Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Зимната поляна

Предишната тема Следващата тема Go down

Зимната поляна

Писане by Дева Мъсъл on Нед Дек 05, 2010 2:50 pm

Малко навътре в Забранената гора, се разкриваше прекрасна гледка. Големи храсти, вековни дървета и треви, бяха обляти със сняг, който почти никога не спираше да вали. Не случайно наричаха това място Зимната поляна. На точно това място, нямаше дървета, които попринцип бяха характерни за Забранената гора - високи, с гъсти листа, от които прекрасното небе не се виждаше. Тук дърветата бяха пълната им противоположност - ниски, с много малки листа, и не високи и стройни, а разтлани по-скоро на ширина, отколкото на дължина. И сега, най-прекрасното от поляната, беше малкото езеро. То излъчваше толкова студенина, колкото и един айсберг. Беше тъмно синьо, а още по-прекрасното небе над него се отразяваше в него. То беше като едно развълнувано тъмно море, което след малко щеше да избухне, колкото и невъзможно да беше това.

Благодарение на Аня Владимировна.

_________________
avatar
Дева Мъсъл
Министър на Магията
Министър на Магията

Брой мнения : 334
Дата на регистрация : 19.08.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Зимната поляна

Писане by Ониксия Фарел on Съб Дек 18, 2010 1:07 pm

Ониксия се огледа наоколо.
Краката я бяха довели до тази поляна, която по между другото представляваше доста внушителна картина. Заскрежените дървета, които се извисяваха над главата й и сякаш образуваха арка. Голите клони, които се протягаха като дълги, странно изкривени ръце. Фар предполагаше колко по красива е тази поляна през пролетта, когато всичко цъфти, но тъй като беше почитателка на зимата...е, не можеше да си представи по-добро място за разходка. Знаеше, че сега в замъка е топло и приятно, но не мислеше, че ще издържи затворена между четири стени. Тя беше волна птица, обичаше чистия въздух, па макар този - студен и остър.
Тъмнокоската се наведе и докосна хладния сняг. Тук не бе стъпвал човешки крак от отдавна. Единствено нейните стъпки разваляха идиличната картина на натрупания сняг. Тя започна да прави ръце и крака в снега.
Радваше се на снега като малко дете. Повечето хора не можеха да разберат какво намира тя в зимата, при положение, че беше дете родено през лятото. Предполагаше се, че трябва да се наслаждава на слънцето, на топлите следобеди, но...това някак си не бе за нея. Обичаше да чувства хапливия въздух по бузите си, да наблюдава искрящата белота на снега...
Зимата беше най-хубавия сезон за нея, нямаше спор.
avatar
Ониксия Фарел
Грифиндор, Шести курс
Грифиндор, Шести курс

Брой мнения : 78
Дата на регистрация : 14.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Зимната поляна

Писане by Хелиус Блакфайър on Нед Дек 19, 2010 11:45 am

Блакфайър вървеше през Забранената гора към мястото на срещата.Когато достигна едно огромно дърво с клони растящи надолу той свали качулката си и се огледа.
-Сириус...-прошепна той.Вместо човешки глас в отговор чу писък на сова.Той се обърна и видя на един клон кацнала една омърлушена,кафеникава сова.Тя се спусна към него и щом той вдигна ръката си в отбранителна позиция,совата кацна на ръката му и заби ноктите си в нея.
-Подло създание...-прошепна той и взе писмото прикрепено към кракът на птицата.След това я накара да го пусне и да отлети обратно от там където е дошла.Той внимателно отвори писмото ,но в този момент чу изпукване на клони.Скри писмото в джобът си,превърза ръката си за да не оставя кървави следи по снегът,следи който могат да докажат,че е бил в Забранената гора,сложи качулката и се отправи към училището.Докато си проправяше път през снега,той мина през зимната поляна където не беше натрупало толкова много,той видя някой да си играе в снегът и се приближи,само за да разбере,че веселото създание е госпожица Фарел.
-Забавлявате ли се,госпожице Фарел?-каза той прекъсвайки веселбата на ученичката.
avatar
Хелиус Блакфайър

Брой мнения : 47
Дата на регистрация : 11.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Зимната поляна

Писане by Лусинда Грейв on Сря Дек 29, 2010 3:47 pm

Ама как така? Никой не ги беше предупредил..!
Да, точно така. Снежната война! Бялата битка! Или просто- целенето с топки. Беше днес. Сега. В момента! По някаква странна причина датата бе изместена и сега от рейвънклоуците и слидеринците се очакваше да се струпат на поляната, предназначена за събитието. Но дали всички щяха да са разбрали? Нима нямаше да стане така, че като отиде на обявеното място само тя да е там? Но, каквото и да се случеше, Лус беше длъжна да се яви. Не можеше да пропусне да нарита малко слидерински задници. Добре де, прозвуча пресилено, но просто от онази случка с Аня Владимировна насам наистина се дразнеше на повечето слидеринци. Въпреки, че през годините до сега не беше така. Но стига обяснения. Сега трябваше възможно най-бързо да отива на "бойното поле".
Започна да рови из гардероба в момичешката стая, търсейки екипировка. Откри едни тънки черни ръкавици, които щяха да свършат работа. Извади плетената си сива шапка и я нахлузи на главата си като приглади гъстата си коса. Сега стоеше пред дилемата дали да е с мантия, или с дебело, топло яке. Не бе сигурна дали е позволено да не са с ъс задължителните си мантии но все пак предпочете да рискува, пред това да измръзне. Облече набързо сивото дебело палто, обу ботушите и въоражена с чифт ръкавици и боен дух се насочи към изхода на замъка.
Лошата новина беше, че полянката, на която щеше да се състои събитието, се намираше във вътрешността на Забранената гора, т.е. доста далеч оттук. Добрата... Ами за сега нямаше такава. Без да му мисли много, Грейв тръгна с пъргави крачки в посока на гората, като дори понякога подтичваше, за да се сгрее. Неусетно се дотътри до входа на така познатото място, обрасло с гъсти дървета и храсти. Поспря за миг, но после осъзна, че няма време за губене и отново тръгна решително. Премина през оплетения маршрут- всичките тези малки пътечки. За щастие познаваше Забранената гора или поне тази нейна част доста добре и бързо се ориентира. Направи още няколко крачки и се озова на широката пуста поляна. Да, наистина пуста. Нямаше нито един човек! Само вятърът свиреше на моменти, но опитите му да създаде зловеща обстановка на успяваха, по простата причина, че нощта още бе далече. Лусинда се запъти към средата на поляната, където блестеше заледената повърхност на езерцето, чиито води сякаш бяха заспали в дълбок зимен сън. Постави единия си крак на леденото покритие и натисна леко, за да провери дали е безопасно. Беше твърдо като камък. Тъмнокоската стъпи с цялата си тежест, но отново нищо. Не пропадна в ледените води(както може би и се искаше). Реши, че ще е интересно как учениците се гонят, нападайки по леда, като онези ледени мъгълски парзалки. Но изобщо не се знаеше дали някой ще дойде, затова Лус тръгна към частта на поляната, където щеше да се състои базата на Рейвънклоу. А именно едно вековно свръх дебело дърво, чиито клони приютяваха доста добре спретната къщурка. Тя се използваше като щит от рейвънклоуците, но и беше удобна за събиране с приятели или просто усамотяване. Имаше и още няколко дървета наоколо, които също прикриваха учениците. Петокурсничката се покатери умело по дървото, седна на "верандата", отпусну крака и се загледа в далечината.
avatar
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Зимната поляна

Писане by Пърси Джаксън on Сря Дек 29, 2010 4:49 pm

Днес,най-неочаквано,директорката организира борба със снежни топки!Първи щяха да играят Рейвънклоу и Слидерин.Пърси нямаше никакво желание да отива,но неговата съученичка Лусинда Грейв и останалите му приятели просто не приемаха "не" за отговор.
-Хайде де,къде е коледното настроение?Да не би да те е страх?-Лусинда просто не го оставяше да си поеме въздух,докато най-накрая той се съгласи и каза , че ще бъде "забавно'-като описа с ръце кавички.Дългокоската му предложи да се чакат в четири и половина,но той и каза,че бърза прекалено много,затова се уговори с едно момче от пети курс да се чакат в общата стая и да тръгнат заедно към снежната война.Пърси се прибра в спалните,където завари Арес на обичайното му място на леглото.Реши да се навлече като ескимос,понеже след последната подобна битка,целият беше мокър и подсмърчаше и кихаше седмици наред.Сложи си черното поло,сините дънки-върху които котаракът му релаксираше и сега трябваше да ги чисти от рижавите му косми-неговата любима черна шапка и дебелото черно яке.Хвърли един поглед в огледалото и не можа да се познае-отсреща очевидно стоеше човек,маскиран зад тоновете дрехи.Сам се разсмя на себе си и потегли към общата стая , където вече петокурсникът го чакаше.Двамата потънаха в разговори за предстоящата битка и след малко вече бяха навън и тъпчеха по натрупалия сняг на поляната.Леденият въздух го блъсна и подейства добре на пламналото му лице.Вдиша дълбоко и се опита да успокои нервите си-наистина нямаше никакво желание да отива.Денят бе просто прекрасен за един хубав сноуфайт-Слънцето залязваше и небето беше нашарено с различни бледи цветове,които му напомняха за есенни листа- и настроението на Пърси се приповдигна.
-Хм,къде каза , че ще се проведе снежната битка срещу Слидерин?-разтревожи се той.Съвсем бе забравил за това и се надяваше , че приятелят му ще знае.
За негово щастие,се оказа прав.Другият Рейвънклоуец му обясни,че трябва да отидат до някаква поляна в Забранената гора и да чакат там.
След няколко крачки,вече се озоваха сред дърветата и гъстите храсти на гората.Слънцето започва да се скрива в короните на дърветата,които хвърляха страховити сенки.Пърси тъкмо си помисли , че са объркали пътя,когато се озоваха на прекрасна поляна,осветена от слънцето.Поляната беше огромна,оградена от дърветата и беше достатъчно голяма , за да се проведе войната на нея.Всички съмнения изчезнаха от главата на Пърси и той се затича към Лусинда,която му махаше.От другата страна на поляната се чуха гласове и малко след това към рейвънклоуците летяха снежни топки.Една от тях мина точно над главата на петокурсника,който се засмя и отвърна.Малко по-късно още ученици се присъединиха и когато силите бяха изравнени,започна снежната война между Рейвънклоу и Слидерин.
Една снежна топка се разби в главата на Лус,която изобщо не очакваше.Пърси беше толкова зает да се смее,че след малко снежните топки на Слидерин го настигнаха.Той клекна,за да избегне няколко от тях и се скри зад един голям камък.Реши първо да си направи няколко,преди да се покаже.Когато беше готов,изскочи пред камъка и започна да хвърля напосоки.Оцели няколко слидеринеца ,останалите топки ги избегнаха.Погледна към приятелите си,които също се справяха доста добре.Начело на войната беше Лусинда,която дотук бе повалила няклко момичета от Слидерин , които под възгласите на останалите си съученици се изнесоха от полянката и не пропуснаха да се заядат с рейвънклоуци.В отговор изядоха още няколко снежни топки.
avatar
Пърси Джаксън
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 105
Дата на регистрация : 12.12.2010
Местожителство : Хогсмийд

Върнете се в началото Go down

Re: Зимната поляна

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите