Старата къща на смахнатата мисис Джекил

Двуетажната къща на Black Prince road №23. Дълги години тя беше обитавана от семейство Джекил. Касандра Джекил беше тяхната последна наследница, но тъй като тя нямаше деца, дома и наследи малката магьосница, която старицата беше приютила. Момичето нямаше нито силата, нито желанието да я продаде или да я напусне, така че остана там.
Отношението на мъгълите към собствениците на къщата никога не e било особено топло, но пък семейство Джекил винаги бяха защитавали съседите си без дори те да го знаят със сложните магии, които бяха поставили и на собствения си дом. Въпреки че съседите уважаваха богатото семейство Джекил, което живееше на края на улицата, последната им наследница винаги е била смятана за смахната. Всички в квартала я познаваха така, беше като градска легенда, въпреки че рядко хората я наричаха "луда" в лицето и. Само децата го правеха. Осиновеното момиче, което беше населило в къщата след смъртта на смахнатата старица, не се ползваше с по-добро име.
Къщата си носеше всички белези на магьосническия род Джекил плюс бонус - ясновидските джаджи. Стаята на Касандра и тази, която някога беше принедлежала на родителите и за момента бях неизползваеми и си стояха непокътнати, но пък подредени като за къща музей. Стаята на Сарафина не беше особено голяма. В средата имаше двойно легло, обикновено с голям син юрган върху него, от двете страни - нощни шкафчета, а точно до вратата имаше голям гардероб. Под прозореца стоеше старовремското дървено бюро, на което Сара висеше с чосаве дори и без да прави нищо. От лявата страна на леглото имаше бяла врата, която водеше къв банята.
Тази стая се намираше на втория етаж, а точно под нея беше хола. Не приличаше точно на хол, по-скоро на антикварна книжарница. Имаше толкова много книги, че можеш да се загубиш сред тях и цялото помещение миришеше на стари, древни тесктове. Една от причините Сарафина толкова да обича да виси в него. Другата беше грамадния прозорец, гледащ към полето и малката веранда, на която се излизаше направо от хола. В средата на стаята имаше диван, масичка за кафе, обикновено претрупана с книги, вестници и списания и няколко табуретки. А срещу него имаше мъгълски телевизор, който понякога много забавляваше Лорелай и я връщаше към дните, в които беше живяла с майка си без да знае за съществуването на магията.
Освен хола на първия етаж имаше и кухня, една по-големичка баня, кабинет и една заключена стаичка. Да, Касандра Джекил беше жена с големи възможности, въпреки че не си личаше винаги. Кабинетът беше неголяма стая, в центъра на която имаше наистина огромно четвъртито бюро със странни орнаменти и десетки шкафчета от всичките му страни. Около него бяха наредени два стола, а под тях - червеникав, но избелял от времето килим. Друго нямаше освен наредените по продължението на всеки сантиметър от стените рафтове. На тези рафтове стоеше, прилежно подредена, информация, събирана в продължение на много, много години. Имаше броеве на "Таймс" отпреди повече от половин век. И, както и в хола, много, много книги.
Кухнята и трапезарията не бяха нищо особено. Имаха си всичко, което трябва за готвене и поддържане на домакинството, въпреки че Сарафина наистина много рядко ги ползваше. Същото беше и с банята на първия етаж.
Последното интересно тук беше заключената стаичка. Тя се намираше в дъното на коридора и си беше заключена дори, когато Касандра беше жива. Сара неведнъж се беше опитвала да узнае какво има там, но Касандрва и беше казала да има търпение и че ще разбере, когато му дойде времето. Но ето, че жената беше починала преди да дойде времето и Сарафина си остана със заключена стаичка без да знае какво да прави с нея. Затова просто я остави намира, поне засега.
И остана тавана - прашен и тъмен, пълен с "боклуци", които просто не можеха да се съберат в по-долните нива на къщата. Но може би тези боклуци имаха по-голяма стойност и от самата къща. Сара ги разглеждаше, когато се качеше тук. А се качваше, когато и беше криво или просто когато любопитството и отново я загризеше.