Герои на четвърти курс

Име: Джейк (Джейкъб) Джиленхал

Възраст: 14

Кръв: Чиста

Дом: Грифиндор

Външен вид: Първото нещо, което се набива на очи, когато се заглеждаш в мен е косата. Нося я малко по - дълга, което не се харесва най - вече на родителите ми, но кой ли ги пита тях... Имам кафеви очи, малко по - тъмни от цвета на косата, но само ако се заглдаш по - дълго, иначе са напълно идентични. Не знам колко точно съм висок, само знам, че съм над средния за годините си ръст. Фигурата ми, предполагам е нормална, което автоматично ме вписва в нормалния стереотип на обикновено момче.

Характер: Едно от нещата, които обичам в себе си е, че лесно привиквам към нова обстановка. Имам досадния навик да обмислям прекалено всяка своя постъпка, най - дразнещото ме нещо. Често се вживявам прекалено в нещата, което не се харесва особено на приятелите ми, но факта, че се опитвам да се оттърва от това си глупаво "качество" ми печели точки пред тях. Смятам се за общителен, лесно се вписвам навсякъде. Банално ще бъде ако кажа, че бих дал живота си за всеки един мой приятел, но в свят като моя е хубаво да имаш някого до себе си, който да ти го казва от време на време, а аз не бих го казал, ако не съм сигурен че ще го чуя и от ответната страна.
Обичам да се разхождам навън късно през нощта, когато е почти невъзможно да засечеш когото и да е било, а ако имам и слушалки в ушите... Е тогава не ми е нужно нищо друго, за да се почувствам на седмото небе.

История: Роден и израстнал в Ню Йорк, типичното американско хлапе, с някое и друго изключение от клишето. Първият ми досег с магията е едва на 5, когато по злополучен инцидент, (естествено) разбрах на какво е способна магията. Родителите ми са успели да постигнат тъй - наречената Американска мечта и да емигрират успешно от Англия, където строгите норми не са били съвсем по вкуса им. За разлика от другите чистокръвни магьосници, моите родители крият фата, че са "специални". Опитаха се да предадат това и на мен, но се оказа нещо като "мисията невъзможна" и след около година се отказаха да ме убеждават. Имам двама братя и една сестра, аз съм някъде по средата и това може би е причината за жаждата ми за внимание. Тъй като не го получих в семейството, реших да концентрирам вниманието си на друго място, а именно в изучаването и усъвършенстването на магията. Когато дойдох в училището пред мен се откри един нов и непознат свят, изпълнен с всичко, за което някога си бях мечтал. Родителите ми ме подкрепяха, като единственото им дет, решило да развива магическите си способности, бях нещо като "черната овсца" в семейството, но не мога да отрека, че не са били до мен когато са ми били нужни.
Снимка:

Име: Мелани Уолдорф

Възраст: 14

Кръв: Нечистокръвна

Дом: --

Външен вид: Определено не изглеждам като моделите от кориците на модните списания, но харесва външността си. Имам дълга огнено-червена коса с бретон, която обичам да нося топирана или накъдрена. Овалното ми лице е с леко румени бузи. Очите ми са големи и заради това ги подчертавам с много черен молив, за да изглеждат малко по-малки. Те са толкова тъмни, че ако не се загледаш ще си кажеш, че нямам зеница и че очите ми са изцяло черни (мразя някой да си мисли подобни глупости за мен). Имам плътни устни, които често намацвам с яркочервено червило.
Не съм особено висока, всъщност може да се каже, че съм доста ниска за възрастта си. Но пък за сметка на това съм доста слаба, защото много тренирам. Нямам определен стил на обличане.. всичко зависи от настроението ми.

Характер: Винаги съм била душата на компанията. Ако трябва да се опиша накратко аз съм забавна, остроумна и въобще не съм мълчалива. Именно заради голямата ми уста често обиждам и наранявам хората, но те винаги ми прощават. Рядко се ядосвам, но когато това стане по-добре се скрий някъде. В яда си често се пръвръщам в коварно, а понякога дори и жестоко момиче. Поне така казват приятелти ми, макар че мисля че преувеличават. Но винаги си връщам тъпкано, когато някой ме нарани. Не оставям човека, който ме е наранил, докато не си плати. Мразя някой да ми поставя условия или правила. Както казвам : "Природата винаги си казва думата!", тоест че всеки човек е със свободна душа и рано или късно ше започне да живее по собствени правила.

История: Родена съм в Единбург, Шотландия. Хубава страна, хубав град, хубаво семейство.. нямаше от какво да се оплача. Майка ми е чистокръвна, а баща ми беше мъгъл.
Защо беше? Защото когато бях на 5 баща ми почина в самолетна катастрофа. Двете с майка ми бяхме съсипани. Въпреки това се опитвахме да продължим напред, да станем отново щастливи. Майка ми ми каза, че имам магически умения и започна да ме учи на малки магии. Тя очакваше от мен да вляза в Хогуортс и там да стана една добра магьосница. Отнова бях станала веселото и безгрижно момиче като преди. На 11 получих писмо от Хогуортс. Това беше най- хубавият ден в живота ми.
За жалост още първата година си навлякох проблеми- ниски оценки и нарушаване на правилата. Учителите постоянно ми правят забележки и ми пишат ниски оценки. Така и не разбрах какъв им е проблема.. През втората и третата година вече ми бяха наложили сигурно 100 наказания. Възрастните ме обвиняваха, че по-малките се учели от мен и че съм лош пример за всички.. Въпреки това нямам много врагове.

Допълнително: Имам белег на китката под формата на полумесец.

Четиринадесет годишна луда глава.
Мътнород, израснала чрез грижите на мъгъл.
Хафълпафско дете.

Външен вид.
Като начало е стройна на вид, поради факта, че бабичката й не е имала много пари за да я храни. След години недохранване и двойно количество изкарана енергия момичето е спечелило своята красива фигура, от която изобщо не се интересува. Светлата й кожа, което никога не променяше цвета си и винаги бе това скучно бяло, като тебешир, като мрамор, но също и красиво по свой, блед начин. Не се различава по останалите, когато стане дума за височина – за едно четиринадесет годишно девойче метър и седемдесет са нормални за нея сантиметри. Когато пропуска ядене, ръцете й сякаш бързо отслабват и стават изключително кльощави, или поне до толкова, че да се развали обичайната симетрия, която притежава. Има издължен врат, покрит с множество рани и драскотини. Лицето й има някакъв по-тъмен и кадифен оттенък, на което няма пъпки. Леко издължено, завършващо с деликатно закръглена брадичка, която през повечето време е вирната високо във въздуха, понякога изразявайки своята гордост, друг път просто безгрижно наблюдаване на облачетата. Бузки, които имаха навика да аленеят, когато е ядосана или притеснена. Устни, които приличат на яркочервени, но ефекта е заради светлата й кожа и светлината. Над тях има островръхо носле и бурни шоколадови очи, скрити под гъсти мигли. Челото й е скрито под руси кичури, които са идеално прави. Косите й, които имат слабостта да се начупват при влажно време, често бяха пуснати волно на рамо, поради това, че никога не можеха да се пречкат пред очите на Еърс.

Характер.
Най-важното – вярна. Като кученце, което не може без стопанина си, тя се привързва бързо и притежава силата да тъжи за любимите си неща, въпреки че те не са повече от две-три. Не е имала нито един приятел, освен една позната от мъгълското училище, която й е давала няколко пъти учебник или тетрадката си. От първо впечатление ще си помислиш, че е странна птица. От второ – изключително дружелюбна и вярна приятелка, готова да се хвърли в огъня за теб (или върху въпросния седмокурсник, който ти прави забележка без да си направил нищо). Обича да потъва в своя собствен и единствен свят, знаейки, че там е преуспяла, умна, красива и невероятна, а и там се случват наистина хубави неща, които тя с удоволствие би искала да преживее.
Когато се налага обаче няма нищо общо с ежедневното си сдържано лице. Не може да се спори с нея и дори да не е права ще отстоява своите думи. Не е в природата й да си връща думите. Понякога е прекалено директна и изказва мнението си без да мисли, което е причина да няма дружки, където и да отиде. Рядко избухва, но когато й се карат мълчи, след което излива своите мисли и чувства. Слабото й място е факта, че не може да бъде съсредоточена. Винаги нещо й отвлича вниманието, с годините това сякаш е направило ума й по-плитък отколкото на останалите, затова силата на Ел определено не е запомнянето на уроци и приказки.

История (неин разказ).
Не знам къде съм родена, не помня нищо от четири годишна насам, а първият ми спомен е лудото лице на бабичката, при която живея от неизвестно време. Тя си няма никой, освен мен, но не се и съмнявам.
Не й знам името, нито тя моето, затова ми казва ‘бебчо’, а аз ‘бабке’, въпреки факта, че съм я заговаряла един-единствен път в живота си. Всъщност бабичката е доста разфокусирана и когато я погледнеш и видиш огромните й зелени очи с увеличението й от старите очила и ти би се объркал. Ниска и пълна, нейния приятел е котката, която отдавна умряла си стоеше вкопчена за жилетката й, а тя продължаваше да я гали, без дори да осъзнава с години наред. Това е моето семейство.
Живеем в една къща на два етажа. На втория е моята стая. Намира се на един хълм, който е единствен в нашия крайбрежен град Пул, в Лондон. От прозореца си виждам една част от града, която е близо до нас, виждам залеза, изгрева над горите, чувам и плисъка на морето. Моята бабка не обича тази картина, защото никога не я е гледала, за разлика от телевизора в хола, който работи денонощно. Спалнята й всъщност е нашата всекидневна, но не влизам там – не искам да я притеснявам.
Детството си съм изкарала сред градината – най-вече бодливите храсти, ако разгледате белезите по тялото ми. Нямам родители, но пък маман* винаги е била нещо като моя баба, въпреки това, че никога не сме си помагали или дори говорили.
Когато станах на седем сама разбрах, че децата като мен ходят на училища. Това бе първият в път в който говорих с бабката. Тя реши да ме запише и аз тръгнах. Мислех, че е място, където хората се забавляват, но след първи клас се отказах, понеже бе скучно и се върнах към обичайните си дни.
Скучния ми живот обаче приключва на един мой рожден ден. През прозореца ми прелита една красива, снежна сова с писмо до мен. След време заминах за въпросното училище, макар че не бях много сигурна дали някой не си правеше шега с мен.

* маман – прякор на ‘бабката’ или жената, която живее с нея.