All the magic World
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Поляните
При Хагрид EmptyВто Авг 16, 2011 9:01 am by Елена Николаевна

» Вътрешният двор
При Хагрид EmptyВто Авг 16, 2011 9:00 am by Елена Николаевна

» Дървото на сезоните
При Хагрид EmptyВто Авг 16, 2011 8:57 am by Елена Николаевна

» Закътаните заснежени места
При Хагрид EmptyВто Авг 16, 2011 8:56 am by Елена Николаевна

» Герои на Първи курс
При Хагрид EmptyЧет Юли 21, 2011 9:28 am by Нериса Ланистър

» Герои на Шести Курс
При Хагрид EmptyПет Юли 08, 2011 10:23 am by Елена Николаевна

» Домът на семейство Розие
При Хагрид EmptyСъб Юли 02, 2011 8:51 am by Алис Розие

» Герои на възрастните
При Хагрид EmptyСря Юни 29, 2011 1:55 pm by Алис Розие

» Герои на преподавателите
При Хагрид EmptyПет Юни 24, 2011 3:35 pm by Gabriel Riddle

» Клуб "Naked Stereo"
При Хагрид EmptyЧет Юни 23, 2011 4:47 pm by Никита Алексеевич

Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

При Хагрид

4 posters

Go down

При Хагрид Empty При Хагрид

Писане by Елена Николаевна Съб Ное 27, 2010 8:30 pm

Къщурката на Хагрид се намираше точно на ръба на Забранената гора. Къщичката бе малка, а отвътре бе доста странна. В къщичката можете да попаднете на някое магическо създание ,тъй като той се грижеше за тях. Въпреки че Хагрид бе полувеликан и имаше хора, които се страхуваха от него, той бе много добър и помагаше на всички. Фанг-кучето на Хагрид, също изглеждаше страшен, но бе много добро куче.
Елена Николаевна
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

При Хагрид Empty Re: При Хагрид

Писане by Аня Владимировна Пон Дек 20, 2010 4:50 pm

Задача номер едно.
--

О, да! Абе, направо супер.
Представяте ли си? Наказание! На мен?! ДА, точно така! На мен!
И за какво? За една дърпаница с едни идиоти от Рейвънклоу!
Бясна бях. Бясна съм и сега.

Вървях към къщата на Хагрид, онзи дебел, грозен идиот, който чакаше мен, Лусинда Грейв и Пърси Джаксън. Не стига, че бях наказана, пък трябваше да изтърпявам присъдата си с тези двама олигофрени, стоящи до мен. Идиот. Идиотка. И двамата си бяха един дол дренки.
Та, както вече споменах и тримата вървяхме бързо към къщата на пазача на дивеча в Хогуортс, на около десетина метра разстояние. Аз се делях от тях, не исках да се докосвам до такива долни, жалки хора като тези двамата.
Небето навън беше посивяло отвсякъде и всеки момент щеше да се излее най-голямата буря на света, но не! Николаевна настоя точно този ден да изпълним проклетото наказание. Нека дворът да бъде приветлив и чист, беше казала тя. Защо ме наказа? Какво толкова, трябваше да си затвори очите, та нали бях от нейния дом. Ъргх! Само едно замахнване на магическата пръчка и щеше всичко да се оправи, но с моят овчи късмет, трябваше да използваме голи ръце, метли и всякакви такива мъгълски измишльотини, които дори не бях използвала никога през живота си.
- А, те ви. - извика той с просташкия си глас срещу нас, когато пристигнахме.
Боже, как можеше да казва 'те ви'? Като, че ли се намирахме на село, в конюшната, потънали в половин метър смръдлива конска тор. Ъх, не ми обръщайте голямо внимание, просто наистина съм адскииии ядосана и след малко някой ще пострада.
- Да, тук сме. - отвърнах ледено аз, като лицето ми остана без никакво изражение, докато това на Хагрид грееше, като че ли беше видял Майкъл Джексън, лека му пръст. - Е какво да правим? - попитах. - Искам да се махам по-бързо оттук, защото ще се задуша от хората около мен. - метнах един злобен поглед към Лусинда, която също не ми остана длъжна.
Поклатих глава нервно, но за щастие никой не ми обърна внимание. Не трябваше много да проявявам характера си, защото ако Хагрид се окажеше клюкарка, съвршено беше с мен. Сигурно директорката щеше да ме накара да чистя тоалетната. А това, повярвайте ми, щеше да ме съсипите. Щях да се самоубия, наистина.
- Елате насам. - отвърна развеселено той и се скри зад дървената си къща. Последвах го мигновено, наистина исках да се разкарам възможно най-бързо. Великанът ровеше нещо из някакъв сандък и след като намери търсеното ми го подаде. Един огромен, черен чувал, гребло и метла.
- Ъ, как се използват? - попитах. Това беше едно от малкото неща, с които не знаех как се борави - греблото. Може би се използваше като детските, с които съм си играла като малка в пясъчниците? Не знам.
- Шегуваш се, нали? - попита отзад Лусинда. - Не знаеш как се работи с него?
- Ами, да, селска простакесо. - овърнах хапливо и доста грубо, за което след това малко съжалих.
Хагрид и Джаксън ме излгедаха злобно, но не ми пукаше. БЯХ ЯДОСАНА, МАМКА МУ! Скапано наказание, скапана Лусинда. Тя беше виновна, какво бях направила аз, че да се заяда така с нея? Ъхх... Скапан ден, скапана седмица, скапана зима, скапан живот, скапан замък, скапана държава, скапан свят.

Надявам се, Лусинда, да не се разсърдиш, за езика на Аня, просто тя си е такава. Нещо РПто ми не е от най-добрите, но става горе-долу, следващото ще е по-добре.
Аня Владимировна
Аня Владимировна
Слидерин, Пети Курс
Слидерин, Пети Курс

Брой мнения : 79
Дата на регистрация : 03.12.2010

Върнете се в началото Go down

При Хагрид Empty Re: При Хагрид

Писане by Лусинда Грейв Пон Дек 20, 2010 5:48 pm

Страхотно! Чудесно! Невероятно! Прекрасно! По дяволите.
Защо трябваше да се замесва..? Защо не си замълча пред това същество Владимировна? Защо не се сдържа да не използва любимия си сарказъм? Защо отново трябваше да се замесва в неприятности? Боже, та Лус беше просто една рейвънклоука, която трябваше да си седи мирно, да си учи уроците и да не се занимава със змиичета (слидеринци). Но не...отново с това нейно непримирение. Не можеше, не беше по силите и да остави някого да си вдига самочувствието до небето, използвайки по-разумните от него. И този път отвърна. И сега бе наказана да чисти някакви тъпи листа. И всичко заради някаква разбесняла се овца. И бе бясна.
Грейв вървеше заедно с Пърси и слидеринката към присъдата си. Добре де... към добрия, голям, дружелюбен Хагрид. Обичаше да идва тук и с полувеликана да пият чай, но този път трябваше да се чисти. И то не как, ами по мъгълския начин! Защо ли? Директорката бе решила така да накаже учениците, че да не си и помислят да се сдърпват повече. И добре- можеше и да е по-зле, но защо за бога трябваше да изпълняват наказанието заедно с Аня?! О, разбира се, за да е сигурно, че няма да се повтори провинението, и за да може да са тотално унижени.. Е, както са казали хората " На каквото си постелиш, на това ще лежиш". Да, само че в случая не бяха те постелили листата и въпреки това трябваше да метат.
Петокурсничките си разменяха злобни погледи и хапливи изречения по пътя, но изненада- бяха на едно мнение, че трябва да спрат, за да не се налага повече да правят нещо заедно(Анатема!). Хагрид посрещна тримата ученици, дразнещо развеселен и ентусиазиран(хей, момче, подиграваш ли ни се?). След малко домъкна "оръжията на труда" и само заради гледката, която последва, си струваше наказанието- изражението на Владимировна можеше да се отъждестви с това на блондинките в мъгълския свят, когато чуеха виц за себе си. Вярно, беше магьосничка и не и се налагаше да използва гребло и метла, но ехо?!... не бе трудно човек да се досети какво се прави с тях. Лусинда не пропусна да отбележи невежеството на...съученичката си и дори след злобния и коментар продължи да се киска.
- Ох, изчакай да ти помогна- усмихна се широко рейвънклоуката, дръпна се от Пърси и отиде при нещата на Хагрид.
Бръкна в черния чувал и извади метлата.- Това се нарича м-е-т-л-а. Както може би си забелязла през годините, се използва за летене. Но освен това, познай! С него можеш да чистеш разни неща, като например опадали листа- кимна с глава към поляните, по които листовете се търкаляха, движени от недружелюбния вятър.
- Хахаха, много остроумно, Грейв- каза с скрито раздразнение слидеринката, сложила ръка на кръста си.
Тъмнокоската и се усмихна още веднъж и се върна обратно при Джаксън, който само наблюдаваше и се хилеше от време на време.
Небето притъмняваше все повече. И сега какво, ако завалеш, пак ли трябваше да разчистват? Разбира се, сякаш не беше достатъчно, че са заедно. Лус отметна косата от лицето си и изпуфтя.
- Е, и сега какво? Да започваме преди дъждът да ни се е излял на главите. Пърси, хайде ние ще започнем от ей там- тя посочи с ръката си най-далечния край на поляната. А госпожица аз-не-съм-селска-простакеса ще трябва да яхва, тоест грабва метлата и да започва. Това трябва да се види- последното изречение го каза тихо, но и достатъчно силно, че слидеринката да чуе.
- Определено!- Пърси се захили леко злобно и се усмихна иронично към момичето.
- Млъквай, загубеняк... Никой не ти е искал мнението.
Това беше крайната точка на търпението на Джаксън.
Лусинда Грейв
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

При Хагрид Empty Re: При Хагрид

Писане by Пърси Джаксън Сря Дек 22, 2010 2:06 pm

Пърси беше в екстаз.Щеше да прекара останалата част от деня си с Лусинда...изобщо не съжаляваше,че се е намесил в спора и със слидеринката.Сега вървеше след двете момичета,които съскаха една срещу друга,вглъбен в собствените си , по криволичещата пътечка.Изведнъж въздухът се блъсна в него и той погледна към оловносивото небе.Всеки момент щеше да завали,каква ли задача щяха да им възложат?Нямаше ли да отменят наказанието за друг ден?Но по всичко личеше,че това явно е част от наказанието.Хагрид вече ги чакаше пред колибката си-колибката,в която бе идвал толкова пъти , когато станеше самотен.Хагрид се зарадва , че Пърси си е намерил приятел и ги помоли да изчакат.След около две-три изречения,разменени между момичетата,полувеликанът се появи с три метли в ръка...буквално.На Пърси всичко му се изясни,наказанието не беше кой знае какво.Трябваше просто да изчистят листата от двора...без да използват магия.Когато живееше с немощната си леля и дори не подозираше за съществуването на магията,всеки ден почистваше нейният двор.Разбира се , като награда тя го водеше в неговата любима сладкарница,а сега наградата беше да не го излключат от училището за магия и вълшебства.Изражението на Аня беше от типа "току-що глътнах лимон",а Лусинда и се смееше дяволито.Двамата с Пърси кимнаха един на друг и тръгнаха към двора като оставиха слидеринката с въпросителното си изражение зад себе си.Тя отново реши да нападне Лусинда,която не и остана длъжна.Пърси отново се намеси,но явно Владимировна имаше какво още да покаже.Тя изсъска срещу него и нервите му не издържаха.Вдигна пръчката си и я насочи срещу неразбиращото и лице:
-Експелиармус!-чу да казва Лусинда и за негова изненада пръчката изхвърча от ръката му.Замига на парцали срещу рейвънклоуката:
-Какво по дяволите правиш?-извика той.Тя отвърна на въпроса му с въпрос:
-Какво?Искаш да бъдем наказани до края на срока ли?-Той се замисли,след което реши,че е по-добре да си трае и вдигна пръчката си от земята.Слидеринката кимна и отново го нападна с думи...
Пърси Джаксън
Пърси Джаксън
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 105
Дата на регистрация : 12.12.2010
Местожителство : Хогсмийд

Върнете се в началото Go down

При Хагрид Empty Re: При Хагрид

Писане by Аня Владимировна Сря Дек 22, 2010 4:36 pm

ТЪПАЦИИИ.

Не мога да опиша какво точно изпитвах в този момент, но само едно знаех, че бях хипер ядосана и имах чувството, че мога да убия всеки, посмелил да се изпречи на пътя ми.
Супер, точно за Коледа - наказание. Не мога да повярвам...
Отново се бяхме сдърпали с Джаксън идиота. Той се опита да ме порази с проклятие, не че то щеше да стигне до мен, но дори не си направих труда да вдигна магическата си пръчка, Грейв сама спря приятеля си. Хаха. Идиоти. Обърнах се назад, към поляната, ппсувайки ги. Огледах се и въздъхнах тежко-тежко. Пред мен стояха хиляди листа, като чели всички от околността се бяха изсипали, за да ги почистя. Отново дълбока въздишка се изтръгна от гърдите ми.
- Очисти. - прошепнах на пръчката си, но нищо не се случи.
- Миличка, няма да стане с магия. - обади се зад мен Хагрид. - Хайде, започвай с метличката. - той се ухили и ми посочи чувала и метлата, които бях запратила на земята на около два-три метра от мен.
- Ох... - промълвих и се захванах за работа.
Е, какво можеше да се направи. Хванах си метличката и започнах. Тананиках си една песен на Лейди Гага и това ме поуспокои малко, но не достатъчно. Реших да направя няколко купа и след това да ги напъхам в черния чувал. Пак щях да пробвам магия. Не се отказвах лесно... Тъкмо се бях уснесла в работата, ако това изобщо беше възможно до една степен, когато:
- Хей, Аничка Баничка, как е работата? - извика Пърси зад мен.
Един кратък жест с ръката и отново се обърнах.
- Майната ти, Джаксън... - измърморих си и продължих с работата, исках да си тръгвам вече.

Пх, сори за краткия пост, но трябва да измизам...
Аня Владимировна
Аня Владимировна
Слидерин, Пети Курс
Слидерин, Пети Курс

Брой мнения : 79
Дата на регистрация : 03.12.2010

Върнете се в началото Go down

При Хагрид Empty Re: При Хагрид

Писане by Лусинда Грейв Сря Дек 22, 2010 6:32 pm

Лусинда погледна отново прекалено обширните поляни и мрачното небе. Лошото беше, че вятърът се мъчеше да демонстрира стихията си все по-настойчиво. Но оставаше надеждата, че със смрачаването щеше да утихне.
- Е, да започваме- изтърси тържествено рейвънклоуката, въпреки че много добре виждаше двамата си "колеги", вече започнали с чистенето.
Извади магическата си пръчка, защото мързела бе надделял, пък и искаше за последен път в следващите няколко часа да използва магия.
- Акцио гребло- измърмори си намусено под нос тъмнокоската и в следващия миг "оръдието на труда" се озова в ръката и.
Без да му мисли много, тя го повдигна(греблото се оказа по-тежко, отколкото изглеждаше) и се захвана за работа. Започна да минава с него по тревата, обирайки листата. Когато се напълнеше, Грейв тичаше до мястото на поляната, откъдето бе започнала, и стоварваше листата, които образуваха малка купчинка. След това отново напред-назад, докато купчинката се превърна в доста сериозен куп. За съжаление, въпреки че изглеждаше, че скоро ще приключат, поляните сякаш ставаха все по-обширни, а задачата- все по-непосилна. Никой обаче не се предаваше. Дори Аня се трудеше, вместо да пуска злобни коментари. Е, разбира се не мина без да се сдърпат с Пърси, но всичко приключи набързо. Вече трябваше да е започнало да се стъмнява, което щеше да е оправдание на тримата ученици да се връщат в замъка, но глупавото време сякаш им правеше на инат.
Куп след куп, отиване-връщане, отиване-връщане... Лус имаше чувсвато, че това никога няма да свърши. Видя, че другите също са на предела на силите си, но вървяха с приведени глави и си вършеха смирено работата.
- Е, деца, сиг`но имат`и време за пу` чашкъ` чайчи`?- Хагрид пристигна с тежка стъпка, носейки поднос от топлата си напитка.
Мина покрай всеки от тях и никой не отказа да спре да си отдъхне за миг. Трябваше обаче бързо да се връщат към задължението си, за да изпреварят бурята. Успокояващото бе, че вече бяха преполовили работата. Дори малко повече. Рейвънклоуката се подпря на греблото си и погледна към Пърси.
- Как върви?- попита с фалшиво весел тон тя.
Но още преди момчето да отвори уста, познатият глас се обади.
- Не виждаш ли, Грейв?- провикна с по-омърлушен, но все още така ироничен тон слидеринката.
Джаксън направи гримаса, остави метлата си на земята и се обърна към Владимировна.
Лусинда Грейв
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

При Хагрид Empty Re: При Хагрид

Писане by Пърси Джаксън Сря Дек 22, 2010 7:04 pm

Пърси,Лусинда и Аня започнаха да събират листата.Листо по листо...бавно малко по-малко вече започнаха да се заформят купчинки.Вятърът се засилваше , затова Пърси предложи да побързат.Момичетата правеха жалки опити със магия да си свършат работата,въпреки предупреждението на директорката.Той ги разбираше..всички бяха на предела на силите си.Дори слидеринката се трудеше,нямаше търпение да се разкара от това място.След като Хагрид видя запъхтяните им лица ги покани на по чашка чай.Пърси знаеше,че не е редно да прекъсват работата си,но тялото му го предаде.Тримата се запътиха към него.Лусинда запита синеочкото как върви работата при него,когато зад тях се чу познатият саркастичен глас на слидеринката.Пърси се обърна към нея и и каза:
-Е,можеш да останеш тук ,в студа,и да събираш листа...-зачака реакция , но в отговор получи само гримаса-или да дойдеш с нас на топло.-Всички зачакаха отговора и.Тя само изпуфтя, отметна коса назад и мина през тях.:
-Все едно...
Вътре Хагрид им предложи от своите бисквитки.Когато Пърси ги погледна стомахът му се сви до такава степен,че се изплаши да не повърне върху тях.Първият и единствен път,когато ги опита,бе на косъм да изгуби един от зъбите си.Погледна Лусинда.Тя посрещна погледът му и му отговори със същата физиономия.Аня все още ги фиксираше с поглед като наум си задавеше въпросът "Ама вие сериозно ли...?".Той игнорира въпросителният и поглед и заяви решително,след като всички си изпиха чая.:
-Хагрид благодаря ти за гостоприемството,но вече е време да тръгваме.Съвсем скоро ще завали.В отговор на думите му,Аня погледна през прозореца.

И аз съжалявам за краткото рп,излизам ^^
Пърси Джаксън
Пърси Джаксън
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 105
Дата на регистрация : 12.12.2010
Местожителство : Хогсмийд

Върнете се в началото Go down

При Хагрид Empty Re: При Хагрид

Писане by Аня Владимировна Чет Дек 23, 2010 1:41 pm

ОМГ!

Идеше ми направо да заплача, исках да се прострелям в главата и да прогния в колибата на Хагрид. Когато погледнах с красивите си очи навън буквално ми прилоша. Щях да припадна. Всичките листа, ама абсолютно всички хвърчаха из възухда, под ръководсвтвото на скапания вятър. Всички купчинки, всяко едно листенце, което бяха събрали на купове сега се издигаха високо нагоре и след това падаха отново на земята, по-разпилени отсякога.
- Ъ... - поде полувеликанът, като видя накъде гледах. - Май... - почеса се по главата.
- Виждате ли? - избухнах. - Като идвате да пиете чай при този... - задържах думите си, но хвърлих на Хагрид най-гадния поглед, на който бях способна. - ПОГЛЕДНЕТЕ! - извиках изтерично, като цялата треперех.
Никога не се държах толкова нервно, винаги бях спокойна, не знам какво ми ставаше. Двамата рейвънклоуци ме гледаха объркано, но когато видяха какво става отвън израженията им се изкривиха.
- И какво сме виновни ние?! - възроптна ми се Лусинда.
- Моля? Какво ли? - извиках на среща й. - Ако бяхме на поляната можеше да те хвърля върху купчината ми, за да не излети във въздуха!
- Престан'те, двойчета. - обади се плахо или по-скоро развеселено големият рунтав идиот.
Излязох навън, като отворих вратата на подобието на къща с един шутник. Облаците направо си бяха почернели, а вятърът... О, той беше наистина адски силен. Имах чувството, че ще ме отвее. Не само имах чувството, а направо го исках, за да не изпълнявам това скапано наказание. Сега всичко, което направиха тримата петокурсника беше попиляно на вятъра. Хайде, наново. Огледах се отчаяно около десетина листа се завъртаха в турнадо, след това се отпускаха и падаха на земята, а после отново вятърът ги повдигаше и те се носеха из въздуха като перца.
- Ужас. - промъвих, по-скоро на себе си, от колкото на тези двамата, които стояха до мен. - Как ще съберем листата като вятърът не спира? - попитах.
- Не знам.
- Не знам.
- О, оставаше и да знаете, щях да ви призная. - отговорих с въздишка примесена със злоба. Мноого злоба. - Хайде, кафеджий, оправяйте се. - врътнах се и поех към замъка. Нямаше какво да се направи. Изругах на ум няколко пъти, когато до мен се появи Джаксън, хващайки ме за ръката. - Ей! Смееш да ме пипаш? - изтръгнах ръката си, но той отново ме хвана силно. - Пусни ме, защото ще съжаляваш!
Аня Владимировна
Аня Владимировна
Слидерин, Пети Курс
Слидерин, Пети Курс

Брой мнения : 79
Дата на регистрация : 03.12.2010

Върнете се в началото Go down

При Хагрид Empty Re: При Хагрид

Писане by Лусинда Грейв Чет Дек 23, 2010 4:01 pm

WTF?!
Не, не, не. Това не можеше да се случва. Не! Не беше възможно трудът им просто ей така да отиде... на вятъра (хаха, каква ирония). Но не. Бе истина. Лус гледаше как стихията върти над земята доскоро събраните на купчини листа. Хващаше едно листенце, подмяташе го насам натам, сякаш за да се подиграе на учениците, и го пускаше на земята отново, подхващайки друго. Свистенето звучеше като гаден, отвратителен, злорад смях. А Лус просто седеше на подобието на дървен стол в колибката на полувеликана и гледаше с безизразно изражение навън. Чувстваше се като пълна загубенячка. Да пропилее тооолкова много от безценното си време, за да събира листа, и на всичко отгоре накрая работата да отиде по дяволите.
Аня- да, тя беше бясна. Грейв- не по-малко, просто се опитваше да не го показва. Владимировна се измъкна навън като хала, последвана от двамата рейвънклоуци.
Страхотно. Беше по-зле, отколкоте се виждаше от къщурката... Нямаше нито една купчина вече. Само въргалящи се листенца. Слидеринката мърмореше нервно и дори направи опит да си замине. В този момент обаче се намеси Джаксън.
-Ей! Смееш да ме пипаш? - изтръгна тя ръката си, но той отново я хвана
силно. - Пусни ме, защото ще съжаляваш!- озби му се слидеринката.
Лусинда изтича до тях. Погледна ги сериозно, без да влага точно определени чувства.
- Пусни я, Пърси- изтърси с равен глас- А ти какво, Аня? Типичното, нали? Става малко напечено и ти бързаш да се отказваш? Нали уж слидеринците не сте мекошави?- говореше напълно спокойно.
Хвана отново метлата и се върна с няколко крачки към средата на поляната. Хвърли един поглед на простиращите се поляни, отметна хвърчащата си на всички страни коса, обърна се и се провикна:
- Е, така или иначе трябва да свършим тази шибана работа! Предлагам да го сторим по-бързо, без да се правим на интересни, за да може всичко да приключи най-сетне- рейвънклоуката изведнъж погледна към небето.
Нененененене. Само това липсваше.
- Какво по дяволите...
Още преди да довърши усети как върху и се излива обилно количество вода. Последва гръм и гадният дъжд се усили. Тъмнокоската усети как мократа и коса прилепва за лицето и, а капките се стичат по бледите и бузи. За отрицателно време бе подгизнала. Обърна се бавно към другите двама, чийто физиономии просто не можеха да се опишат.
- Е, явно ще е маааалко по-трудно, отколкото очаквахме.- Повдигна рамене петокурсничката.
Лусинда Грейв
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

При Хагрид Empty Re: При Хагрид

Писане by Пърси Джаксън Чет Дек 23, 2010 4:44 pm

След като се опита да спре слидеринката,Пърси грабна метлата и реши повече да не и обръща внимание,докато наказанието им не приключи.Лусинда насочи гнева си към слидеринката,която се опита да избяга.Знаеше, че рейвънклоуката е права,но не искаше да го признае,така че просто си гледаше към небето.Вярно,от една страна бяха виновни ,те не трябваше да оставят работата си ,за да пият чай при Хагрид и сега се чувстваше гузно,но на нейно място никога не би изоставил задълженията си.Чу се гръм и Пърси също погледна бавно нагоре.Преди да е осъзнал какво става,черното небе изведнъж се отвори и от него се изсипа проливен дъжд.За по-малко от минута ,петокурсниците бяха прогизнали до костите и решиха отново да се скрият в къщурката на Хагрид.Аня отвори устата си , но Пърси я спря:
-Не смей да ни казваш "Казах ви.",ясно?-тя просто се усмихна и отвърна:
-E,добре.Някакви други идеи,Айнщайн?-отвърна тя с нагъл тон.
Той не спираше да мисли за възможностите,които се откриваха пред него. Момчето затвори за момент очи и премисли ситуацията , а когато ги отвори в тях гореше пламък , който не предвещаваше нищо добро:
-Не,не може да е истина!Как се очаква от нас да изметем скапаните листа от скапания двор,докато навън нищо не дава признаци вихрушката да утихне скоро,а точно обратното, без да използваме магия???
-А аз какво попитах,многознайко?-беше права.Нямаше какво да направят.
-Чудесно тогава!Отлично..дайте да преговорим..с всякакви магии ли опитахме..Акцио?
-Пробвахме...провал.
-Мм,добре.Инсендио?
-Хей,да ни запалиш ли искаш?
-Очисти,Тергео,Делатриус,Еванеско....-усети на рамото си ръка.Зад него се чу:
-Пърси,с Аня опитахме всичко.Трябва да се справим без магия...-дълбоко в себе си ,той го знаеше.Но сега Лусинда го потвърди.Слидеринката го погледна и в очите и той четеше само "Казах ти.."
-Добре ,тогава...аз бях дотук с идеите.Някакви предложения-добави той и посочи с ръка към прозореца,през който се виждаше торнадото от листа.
Пърси Джаксън
Пърси Джаксън
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 105
Дата на регистрация : 12.12.2010
Местожителство : Хогсмийд

Върнете се в началото Go down

При Хагрид Empty Re: При Хагрид

Писане by Аня Владимировна Пет Дек 24, 2010 7:13 am

Офффффффффффффффффф.

Направо супер ден. Нямаше накъде по-лошо да стане. Стоях с двама рейвънклоуци при Хагрид, за да се скрием от дъжда и вятърът, който току-що беше разпилял целия ми труд ей така. Джаксън само даваше някакви идеи, с които изобщо нямаше да спасим положението. Замислих се отново, но нямаше какво да направя. Магиите, които бяхме опитали не се бяха задействали, така че никоя от нашите пръчки нямаше да успее да направи магия.
Хрумна ми идея.
Усмихнах се дяволито и седнах на един огромен стол, като скръстих крака. Подпрях с ръка брадичката си и погледнах към Лусинда. Тя, колкото и да не искаше да го показва, си беше подла лисица, знаех го. В този случай това щеше да ми е от полза. Погледнах Хагрид, който се беше обърнал към печката си на дърваи готвеше нещо, което естествено миришеше ужасно и ми се прищя колкото се може по-бързо да излезем.
- Хагрид. - обадих се мило аз.
- Ка'и... - замислено отвърна той - явно се беше съсредоточил в кулинарната си катастрофа. Замислих се как да подканя великана, но нищо не и хрумваше. Какво щях да кажа.
- Може ли да видя магическата ти пръчка? - плахо попитах. - Винаги ми е било интересно, чувала съм слуховете, че тя е като чадър. - започнах по-уверено.
Изобщо не ми беше интересна тъпата му пръчка, исках просто да я взема и всичко да се приключи веднъж завинаги. Вече дори не знаех от колко време съм тук. Може би три-четири часа? Не знаех.., но реших и да не се затормозявам, защото вече ми беше дошло до шапката.
- Е, какво й е толкова интересното, момиче? - попита той и я извади от джоба. Очите ми светнаха. Великанът завлачи огромните си крака към мен и ми я подаде. Отиде отново на печката. Направих се, че я разглеждам с интерес, след което погледнах към Грейв, която беше забила поглед в масата.
- Псст. - привлякох вниманието й и тя вдигна главата си, както и приятелят й. - Отвличай вниманието на Хагрид, Джаксън. Ти - посочих я шепнейки, - ела с мен.
Естествено на лицето й се появи объркване, защото явно мисленето не й се отдаваше. Не, отдаваше й се разбира се, нали беше в Рейвънклоу? Но пък явно загряваше по-трудно... Излязох навън в дъжда и насочих пръчката на Хагрид към поляните.
- Какво правиш?! - почти извика тя. - Да не си полудяла.
- Какво? Да не би да искаш да стоим тук цяла вечност? Очисти!
Това беше единствената магия, която успя да ми хрумне. Около стотина листа се подредиха послушно, но останалите, които все още бяха по земята по-надалеч си стояха непокътнати.
- Така ще стане много бавно. - обади се Грейв.
- Така ли? Други идеи, умнице... - попитах с ироня в гласа.
Аня Владимировна
Аня Владимировна
Слидерин, Пети Курс
Слидерин, Пети Курс

Брой мнения : 79
Дата на регистрация : 03.12.2010

Върнете се в началото Go down

При Хагрид Empty Re: При Хагрид

Писане by Лусинда Грейв Пет Дек 24, 2010 8:25 am

Мда... Лус се чувстваше ужасно. Като някаква долна крадла. Все пак Хагрид им беше приятел до някаква степен и разбереше ли, сигурно щеше наистина да се обиди. Но нямаше какво друго да сторят. Въпреки, че в първия момент изглеждаше, че не схваща какво прави Аня, Грейв много добре разбираше и мисълта да използват полу-великана отдавна бе минла през главата и. Налагаше се. Обеща си, че ще го направи за първи и последен път.
Рейвънклоуката не хареса начина, по който русокоската започна да се разпорежда, но ако кажеше нещо, щяха да привлекат внимание и всичко да отиде по дяволите. Момичетата изскочиха набързо през вратата, като на прага Лус се обърна отново към Хагрид, който си готвеше гадните манджи, развеселен и спокоен, нищо неподозиращ.
- Съжалявам, Хагрид... - прошепна тъмнокоската виновно и изтича на поляните след Владимировна, която вече бе приготвила пръчката.
Все още се дърпаше, но знаеше, че нямат друг вариант. Слидеринката опита с "Очисти"... И разбира се се получи до някаква степен. Но ако действаха със скоростта на Аня, на Коледа още щяха да чистят листа. Лус стоеше, подпряла ръка на кръста си, чакайки кога "колежката" и ще да си размърда хубавия задник. Но напразно.
- Така ще стане много бавно. - обади се Грейв.
- Така ли? Други идеи, умнице... - попита с ироня в гласа другата петокурсничка.
- А може би трябва да се размърдаш малко?
Рейвънклоуката завъртя очи, взе предмета от ръката на момичето и хукна към далечините на поляните, размахвайки пръчката, като крещеше на всички страни "Очисти!". През всеки минат участък, по около стотина листа се събираха на малки купчинки. И така тичане от край до край, докато най-после поляните бяха изметени. Този път вятърът реши да помогне и спря да духа за момент. Лусинда изтича при Аня и я подкани да се връщат бързо в къщурката. Момичетата влязоха, запъхтяни, и слава богу Хагрид още се правеше на готвач. Седнаха обратно на масичката и оставиха пръчката му в края и.
- Наистина страхотна пръчка, Хагрид... Сигурна съм, че върши наистина добра работа.- изтърси отвеяно Грейв, погледна слидеринката и пусна лека гяволита усмивка.
Лусинда Грейв
Лусинда Грейв
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 159
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

При Хагрид Empty Re: При Хагрид

Писане by Пърси Джаксън Пет Дек 24, 2010 8:43 am

Пърси тъкмо се бе отчаял,когато слидеринката привлече вниманието му . Аня помоли Хагрид за чадъра му и за негово учудване , полувеликанът и я даде.Какво и ставаше?Да не ми съвсем да си е изгубила ума?Но реши да я остави,понеже наистина нямаше никакви идеи.Тя се обърна към него и му нареди да отвлича вниманието на пазачът на дивеча,докато двете с Лусинда излязат навън.Срещна въпросителния и поглед , а тя само вдигна рамене.След малко останаха само двамата с Хагрид в колибката му.Погледът му шареше из стаята-от тавана висяха опашки на еднорози,рафтчетата на стените бяха отрупани с буркани-в някои имаше дори очи,а пред печката стоеше полувеликана.Пърси реши да му отвлече вниманието , докато двете бяха навън.:
-Е,Хагрид...ъъ,какво готвиш?-започна нерешително той.
-Грижа се за един бодливец,докат оздравей,шот го намерих в гората.Явно се е сдърпал с някво същество там.-отвърна той и посочи с ръка в пространството зад себе си.Пърси се обърна и в края на стаята наистина видя затворен в клетка един таралеж.
-Хагрид,това е таралеж.-отвърна иронично Пърси и той се засмя.
-Това,мойто мумче е Б О Д Л И ..ъъ..В Е Ц-той все пак се справи със спелуването на думата.Момичетата вече се бавеха и той се притесни великанът да не забележи тяхното отсъствие.-На външен вид прилича на таралеж,но всъщност будлити му имът вълшебни свойства.Реших да го използвам за вашия час по ГЗМС.-рейвънклоуецът изобщо не го слушаше.Манджата за бодливеца кипна,Пърси реши да се възползва от момента и надникна през прозореца.Навън дъжда беше спрял,а вятърът вече подухваше леко.Лусинда тичаше из поляната като луда и викаше "Очисти" към листата,които се събираха на малки купчинки и не помръдваха повече.Той се усмихна на гениалния план на Аня ,седна на един от столовете далеч от Хагрид и манджите му и зачака момичетата.След малко те влязоха в къщичката му запъхтяни и отново се настаниха.
-Наистина добра пръчка , Хагрид....Сигурна съм,че върши наистина добра работа-рече Грейв и се отпусна.Пърси погледна към доволната Аня и рече -
-Браво,момичета - и им кимна.Аня само изпуфтя и той можеше да се закълне , че с крайчеца на окото си я е видял да се усмихне.-Е,Хагрид,ние вече ще ставаме,бурята навън утихна , така че ще можем да приключим с работата .-Двете момичета кимнаха и станаха....чао-добави той и тримата се насочиха към замъка.
Пърси Джаксън
Пърси Джаксън
Рейвънклоу, Пети курс
Рейвънклоу, Пети курс

Брой мнения : 105
Дата на регистрация : 12.12.2010
Местожителство : Хогсмийд

Върнете се в началото Go down

При Хагрид Empty Re: При Хагрид

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите