Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Банята

Предишната тема Следващата тема Go down

Банята

Писане by Елена Николаевна on Чет Авг 19, 2010 8:04 pm

Това всъщност е банята и тоалетната на момичетата. Но какво друго? Тук има и една обитателка, която не е чак толкова приятна. Тя не е лоша, но е страшно досадна. Казва се Миртъл. Тя е дух. И обитава банята. Гледайте да не се впускате в огромни разговори с нея, защото наистина може да ви скъса нервите.
avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Ема в тоалетната на Стенещата Миртъл

Писане by Ема Кейтлин Линч on Пон Авг 30, 2010 5:05 pm

Ема реши да се разходи из Хогуортс. На втория етаж тя откри момичешка тоалетна, на чиято врата пишеше "НЕ РАБОТИ". Ема се учуди, но не заради табелата, а заради това, че от тоалетната излизаше вода. Ем Кейти се огледа за хора наоколо, отвори вратата и надникна вътре. Банята изглеждаше безлюдна. Момичето се престраши и влезе. Огледа цялата баня и в третата кабинка откри... не, не беше човек-беше призрак, призрак на момиче, което плачеше. Явно и момичето я видя, защото се издигна и грубо и попита:
- Коя си ти? Защо си дошла тук? Сигурно ще ме обиждаш, както винаги.
- Защо да те обиждам?-попита плахо Ема-Аз дори не те познавам.
- Да, сигурна бях. Кой ще иска да познава грозната, очилатата, пъпчивата, стенеща Миртъл?-каза тя, отново се разплака и се гмурна в тоалетната като разплиска вода.
- Значи се казваш Миртъл?-попита Ем Кейти-Приятно ми е, Миртъл, аз съм Ема Кейтлин-дружелюбно каза момичето.
- Никой преди не се е държал толкова любезно с мен-каза Миртъл, излизайки отново-Защо го правиш?
- Трябва ли да има причина? Защо трябва да съм груба и лоша с теб?-учуди се Ема.
- Не знам-беше отговорът й.
- Довиждане Миртъл-каза Ема и се запъти към изхода.
- Довиждане Ема Кейтлин-отвърна Миртъл и отново се гмурна в тоалетната, разплисквайки много вода.
Потресена, Ема излезе от наводнената тоалетна и реши да не я посещава, освен ако не е крайно наложимо.
avatar
Ема Кейтлин Линч
Грифиндор, Първи Курс
Грифиндор, Първи Курс

Брой мнения : 635
Дата на регистрация : 27.08.2010
Местожителство : Пазарджик

Върнете се в началото Go down

Re: Банята

Писане by Лусинда Грейв on Пон Дек 27, 2010 7:00 pm

Лус стоеше в общата стая с новото си малко котенце в скута си. С едната си ръка го галеше нежно по главичката, а с другата от време на време прелистваше някаква стара магьосническа книга, пълна с имената на всякакви заклинания. Тук имаше наистина интересни магии, за някои от които петокурсничката дори не беше чувала. Разбира се погледът и шареше по тези, изучаващи се в по-горните курсове, защоо другите не и се струваха чак толкова интересни. По едно време попадна на думата "Инкарцифорс". Това бе магия, за която за жалост не беше дадена много информация. Любознателността и любопитството в рейвънклоуската душа на Грейв се обади и тя не успя да пренебрегне заклинанието. Едва издържа така още няколко минутки и пусна книгата настрана. Надигна се и остави внимателно на канапето малкото котенце.
Погледна часовника си и прецени, че не е кой знае колко късно за едно бързо посещение на професорката по Трансфитурация. Не беше странно учениците да навестяват учителите си и да ги питат разни неща, когато си поискат. Лусинда облече набързо задължителната мантия и взе пръчката си. Излезе през портрета на стаята и тръгна към втория етаж. Мина по движещите сестълби, които за радост в последно време я водеха точно, накъдето отиваше. Тъмнокоската направи няколко крачки и видя в далечината малката вратичка на къбинета на професор Стоунър. Но погледът и бе привлечен от нещо друго. Забеляза отражението си насред коридора и осъзна, че е нагазила в огромна локва, която ставаше все по-голяма. Погледна в ляво, от където продължаваше да приижда вода. Стари, скоро неотваряни врати... "Миртъл!"- каза си на ум петокурсничката и влетя в старата момичешка баня, внимавайки да не намокри още повече нещата си. Духът на недоволното момиче стоеше, реещо се из въздуха, и се тресеше в плач.
- Хей, Миртъл, какво се е случило?
- И ти ли ще ме обиждаш, Грейв? И ти ли?! Махай се.- пискливия глас на момичето отекна в помещението, а сигурно и из целия замък.
Лус завъртя очи.
- А може би, ако се държиш малко по-добре с учениците, те няма да не нагрубяват...
Тъкмо бе решила да си тръгва, когато чу зад себе си писък. Още преди да се обърне слухът и долови стичане на вода и петокурсничката усети как обилно количество вода се излива върху и. От кабинките на тоалетните излизаше вода- просто ей така, като градските фонтани. От отдавна пресъхналите мивки се стичаше вода и преливаше коритата им. Грейв извади пръчката си, но знаеше, че нямаше да се справи сама и изтича навън, обратно в коридора. Пробяга няколко крачки и влетя в кабинета на професор Стоунър.
- П-професоре, съжалявам! Миртъл! Тя... елате бързо!- говореше бързо, едваразбираемо момичето, чиято коса се бе прилепила към лицето му. От мантията на Лус се стичаше вода и правеше локвичка на пода.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Банята

Писане by Алисън Стоунър on Вто Дек 28, 2010 8:01 am

Понеделник вечер. Някъде към седем и половина, един от кабинетите в Хогуортс все още светеше и проявяваше лъч бледа светлина върху вече натрупалия се сняг. Мрак, тъмнина, студ, влага и затънали в преспи дървета - единственото нещо, което се виждаше през все още осветения прозорец, намиращ се на втория етаж в магичния замък.
Алисън Стоунър, потънала в удобния си стол пред бюрото, с Бабълс(една от нейните прекрасни и пухкави котки) на колене, проверяваше многобройните домашни, с чаша кафе на бюрото, червена мастилница и остро перо.
Тишината, прекъсвана единствено от неравномерното скърцане на перото при някоя поправка, успокояваше Стоунър, която макар и млада, не обичаше голямата шумотевица, която обикновено ставаше в Голямата зала при вечеря. Алис отпи от кафето и се загледа в тъмнината на прозореца, защото вече очите й се поумориха от нечии, доста неразчетливи почерци. Русокоската обичаше нощта, която й даваше доста поводи за размисъл, но и голямо успокоение. След известно време, явно очите й си възвърнаха предишната зоркост, нашата познайница се възвърна към предишните си занимания.
"Божичко, що за глупост е това! Кой е този, който не е разбрал и дума, от казаното в часовете? Олеле, майчице!" възкликана Мег след известно време. Макар и да имаше доста прилежни ученици, все се случваше да има и такива, които да причинят такова въздействие върху младата жена. За щастие, те бяха рядкост.
Изведнъж, Стоунър отново вдигна погледа си към прозореца. Но този път не преумората я накара да се откъсне от проверките. Красива бяла сова, с доста голямо, поне на вид, писмо почукваше леко с клюнче по стъклото. "А, Аврил! Ето те и теб." възкликна щастливо русокосата, остави внимателно перото и плавно отмести Бабълс от коленете си. Щом Алисън отвори прозореца, полъх хладен въздух "долетя" до красивото й лице. Стоунър грижливо взе совата и я погали по човчицата, а в израз на благодарност и обич, Аврил я клъвна по пръста и подаде краче, за да може собственичката й да отвърже голямото писмо. Алис веднага взе писмото и остави току-що пристигналата в кафеза, за да си почине от дългия път от Ийстбърн. А защо точно от там? Веднага давам и отговора. Миналата седмица, нашата познайница беше писала на една от най-добрите си приятелки и нетърпеливо очакваше завръщането на птицата си.
Но от многоброхните задължения, уроци и домашни, младата жена сякаш бе забравила за това дългоочаквано писмо, ала веднага щом видя совата, любопитсвтото й се възвърна. Стоунър веднага разгърна писмото и с радост видя, че то е много дълго и както беше очаквала, в него се бяха включили и останалите й приятелки.
Алисън се настани удобно, съвсем забравила за проверките, и зачете писмото с голям интерес. Толкоова се вълнуваше от написаното, че ако някой нейн ученик я видеше, нямаше да я познае. "О, Ванеса!" възкликваше на много пъти младата жена. "... Не можеш да повярваш просто! Фантастично беше! А и Джейми намина... О мила, направо ти завиждам! хдк> Оф, Маргарет, какво направи?! Мег, изобщо не слушай Аманда! Нали знаеш колко преувеличава! Наистина, купонът беше готин, но пък аз съм сигурна, че ти също си прекарваш супер в Хогуортс. Е, нали?! Кажи, за да й натрия носа !..." беше само малка част от писмото!
- О, какви са! - през смях изриче Стоунър и тъкмо отново да се зачете, когато чу някакъв писък - Сигурно е от Миртъл. Май пак е побесняла - установи русокоската - Но нищо няма да ме накара да се откъсна от писмото - заречес се Мег и започна отново прочита на предългото си писмо.
Младата преподавателка беше права за едно, но също така и грешеше, защото точно в този миг, в кабинета влетя...
- Грейв, какво правиш тук - учуди се преподавателката - особено в този вид - довърши Алисън, оглеждайки тъмнокосата рейвънклоука.
- П-професоре, съжалявам! Миртъл! Тя... елате бързо! -говореше бързо и умолително момичето, а от нея капеше вода, която образува сравнително голяма локва.
- Добре, но какво се е случило, Лусинда - попита все още учудената жена, а ученичката вдигна рамене - Хайде, да видим какво ще правим сега ? -каза русокоската и поведе мокрото момиче, с прилепнала по лицето коса към вратата.
И действително! Миртъл беше в ужасно настроение. По пода имаше поне десет сантиметра вода, която все повече увеличаваше количеството си. Стоунър повдигна краищата на светлосинята си мантия, за да не ги измокри,но петокурсничката просто тръгна, все пак нямаше защо да се пази, беше цялата мокра, все още незнайно защо за Алисън.
- Миртъл, какво става тук - изкрещя Алис, щом двете с Грейв влязоха в препълнената с вода тоалетна - Целият коридор е във вода, а и защо г-ца Грейв е цялата мокра?
- Заслужаваше си го - не й остана длъжна Миртъл - Започна да ме обижда и да ми крещи, както всички.
- А замисляла ли си се защо всички го правят - саркастично попита русокоската и натърти на "всички" - А и не вярвам, че Грейв просто те е нападнала. Нали Грейв? - обърна се този път към ядосаното момиче, от което вече почти не капеше вода.


P.S.Съжалявам, че писах толкова много безмислици, обаче се увлякох и не можах да спра.

_________________
... You can confuse me! ...
... You make me feel irreplaceable! ...
... You make me feel yours forever ...
avatar
Алисън Стоунър
Пр-тел по Трансфигурация; рък-л на Грифиндор
Пр-тел по Трансфигурация; рък-л на Грифиндор

Брой мнения : 337
Дата на регистрация : 06.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Банята

Писане by Лусинда Грейв on Вто Дек 28, 2010 11:50 am

Еее не! Това вече минаваше всякакви граници. Лус знаеше, че Миртъл е досадна, ревлива, заядлива и вечно недоволна, но да я натапяше така пред преподавателката?! Не! Това не можеше да продължава. Петокурсничката погледна духа, който продължаваше да лети неврозно из въздуха и да нанася щети. Лусинда беше наистина страшнто ядосана, но реши да запази самообладание, доколкото е възможно.
-...а и не вярвам, че Грейв просто те е нападнала. Нали Грейв? -чу да казва преподавателката.
Грейв изцеди последните капки вода от мантията си, хвърли гаден поглед на Миртъл и се обърна към учителката.
- Професоре, познавате това същество... Знаете как се отнася с всички... Дойдох, както обикновено, питайки какво и има. Тя реагира като разбесняло се куче и изсипа огромно количество вода върху ми.
Въпреки, че и се искаше да се разкрещи и да излее насъбралото и се напрежение, тъмнокоската говореше максимално спокойно. Стоунър само поклати глава, изглежда напълно разбираща ситуацията.
- Лъжааа! А на кого бяха думите " Ти си само един забравен от всички дух, никой не те харесва и ще си останеш завинаги без приятели." , а Грейв?
Гадният звук от гласа и наподобяваше този от стържещ о метал пирон и можеше наистина да изкара човек извън нерви. Лусинда обикновене беше изключително спокойна личност, с доста силна вътрешна хармония, но този път не се сдържа и реши, че е време някой да даде урок на момичето-дух. И защо това да не е тя? С едно рязко движение бръкна под все още вланата си мантия и извади магическата си пръчка. Замахна силно, но усети, че в този момент нежна, но силна ръка хваща нейната. Обърна се и видя преподавателката, която само я гледаше в очите. Без никакви приказки рейвънклоуката разбра, че не трябва да реагира така, опита се да придаде на лицето си изражение "Съжалявам много, професоре!" и свали бавно и колебливо ръката с пръчката. Странно, но в този миг в главата и нахлуха максимално странични мисли. Просто ей така, внезапо, беше измислила име на новото си малко котенце. Щеше да го кръсти Джейни. Мда, прилягаше му. Но още преди отново да се върне в реалната ситуация, последвалата постъпка на Миртъл я изпревари. Лус усети как втора партида от голямо количество вода се излива върху нея, като по време на това се чуваше едно ужасяващо дразнещо "АААА!", приличащо на глезения рев на малките дечица, когато родителите им ни им купуват дадена играчка. И интересното в случая беше това, чо по простата причина, че преподавателката бе на скромно разстоятие от Лус, се наложи тя също да поеме част от водата. Течността се изплиска и се стече в коридора, при вече малкото езерце. Миртъл явно не бе предвидила да намокри и учителката и се пъхна с въртеливо движение в една от тоалетните чинии, от която пръсна още малко вода. Грейв се обърна бавно към Стоунър и повдигна рамене, докато изцедаше вече деформираната си коса.

П.П Аз малко скромно я карам, но нямам много време за по-дълги романи (:
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Банята

Писане by Алисън Стоунър on Сря Дек 29, 2010 10:38 am

Алисън наблюдаваше, но и обмисляше всяка дума на петокурсничката. Доколкото я познаваше, русокоската беше разбрала, че Грейв е спокойна и уравновесена личност, която никога не би нападнала или обидила първа непокорния дух. Младата жена беше убедена, че Лусинда не е способна да започне кавга, дори напротив - даже щеше да се опита да предотврати започването на такава. Мег се усмихна и поклати глава, надявайки се, тъмнокосата рейвънклоукада разбере, че преподавателката е на нейна страна, че я разбира и подкрепя напълно.
Но явно Миртъл не се отказа от опитите си да злепостави петокурсничката, защото секунди след като момичето приключи отговора на въпроса на Стоунър, призракът каза, че тя я е обидила, че няма приятели и така ще си остане завинаги.
- Миртъл - предупреди я Алисън - внимавай какво говориш!
Обаче Лусинда вече не се сдържаше, защото светкавично извади пръчката си и я насочи към досадницата, но...
- Лусинда - изрече една чуто русокоската, хващайки нежно, но не прекалено слабо ръката й - това не е начинът.
Момичето погледна преподавателката си. Личеше си, че е много ядосана, по лицето й беше изписана ярост. Грейв плахо свали пръчката си и се опита да се зивини на Стоунър за необмислените си действия само с поглед, можбе би не искаше да говори, за да не каже нещо лошо, но съвсем вярно, относно Миртъл и да си навлече гнева й. Но беше прекалено късно.
Момичето-призрак явно се беше ядосало, и то много, от насочената към нея пръчка, защото двете жени дочуха плисък на вода и секунди по-късно...
- МИРТЪЛ! - изкрещя Алисън, която вече беше направо побесняла - СЕГА ЗАГАЗИ! И ТО МНОГО! - продължаваше да крещи Алис и явно призракът я беше ядосл прекалено много - рядко Стоунър стигаше до такава степен на нервност.
- О, професоре, съжалявам - започна да мънка Миртъл, но по изражението на лицето й си личеше, че изобщо не съжалява - Не беше за вас. Само за Грейв - ехидно продължи с оправданията.
- И ТОВА СЪВСЕМ ПРОМЕНЯ НЕЩАТА, ТАКА ЛИ - саркастично я попита русокоската -МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ НЯМАШЕ ДА НАПРАВЯ НИЩО,, ДОРИ АКО БЕШЕ САМО ЗА ГРЕЙВ! нЕ, МИРТЪЛ! СГРЕШИЛА СИ!

Но защо всъщност Алисън се беше ядосала толкова на Миртъл?
Когато Стоунър и Грейв чуха плисък на вода, се обърнаха и точно в този момент, една огромна струя вода се изсипа върху тях. Всъщност, Миртъл е искала да полее само рейвънклоуката, но по простата причина, че Алис беше много близо до нея, голяма част, която Миртъл естесвено не беше преценила, стигна и до преподавателката.

Сега, и Алисън, и Лусинда бяха мокри и ядосани, а що се отнася до Миртъл - вътрешно сияеше, но външно само се преструваше, че съжалява.
- МИРТЪЛ! СЕГА ЩЕ ВИДИШ...опита се да изкрещи Стоунър и да накаже духа, нонечии доста слаби и нежни ръце я спряха и безуспешно се опитаха да я задържат.
Щом Мег се обърна, разгневена видя, че тази, която я възпира е тъмнокосата Грейв, която я гледаше с умиление, но и стс страхопочитание.


P.S.Съжаллявам за бавните действия, но ми хрумват такива истории само между десет и дванайсет през нощта; и се извинявам за дългото и безмислено (поне за мен)преразказване, но просто иначе това, което пиша за мен, няма смисъл.

_________________
... You can confuse me! ...
... You make me feel irreplaceable! ...
... You make me feel yours forever ...
avatar
Алисън Стоунър
Пр-тел по Трансфигурация; рък-л на Грифиндор
Пр-тел по Трансфигурация; рък-л на Грифиндор

Брой мнения : 337
Дата на регистрация : 06.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Банята

Писане by Лусинда Грейв on Сря Дек 29, 2010 2:29 pm

Лус не можеше да повярва, че Миртъл си позволи това. Как имаше смелостта да напръска преподавателката?! Не че това беше целта и, но все пак бе недопустимо. Сега се рееше из въздуха, гледайки уж виновно и невинно. Но това беше Миртъл за бога. Не и пукаше ни най-малко. Личеше си, че отвътре изпитва гадно задоволство и изглежда наистина се гордееше с постъпката си.
Петокурсничката забеляза как ръката до нея се насочва към духа, с приготвена пръчка. Да, Грейв също беше бясна- все пак два пъти усети изливането на мръсна, студена вода върху себе си. Да, през всички тези години беше насъбрала много на това момиченце и с удоволствие би го довършило. Но някак си не бе редно... Или поне все още не. Тъмнокоската, без да се усети бе хванала ръката на жената, опитвайки се да и попречи да направи, каквото и да е. Осъзнаваше, че може би не трябваше да го прави от гледна точка на това, че човекът пред нея беше на доста висок чин и се предполагаше, че не може да си позволява такива своеволия, но въпреки това не си струваше да се хаби заради някакво си лигаво духче. Лусинда срещна, в началото- очудения поглед на професорката, и се опита да внесе на лицето си преди всичко изражение, показващо максимално уважение.
- Професоре не си струва... Нея това да гледа как образува нерви, на когото и да е, я задоволява абсолютно.
Миртъл прелетя над главите им, като се приближи леко до петокурсничката, но все пак придвидливо хвъляше по един поглед на учителката и стоеше на почтително разстояние от нея.
- Не се прави на много умна, Грейв!- изграчи жалкият дух и почти изсъска фамилията на героинята ни.
Лус просто я погледна с нещо смесено между презрение и съжаление и извъртя глава към Стоунър, за да се увери, че отново няма да посегне на Миртъл. Да, очакваше се сега рейвънклоуката да е още по-ядосана, но нямаше смисъл да радва повече духа. Придаде си спокойствие и равнодушие на гласа и продължи да говори на учителката.
- Каквото и да и сторите, със сигурност ще е по-добре за нея от това да стои вечно тук, сама и неразбрана от никого. Оставете я. Тя изплаща своето наказание и ще продължава да го прави.- завърши монотонно Грейв.
Последва кратка пауза, която бе нарушена от още едно "ААА!", но този път по-плачевно. Думите на тъмнокоската явно наистина бяха наранили чувствата на Миртъл, защото тя се скри в близката кабинка, този път без да прави нищо повече. За момент на Лус и домъчня и се почувства виновна, но беше крайно време някой да покаже на момичето-дух, че не може да се държи, както си иска с хората. Е, сега професорката и ученичката стояха сами насред порутената, стара баня, нагазили във вода до коленете. В тишината се чуваше отчетливото " Кап, кап, кап" и тихото шуртене на водата, продължаваща да тече към коридора.
- Е, професоре, мисля, че трябва да се погрижим за това местенце.- посочи с глава заобикалящата ги обстановка и отметна мокрия кичур коса, прилепнал към бледото и лице.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Банята

Писане by Алисън Стоунър on Сря Дек 29, 2010 3:56 pm

Алисън наистина беше бясна от постъпката на Миртъл и сега беше готова на всичко - просто не мислеше реално с главата си. Но думите и действията на петокурсничката, която се опитваше да успокои и вразуми учителката си, макар че и тя самата искаше Миртъл да пострада, сякаш я вразумиха, поне малко.
- ... това да гледа как образува нерви, на когото и да е, я задоволява абсолютно - единственото, което Стоунър чу от първите и още плахи думи на тъмнокосата.
Алис, малко по малко, се успокояваше и си възвръщаше здравия разум. И то благодарение на Лусинда. Русокоската се усмихна и погледна "спасителката" си от огромна грешка, която се беше обърнала към Миртъл и я гледаше ту с омраза, ту със съжаление. След известно време, рейвънклоуката продължи да успокоявава нашата познайница, този път с много по-монотонен и безразличен глас, който въздейства най-много на Мег, но явно и на Миртъл, която се скри в обичайната си, трета кабинка и замълча. Е, ако тихото мънкане можеше да се нарече така.
- Благодаря, Лусинда - каза най-сетне тъмнооката - Ако не беше ти не знам каква глупост щях да направя. Ти ме вразуми, но направи и нещо, което е много трудно. Знам колко си й насъбрала, а и не само ти, и колко искаш да й направиш най-лошото, за което се сетиш, но ти ме спря и я спаси, вместо да ме оставиш да я довърша. И това наистина заслужава похвала, много малко хора могат да го направят - отбеляза Алисън и се усмихна на момичето, което й предложи да поразтребят банята.
- Права си, хайде - засмя се русокоската и завъртя пръчката в ръката си.
Алисън се замисли за момент - може би, за да избере правилната магия - и след малко каза:
- Грейв, има една магия, която е точно за тук - каза Стоунър и огледа помещението, от което шуртеше вода постоянно - Но ако я направя сама, ще стане много по-бавно, отколкото ако я направим двете. Ще ми помогнеш ли? - попита тя предизвикателно и момичето кимна въодушевено - Добре, магията се казва Уотърс, името произхожда от английски "water", а ефектът й е да изсмуче... да, и така може да се каже, всяка ненужна вода. А колкото до порутването и последиците от гнева на Миртъл - тях по-късно, когато вече няма вода навсякъде - обясни Алисън и за момент имаше чувството, че преподава, но само като се погледна, цялата мокра и мръсна, това чувство изчезна за миг - Ще можеш ли да се справиш? Разбира се, че ще можеш. Що за въпрос! Та ти си една от най-добрите ми ученички - попита преподавателката и сама си отговори.
С грациозен замах с магическата пръчка, Алисън изрече тихичко "Уотърс" към една част на порътеното помещение. Същото направи и петокурсничката, която наблюдаваше много внимателно действията на Стоунър.
След няма и десетина минути, банята беше суха. а и така вече не изглеждаше толкова разпадната. Още едно движение от страна на Стоунър и вече всичко стана както преди.
- Браво на нас - усмихната отбеляза Алис и погледна Лусинда, която също сияеше - А сега, мисля че е време и ние да се оправим - каза Мег и с едно замахване... воала, всички бяха сухи - Хайде, Лусинда, отивай в общата си стая, за да не си навлечеш наказания. Вечерният час наближава.
Грейв благодари на професорката и се насочи към общата стая на Рейвънклоу, а Алисън отиде в кабинета си и седна на креслото си. Нямаше настроение за нищо, така че си направи едно горещо кафе и остана загледана в звездите.

_________________
... You can confuse me! ...
... You make me feel irreplaceable! ...
... You make me feel yours forever ...
avatar
Алисън Стоунър
Пр-тел по Трансфигурация; рък-л на Грифиндор
Пр-тел по Трансфигурация; рък-л на Грифиндор

Брой мнения : 337
Дата на регистрация : 06.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Банята

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите