Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Оранжерия № 385

Предишната тема Следващата тема Go down

Оранжерия № 385

Писане by Мамеха Шанг on Вто Дек 14, 2010 7:11 pm


Всички най-прости растениуя бяха събрани в оранжерия №385. Тя се намираше в безопасния сектор на комплекса по билкология и всички имаха достъп до нея. Тук професор Шанг провеждаше уроците на първокурсниците, когато беше студено или нямаше възможност да им покаже растение в естествената му среда в близост до Хогуортс.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Оранжерия № 385

Писане by Мамеха Шанг on Пон Дек 20, 2010 6:26 pm

Цяла нощ Мамеха не беше могла да заспи. Притесняваше се за предстоящия си първи урок. Тя беше заек в учителската професия, а тези, на които щеше да преподава - в обучението. Имаха нещо общо и това беше до някъде успокоителен факт. Нямаше да се сблъска с някакви вече отракани тийнейджъри, които да разпознават новака от пръв поглед, ас с деца, които все още имаха някакъв репсект към учителите си и не подхождаха към тях с първоначалната мисия да им се качат на главата.
След закуската в голямата зала Мамеха се отправи направо към двора. По график трябваше да преподава още в най-ранния час. Трябваше да се подготви предварително за урока. Затова си беше отделила петнайсетина минути преди да започнат да идват учениците. Урокът щеше да се проведе в слънчевата оранжерия №385, която се намираше горе-долу в центъра на комплекса по Билкология. Първокурсниците нямаше да я намерят лесно, което значеше, че можеше да се очаква някакво прилично закъснение от страна на повече от половината хора. Като за пръв път им беше простено. Преди да е започнал часа Мамеха извади няколко дървени касетски с малки саксии и торба, пълна с наушници, които добре изолираха звука. На една кука от тавана закачи две навити на руло доста стари табла и вече беше готова.
Както се очакваше, учениците се събраха бавно. Идваха по двама, по трима, зачервени и притеснени заради закъснението си. Проф. Шанг стоеше права до една от лехите. За никой нямаше стол и първокурсниците се натрупваха в полукръг около преподавателката. Когато повечето пристигнаха, Мамеха реши, че евреме да започва с урока, за да не изнервя присъстващите.
- Добро утро! - поздрави тя приветливо. Съвсем не й личеше, че не е спала и че я е страх. - Добре дошли на първия си урок по Билкология. Аз съм проф. Шанг и ми е изключително приятно да се запознаем. В предстоящата година ще се срещаме в тази оранжерия веднъж седмично. Надявам се да ви стане приятно да посещавате уроците ми. Днес, вместо да ви запознавам със същността на предмета и да ви говоря общи приказки, щеправим нещо интересно.
Предполагам, че всички имате учебници, но не сте чели нищо предварително. Не се безпокойте, няма да искам от вас да си четете уроците по-рано от необходимото. Приемете книгата като допълнително помагало. Същността на Билкологията е в практиката. За да ви го докажа, ще проведем едно упражнение с мандрагори.
Учениците започнаха да се побутват един друг и се споглеждаха неразбиращо. Мамеха беше чистокръвна и за мандрагори беше чувала още в ранната си детска възраст, но мъгълокръвните и нечистокръвните сигурно имаха само бегла представа за магическия корен.
- Няколко думи за това растение: - започна с обясненията професорката. - Има не много особена надземна част с големи зелени листа. Особеното обаче е коренът му, който е много голям и има странна форма. Прилича на човешка фигура, по-точно на бебе. В средновековието мъгълите описват мандрагората като магическо растение с почти човешки качества. Дори различават мъжка и женска мандрагора. - Преподавателката протегна ръка към навитите на руло табла и ги спусна. Те представляваха средновековни рисунки на мъгълските представи за мандрагората.
- Това са женска и мъжка мандрагора. Представени са като възрастни индивиди, но... както след малко ще видите, това далеч не е така. Мандрагорите са пищящи и изключително ревливи. Докато корените им са под земята, няма никакъв проблем, но опитаме ли се да ги извадим на повърхността, лошият им нрав си проличава. Започнат да викат, а най-лошото е, че честотата и силата на звуците, които издават, е такава, че може да увреди човешките тъпанчета. Затова съм ви подготвила наушници.
Мамеха извади от торбата един чифт и ги закачи на врата си, а чувала подаде на първия ученик, който й попадна пред погледа.
- Маля всеки да си вземе по един чифт. Сега слушайте внимателно какво ще правим, защото наушниците ще изолират всеки шум и няма да можете нито да питате, нито да отговаряте. Ако някой свали наушниците си, рискува да оглушее. Задачата ви е следната: Всеки от вас ще поличу по една саксия, в която е засадена мандрагора, но саксията е твърде малка за растението и трябва да го присадите в големите кашпи от дясната ви страна. на пръв поглед изглежда лесно, но не е така. Ще ви покажа какво трябва да направите, но имайте предвид, че докато всички корени не са под земята, нямате право да махате наушниците си. Сега ги сложете и гледайте внимателно.
Мамеха сложи пухкавите си сини наушници, изчака останалите да направя тсъщото и взе една саксия от касетките. Постави я върху най-близката маса и с помощта на цветарски нож отдели компактната изсъхнала пръст от стените на саксията, сложи си кожени ръкавици (учениците също имаха такива) и хвана с една ръка всички листа на растението възможно най-ниско. Дръпна силно и коренът излезе на повърхността. Представляваше нещо като сгърчено недоносено бебе, което ревеше и се мяташе бясно. Преподавателката го хвана внимателно, за да не го нарани, но в същото време да не мърда прекалено много. Притича до приготвените в един дълъг ред кашпи и с ножа издълба не много дълбока дупка. Мушна гърчещото се същество в нея и го зарови. Направи всичко възможно най-бързо, за да не се разлюти мандрагората й прекалено много. Когато зарови корена добре, тя свали наушниците си. Същото направиха и учениците, но само за малко.
- Е, сега е ваш ред. - обяви учителката и сложи отново пухкавите неща на главата си. Отдръпна се от касетките със саксиите и остави първокурсниците да започват работа. Даваше на всеки по едно растение и малко листче, на което беше написано домашното.

Домашно:


Отговорете на въпросите:

1. Какви ефекти може да предизвика мандрагората при консумация?
2. Какви са проявленията на натравяне с мандрагора?
3. Какво участие взема мандрагората в мъгълската митология?
4. За какво се използва тя в магическия свят?

Домашните си ми ги пращайте на лична сова (лично съобщение). Ако се чудите защо не съм преподала теорията подробно, може да си отговорите с наличието на достатъчно подробния учебник.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Оранжерия № 385

Писане by ???? on Пон Дек 20, 2010 8:20 pm

Събудих се с учебника по Билкология в ръце.Днес имах час с г-жа Шанг.Оправих се набързо,взех кактус Тарикатикуса си и потеглих към оранжерия номер 385.Точно пред вратата на спалнята забелязах че съм по пижама,изтичах обратно и се оправих окончателно.Влязох вътре и се огледах.Навсякъде имаше растения , по едно време погледа ми срещна госпожата която изглеждаше страшно строга.Имаше злобно изражение на недоспал чоек,но последва неочаквана усмивка която ни озари.Госпожата ни каза че сме закасняли но ще ни прости.Урока беше напът да започне.Сложих на голямата маса кактуса си и се обърнах към мястото на госпожата.Нея я нямаше там за мое учудване,но изведнъж зад мен се чу глас."Малко сладко кактусче!Проклинам собственика ти,който не те е подкастрял от доста време."Зад мен беше красивата учителка ,която съчувстваше на кактуса ми.Госпо...преподавателката се обърна рязко,тамън да кажа Госпожо.Изумително!Извиках аз,но г-жа Шанг не ми обърна внимание.Отиде на мястото си и започна да обяснява урока за Мандрагората.Бях чел за нея.Професор Шанг попита дали някой е чел случайно нещо за Мандрагора.Вдигнах ръка и тя ме посочи.
-Корените на Мандрагората помагат за възтановяването на вкаменени до нормално състояние,но крясъкът им е фатален за всеки който го чуе.Казах аз развълнуван.
Изглеждаше че никой не ме слушаше какво казвам.Учителката удари по масата и всички се обърнаха към нея.Тя обясни много по-подробно.От моето едно изречение направи десет.
Раздаде ни по чифт наушници,които трябваше да използваме заради писъка.Пристъпихме към практиката.Беше ме малко страх да изкореня това растение,защото това което госпожата извади от почвата беше като недоразвито бебе с деформирана глава.
Престраших се и дръпнах Мандрагората.Беше дебеличко бебче което се мърдаше ту на яво,ту на дясно в опит да намери топлина в земята.Пресадих го и получих домашната си работа.Беше интересна.Трябваше да отговорим на няколко въпроса свързани с Мандрагорите.

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Оранжерия № 385

Писане by Джон Халиуел on Пон Дек 20, 2010 9:12 pm

Снощното тържество в залата беше великолепно и Джон имаше възможност да се позабавлява колкото душа му иска.Музиката,храната и танците бяха невероятни,беше се отдал на малко разпускане и тотално изключи на първия учебен ден.
Хубавото беше,че сравнително рано се беше прибрал и първата му нощ в общата стая на Рейвънклоу премина добре.Когато се събуди,видът му не беше от най-прилежните,косата му беше разрошена и мазна,а очите му бяха подпухнали и изморени.
Набързо прегелда падналия лист с програмата и тихо изстена,имаха час по билкология в оранжерията и то при ръководителката на дома.
Без да се бави,първокурсникът се посатра колкото се може по-добре да оправи леглото си,после се спря върху своя ужасен вид и като приключи с ученическото облекло,излетя от стаята и тръгна надолу.
Не му отне много време да намери оранжерията на малките,чуваше вече нечий викове,вероятно учителката се караше на някой и му парвеше забележка.
Нямаше го вълнението,сега някакво спокойствие падна върху него и не се страхуваше да влезе.Почука предпазливо и след като получи утвърдителен отговор,Джон влезе и като се огледа наоколо,извини се с нужното уважение за закъснението и се присъедини към останалите деца,който не бяха много.
Нямаше време да чете,толкова беше скапан и изцеден,че се надяваше бързата част от урока да мине и да се концентрират само върху най-важното.
Погледът му падна за миг върху кактусът на едно момче,което се оказа от неговия дом и известно време го наблюдаваше с любопитство.
После,професор Шанг ръководитлката на Рейвънклоу,която се представи на всички и щом чу,че няма за какво да се безпокоят,щом не се чели,момчето издаде шумна въздишка и можеше по-смело са гледа напред.
Изслуша я внимателно да обяснява за същността на Билкологията,какво представлява и порчие неща.После,момчето до него отговори на някой въпрос и дойде време за практическа работа,което не го стресна.
Малкия обичаше подобни занимания и винаги гледаше да извлече най-доброто от тях,което може да му бъде от полза в бъдеще.Задачата беше да присадят мандрагората от еданта саксия в другата,но ги предупреди че това няма да е много лесно и нагледно им показа какво трябва да правят.
Не савляше поглед от работата на учителката и щом свърши,получи един чифт наушници,който слоши на ушите си,за да се предпази от тъй наречения смъртоносен писък на растението.Приближи се до него,погледна го няколко минути и съвсем внимателно го хвана за всичките му листа на главата и де опита да го дръпне.
Нищо не стане,растението пордължава да е в саксията и не даде знак,че иска да се мести другаде.Нямаше да е елсно,но пак направи опит и още по-силно дръпна мандрагората и успя да я извади от съдът,макар че едва не се озова на пода.
Успя да запази равновесие и без да гледа малкото същество,притича до една отголемите кашпи и издълба с ножа не голямя дупка и сложи растението,макар че то риташе,надаваше писъци и се съпротивляваше яростно.
Много внимателно и бед да го удря,Джон го остави на дъното и започна да го покрива с пръст,докато не се запълни до горе и от осатнаха да се виждат листата.
Мъка беше цялата работа,облеклото му беше в кал и мръсотия,но важното и мина и отдели малко време да си запише въпросите за домашно,преди да е свършил часът.
avatar
Джон Халиуел
Рейвънклоу, Първи Курс
Рейвънклоу, Първи Курс

Брой мнения : 112
Дата на регистрация : 05.12.2010
Местожителство : Стара Загора

Върнете се в началото Go down

Re: Оранжерия № 385

Писане by Линда Харисън on Вто Дек 21, 2010 5:41 pm

След купонясването миналата вечер Лин едва едва се държеше на краката си. Знаеше , че от сега нататък трябва да се държи сериозно и да учи , макар , че не и се искаше.
Сутринта едвам се беше събудила , и вече закъсняваше за първия си час. Доста несериозно се получи , но все пак момичето не беше виновно , че купона се проточи и Линз не искаше да свърши.
В момента който стана с мъка от леглото , оправи много набързо чантата и косата си и тръгна да излиза , но осъзна ,че не си е обула панталоните. Както винаги , момичето забравяше по нещо и нищо чудно някой ден да остави главата си някъде. С неохота се обу и тичайки излезе от стаята и тръгна към оранжерия 385 за часа си по Билкология.
Но в момента в който се показа навън и последното слънце за тази година , хлъхна в лицето и се отказа да прави каквото и да е . Наслъждаваше се на топлината и гледаше красотата наоколо. Дърветата още бяха леко зелени и цветята постепенно овяхваха , но въпреки това беше красиво и необикновено .
Потънала в мисли Лин осъзна , че вече беше стигнала до оранжерията и честно казано малко се притесни.
Отвори широко вратите и всички се обърнаха да погледнат закъснелия ученик.
-Извинете- смънка Линз и се изчерви силно.
-Няма проблем - усмихна се широко професор Мамеха Шанг
Лин се настани да едно момче точно когато професорката обясняваше за женската и мъжката мандрагора. Тя раздаде домашните и дочу едно от момчетата да отговаря , но никой не го беше чул.
Часът свърши и Лин записа усърдно домашното си и отиде да се извини отново на учителката си. След като свърши и това Лин се запъти към следващия си час видно по-успокоена
avatar
Линда Харисън
Хафълпаф, Първи Курс
Хафълпаф, Първи Курс

Брой мнения : 93
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Оранжерия № 385

Писане by Ема Кейтлин Линч on Чет Дек 23, 2010 6:15 pm

Ем се събуди рано в първия ден и се приготви за Билкология с професор Мамеха Шанг. Линч се насочи към Дъбовите порти и след десетинаа минути вече беше в двора, а след още толкова и в оранжерия 385 - специално за първокурсници. Пристигна около петнайсет минути преди да удари звънецът за началото на учебния час и се огледа. Оранжерията беше доста просторна и според Ема можеше да събере около тридесет първокурсници, но май нямаше да се съберат чак толкова много. След като огледа мястото, реши да види и съучениците си - на пръв поглед имаше доста рейвънклоуци, може би заради факта, че професор Шанг бе ръководител на дом Рейвънклоу, помисли си червенокоската. Момичето реши да си намери едно хубаво място, откъдето да наблюдава идеално преподавателката си и след известно време го намери. Малката прилежно извади учебника си и зачака звънеца.
Щом професор Шанг влезе в оранжерията, поздрави всички и се представи. След това прилежно започна да обяснява днешната задача и не укори учениците си, че нищо не са чели от учебниците си. Продължи с урока... чакайте, продължи ли казах, по точно започна, за мандрагорите. Обясни набързо какво представлява растението и към края на часа подкани учениците да опитат сами, а след което раздаде листчтата с домашните.
Ема, макар и да й беше доста трудно да не се замае от писъка на малките "чудовища", макар и да беше с наушници, беше много щастлива, когато Шанг им каза да опитат сами. Грифиндорката си сложи отново наушниците и започна бавно и внимателно да прави всичко, което им беше обяснила билколожката, стъпка по стъпка и... според нея май успя да направи това, което се искаше от нея. Когато Шанг им даде домашното им, Линч набързо го прегледа и прецени, че от това, което им беше казала преподавателката и информацията в учебника, лесно ше го напише; но нямаше как да направи това, ако изгуби листчета, така че прилежно го прибра в чантата си, която, също като дрехите й, беше изцапана с пръст и кал. Точно когато Ем Кейти си прибра домашното, звънецът би и момичето се оправи набързо, каза"Довиждане" на учителката и излезна от оранжерията.

_________________
L'amour est la douleur
mais le bonheur.
Vous ne savez pas quand ça va faire mal
ou je fais le plus heureux du monde.
L'amour est tout.
avatar
Ема Кейтлин Линч
Грифиндор, Първи Курс
Грифиндор, Първи Курс

Брой мнения : 635
Дата на регистрация : 27.08.2010
Местожителство : Пазарджик

Върнете се в началото Go down

Re: Оранжерия № 385

Писане by Мамеха Шанг on Пон Дек 27, 2010 11:56 am

Втора седмица за професор Шанг в "Хогуортс" и втори урок с първокурсниците. След миналия понеделник беше претръпнала от срещата с малките, но сега не я притесняваха самите деца, а резултатите, които бяха показали с мандрагорите. Беше й повече от ясно, че няма да бъдат блестящи още от самото начало, но средният им успех беше по-малък от очакваното. Този път Мамеха беше реила, че ще им постави по-лека задача. Да присадят крещящ гърчещ се корен беше сравнително трудно, но наложително - задължителният първи урок по Билкология. Сега щеше да ги запознае с едно интересно магическо растение, което можеха да си отглеждат и самички без да има особени последствия.
Когато преподавателката пристигна в оранжерия №385, пред заключената врата чакаха най-нетърпеливите подранили ученици. Като тайфун те влязоха вътре и започнаха да разглеждат растенията, които щяха да изучават през следващите седмици. Мамеха сякаш не ги забелязваше. Само ги поздрави и ги остави на мира. Нямаше намерение да се прави на суперстрога извън часовете си. Щом искаха да прекарват свободното си време в класната стая, малчуганите бяха свободни да го направят. Билколожката изкара напред няколко касетки със саксии, в които бяха засадени малки Кактус тарикатикусчета. Имаше по един за всеки първокурсник. Изглеждаха съвсем безобидни, но Шанг не се приближаваше особено много до тях. Все още не бяха тренирани и всеки момент можеха да избухнат с тяхната парлива течност.
Най-малките магьосници вече се бяха събрали и часът можеше да започне. Професорката нямаше часовник на ръката си и не искаше да има. Звънци не се чуваха до оранжериите, така че часовете започваха, когато имаше достатъчно хора и свършваха, кой когато приключи с работата си. Погледът на Мамеха пробяха по главиците на учениците. Жената остана доволна. Лицата им не изглеждаха толкова посърнали, колкото очакваше.
- Добре дошли! Радвам се, че отново ви виждам в този ранен час! - започна приветливо тя. Нямаше причина да ги плаши. - Днес ще учим за едно доста по-забавно растение от това, което ви предложих миналата седмица. Всички, които имат магьосническа кръв, със сигурност го познават. Това е Кактус тарикатикус. Когато се занимавахте с мандрагорите, дори забелязах, че един от вас притежава собствен екцемпляр, за съжаление зле подкастрен. Надявам се да го е оформил добре за днес, защото ще му трябва. Първо ще ви дам задачата за домашно, която ще е практическа. Всеки един от вас може да си вземе по една саксийка от тези. - тя показа с ръка касетките, които беше извадила. - Разбира се, с изключение на Аластър Спраут. Ако не се лъжа, той имаше собствен. Задачата ви е за една седмица да се опитате да тренирате своето растение да прави номера на ваши съученици. По начало тези растения са безобидни и макар че секретът им има неприятни свойства, не причинава дълготрайни щети. Другата седмица след тренировката ще върнете кактусите си тук. Ако искате да ги задържите, кажете ми. Може да се уреди нещо. Задачата ви ще бъде да ми покажете другата седмица какъв е резултатът от вашите усилия.
Първокурсниците се подредиха на опашка и всеки от тях си взе по една саксия. после отново се разпръснаха.
- Предполагам, че вече ст чели нещо за урока, така че вместо да повтарям нещо, което вие вече знаете, ще ви задам няколко въпроса.
1. Къде се среща кактусът?
2. Какви се приспособленията на кактуса към климата?
3. Какво е характерно за секрета на Кактус тарикатикус?

/ Относно домашното: Сега не трябва да пишете нищо като истинско домашно. По лична сова ми пратете линк с едно или две РП-та, в които се опитвате да тренирате кактуса си или как правите нимер на съученик. Част от РП-то ви за следващия час също ще е послетено на домашното като демонстрирате какво е научило растението ви.

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Оранжерия № 385

Писане by Линда Харисън on Пон Дек 27, 2010 12:41 pm

Толкова много и се усладиха филийките с мед и масло,че за малко щеше да забрави за предстоящия урок по Билкология,който предстоеше на двора.Лин беше станала доста рано тази сутрин,но тъй като цялото и време беше свободно ,реши да отиде в залата и да се нахрани.
Оставаха само пет минути до почването на часа и така се изтреля от масата,че медът изпоцпа дрехите и детето за малко не падна на земята,но много бързаше и не обърна внимание.
Преди деситина минути беше излязла от кабинета по трансфигурация и сега се озова на двора при професор Шанг в доста смешен и окаен вид при това че и косата беше в масло.
Реши да не обръща внимание и се концентрира върху днешният урок.
Лин беше чела за Кактус Тарикатикус и изстреля автоматично на зададените въпроси :
-Едно доста интересно растение.
Мехурите(или циреите) са отбранителен механизъм, които изхвърлят миришещ сок при допир. Течността не е отровна и е тъмнозелена. Разбира се, това става ако не е обучен.Кактус Тарикатикус трябва да бъде обучен, ако това бъде сторено може да е доста полезен, може да бъде охранителна система през нощта и ако някой го докосне да крещи например. Това растение е много рядко растение, вирещето само в Асирия, така че трябва да внимавате много! Кактуса тарикатикус расте много бавно, на високи и студени места, противно на обикновените кактуси, обикновено в ледените тундри и пустини. Има много дебела кора и както доста растения още, които ще изучим – собствен разум(мандрагора, бясно дръвче).
Лин се усмихна на себе си и учителката и каза :
-Отлично
Линз се изчерви.
До края на часа , учителката задаваше въпроси и учениците отговаряха.
Най сетне за жалост звънеца би и всички трябваше да се изнесат към следващия час.
Хафълпафката , усърдно записа домашното си и каза :
-Довиждане- и излетя към Библиотеката
avatar
Линда Харисън
Хафълпаф, Първи Курс
Хафълпаф, Първи Курс

Брой мнения : 93
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Оранжерия № 385

Писане by Ема Кейтлин Линч on Пон Дек 27, 2010 2:06 pm

Ем трябваше да побърза, за да не закъснее за Билкологията. Предишният час й хареса, макар че излезна цялата в кал и затова с нетърпение очакваше днешния. Момичето набързо навря учебниците по Билкологията и Трансфигурация - часовете, които имаше тази сутрин и забърза към Дъбовата врата, за да излезне на двора, а оттам - да стигне до оранжериите. Придвижването по стълбите този път не се оказа такова голямо затруднение и червенокоската се озова при оранжерия № 385 след десетина, петнайсет минути. Там вече имаше първокурсници, нетърпеливи да влязат вътре.
След известно време се появи и професор Шанг, която им отключи и ги остави на воля да разглеждат растенията.
Ема Кейтлин отиде при едно растение, на име Кактус тарикатикус, което винаги й е било интересно, а и както забеляза предния час, едно момче, май от Рейвънклоу, имаше такъв. Синеоката реши да го разгледа и нагледно да види нещата, които беше прочела в учебника(урока за този кактус не беше следващият по програма, но Линч искаше да разбере колкото се може повече и затова го прочете). Когато се събраха достатъчно(даже всички май бяха тук), урокът започна.
Професор Шанг им съобщи, че ще взимат за Кактус тарикатикус и Ем Кейти се облещи от учудване, но беше и много щастлива. Преподавателката обясни, че няма да разказва същото, което е в учебника, защото се надява, учениците да са го прочели и зададе няколко въпроса. Във въздуха се вдигна машинално ръка на една... хафълпафка, която отговори бързо на въпросите. Шанг продължи да задава въпроси и на някои от тях отговори и Линч, при което тя и момичето от Хафълпаф получиха одобрението на билколожката. Часът премина в задаване на въпроси, а някъде накрая, учителката им даде домашно - да тренират своя кактус, който бяха взели още в началото на часа, на номера и следващия час да ги представят.
Ема записа домашното си и когато Шанг ги освободи, момичето бързо прибра нещата си, кава "Довиждане" на преподавателката и излезе от оранжерията.

_________________
L'amour est la douleur
mais le bonheur.
Vous ne savez pas quand ça va faire mal
ou je fais le plus heureux du monde.
L'amour est tout.
avatar
Ема Кейтлин Линч
Грифиндор, Първи Курс
Грифиндор, Първи Курс

Брой мнения : 635
Дата на регистрация : 27.08.2010
Местожителство : Пазарджик

Върнете се в началото Go down

Re: Оранжерия № 385

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите