Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Класната стая.

Предишната тема Следващата тема Go down

Класната стая.

Писане by Деметра Изида-Браун on Сря Дек 15, 2010 6:25 pm

Класна стая са доста строги две думи, с които да се нарече 'кабинета' по Астрономия.
Та, т.нар. кабинет, се намираше на източната кула, която пък беше посветена изцяло на Астрономията. Когато се качиш по спираловидните стълби, те те извеждат на най-прекрасното и любимо място на всички, изучаващи предмета. Имаше няколко дървени чина, които бяха наредени пред няколкото стъпала, които те отвеждаха на огромна тераса. Тя гледаше към езерото, забранената гора и още много от красивите околия на замъка. Около 10тина телескопа бяха разположени по перилата, като имаше специално място за тетрадка или учебник, до самия уред. Дъска нямаше, но пък когато им трябваше, преподавателката просто я измагьосваше и пишеше по нея...

Уроците ви под формата на РП - тук.

_________________
Lithium, don't want to lock me up inside.
Lithium, don't want to forget how it feels without...
Lithium, I want to stay in love with my sorrow.
Oh, but God, I want to let it go.

Come to bed, don't make me sleep alone.
Couldn't hide the emptiness, you let it show.
Never wanted it to be so cold.
Just didn't drink enough to say you love me.
avatar
Деметра Изида-Браун
Преподавател по Астрономия
Преподавател по Астрономия

Брой мнения : 41
Дата на регистрация : 12.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Класната стая.

Писане by Деметра Изида-Браун on Чет Дек 23, 2010 3:17 pm

Въведение в Астрономията.
урок номер едно.

Трак. Трак. Трак.
Отчетливите звуци от сблъкването на токовете ми с мрамора оттекваха из спираловидното стълбище водещо към кабинета по Астрономия и се отдалечаваха назад. Да.., днес бе първият учебен ден или по-скоро урок на професор Изида-Браун. Естествено, притеснението й беше голямо и то с причина. Като знаеше какви са днешните дечурлига направо и се щеше да не започва работа, макар, че доста го искаше. Да стане преподавателка по Астрономия беше мечтата й, още от дете. Както споменахме, днешните деца бяха отвратителни. Можеха да се подиграват за абсолютно всичко - държание, говор, преподаване, дрехи. Но пък Деметра нямаше нито един от тези недостатъци, тъй като беше перфектна. Перфектна във всяко едно отношение.
Влезе в класната стая и хубаво я огледа. Не беше нещо особено, но пък си беше и доста хубава - простор, телескопи, няколко дървени маси за учениците, които не можеха да стоят прави. Тя естествено нямаше катедра, но мислеше да си измагьоса една съвсем скоро, защото не й се стърчеше права, обикаляйки покрай учениците. Но пък от друга страна на астрономката едва ли щеше да й трябва подобно нещо като маса, тъй като основното й внимание бяха телескопите, които бяха подредени в стегната колона на парапета на огромната астрономическа тераса. Малко беше студено, но се издържаше. Времето беше изключително лошо - сърдити облаци, които всеки момент щяха да заплачат под формата на дъжд. Или по-скоро щеше да има буря? Отдавна не беше сядала пред телескопите, пък камо ли да провери какво ще е времето. То се знаеше - беше изключително лошо. Неподходящо...
Докато Деметра оглеждаше всичко това на терасата започнаха да се появяват учениците, които сядаха по масите. Имаше най-различни деца - малки и големи, тъй като Изида беше направила няколко групи, в които влизат учениците. Не бяха на курсове или пък по домове. Разходи погледа си по лицата им и след това се усмихна леко.
- Е, здравейте, Начинаещи. - поздрави ги тя. - Аз съм професор Деметра Изида-Браун и ще ви преподавам Астрономия. - няколко човека нададоха одобрителни възгласи, което естествено само зарадва новата преподавателка. - Сега искам да кажа няколко правила, към които бих желала да се придържате. Всъщност, то е само едно. Искам да има перфектна дисциплина в часът ми. Когато има дисциплина всичко се нарежда. Към всеки урок, също, ще ви давам домашно, което трябва да ми предадете до следващата ни среща, т.е. следващият урок. Нека да не губим ценното си време и да започнем към същността на предмета. - тя отново огледа учениците и излезе напред към тях, на стъпалата, които водеха до терасата. - Така. Астрономията (от гръцки αστρο-νομία (астро-номия) означава закон на звездите.) е наука, която ни помага да изучаваме небесните тела. Всичко, което ни заобикаля - слънцето, луната, звездите, планетите, галактите. С други думи - извън земните тела. Още от дълбока древност хората наблюдават появата на Слънцето на хоризонта, неговото движение по небето, което им позволява да определят кога то ще се скрие зад хоризонта и ще настъпи нощ. Отдавна човек групира звездите по небето, така, че ориентирайки се по тях, да намери вярната посока при пътуване по суша или вода. Древните народи считат, че Земята е плоска, а небесните светила обикалят около нея. При невъзможност да си обяснят различни природни феномени, хората обожествяват силата на природата. Замислени над въпроса, откъде се е появил заобикалящият ни свят, те решават, че той е дело на свръхестествено същество - Бог. - тя преглътна тихо и отново продължи. - Това е засега. Сега, представете ми се. Курс, дом, име... от къде сте и каквото друго прецените.
Зачака...

Домашно: Пратете ми по сова съчинение на тема "За какво са използвали Астрономията предците ни и за какво я използваме сега магьсници и мъгъли?" Колкото е по-дълго, толкова по-висока оценка. Ако искате да пишете РП ще давам и допълнителни точки, ако сте се пострарали, разбира се.

_________________
Lithium, don't want to lock me up inside.
Lithium, don't want to forget how it feels without...
Lithium, I want to stay in love with my sorrow.
Oh, but God, I want to let it go.

Come to bed, don't make me sleep alone.
Couldn't hide the emptiness, you let it show.
Never wanted it to be so cold.
Just didn't drink enough to say you love me.
avatar
Деметра Изида-Браун
Преподавател по Астрономия
Преподавател по Астрономия

Брой мнения : 41
Дата на регистрация : 12.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Класната стая.

Писане by Айли Ричардс on Чет Дек 23, 2010 3:53 pm

Времето се изниза и вече стана време за първият урок на Айли по Астрономия. Тя чакаше този час с голямо нетърпение и първа се приготви за влизане в кабинета. Вече се виждаше че денят ще бъде мрачен, студен и неприветлив. Още от началото на урока Айли беше във възторг. Голямо впечатление на Айли направи това че в Хогуортс много държаха на дисциплината.Астрономията бе любимият й предмет.Тя й се струваше толкова красиво и изтънчено изкуство, но от всичко най-вече обичаше да наблюдава звездите. Те бяха толкова красиви и финни, че й се щеше да може да ги докосне...
Професорката им даде да разберат че няма да толерира никакви глезотии или говорене в час. Преподавателката Браун беше меко казано перфектна. Облеклото й бе съвършено и много красиво. Тя самата също бе много красива, със сините си очи и гарвановата си коса, че бе направо забележителна. Всички много се изненадаха на лесното домашно, което даде тя. Накрая на часа накара всички да се представят. Айли беше една от малкото започнали веднага да си прибират нещата и затова след няколко ученика дойде нейния ред.
- Здравейте! Казвам се Айли Ричардс, първи курс съм и ме разпределиха в Хафълпаф. - каза Айли. толкова много неща й се искаше да каже но реши да не започва да досажда на красивата професорка, за да не създаде лощо впечатление.
И така мина първият й урок по Астрономия. След малко Айли излезе от кабинета и забърза към следващия си час.
avatar
Айли Ричардс
Хафълпаф, Първи Курс
Хафълпаф, Първи Курс

Брой мнения : 365
Дата на регистрация : 15.12.2010
Местожителство : СаТуРн

Върнете се в началото Go down

Re: Класната стая.

Писане by ???? on Чет Дек 23, 2010 4:08 pm

Беше хубава сутрин.Снега се топеше-най накрая!След часа ми по ЗСЧИ бях готов за Астрономия.Това беше втория ми любим предмет.Много исках да се запозная с преподавателката.Връщайки се от ЗСЧИ по пътя през спираловидните стълби видях стаята по Астрономия а срещо нея и общата стая на моя дом,Рейвънклоу.За да влезна обаче трябваше да отговоря на въпроса "Какви са видовете магия?"зададен от портрета на вратата.Вообще бях забравил че някои общи стаи искат парола или от сорта а нашата задаваше въпроси."Черна и бяла"Отговорих аз уверен в себе си.Влязох успешно.Грабнах учебника по Астрономия,оставих този по ЗСЧИ ,взех си кактуса и потеглих към стаята по Астрономия.
Отворих вратата и приятен аромат ме обвзе.Срещу мен беше стройната фигура на ченокосата ни госпожа,която ме покани да вляза.Не се бяхме събрали всички но урока още не беше започнал.Преподавателката се представи и беше наш ред.
След като се изредиха няколко човека,дойде и моя ред.Не бях притеснен изобщо.
Застанах с лице към всички и се представих."Моето име е Аластър Спраут,от Рейвънклоу съм и както повечето от вас съм първи курс а това е моя кактус Тарикатикус"!Заявих след което кактуса ми поклати глава.Всичко мина добре,освен това че домашното ни беше трудно.След като излязох от стаята се запътих към библиотеката,за да намеря нещо повече за домашното.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Класната стая.

Писане by Лусинда Грейв on Пет Дек 24, 2010 10:45 am

Не. Стига. Нееее. Няма пък да стана.
Лус опипваше с ръка по шкафа, търсейки гадната си аларма(нищо, че звънеше с една от любимите и песни), която никога не и се бе струвала толкова отвратителна. Опита се да надигне глава, но силна болка прониза цялото и тяло и някаква невидима сила я върна отново на възглавницата. Туп! Затвори пак очи, за да се унесе в магията на съня, до който имаше чувството, че не се се докосвала от месеци. Но тъкмо, когато съзнанието и се бе запътило към дълбините на прекрасното синьо, прозрачно море, една за момента неприятна мисъл я озари. "Астрономия!". При други обстоятелства щеше да е на седмото небе, но точно днес не искаше да мърда от спалнята си. Нямаше как... закъсняваше. Скочи рязко от леглото си и седна. В този миг жестоко съжали. Всичко я болеше...всичко! Никога, никога, никога повече нямаше да се забърква в дразги със слидеринци... Нямаше да позволи отново да и се налага да чисти листа в най-големия вятър. Да, струва ви се елементарно нали? Какво толкова- няколко си глупави листа. Но не! Не бяха няколко... бяха милиони, пръснати по така гадно просторните поляни. И логично всичко я болеше... Беше стояла там с Аня и Пърси минимум четири часа. На всичкото отгоре ги бе валял леден дъжд и за да е пълна картинката- силният вятър се беше включил в унижението им. Но стига обяснения. Нямаше връщане назад. Предстоеше първия час по Астрономия за тази година и Грейв трябваше да се вземе в ръце.
Изправи се внимателно и наклони главата си наляво, след това надясно. Всичко пукаше. Като някаква деветдесетгодишна старица! Направи още малко разгрявки и нахлузи с бързината, която тялото и позволяваше, мантията си. Измъкна с все сили учебника от чекмеджето, взе малко пергамент и тръгна да се влачи с възможно най-бързата си бавна крачка. Не след дълго... добре де- след необичайно дълго време- напусна общата стая. Запъти се към кабинета. Когато наближи така познатите виещи се стълбички, положи всичките си възможни усилия да се качи, колкото може по-бързо. И се получи... Т.е можеше и да е по-зле. Рейвънклоуката бутна нетърпеливо вратата и се огледа. Слава богу! Стаята беше пълна, но часът явно не бе започнал все още. Хвърли един поглед към новата преподавателка и се усмихна вяло. Защо точно сега трябваше да се срещат...кой знае какво впечатление щеше да направи, имайки в предвид как изглеждаше. Но стига с оплакването. Не и пукаше особено. Искаше просто урокът да започне и да свърши, след което да се прибере в общата стая на Рейвънклоу и да спи цяла седмица. Пфф, знаеше, че е невъзможно, но това не пречи човек да помечтае, нали?
И ето че часът започна. Лус стоеше права, подпряла се на една дебела колона и слушаше преподавателката. Едва успяваше да държи очите си отворени (не разбирайте погрешно- урокът си беше интересен и професор Изида-Браун си бе печена...просто сънят надделяваше). Дойде и ред на тъмнокоската да говори. Тя насочи представянето си към преподавателката, защото с повечето ученици в стаята се познаваха до болка. Каза основните неща за себе си, като беше максимално лаконична.
И така минута след минута, времето се изниза бавно. Часът свърши и всички започнаха да излизат, бутайки се като овце, през вратата на кабинета. Лусинда изчака до един да излязат и едва, едва се дотътри до изхода. Каза довиждане на учителката и заслиза по витите стълбички като се подпираше по стените, за да не се превърне в падащ чувал с картофи.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Класната стая.

Писане by Еърс Монфор on Съб Дек 25, 2010 3:48 pm

Какво беше Астрономията?
"Две-три планетки и три съзвездия или поне само тях съм учил.."
Това би отговорил един ученик, ако го запиташ този въпрос. Нещата обаче бяха много по-трудни и може би най-сложната и мистична наука, която съществуваше. Думата 'мистерия' обаче бягаше далеч, щом срещне Еърс. Беше съвсем невъзможно малката четвъртокурсничка да се погоди с това понятие, понеже за нейния ум това означаваше нещо, което е много, много ужасно и трудно и няма никога никакво решение. Затова и не си падаше по Астрономията особено що ставаше дума за черни дупки и хиляди незнайни галактики.
Обаче имаше нещо - магия, може би, която в онзи ден я накара да запише предмета. Фактът, че щеше да пристъпи в науката и да я нарече по-малко изненадваща й даваше някаква надежда и кураж, че би се справила за първи и със сигурност единствен път с мистерията и сложните теоретични понятия и термини. Това бе само маска обаче. Зад тях се криеше много адреналин и красота или поне за тези, които чувстваха Астрономията в сърцата си.
В сърцето на Еърс обаче място имаше само за любимото й анимационно филмче. Колкото й голяма да беше все още не можеше да проумее, че светът не се крие във въображението й, а е самата жестока реалност. Факт. Но не и за Еър.
Далечното потропване на токове накара в очите на момиченцето да се появи любопитство и тя наостри всичките си сетива в опит да разбере повече за настоящата й преподавателка. Но не успя.
Докато вратата не се отвори и самата тя не влезе. Изглеждаше сериозна и наистина отговорна. Всяваше респект по странен начин у малката Ес, която се притесни от погледа на астрономката.
Беше сама в стаята. Сама с професорката.
Секунди след това обаче нещата се промениха и съкурсниците й започнаха да се настаняват с шумни движения и висок говор, сякаш без да забелязват учителката.
- Е, здравейте, Начинаещи. - в тон със звънеца се обади и тя. - Аз съм професор Деметра Изида-Браун и ще ви преподавам Астрономия.
Първото нещо за което успя да се сети Еърс бе едно; тя определено не би могла да се погоди с преподавателката й. От една страна Деметра, която на пръв поглед се смяташе за наистина умна, перфектна, богиня с едно оточнение. Докато винаги замечтаната и отнесена Еа си беше меко казано невнимателна. Противоположности.
А и това правило - дисциплина. Караше я да се чувства като във военно училище. Едва ли би се справила, освен ако не изпие отвара, която да я накара да изпадне в дълбок, зимен сън.
И разбира се ред на най-скучната част от тези четиридесет и пет минути - урок. Букви, подредени като думи. Думи подредени в изречения. Изречения, подредени в текст. Текстът подреден като една безсмислена и никумо ненужна лекция.Всъщност единствените думи, които Ес успя да хване бяха 'Това е засега.' след което се опомни и надигна глава, впивайки детския си поглед в преподавателката.
- Сега, представете ми се. Курс, дом, име... от къде сте и каквото друго прецените.
Няколко ръце се извисиха във въздуха, сред които най-окичената в цветни гривнички и омагьосани пеещи дрънкулки, които се задействаха, ако ги погъделичкаш, бе притежание на Еърс.
След като няколко човека се изредиха, редът на четвъртокурсничката беше дошъл. Тя се изправи на един крак и с весел тон тръгна да се представя.
- Името ми е Еърс Монфор и съм от четири години в училището в дома на язовците. Преди живеех при маман, което всъщност ми напомни, че трябва да й изпратя коледния подарък, който й взех.. - замислено добави тя, което предизвика недоволство у професор Браун. След като малката прецени, че това бе напълно достатъчно седна неориентирано и изчака търпеливо да бие звънеца, мислейки дали бабката й ще се зарадва повече на чифт чорапи, които те караха да летят или на ушатото розово слонче, което на практика не правеше нищо..

П.П. По-късно ще пратя и съчинението.
avatar
Еърс Монфор
Хафълпаф, Четвърти курс
Хафълпаф, Четвърти курс

Брой мнения : 17
Дата на регистрация : 15.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Класната стая.

Писане by ???? on Съб Дек 25, 2010 5:37 pm

Астрономията беше трудна и често неразбираема, тъй като в мъгълското училище не ми беше никак лесно с физиката, тук си проличаваше не по - малко. Добрата новина беше, че щяхме да имаме нова преподавателка, надявах се да преподава на малко по - разбираем език, за по - глупавите (като мен) ученици, ако изобщо имаше някой толкова зле, разбира се. Винаги ми е вървяло в спорта, което като че ли ме направи с пъти по - глупав, за сметка на физическата форма, която се старая да развивам постоянно.

- Е, здравейте, Начинаещи. Аз съм професор Деметра Изида-Браун и ще ви преподавам Астрономия. - Представи се професорката, която изглеждаше видимо притеснена, сигурно защото това беше първият и урок. След ефектното представяне и последва няколко минутен урок, точно по учебник, явно се беше постарала да направи добро първо впечатление.
След като прикючи с теоретичната част се поинтервесува от имената и домовете ни.

- Сега, представете ми се. Курс, дом, име... От къде сте и каквото друго прецените. - Аз, разбира се бях последен в представянето си, все пак седях на любимото си място на последния чин.
- Четвърти курс, Грифиндор, Джейк - в същата последователснот, в която ги поискахте. - Бях прав за около 5-6 секунди, достаъчни за "обстойното" ми резюме, след което седнах обратно на чина и зачаках звънеца да бие.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Класната стая.

Писане by Аделин Лерой on Сря Дек 29, 2010 1:47 pm

Мяу!
Чу се звук. Котешки глас. Мяукане. 
Мяу!
И втори път. Никаква реакция. Е, явно тази котка определено не получаваше това, което иска.
Мяу!
Да, това беше последният опит. Ако и той не подействаше, горкото животно щеше да започне с практическите действия.
Но ето, че сините очи на Аделин се отвориха бавно. Тя разтърка сънено клепачите си. Видя рижавата си котка, която стоеше жално до леглото на стопанката си, побутвайки празната си паничка с носле. Момичето отвори чантата си и извади едно пликче, пълно с котешка храна и сипа мъничко, но все пак достатъчно количество за сега. Когато се надигна още малко, Ади забеляза, че спалното помещение на момичетата беше празно. О, не! Лерой се беше успала! Стана светкавично, нахлузи черната пола на сребърни и зелени карета, сложи бялата си риза, на която блестеше емблемата на дом Слидерин, обу обувките си и излезе, взимайки черната си чанта, в която спокойно се бяха разположили учебници, пергаменти и мастилници. 
Без въобще да минава през Голямата зала за закуска, русокоската се запъти тичайки към кабинета по Астрономия - един от любимите ѝ предмети още от втори курс. 
Бум!
Бягайки, момичето се блъсна в някакъв друг ученик. Вдигна глава и видя, че беше рейвънклоука, която приличаше на първокурсничка. Аделин погледна разярено, а непознатото дете направи извинителна гримаса.
- Какво се опитваш да направиш? - просъска слидеринчето, а надменната нотка в гласа ѝ не остана незабелязана.
- Аз...съжалявам...такова...
- Такова, онакова, благодарение на теб ще закъснея за час! - кресна ядосано момичето и се намуси.
Без да обръща повече внимание на рейвънклоуката, Лерой стана и тръгна към класната стая по следващия предмет.
И, най-накрая, след хилядите предизвикателства, малката магьосница стигна минути преди да бие звънеца. Настани се на третия чин до приятелката си Еърс, с която си размениха няколко думи. Русокоската извади от чантата си всичко необходимо - мастилница, пергамент и учебник. Нещо я гризеше отвътре. Имаше чувството, че няма да са с предната им преподавателка. От коридора се чу тракане на токове. Последва и отваряне на дебелата дървена врата. Чу се такъв стържещ звук, че Ади имаше чувството, че ще ѝ се спукат тъпънчетата. Любопитството у детето надделя и не се сдържа да се надигне и да погледне кой влиза. Но и честно казано не съжали. Забеляза една красива средна на ръст жена, която бавно се приближи към катедрата с усмивка на лице. Тогава започна да говори:
-Е, здравейте, Начинаещи. Аз съм професор Деметра Изида-Браун и ще ви преподавам Астрономия. Сега искам да кажа няколко правила, към които бих желала да се придържате. Всъщност, то е само едно. Искам да има перфектна дисциплина в часът ми. Когато има дисциплина всичко се нарежда. Към всеки урок, също, ще ви давам домашно, което трябва да ми предадете до следващата ни среща, т.е. следващият урок. Нека да не губим ценното си време и да започнем към същността на предмета. Така. Астрономията (от гръцки αστρο-νομία (астро-номия) означава закон на звездите.) е наука, която ни помага да изучаваме небесните тела. Всичко, което ни заобикаля - слънцето, луната, звездите, планетите, галактиките. С други думи - извън земните тела. Още от дълбока древност хората наблюдават появата на Слънцето на хоризонта, неговото движение по небето, което им позволява да определят кога то ще се скрие зад хоризонта и ще настъпи нощ. Отдавна човек групира звездите по небето, така, че ориентирайки се по тях, да намери вярната посока при пътуване по суша или вода. Древните народи считат, че Земята е плоска, а небесните светила обикалят около нея. При невъзможност да си обяснят различни природни феномени, хората обожествяват силата на природата. Замислени над въпроса, откъде се е появил заобикалящият ни свят, те решават, че той е дело на свръхестествено същество - Бог. Това е засега. Сега, представете ми се. Курс, дом, име... от къде сте и каквото друго прецените.
Наистина, професор Изида-Браун направи страшно добро впечатление на Ади и автоматично се превърна в любимата ѝ учителка. Е, не можеше да се оспорва факта, че и Николаевна беше страхотна - все пак беше ръководителка на дома, в който русокоската е разпределена - Слидерин. Тя се престраши и вдигна ръка. Деметра я посочи.
- Казвам се Аделин Лерой, но приятелите ми ме наричат просто Ади. В дом Слидерин съм, четвърти курс. Ъм...имам малка оранжева котка, която много обича да ме буди сутрин. Понякога ме дразни, но иначе си я обичам. Майка ми е магьосница, а баща ми мъгъл, съответно не съм от чистокръвно потекло - тогава няколко ученици я изгледаха с насмешка. - Но съм много повече от онези там - допълни, сочейки хилещите се тъпаци с пръст. - Това е като цяло.
Тогава, звънецът удари. Подмятайки едно "довиждане, професор Браун", Ади и Еър излязоха заедно и се запътиха към двора на училището.
avatar
Аделин Лерой
Слидерин, Четвърти курс
Слидерин, Четвърти курс

Брой мнения : 17
Дата на регистрация : 10.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Класната стая.

Писане by Деметра Изида-Браун on Съб Яну 01, 2011 3:46 pm

Галактика и Вселена.
урок номер две.

Всичко се повтаряше. Деметра стоеше на стълбището в Астрономическата кула, чакайки учениците си, жадни за знания. Да бе, да. Имаше само няколко ученика, които наистина искаха да учат Астрономия и наистина харесваха тази наука. Което естествено радваше младата преподавателка. Замисли се за миналия им час, как ги беше поизплашила (ако можеше така да се нарече) със перфектната дисциплина в часовете й. Естествено, че Изида-Браун не искаше никой да се страхува от нея и мислеше скоро да се реваншира по някакъв начин.
Ето, че и първия ученик пристигна - Аделин Лерой. Не знаеше защо, но Деметра изпитваше известни симпатии към тази слидеринка. Госпожида Лерой наистина оценяваше науката Астрономия, за което печелеше само уваженията на преподавателката.
- Здравейте. - поздрави момичето и седна на един от предните дървени чинове.
- Здравейте, госпожице Лерой. Как сте?
- Благодаря, много добре. - отвърна тя и се усмихна, а след това погледна към терасата.
Определено не очакваше такъв ученик от Слидерин, но всичко беше възможно, нали? Деметра се облегна на парапета на терасата. Вятърът развя косата й, но тя не й обърна внимание. Постепено класната стая започваше да се изпълва с ученици, които сядаха бързо по чиновете, земята, други пък стояха просто прави. Деметра се усмихна на всички и след това, с кадифен и мил глас започна да говори:
- Здравейте. Радвам се да ви видя. - поде тя. - Нека да не губим време, почти всички сте тук. Днес ще разглеждаме Галактиката и Вселената като научно понятие. Нека да започнем първо с Галактиката. Та... - преподавателката въздъхна, за да си даде секунда, в която събра мислите си и продължи да обяснява на вперилите в нея очи. - Тя е гравитационно-свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма и невидима тъмна материя. Всички обекти в състава на галактиката участват в движението около общия център на масата. Типичните галактики съдържат от един милион до хиляда милиарда звезди, гравитиращи около общ гравитационен център. Въпреки, че все още не е добре изучена и разбрана, се предполага, че тъмната материя съставлява около 90% от масата на повечето галактики. Последните изследвания и наблюдения дават основание да се счита, че масивни черни дупки съществуват в центъра на повечето, ако не на всички галактики. - обясних. - Има три Галактики, познати на човека - Млечен път, мъглявината Андромеда, Големият и малкият Магеланови облаци. Това е засега за Галактиката. - казах. - Вселена. Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него - планети, звезди, галактики и междугалактично пространство. Изучаването на вселената е предмет на науката космология, тук искам да вметна, че това е измислицата на мъгълите, произлязла от физиката и астрономията, която се занимава с произхода, строежа и еволюцията на вселената. Както вече ви е известно.
Деметра спря да говори, изпя си урока. Огледа учениците си - някои заспали от скука, други пък гледащи в очакване за още и още. Изида много добре знаеше, че отегчава с тези приказки, но какво можеше да се направи? Нямаше какво...
- Сега. Домашното - напишете ми нещо, което знаете за галактиката Млечния път или пък някоя друга от останалите две галактики. Нека да не е много кратко, въпреки че знанията ви са ограничени. Използвайте библиотеката или там каквото намерите. - усмихна се. - Пратете ги по сова. Благодаря, приятен ден.
Изчака повечето да излязат от стаята и след това тръгна към кабинета си, мислейки как да разнообрази часовете на децата. Наистина, и тя си го признаваше, беше адски скучно. Но Астрономията не беше изключително вълнуващ предмет, какво можеше да се направи?

Домашно: Вече преполагам сте видели, напишете ми нещо за някоя от горе споменатите галактики. Ако искате пишете РП, ще давам допълнителни точки, както винаги. Крайния срок за предаване е другият петък. Имате време.

_________________
Lithium, don't want to lock me up inside.
Lithium, don't want to forget how it feels without...
Lithium, I want to stay in love with my sorrow.
Oh, but God, I want to let it go.

Come to bed, don't make me sleep alone.
Couldn't hide the emptiness, you let it show.
Never wanted it to be so cold.
Just didn't drink enough to say you love me.
avatar
Деметра Изида-Браун
Преподавател по Астрономия
Преподавател по Астрономия

Брой мнения : 41
Дата на регистрация : 12.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Класната стая.

Писане by Деметра Изида-Браун on Нед Яну 09, 2011 7:35 am

Галактика "Млечен път".
урок номер три.

    На 9.01. в 22:00 часа, ще се проведе часът по Астрономия. Ще чакам всички записали се в посоченото време пред домовите часовници във Входната зала. Не закъснявайте, няма да се задържим дълго там. До скоро.

Професор Изида-Браун.

На дъските в общите стаи на всички нейни ученици се беше появило подобно съобщение. Деметра искаше да се опита да разнообрази малко часовете им, тъй като бяха наистина скучни. Така щяха да са начинаещите. По-нататък предметът ставаше по-вълнуващ, защото преподавателката беше направила конспекта си така. Но нека да не говорим много за това.
Младата преподавателка се беше облекла хубаво - с късо до кръста пухено палто, същата шапка и ботуши. Навън беше много студено, а Изида никога не търпеше да зъзне. Чакаше учениците си точно на уговореното място, пред домовите часовници във Входната зала. Хвърли на тях бегъл поглед, като забеляза, че Слидерин бяха най-назад. Това изобщо не беше добре за змийчетата. Погледна часовникът на ръката си, който показваше точно десет часа вечерта и точно, все едно с магия учениците започнаха да слизат от мраморното стълбище, други пък идваха от подземията. Всички бяха екипирани добре, така че можеха да тръгват.
- Добър вечер. - започна тя. - Последвайте ме.

След малко ходене вече беше достигнала целта си. Е, добре де... много ходене. Бях извела всички на Зимната поляна, където небето се виждаше толкова ясно, че направо ми се щеше да остана тук завинаги. Усмихнах се на гледката, като вдишах от аромата на тукашната среда. Беше толкова красиво. Замръзналата повърхност на езерото, отразяваше всеки един детайл от небето - луната, звездите. Чудесно. Преподавателката огледа наоколо - нищо не се бе променило от последното й посещение, а това, повярвайте, беше доста отдавна. Когато беше едва-едва седми курс. Всичко беше като в приказка. Чернокоската се обърна към учениците си, гарвановата й коса се развя.
- Е. - усмихна се тя. - Това е Зимната поляна, едно от любимите ми места в Хогуортс. Тук небето, както предполагам сте забелязали, е доста чисто, тъй като тук сме далеч от всякакви други изкуствени светлини. След като приключим с урока, ако искате можете да се поразходите наоколо, ако има такива, които никога не са идвали тук. - преглътна тихо и продължи с по-важната част. - Днес ще разгледаме галактиката Via Lactea, което в превод означава Млечен път. Доста от вас, да не кажа всички, сте чували за нея. В тази спираловидна галактика се намира Слуънчевата система; има лещовидна форма, а слънцето е близо до галактичната й равнина. Изключително трудно е да се определи времето, в което се е формирал Млечният път, но възрастта на най-старата открита звезда в галактиката е около 13.2 млрд. години, приблизително колкото на вселената. Има около 400 млрд. звезди, които заемат едва 10% от галактиката. Представете си за какво огромно нещо говорим. За останалото се смята, че е изградено от тъмна матеря, до която все още не можем да разберем напълно. - Деметра прекъсна за момент, след което извади магическата си пръчка от дълбокия джоб на палтото си и замахна към учениците. Появиха се три телескопа. - Можете ли да ми покажете Галактиката, да ми я опишете? Нека това ви остане за домашна работа, т.е. погледнете сега, а ще ми разкажете как изглежда тя чрез писмо. Сега можете да погледнете и след това се разходете.

Домашно: По ЛС ми напишете как изглежда галактиката, като вкарате и ваши впечатления, не само факти. На какво ви е заприличала, какви цветове е имала и т.н., вие преценете какво да пишете. Искам РП тук, за което ще давам допълнителни точки, разбира се. Гореспооменатите неща да се предадат до следващия урок, т.е. имате една седмица. Дано да сте по-редовни този път...

_________________
Lithium, don't want to lock me up inside.
Lithium, don't want to forget how it feels without...
Lithium, I want to stay in love with my sorrow.
Oh, but God, I want to let it go.

Come to bed, don't make me sleep alone.
Couldn't hide the emptiness, you let it show.
Never wanted it to be so cold.
Just didn't drink enough to say you love me.
avatar
Деметра Изида-Браун
Преподавател по Астрономия
Преподавател по Астрономия

Брой мнения : 41
Дата на регистрация : 12.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Класната стая.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите