Оранжерия №57

Растения в ярки цветове красяха оранжерията на четвъртокурсниците. Вътре беше тясно и учениците едва се натъпкваха като някои дори оставаха почти до вратата. Коридорите между редовете бяха малки и образуваха лабиринти. Преподаването тук беше трудно, но не и невъзможно с помощта на малко магия.

Силно главоболие събуди Мамеха още преди часовникът й да е звъннал. От няколко дни билколожката се бореше с упоритият грип, който си беше лепнала при една от обичайните си разходки привечер. Май остаравяше прекалено много за тях или трябваше дасе облича една идея по-дебело. Тук климатът не беше мек и средиземноморски, а доста студен. Гардеробът на професорката не му съответстваше. Тя размота напоения с 90 градусов лавандулов спирт шал от врата си и с голяма доза разочарование откри, че пак е успяла да изгори нежната кожа на шията си. Опита да проговори - получи й се горе-долу. Значи можеше да отиде в оранжериите и да преподаде урока си на четвъртокурсниците. Миналата седмица ги беше пропуснала и сляла с по-големите, но сега трябваше да наваксват. Два урока в един - как ли щеше да издържи професорката?
На закуска изпи един чай с много лимон и изяде няколко лъжици чист мед. Отказа на преподавателя по Мъгълознание хапчетата, които й предлагаше, и тръгна към комплекса по Билкология. Навън беше ужасно студено. По пътя до 57-мата оранжерия Мамеха се чувстваше като ледена шушулка. Тялото й трепереше отвътре и сякаш мразовитият вятър се беше настанил под кожата й и нямаше как да се отърве от него. Когато врезе в парника, тя не свали палтото си, макар че вътре беше изключително топло заради растенията. Четвъртокурсниците се бяха посъбрали, което значеше, че часът можеше да започне.
- Добро утро,деца! - поздрави ги тя. - Не знам как не ви е студено, та чак сте си съблекли якетата! Но вие имате млада кръв, ври и кипи. Извинявам се за миналата седмица, но бях болна и едва се оправих за урока с петокурсниците. Затова ви слях. Сега ще вземем мателиала за двете седмици наведнъж, но не се притеснявайте - не е много. Ще си говорим за лавандулата и бобутубито.
Преподавателката започна да говори за първото растение. Описа подробно външния му вид и показа нагледно всяка една час от него. На всички раздаде по едно клонче сушена лавандула, която ухаеше приятно. Държеше се така, сякаш нъщо й нямаше, но на четвъртокурсниците нямаше как да не обегнат тъмните кръгове от недоспиване и плуващия поглед, който беше сигурен белег за висока температура. Освен това от билколожката вместо дежурната сладникава миризма се носеще ухание на лавандула, което беше смесено с остротата на алкохола определено не идваше от изсушените клонки. Изпод шала й се виждаха пресни синини, сякаш някой добре беше осмукал шията й, но всъщност те бяха резултат от изгарянията със спирта.
След като каза всичко необходимо за лавандулата, преподавателката се зае с втората част от урока, а именно - бобутубито. Тя заведе класа в единия край на оранжерията, където бяха засадени няколко големи представителя на вида. Те преставляваха нещо като черни гнусни плужеци с гнойни пъпки. Положително бяха най-отвратителното растение, което магьосниците можеха да видят.
- Това е бобутуби. - каза професор Шанг. - Както виждате, то е доста неприятно на външен вид за разлика от лавандулата и след малко ще се убедите, че и не мирише толкова приятно. Всяко едно от тези растения е пълно с гной. Предполагам по Отвари сте работили с тази съставка вече и знаете, че в никакъв случай не трябва да я слагате необработена върху кожата си, защото ще получите огромни мехури. Задачата ви за днес е да изстискате по едно шише гной от бобутоби. Първо ще ви покажа как става това, а след това сте вие на ред.
Мамеха си сложи едни гумени ръкавици, дълги до лактите, взе дълга игла, подобна на тези за акопунктура, и пристъпи към растението. Хвана го с две ръце, в се едно го прегръщаше и бързо набоде една от пъпките му. С едната ръка поднесе шишенцето под дупката, а с другата натисна пъпката над нея. Гнусна жълто-зелена течност излезе от нея и поля ръкавиците на преподавателката. Струята беше доста голяма и не всичко можа да влезе в малкото шишенце. Шанг обаче изобщо не се възмути. Когато приключи, тя избърса с носна кърпичка, каквито имаше в изобилие, стъкълцето, остави го на една близка масичка и свали ръкавиците си като внимаваше да не се докосне до изцапаното.
- Сега опитайте вие! - обяви тя и започна да раздава на всички необходимите им игли и ръкавици.
В края на часа даде домашно, което беше свързано изцяло с лавандулата. По отвари щяха да занимават клетите четвъртокурсници достатъчно с гнусното бобутуби.

Домашна работа:

1. За какво се използва лавандулата?
2. Защо това растение е подходящо за укрепване на свлачища?
3. Кокви магии се правят най-често с лавандула?
4. Кога се бере лавандулата, за да има по-добри магически свойства?