаше направо от хола. В средата на стаята имаше диван, масичка за кафе, обикновено претрупана с книги, вестници и списания и няколко табуретки. А срещу него имаше мъгълски телевизор, който понякога много забавляваше Лорелай и я връщаше към дните, в които беше живяла с майка си без да знае за съществуването на магията.
Освен хола на първия етаж имаше и кухня, една по-големичка баня, кабинет и една заключена стаичка. Да, Касандра Джекил беше жена с големи възможности, въпреки че не си личаше винаги. Кабинетът беше неголяма стая, в центъра на която имаше наистина огромно четвъртито бюро със странни орнаменти и десетки шкафчета от всичките му страни. Около него бяха наредени два стола, а под тях - червеникав, но избелял от времето килим. Друго нямаше освен наредените по продължението на всеки сантиметър от стените рафтове. На тези рафтове стоеше, прилежно подредена, информация, събирана в продължение на много, много години. Имаше броеве на "Таймс" отпреди повече от половин век. И, както и в хола, много, много книги.
Кухнята и трапезарията не бяха нищо особено. Имаха си всичко, което трябва за готвене и поддържане на домакинството, въпреки че Сарафина наистина много рядко ги ползваше. Същото беше и с банята на първия етаж.
Последното интересно тук беше заключената стаичка. Тя се намираше в дъното на коридора и си беше заключена дори, когато Касандра беше жива. Сара неведнъж се беше опитвала да узнае какво има там, но Касандрва и беше казала да има търпение и че ще разбере, когато му дойде времето. Но ето, че жената беше починала преди да дойде времето и Сарафина си остана със заключена стаичка без да знае какво да прави с нея. Затова просто я остави намира, поне засега.
И остана тавана - прашен и тъмен, пълен с "боклуци", които просто не можеха да се съберат в по-долните нива на къщата. Но може би тези боклуци имаха по-голяма стойност и от самата къща. Сара ги разглеждаше, когато се качеше тук. А се качваше, когато и беше криво или просто когато любопитството и отново я загризеше.

_________________
I don’t want to die, what will I do if I die?



FOOL! What are your eyes for? Decoration?
avatar
Сарафина Тонере
П-тел по Пророкуване; рък-л на "Хафълпаф"
П-тел по Пророкуване; рък-л на

Брой мнения : 128
Дата на регистрация : 16.12.2010
Местожителство : The Chocolate Factory

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите