All the magic World
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Поляните
Плашещата върба EmptyВто Авг 16, 2011 9:01 am by Елена Николаевна

» Вътрешният двор
Плашещата върба EmptyВто Авг 16, 2011 9:00 am by Елена Николаевна

» Дървото на сезоните
Плашещата върба EmptyВто Авг 16, 2011 8:57 am by Елена Николаевна

» Закътаните заснежени места
Плашещата върба EmptyВто Авг 16, 2011 8:56 am by Елена Николаевна

» Герои на Първи курс
Плашещата върба EmptyЧет Юли 21, 2011 9:28 am by Нериса Ланистър

» Герои на Шести Курс
Плашещата върба EmptyПет Юли 08, 2011 10:23 am by Елена Николаевна

» Домът на семейство Розие
Плашещата върба EmptyСъб Юли 02, 2011 8:51 am by Алис Розие

» Герои на възрастните
Плашещата върба EmptyСря Юни 29, 2011 1:55 pm by Алис Розие

» Герои на преподавателите
Плашещата върба EmptyПет Юни 24, 2011 3:35 pm by Gabriel Riddle

» Клуб "Naked Stereo"
Плашещата върба EmptyЧет Юни 23, 2011 4:47 pm by Никита Алексеевич

Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Плашещата върба

3 posters

Go down

Плашещата върба Empty Плашещата върба

Писане by Елена Николаевна Съб Ное 27, 2010 8:21 pm

Тук е плашещата върба. Дървото бе посадено много отдавна. Всъщност то бе посадено ,за да скрие входа към къщата на крясъците в Хогсмийд. Върбата удряше хората с клоните си,ако се доближат до нея. На стъблото си обаче имаше чвор, който ако успееше да бъде натистат, дървото замръзваше на едно място. На учениците им бе забранено да идват тук, но те се промъкваха и идваха, защото забраненото им беше неустоимо.
Елена Николаевна
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Плашещата върба Empty Re: Плашещата върба

Писане by Дженифър Ридъл Пет Дек 24, 2010 4:57 pm

След броени минути групата и професор Шанг пристигнахме. Някои си шушукаха как били чели за върбата и знаели точно начина, по който ще изпълнят задачата си без дори драскотина. Заслушах се, но начините им ми изглеждаха нелепи и минах в задната редица. Когато приближихме плашещата върба на около 10 метра, г.жа Шанг ни спря. Отново ни повтори, че тези, които не искат, не са длъжни да участват. Този път не се замислих. Щом бях стигнала дотук, нямаше връщане. Обясни ни пак задачата и отстъпи леко встрани. Но не прекалено далече в случай, че някой се нарани. Ние се наредихме на опашка един след други. Някои решиха да пробват по двама.
Първо беше едно високо и мускулесто момче, което не познавах. Сигурно сме се виждали и преди, но не сме си направили труда да се запознаваме. Той пристъпи решително напред и се приготви. Всички го гледахме уплашено. Ами ако нещо му се случеше? Можеше и да не го познавам, но тази мисъл в момента ме притесняваше. За всеки един от съучениците ми. Не бях особено близка с тях и все пак. Когато момчето вече достатъчно близо, плашещата върба завъртя клоните си и го отблъсна с невероятно голяма сила. Някои изпищяха, други кротко гледаха.
- Хайде, Джейк. - подкрепи го някой от първите. Сигурно бяха приятели.
- Да, ти можеш! - се чух да казвам. Момчето ме погледна объркано, но се изправи и тръгна. Този път изглеждаше по-уверен и подготвен. Загледа се във върбата с усмивка. Когато тя замахна, той се отдръпна и се улови за нея. Чух удивени звуци зад гърба си. След няколко секунди Джейк се пусна от клона и падна на земята. Госпожата и другите веднага отидохме до него.
- Ето! - отвърна той и вдигна клона в ръката си.
Усмихнах се и реших да се пробвам следваща. Другите отново се подредиха, оставяйки ме сама с плашещата върба. "Добре, сега сме само аз и ти. Не ме наранявай, моля те." казах си наум и си поех въздух. Замислих се какво би направил Том. Отърсих глава, защото в в нея нахлуха мисли как би уловил всички клони само със замах на пръчката си. Пристъпих бавно напред, стремейки се да не я плаша. Тя въртеше бавно клоните си, явно виждайки ме, че се насочвам към нея.
- Само един... - прошепнах по-скоро на себе си, за да се успокоя, отколкото на нея. Хвърлих се към един от клоните й и тя започна да ме върти бързо във въздуха. Сега виждах какво му е на Джейк. Сякаш главата ми щеше да избухне. Вятърът се движеше бързо около мен, не позволявайки ми да видя нищо. Сърцето ми биеше бързо от скоростта. Опитвах се да възстановя нормалния си ритъм, за да успокоя и върбата. - Моля те! - прошепнах и отворих очи. Видях, че съм се хванала за едно малко клонче. Сложих лявата си ръка в негова основа и с другата внимателно го откъснах. Тогава вече нищо не ме задържаше във въздуха. Приземих се близо до върбата и се наложи да се претърколя, за да не ме вдигне нагоре отново.
Останах за малко на земята да възстановя дишането си. Бях някак си доволна. Изправих се и подадох клончето на професор Шанг.
Дженифър Ридъл
Дженифър Ридъл
Рейвънклоу, Шести курс
Рейвънклоу, Шести курс

Брой мнения : 14
Дата на регистрация : 28.11.2010

Върнете се в началото Go down

Плашещата върба Empty Re: Плашещата върба

Писане by Ониксия Фарел Вто Дек 28, 2010 7:25 pm

Ониския стоеше отстрани и гледаше. И без това не мислеше разумно и нямаше кой знае какъв проблем да се нарани. И без това щеше да забрави психическата болка...
Преди нея няколко човека се опитаха. Един от тях беше момче. Справи се доста добре, но не можеше да надмине момичето, което се пробва след него. Никс беше впечатлена. Дженифър, май така се казваше момичето, се отърва без драскотина. Само косата й бе малко разрошена, но веднага след като се изправи, тя я приглади.
И все пак въпреки това, че до преди минути едно дърво я беше въртяло безмилостно във въздуха, тя представаляваше представителна гледка. С дългите черни къдрици, развявани от вятъра и увиващи се около тялото й. Сините й очи блестяха в задоволство, но не от онзи вид - арогантното задоволство. На Ониксия й се струваше, че тя някак си беше доказала нещо на себе си и затова бе толкова доволна. Беше като картина - нейната горда, висока фигура държаща клончето в ръка, пламъка в сините й очи, дръзко вдигнатото носле и плътните розови устни.
"Ако има бал за крал и кралица на Хогуортс, то съм убедена, че тя е доста подходяща за кралицата."
Това момиче притежаваше красотата и осанката на аристократка. Тя...
- О боже мой! - възкликна шумно Ониксия.
Което естествено накара всички погледи да се обърнат към нея. Гледаха я очудено.
- Ъм извинете. - беше изречено с невинна усмивка, и все пак прозвуча по-скоро като въпрос.
Тя закри глава за миг и я разтърси. Вдигна я и пристъпи плахо напред. Щеше да опита следваща. И без това обичаше числото три, беше любимото й...а да се надяваме и късметлийското й. Никс изпука пръстите на ръцете си и ги тръсна няколко пъти. Краката й обаче бяха като сковани. А уж не беше притеснителна.
"О, я стига! Хайде Ониксия. Та ти си от Грифиндор за Бога! Предполага се, че трябва да си смела."
Тъмнокоската пое дъх и започна да се приближава към Плашещата върба. Видя един клон, който се беше извил доста странно и сякаш бе залепен за земята. В този момент реши да пробва малко по-различен подход от на предните двама. Шестокурсничката се прилепи до твърдата почва. Знаеше, че малко ще се поизцапа, но все пак...задачата си беше задача.
Запълзя бавно по земята. Вдигна глава и видя клоните на дървото заплашително надвиснали над нея. Приближи се с още няколко сантиметра. Достатъчно, за да се задейства радара на върбата за опасност. Дебелите клони наподобяващи огромни бухалки започнаха да се спускат шеметно към нея. Ониксия замря и изчака нападателите й да се приближат още повече. Претърколи се в последния момент и избегна един огромен клон. След като първия опит на Плашещата върба да изгони натрапницата не завърши с кой знае какъв успех тя продължи да шиба момичето с клоните си. Никс се търкаляше, преобръщаше и същевременно продължаваше устремено да пълзи напред. Стигна почти до корените на дървото. Миг преди да прекърши малката пръчица, част от един от странно извития клон, тя се усмихна дяволито. Едно палаво пламъче блесна в погледа й и в следващия миг малкото парче дърво стърчеше от ръката й.
И ето ти проблем, трябваше да се обърне и да се върне по същия път...но не беше кой знае колко сигурна дали ще успее. Нямаше кой знае колко много време да се обърне, затова трябваше да пълзи назад. Нямаше да се справи. Тя продължаваше да премисля различни варианти. Хиляди различни картини изплуваха в съзнанието й, осигурявайки й път обратно. Проблема бе, че нито един от тях не бе безопасен със сигурност.
Но ето, че върбата реши да й напомни за себе си. Една от дебелите "бухалки" падна точно до нея и я окопити. Грифиндорката затвори за миг очи. Нямаше време да мисли. Само се молеше плана й да проработи. Знаеше легендата за усмиряване на Плашещата върба. Говореше се, че ако сложиш ръка на онази дебела част от корена й, която изглеждаше като отрязан клон, можеше за малко да спреш летящите навсякъде клони. Не вярваше кой знае много на легенди, но какъв друг избор имаше. Пък и при положение, че корените бяха пред нея... Тя продължи да се придвижва бавно напред все по-трудно отбягвайки огромните късове дърво. Стигна до онова парче дърво в корените и с усилие положи длан върху него.
Изведнъж клоните се прибраха. Без да се бави Никс скочи на крака и се затича към групата и професор Шанг. В следващия миг усети остра болка в долния край на крака и се свлече на земята. Клоните се бяха раздвижили прекалено бързо. Останала без дъх, Фар прехапа устни и с последни тласъци изпълзя извън обсега на върбата. Тя се строполи на земята, дишайки тежко. Остана така няколко минутки и се изправи. Прокара пръсти през косата си, но в крайна сметка реши да я върже. После щеше да я оправя. Приближи се куцукайки до преподавателката и й подаде малката пръчица.
- Добре ли си? - попита я професор Шанг и взе клончето от ръката й.
- Ъм...да. - отвърна несигурно Ониксия, раздвижвайки глезена си - Нищо сериозно. Ще се оправя.
Синеокото момиче се присъедини към двамата успели преди нея. Отдъхна си за последен път и остана да наблюдава опитите на другите. Искаше се и тя да се беше отървала без нито една синина като рейвънклоуката преди нея, но...какво пък. И без това беше свикнала да се различава от другите. Винаги правеше нещата по свой начин. Пък и с този неин не чак толкова висок ръст, не изглеждаше като някоя горда "лъвица" успяла да се справи с предизвакателството, изпречило се на пътя й. И все пак бе успяла, това беше важното. Независимо от това, че бе толкова мъничка.
Ониксия Фарел
Ониксия Фарел
Грифиндор, Шести курс
Грифиндор, Шести курс

Брой мнения : 78
Дата на регистрация : 14.12.2010

Върнете се в началото Go down

Плашещата върба Empty Re: Плашещата върба

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите