Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Герои на преподаватели

Предишната тема Следващата тема Go down

Герои на преподаватели

Писане by Елена Николаевна on Пет Ное 26, 2010 9:37 pm

Име: (не избирайте прекалено завъртяни и сложни имена, които трудно се запомнят; не смесвайте например испанско и английско име, освен ако не е свързано с историята ви; също така няма да се приемат хора с еднакви имена - все пак няма да имаме сто човека, които се казват Джесика или Том...)
Възраст: (над 25 за учителите)
Кръв: (чиста, смесен брак, мъгълокръвна; айде сега не ми се изреждайте всички чистокръвни, защото най-великият магьосник не е такъв и половината ученици в Хогуортс са смесени или мъгълокръвни..)
Длъжност: (по кой предмет ще преподавате)
Външен вид: ( поне 5-6 реда; опишете как изглежда героят вид; цвят на коса, очи, слаб/дебел, висок/нисък и всякакви други външни белези, които се сетите.)
Характер: (поне 5-6 реда; опишете каква личност е, какво обича, мрази, страхува се, как се държи с околните и всичко, което се сетите)
История: (тук вече сме стриктни и искаме повече от 10 реда; трябва да опишете живота на героя си от раждането му, до постъпването му в Хогуортс; всякакви злоуполуки, животът му в мъгълския свят...)
Допълнително: (ако има нещо, неспоменато по-горе, напишете го тук.
Снимка: (тя е задължителна, за да можем да си изградим по-ясна представа за героя ви; да не се повтаря със снимката на друг потребител; съобразявайте се с възрастта)

avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на преподаватели

Писане by Елена Николаевна on Съб Ное 27, 2010 5:04 pm

Алисън Стоунър написа:Име:Алисън Меган Стоунър
Накратко/Прякори:Алис, Мег
Възраст:27
Кръв:мъгълокръвна
Длъжност:Ръководител на дом Грифиндор и Преподавател по Трансфигурация

Външен Вид:Алисън е стройна и слаба, висока около 1.67 см, с много фино тяло. Има много дълга, леко чуплива русa, в различни отенъци коса, с красиви извивки и леки кичури около раменете, запленителни шоколадово-кафяви очи, в които винаги горещо блести пламък, прелестна усмивка и гладка, с прекрасен светъл отенък кожа, която в комбинация с косата, уасмивката и очите я правят същински ангел. Устните й са сравнително тънки, но тя почти винаги ги поддържа с ярък гланц или червило, а клепачите – красиво „остри” и широки, придружени с лек грим, спирала и молив за очи. Не си поддържа особено фигурата и честно казано не е спортна натура, но поне веднъж в седмицата бяга сутрин около половин километър и ходи на фитнес за около два, три часа. Не следи модните тенденции, но всичките й дрехи са много изящни, красиви и елегантни, спрямо случая(спортни, за работа, купони - колкото и странно да звучи за нея, забавление и много други), а и колкото да не иска да си признае е маниачка на тема „обувки”, особено на такива с високи токчета и „чанти”, обемисти, за да поберат всевъзможните глупости, които тя носи със себе си непрекъснато.

Характер
:Тук може да се говори много за Мег, защото ако може да се каже така има доста раздвоен характер-този, когато е на работа и този в свободното й време.
Алисън е много строга, безкомпромисна, но също търпелива и справедлива, що се отнася до преподаването и работата й. Едно от най-добрите й качества, е че може да въдворява ред в часа си без да повишава тон(практично и полезно: не си тормози нервите и не си съсипва гласа). Не обича учениците й да й се качват на главата, но с радост обяснава на всеки, който не е разбрал нещо по предмета й.
А що се отнася до това, каква е в свободното си време, има само една дума за определение-неописуемо различна. Обожава да се забавлява, да ходи на много купони и, колкото и нелепо да звучи, по дикотеки(все пак е още доста млада), да плува, а и всичко, отнасящо се до водата и водните спортове, това е нейното... ами, нека да кажем хоби, но нищо чудно-родена е в Ийстбърн, точно до морето(как няма да обича обича водата, като е израснала на 50-100 метра от плажа). Много е забавна и има страхотно чувство за хумор, но може да стане много яростна, когато някой я дразни продължително и тогава излиза от кожата си. Мег мрази егоистичните, алчни и мързеливи хора, както и японската и китайска кухня. Има един много удачен метод-мила и добра е с тези, които се държат добре с нея, но тежко и горко на тези, които се държат пренебрежително и там подобни, защото тогава Алис се превръща в същинска тигрица.


История:30 ноември 1983 година-събдоносен ден, защото 9 месеца по-късно на 31 юли проплаква нежно бебешко гласче в една от болниците на Ийстбърн. Щастливите родители кръщават своята новородена дъщеричка Алисън и дни по-късно Алис пристига в дома си, точно до плажа. Минават четири години, години през които момичето расте и през които се случват доста странни неща. Вече четиригодишна, Мег започва да се учи да кара сърф, да плува и да свири на пиано, но около нея и семейството й продължават да се случват чудати неща. Още седем години и момичето е вече почти на единадесет, добра плувкиня, отлична сърфиска и отегчена от уроците по пиано. 15 юни 1994 съдбоносен ден за Алисън и семейството й. На сутринта се звъни на тяхната врата. Трима, странно облечени мъже се появяват пред вратата и питат за семейство Стоунър. Влизат и в продължение на няколко часа обясняват на Алис и родителите й всичко, свързано със света на магьосниците, за магическото училище и най-накрая връчват писмото на Мег. Паника, учудване! Първите неща, които изпитват Стоунър, но успяват да се овлядеят в продължение на няколко минути, през които дъщеря им прочита писмото, както и списъка с необходимите неща за училище. „Уау, това е невъзможно” казва си момичето, но магьосниците я обеждават, че всичко е истина като й посочват редица странни неща, случвали се с тях. Наистина, след часове обяснения, Стоунър успяват да повярват на това, че дъщеря им е вещица. Месец по-късно набавят необходимите неща и на 1 септември, Алис заминава за Хогуортс. Макар че изминават 16 години, Мег не забравя първата си магия за осветяване(Лумос). Разпределена е в Грифиндор и с течение на годините, Алисън се превръща в много веща магьосница, като нейн любим предмет си остава Трансфигурацията, макар че обича и куидичът, а и играе в позицията на търсач. Шест години след като завършва елитното училище(години през които е работила в Министерството на Магията като аврор), Мег кандидатсва за поста на учител по Трансфигурация и ръководител на своя дом(Грифиндор). Одобряват я и на 1 септември 2009 година, петнадесет години откакто Алис за пръв път вижда и влиза в Хогуортс, се завръща там, но този път не като малко и уплашено единадесетгодишно момиченце, очакващо да я разпределят в един от четирите дома, а като красива и уверена млада жена, заемаща поста на учител по любимия си предмет.

Допълнително:Има родилен белег на лявата ръка. Живее в огромна къща, заедно с четирите си най-добри приятелки - Саманта, Ванеса, Аманда и Маргарет, а приятелят й често я навестява. Има две котки-Бабълс и Джесика, както и сова – Аврил. Прави страхотни торти и обожава шоколад, макар че зъболекарят й доста й се сърди, защото винаги, когато е разстроена изяжда огромно количество от него. Мег е регистриран зоомаг и се превръща в котка, котка е и нейния патронус, както и любимото й животно; богърта й е диментор. Пръчката й е от дъб, дълга е 28 см и има сърцевина от дракон. Купува си я през 1994 и не я сменя през целия си живот, за нея тя е б
езценна.

Снимки:

Алис
avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на преподаватели

Писане by Елена Николаевна on Съб Ное 27, 2010 5:09 pm

Тереза Станфорд написа:


Име: Тереза Палмър Станфорд
Накратко: Тери
Възраст: 25г.
Кръв: Мъгълокръвна
Длъжност: Учителка по История На Магията и Ако може Ръководител на Дом „Хафълпаф”
Външен вид: Висока и стройна, Тереза е с чуплива руса коса до раменете и пъстри светли очи. Има чаровна усмивка, която често е на лицето й и нежни трапчинки. Кожата й е гладка и мека със съвсем лек тен. Поддържа тялото си във форма, но не спазва диети и тем подобни. Бездействието не й е присъщо и това си личи по фигурата й – има оформено тяло, с няколко неправилни извивки, които тя умело прикрива. Лицето й е с прави черти и издава характера й – приветливо и нежно.
Характер: Усмихната. Винаги е мила с хората около нея, но лесно може да се ядоса. Дразни се често, но и бързо й минава. Вярна приятелка е и държи много на близките си хора. Понякога е затворена в себе си, но когато е в настроение обича да общува с другите. Има и строга страна, която прилага на тези, които са й антипатични. На моменти може да е перфекционистка, но се случва рядко. Сложна личност е, но не крие предимствата и недостатъците си. Обича да се смее и цени доброто чувство за хумор.
История: Родена е в нормално мъгълско семейство. Има по-малка сестра, която се казва Елиза. Учи в нормално училище и има много приятели там. На 11 години обаче способностите й се проявяват и тя се обръща към родителите си за помощ. Не знае какво да прави и всички са объркани. Тогава обаче пристига и писмо, в което пише, че е приета в Училище за магьосници. Получила обяснение на това какво се случва, Тереза е облекчена, а родителите й са много щастливи. Постъпва в „Хогуортс” и учи там с удоволствие. Историята на магията й е любим предмет и още като ученичка тя чувства силно влечение към него. Не обича куидича, защото не я бива в него, но тайно копнее да се научи да играе. Завършва магическото училище и пътува доста по света, колебаейки се какво да прави с живота си оттук нататък. Тогава постъпва на работа в Министерството. Но задълженията й там не й допадат и тя се кани да напусне, когато получава писмо с предложение за работа като Учител. Зарадвана, Тереза приема и така става преподавател в някогашното си Училище.
Допълнително: Има малък родилен белег на глезена. Шоколада и всичко сладко й е слабост, но тя отказва да го признае..
Снимка: Тереза:

avatar
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на преподаватели

Писане by Мамеха Шанг on Съб Ное 27, 2010 5:28 pm

Име: Мамеха Шанг

Възраст: 35

Кръв: Чиста

Длъжност: Билкология (после мисля да кандидатствам за ръководител на Рейвънклоу)

Външен вид: При Мамеха расовите признаци са много силно изразени: нисичка е, лицето й е сплеснато, а очите й са издължени. Има черна гъста коса, която е толкова бенадеждно права, че къдренето държи около два часа. Кожата й е бледа, дори прекалено. Има кафяви очи, почти черни. цветът им трудно се различава заради малката очна цепка. Смята се за много красива, защото винаги е успявала да привлича вниманието на мъжете дори без да го цели. Облича се в ярки цветове, а шаловете са любимият й аксесоар. Лицето й в по-голямата част от времето не издава емоциите й, въпреки че е невероятна актриса и може да бъде безкрайно изразителна.

Характер: Мамеха е много емоционален човек с твърде добри актьорски способности. Може да се смее, докато е тъжна, да се прави на ядосана, въпреки че е безумно влюбена в някого. Като цяло обича да си играе с емоциите си и изследва реакциите на околните. Има афинитет към това да колекционира характери и да ги трупа като опит във връзка с работата си. Не се ядосва лесно, но когато й кипне, положението става почти неспасяемо. Влюбването не е от присъщите действия за нея. Привързва се бързо и силно към хората, но най-често това е приятелство - искрено и дълбоко. Понякога така залуждава мъжете, че те се влюбват още повече в нея, въпреки че тя не изпитва подобни чувства към тях. Като цяло Мамеха може да бъде много объркваща, макар че самата тя съвсем не е объркана.

История: Родена е в Осака, Япония. Семйството й е не много голямо - има по-голям брат и няколко братовчедки. Всички са магьосници, чистокръвни. Живеят в предградията, за да не създават подозрения сред мъгълите, защото майката на Мамеха държи да използва магия дори в ежедневието си. Тя е горда и властна жена, не обича да се отнасят с нея като с обикновена гражданка, защото в света на магьосниците не е такава. Баща й пътува много, защото е изследовател и усилено пише разработка на тема "Драконите и хората - интелигентността срещу нахалството". Още от малка Мамеха знае, че ще отиде в училище за магьосници. Затова не се занимава много сериозно с мъгълските уроци. Внимава само при четенето и писането, за да има елементарна култура. Учителите й харесват съчиненията й и я насърчават да продължава да се занимава активно с литература, но след като става пети клас писмо от най-близкото училище за магьосници - Друмщранг - пристига писмо за нея. Заминава без колебания. Брат й вече е второкурсник там и я чака с нетърпение.
Еуфорията от новото училище обаче не трае дълго. Мамеха разбира, че магьосническият свят е много по-различен от мъгълския и трудно се пригодява към него, макар че майка й я е подготвяла години наред за този момент. Брат й много й помага. Истинското й включване в училищния живот става след като в нея се влюбва един от префектите - Ашибари Шанг. Двамата остават заедно чак до завършването на Мамеха и след това се женят. Тя изоставя страстта си към литературата, за да се обърне в друга посока - ботаниката. След завършването си тя пътува малко с баща си, за да започне сама научно изследване, но се връща, защото предпочита да бъде съпруга и майка, вместо учен. С Ашибари живеят щастиво, но не могат да имат деца. Магьосническите лекари не могат да им помогнат и затова младите се обръщат към мъгълските специалисти по ин витро. Мамеха забременява, но прави спонтанен аборт. Не продължават с процедурите. Травмата от загубеното дете е толкова голяма, че Мамеха се развежда с Ашибари и за втори път тръгва по стъпките на баща си. Изследванията й я водят в Лондон, където си подава документите за учителско масто в Хогуортс.

Допълнително: Мамеха е голям любител на всичко, свързано с природата. Има котка, която носи навсякъде със себе си - дебела, пухкава и персийска. Говори японски, руски (заради престоя си в Друмщранг) и английски.

Снимка:



Последната промяна е направена от Къпинка на Съб Ное 27, 2010 5:31 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
avatar
Мамеха Шанг
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу
Пр-тел по Билкология; рък-л на Рейвънклоу

Брой мнения : 125
Дата на регистрация : 27.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на преподаватели

Писане by Джейк Уилямс on Нед Ное 28, 2010 3:03 pm

Име:
Джейк Чад Уилямс

Възраст:
28

Кръв:

Чиста Кръв

Длъжност:
Предмет:~Вълшебство
Външен вид:
Руса къса коса,синьо - зелени очи,висок около 190.Тежи нормално за възрастта си. Има характерни магьоснически черти.Има белег на кръста и татуировка на дясното си рамо,която си е направил преди доста време.В момента косата му е доста къса.
Взел е голяма част от чертите на майка си,понеже е взел повече ДНК от нея.Не обича да му пипат косата понеже има някакъв странен проблем с нея.
Облича се в последна мода,и кара много готини коли.Не обича да избира как да се облича и да ходи на фризьор,всичко се случва само ако допре до краен случай.

Характер:
Добър и добронамерен,приятелски настроен.Мрази да му казват какво да прави и как да живее.Обича животните и добрите хора,а не лицемерите.Мрази да го лъжат и да говорят зад гърба му,мрази да преписват пред него,и много бързо хваща тези,които го мамят. Обича да слуша музика,почитател е на почти всички стилове,не е изразен само с един стил. Обича залезите и изгревите.Успокоява се и получава вдъхновение от облаците. Все още си води нещо като дневник.Почитател е на всички видове вредни храни.Обича да е център на вниманието.Не го бива много да разказва вицове,но определено го бива в грабването на вниманието.Не е женкар,но знае как да сваля момиче.

История:
Роден е в Лондон.Има още един брат и една сестра по - големи от него.Когато се ражда в цялото му семейство е много щастлив ден,понеже той е третото дете на третото дете.След време,когато порасва,родителите му го пращат на детска градина,където се развива много по - добре от другите деца,и затова родителите му го отписват от детската на втората година.Започват да го обучават вкъщи,където помагат и другите деца.
След време останалите деца,заминават за Хогуортс,където си прекарват ужасно добре,Джейк им завижда понеже и той иска да учи в това училище. Накрая идва и неговото време.Заминава за Хогуортс,където успява да се приспособи към всички там.Първата му магия се осъществява в час по Вълшебство заедно със заклинанието за летене.Там намира първата си любов и двама много добри приятели с които се спарвят с всяка трудност,която им се изпречва през всички години.През годината когато учи,става свидетел на смъртта на най - добрия си приятел,която все още неможе да си обясни и му е трудно да повярва и когато завършва с пълно отличие,му се ражда още една сестричка.
Прекарва две години в гледането `и.Понеже баща му умира и тръгва из света на нещо като околосветско пътешествие,когато се връща решава да преподава във любимото си училище. Брат му и сестра му работят в министерството,но той решава да е по - различен от тях.


Снимка:



Последната промяна е направена от rlochg на Нед Ное 28, 2010 3:13 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Джейк Уилямс
Преподавател по Вълшебство
Преподавател по Вълшебство

Брой мнения : 65
Дата на регистрация : 28.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на преподаватели

Писане by Дерек Девъл on Пон Ное 29, 2010 8:12 am


http://picju.com/images/14787368811622457652.png
http://picju.com/images/94371107526984935149.jpg
http://picju.com/images/98457163710058395853.jpg
http://picju.com/images/39994564859080752777.png
http://picju.com/images/99212053504539025053.jpg

Име: Дерек Девъл
Възраст: 25 г.
Рожденна дата: 20,07; 1985г.
Кръв: Чистокръвен
Длъжност: Преподавател по ГЗМС
Зодия: Рак
Народност: Англичанин

Външен вид: Видът на Дерек може да завладее всяко момиче. Той е много висок, а не от онези представители на мъжкия пол, които са ниски. Кожата му е безупречно бяла. Очите му са синьо-зелени, но не може да се определи с пълна точност кой нюанс води. Един път те ще са чисто пронизително сини, на друг - игриво зелени, а понякога и цвят, който е смесица от двете. Косата му е малко по-дълга от обикновената за момчета, като стои малко настрани. Рядко ще си я подкъси и ако това наистина се случи, то ще бъде много малко. Цветът им е кафяв. Понякога Дерек може да си пусне няколко-дневна брада, поради факта, че го мързи да се избръсне, но в повечето случаи всеки би го видял гладко избърснат. Кучешките му зъби са по-остри от обикновено и често са го мислели за вампир.
Момчето обожава да носи шапки. Това са един от най-любимите му аксесоари. Дори си има цяла колекция от тях. По-често бива забелязван с мъгълски дрехи, отколкото да носи най-различни мантии и други магьоснически дрехи, макар да е чистокръвен. Обича дънките и тениските със страхотните надписи, но не от онези, на които пише някоя глупост. Друга негова страст са обувките. Мрази да носи шалове, защото когато си сложи такъв аксесоар, той му създава странната илюзия, че се задушава. Ако някой иска наистина да го измъчва, по-полезно ще бъде да омотае шал около врата му, отколкото да използва проклятието "Круциатус".

Характер: Дерек е натура с много противоречив характер. В повечето време е мил, като помага на всеки, изпаднал в трудност. Но лошо му се пише на този, който отключи лошата му страна. Тогава магьосникът става раздразнителен и много избухлив. А тези, които наистина започнат да си играят с нервите му, често остават с белези от заклинания, които са собствено производство на Девъл. Но... отново, той е почти винаги мил. Луд е.. Но не, като за психиатрията, а просто прави доста ненормални неща. Друго название, което му пасва идеално, е "ходещ айПод". Знае толкова много песни наизуст, поради факта, че е участвал в алтернативна рок група. Може да започне да пее някоя на улицата, ей така - от нищото! Напоследък започва да харесва да си играе с хората. Нещо толкова протиречиво на неговия характер. Перфекционист е, но това не значи, че спазва някаква подреденост. Точно обратното - мислите му, както и нещата му, са толкова разбъркани. Когато си сред тази обстановка имаш чувството, че се намираш в самия хаус. Този от най-голяма степен. Когато има уговорка с някой, Дерек обича да се спазва точността, но когато на самия него му се налага да бъде точен, магьосникът закъснява с пет-десет, може и двайсет минути.

История: Дерек Девъл е роден през далечната 1985 година в Лондон, Англия. Той е чистокръвен, както целият му род. Семейството му не е от онези, които презират тези, които не са с чиста кръв, дори обратното - щом са си позволили да живеят в среда, пълна с мъгъли, тези хора за тях са нормални. Дерек не е единственото дете в семейството. Има по-малък брат, който се казва Адреан. Двамата, може да се каже, израстват малко разделени.
За първи път магическите способности на Дерек се проявяват, когато е на седем години. Всичко се случва на брега на едно малко езеро. Ядосва се на нещо, което и той вече не помни, и прави голяма вълна и буря, която замалко опустошава всичко наоколо. Родителите му изпадат в онази щастлива истерия и му купуват сова само за това. В последствие Девъл я нарича Танатос на бога на смъртта от древногръцката митология. Грижи се за животното много внимателно. Всъщност от тук интересът му към магическите създания се заражда.
Девъл получава писмото си от Хогуортс седмица след единайстия си рожден ден. Момчето не е така одушевено, както повечето деца, получили такова известяване на неговата възраст, защото магьосникът не е виждал пред себе си друга опция освен да влезе вътре. Разпределят го в дом "Рейвънклоу". Първата му година в училището за магия и вълшебство минава доста скучно. Само учене, учене и учене. За забавление си е играл с Плашещата върба, естествено без никой да го види, или е изучавал различни магически създания. Останалите три години минават по същия скучен начин. Чак в годината на изпитите СОВА, Дерек открива прохода към Къщата на крясъците, поради честото му навъртане около страховитото дърво. Лесно разпознава белезите, нанесени от върколак по мебелите и стените. От тогава не му дава никаква мира да открие такова създание. Накрая на годината се поотпуска малко, но, все пак, успява да премине в следващия курс. Последните две години също минават в усърдно учене за изпитите ТРИТОН. Завършва, като Отличник, но никога не е бил префект. Само в пети курс е играл, като пазач в отбора по куидич на "Рейвънклоу", но впоследствие се отказва.
След като завършва, магьосникът учи за аврор, но зарязва всичко в последната минута. Връща се в "Хогуортс", като преподавател по Грижа за магическите създания. Може да се определи, като най-младия учител в цялото училище.

Допълнително: Любим цвят - тъмнолилаво и червено.
Може да пее. Бил е в група, на име You me at six. Както всеки англичанин и той притежава онзи специфичен британски акцент, който кара разтапя сърцата на момичетата.
Не се е чувал с брат си от много отдавна.
Совата му Танатос е още жива, макар и вече малко изнемощяла.
Обожава древногръцката митология.


Последната промяна е направена от Дерек Девъл на Пон Ное 29, 2010 6:14 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Дерек Девъл
Преподавател по ГЗМС
Преподавател по ГЗМС

Брой мнения : 66
Дата на регистрация : 28.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на преподаватели

Писане by Майла Беласивна on Вто Ное 30, 2010 9:03 pm


Име: Майла Беласивна
Възраст: 25
Кръв: чиста
Длъжност: История на магията
Външен вид:Майла е висока 1.75 и тежи 53 кг.Фигурата и е много слаба и крехка,походката й-като на пеперуда-сякаш лети.Косата й е права или на вълни и дълга до кръста с тъмно кестеняв(до черно) цвят.Очите й са,като кристали-блестящи със кафяв цвят,които бият и до синъо.Необичайните й очи и придават приказност и изразителността на формата на очите й (леко дръпнати) винаги разкриваха чувствата й.Устните й са тънки,но не прекалено с бонбонено розов цвят.Фигурата й излъчва изящност,каквато бе наследила от майка си. Коремчето й е много плоско,но има хубаво изразени женски черти.
Характер: Майла е човек на свободолюбието и действието.Като дете винаги си е мечтала да престанат да я третират,като такова и винаги е искала самостоятелност.Уважава много възрастните магъосници,които според нея са мъдреци.Отрицателна черта в характера й е че е много непостоянна и често избухлива.Но иначе умее да обича силно и умее да мрази силно.Тя е много спокойна личност и винаги се опитва да предотвратява кавги,както и да не участва в тях,тъй като много ги мрази.Обича всичко да е хармонично и мрази промените-чувства се така,сякаш вече не познава нищо и това я прави много нещастна.
История: Майла Беласивна е родена и израснала в Русия.Родена в чистокръвно семейство,въпреки че това нея не я интересувало.Не определла магъосниците според произхода им.Но и било много добре,тъй като от детенце познавала магията.Играла си само с необикновени неща,като малки летящи метли за дечица,всепомничета и т.н. Но наследила и дарбата от баба си,която починала преди раждането й.Можела да вижда в бъдещето и в миналото.Явно това с епредавало през поколение,защото майка й не била гадателка.Майла отраснала с тази си способност,като се научила как да я усили.
Разбира се на 11 годишна възраст получила писмото си от Хогуортс,че е приета.Малкото,уплашено дете заминало да се учи на магия,като седем години по-късно излязла като зряла и опитна вещица с опит не само в областта на пророкуването,но и в останалите науки.Живяла в Лондон сама,с най-добрата си приятелка от училище.Искали двете да станат учителки в Хогуортс,като кандидатствали за желаните постове.За жалост Селена (приятелката й ) не била одобрена ,но Майла била одобрена за поста,който искала-преподавател по История на магията.Приятелките се разделили,като всяка поела по своя път,а Майла заминала за Хогуортс,където щяла да преподава и да пълни мозъците на младите магъосници.Жената знае и много за мъгълския свят,затова се надява,като започнат часовете да накара учениците да разберат,че няма нищо лошо в мъгълокръвните.В крайна сметка и те са много добри магове,че и по-добри от тях самите.

Допълнително:
patronus- кон
домашен любимец-хъски,на име Джералд


Последната промяна е направена от Майла Беласивна на Чет Яну 06, 2011 2:22 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Майла Беласивна
Преподавател по История на магията
Преподавател по История на магията

Брой мнения : 83
Дата на регистрация : 30.11.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на преподаватели

Писане by Анастасия Мелроуз on Пет Дек 10, 2010 6:32 pm

Име: Анастасия Мелроуз

Възраст: 26

Кръв:смесена

Длъжност: Древни руни

Външен вид:Анастасия е с дълга руса коса,светло кини очи.Тя е много слаба и прилича повече на модел от колкото на учител.Няма белези по тялото си.Анастасия е много висока и винаги се облича по последна мода.Повечето хора и завиждат за стила и тялото което има.Има строини прави крака и изящни черти.Никога не излиза с едни и същи дрехи за 2 различни събитя в един ден.Като малка е имала белег на врата,но след като е открила магията в себе си го е премахнала.

Характер:Анастасия е винаги в настроение.Голяма купонджиика е и винаги е в центъра на всеки купон.
Тя е страхотен човек..Адски забавна е и не обича лошото настроение.Ако е в гадно настроение,значи наистина има защо.Много бързо се привързва към някой и това и играе лоша шега понякога.В работата си е голяма купонджийка също и се забавлява адски много във всеки един от масовете,които провежда.Обича да прекарва времето си в забавления с учениците й.Тя е една ог най - харесваните учители в Хогуортс.

История: Анастасия,като малка е популярното момиче в училище,всички я харесват поради хубостта и.На 12 години,отива на екскурзия със съучениците и.Там става инцидент,като един от съучениците и за малко да падне от моста на една река.Тогава Анастасия се втурва и без дори да осъзнава,го вдига във въздуха и го спасява.Тогава се замисля,как наистина го е направила това.С времето прави проучвания за това,до като не получава писмо от училището Хогуортс,че е приета да учи там без дори да се е записвала.Директорът на училището идва да я вземе.Тя разказва на родителите си и те да щастливи за нея и я пускат.Там тя изучава древни руни.Като учинечка отново е стриктна към уроците си.Умее да разделя удоволствието от ученето.Тя е една от най - добрите ученици в Хогуортс. След като завършва,решава да добие повече опит и знание за науката,която е изучавала.Обикаля света като трупа доста ползно знание и се среща с най - различни магьосници.Накрая решава,че иска да стане учител и,че това я влече.Завръща се в Хогуортс и става учител по древни руни.

Снимка:



Последната промяна е направена от Анастасия Мелроуз на Пет Дек 10, 2010 6:49 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Анастасия Мелроуз
Преподавател по Древни руни
Преподавател по Древни руни

Брой мнения : 7
Дата на регистрация : 10.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на преподаватели

Писане by Деметра Изида-Браун on Нед Дек 12, 2010 9:35 am

Деметра Изида-Браун
(Деметра - гръцката богиня, пазителка на брака; Изида - древноегипетска богиня на магията на живота и семейството, брака, възкресявала мъртвите; Браун - идва от англ. "brown", което означава "кафяв")



Години: 25.
Зодия: Риби.
Рожденна дата: 17.03.1985 година.
Местожителство: Лондон, Англия.
Кръв: Лилава Нечистокръвна.

Характер: На пръв поглед – самоуверена. Огледаш ли я по-добре, виждаш, че е доста решителна и целеустремена. А опознаеш ли я по-добре, виждаш, че може да бъде безмилостна и безпощадна.
Да, определно беше самоуверено момиче, което знаеше какво иска и знаеше, че може да го постигне. От нея струеше голяма студенина. Обичаше да се държи така със мъжете, най-вече, но всъщност като се замислеше може би така се държеше с повечето от хората, които я заобикаляха. Малко можеха да кажат, че са я видели разлигавена или пък усмихната искрено. Целеустремена е. Знаеше си цената, имаше си принципи и цели и ги следваше, докато не ги хване и осъществи. Никога, ама абсолютно никога, по никакъв начин не се отказваше. Твърдоглавка. Изобщо не се страхуваше, никога не говореше без да помисли, но пък езикът й беше доста пиперлив и не се интересуваше от последиците от казаното от нея. Да, определено тази черта не беше от зодията й, но пък не трябва да се учудвате, защото Изида-Браун никога не се вписваше в стандартите на нормалните неща. Винаги се целеше да е различна и да се откроява от останалите, не обичаше да е еднаква с останалите хора. Дотук бяха горе-долу добрите качества на преподавателката, но пък какво да се прави? Всеки си има лоши черти. Тя бе доста категорична и безмилостна, както вече сигурно прочетохте. Категорична – когато кажеше нещо никога не се отмяташе! И безмилостна, да... Обичаше, когато някой я издразни толкова хубаво да му го върне, че да не може после дъх да си поеме. Повечето хора мразеха тези черти от характера й, но тя смяташе, че именно те я правят по-силна емоционално.
Всезнайка е. Винаги знаеше много, естествено, защото е учила много. За това никога никой не можеше да спори с нея, винаги тя намираше начин да спечели словесния двубой. Никой не можеше да излезе на глава с нея.
Друго, друго... а, да! Едно хубаво качество на Деметра – тя обичаше приятелите си, макар те да се брояха на пръсти. Винаги би скочила в огъня заради приятел и би го защитавала докарай с всички възможни средства.

Външен вид: Това наистина беше красиво същество. Изглеждаше толкова недостижима, студена и величествена...
Снежно бялото лице на Деметра е слабо, с добре подчертани скули. Очите й са големи и сини, заобиколени от дълги и черни мигли. Носът й определено не беше чип, по-скоро по остър, но не и много остър. Не можеше да се обясни лесно, интересна черта. Долната й устна е малко по-голяма от горната, но пък двете перфектно допълваха ангелското й лице с плътността си и розовия си цвят. Кунтурите на челюстта й бяха добре изразени. Веждите й пък бяха тънки, като ги поддържаше с мъгълското произвдение, което, както казваше тя, й беше спасило живота – пинсетата! Винаги се гримираше, слагаше много тъмен грим покрай очите, понякога рисуваше и веждите си. Да, имаше грим, но в никакъв случай не излгеждаше изкуствена, като някоя кукла Барби. Косата й е гарваново черна и до кръста. Често си правеше различни прически. Тялото й беше слабо, около 56 кг и 1.69 см висока. Нормален ръст за жена като нея.
Винаги се обличаше доста различно, откроявайки се от останалите. Всички очи оставаха върху нея. Не можеше точно да се обясни как се облича. Ботуши без ток, дънки, тениски, кожени якета или пък пълната противоположност – елегантни, черни рокли, палта или пък високи токове. Обичаше да носи много аксесоари – гривни, гердани, часовници, шапки, шалове и много, много други.

История: Кривата усмивка на Деметра се появява в 3 часа през нощта на 17 март, 1985 година. Тя израства в нормално, мъгълско семейство, в което изобщо не подозира, че може да съществува нещо, наречено магия. Момичето било много любопитно и любознателно. Когато било на 7 вече можело да смята огромни числа, да чете романи или пък да говори много добре немски език. Да, определено била доста ученолюбива. Когато започнала да ходи на училище била едно от най-умните деца. Тя умеела много неща, но пък един предмет в училище много й харесвал. Астрономията. Или по-точно, както се нарича по мъгълски – Физика. Да, била луда по този предмет и непрекъснато търсела нови и нови информации за съзвездията и небесните тела. Веднъж, в клас, когато чела пред класа най-доброто си съчинение, което написала, била толкова развълнувана, че пред нея се появило съзвездието Голямата мечка. Тогава всички започват да се досещат, че Изида-Браун не е обикновено момиче, за това майка й и баща й я завели в интернат, далече от града. Не искали да почернява името им. Момичето било адски самотно, докато при нея не дошло писмото й от Хогуортс. Тя заминава за вълшебния замък с голямо нетърпение.
След като завършва обучението си там, вече порасналото момиче започва да работи като чиновничка в Министерството. През това време започва и да учи голямата си страст – Астрономията. Когато жената става на 25 завършва с отличие науката и се кандидатира за преподавателка в Хогуортс, където любезната директорка с удоволствие я приема сред екипа си.
--

Пост: Преподавател по Астрономия.
Пръчка: 27 см, косъм от вийла, подходяща за вълшебства и трансфигурации.
Покровител: Еднорог.
Снимки: 1. 2.3.4.5.6.7.


Последната промяна е направена от Деметра Изида-Браун на Чет Дек 30, 2010 10:06 am; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
Lithium, don't want to lock me up inside.
Lithium, don't want to forget how it feels without...
Lithium, I want to stay in love with my sorrow.
Oh, but God, I want to let it go.

Come to bed, don't make me sleep alone.
Couldn't hide the emptiness, you let it show.
Never wanted it to be so cold.
Just didn't drink enough to say you love me.
avatar
Деметра Изида-Браун
Преподавател по Астрономия
Преподавател по Астрономия

Брой мнения : 41
Дата на регистрация : 12.12.2010

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на преподаватели

Писане by ???? on Чет Дек 16, 2010 5:36 pm

Име:Елена Блек
Възраст:25
Кръв:Чиста
Длъжност:Пророкуване.

Външен вид:Елена е лесно разпознаваема заради черната си коса. Фигурата й е изваяна, а с височината си тя наподобява на богиня. Нейните слаби и дълги крака често събират погледите. Очите й, които са с цвят на кафе, са защитени от дълги, плътни мигли. Тя е с плътни, омайни устни, шепнещи нежни думи за заблуда. Често носи ефирно дълги рокли или съчетава убийствено къси поли с потници с изрязано деколте. Високите обувки, които вървят ръка за ръка(или в случая крак с крак) с нея, я извисяват още повече и й придават вид на паднал ангел.

Характер:Елена Блек е спокойна на пръв поглед,но под красивата си външност тя крие опаси тайни ... Рязка, пряма, силна и с изразено чувство за дълг. Тя е романтичка по душа.Елена е импулсивна и живее за мига, ръководи се от чувствата си и действа на момента. Хвърля се с главата напред във всичко без да мисли за последствията. От устата ѝ постоянно летят саркастични забележки. Безумно уверена и голяма флиртаджийка.Обича да флиртува и го прави с финес. Въпреки всичко тя е жертвоготовна и е страхотен приятел,но в работата си перфекционист и обича всички около нея да се справят със задачите си на време.

История:Момичето е родено в малко градче,някъде в Северна Америка. Няма братя или сестри, а семейството и е заможно и щастливо. Къщата им се намира близо до града.Елена живее с родители-осиновители,които и казват,че истинското и семейство е загинало и те са я осиновили,истината обаче е съвсем различна.Тя е отвлечена като бебе и продадена на семейство,което не може да има деца.Елена разбира за това на 18тия си рожден ден и бяга от вкъщи.Сменя фамилията си от Найтингеил на Блек и започва проучване за истинското си семейство.Разбира,че са живи и че има по-малка сестра на име Мегън.Започва работа и учи,но тя не знае за силите които притежава.Докато работи в холдинг се случват странни нещо и тя разбира за силите си и напуска когато решава да се премести в училището.Когато се мести в училището тя е назначена като преподавателка по пророкуване.Разбира,че в училището е постъпило миналата година момиче със същата фамилия като нейната и решава,че това може и да не е просто съвпадение,а може да е сестра й,но решава да не възлага прекалено големи надежди,за да не се разочарова ако не е така.

Допълнително: Обожава да си играе с кученцата си.
Снимка:
Снимка на кученцата и

Елена

????
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Герои на преподаватели

Писане by Сарафина Тонере on Чет Дек 16, 2010 8:58 pm

Имам чувството, че никога не съм била истински свободна. Винаги някой ме е затварял в кутия, а аз, глупачката, съм се поддавала. А сега сама съм се затворила. Да не говорим за другите неща, които са ме затворили.
Съзнавам, че тя е искала да ме предпази, но никога няма да и го простя. Като орлица беше впила нокти в мен и дори не искаше да ми каже наистина коя съм и каква съм. "Къде е татко?", а отговорът винаги беше "Напусна ни, миличка. Той не ни обичаше и избяга далече, далече...". И каква болка ми причиняваха тези думи. Дълги години мразех баща си, а сега мразя нея. И в същото време я обичам.
Не бях проблемно дете. Бях послушна, ученолюбива и мирна. Е, имаше и някои странни изблици на моменти, но те не бяха по моя вина. Мисля... Понякога просто се вбесявах. Ето така, гневът беше способен с месеци да се трупа в гърдите ми, докато накрая една мъничка искрица не го подпалваше. После ставаше пожар. Случваше се да крещя без причина на невинни хора и дяволски много ги плашех с това. Е, причина обикновено имаше, но тя нямаше нищо общо с тези, на които си го изкарвах. А понякога гневът се превръщаше просто в мъка, болка, при което аз изпадах в нещо подобно на едноседмична, често и по-дълга, меланхолия, пълна апатия. Тогава не говорех с никого, а ако някой решеше да говори с мен, просто не успяваше. Тогава започваха да ми се сърдят, но веднъж върнех ли природената си жезнерадостонст, обикновено ми прощаваха. Защото смехът и усмивката ми бяха заразителни. Разполагах с добър арсенал от шеги, а и винаги ми хрумваха нови. Е, имах и едно такова черно чувство за хумор, с което често наранявах хората. Но пък останалите се забавляваха. Но не, за бога, не, това не значеше, че съм зла, нито че съм кучка. Всъщност, по мое мнение си бях наистина много добра. В действителност никога не наранявах хората нарочно. А направех ли го без да искам, обикновено се опитвах да поправя грешката си. Нямах онази злобна отмъстителна душа, която повечето ми "приятели" имаха. Но пък бях и абсолютно безразлична. Не мразех, но и не обичах нищо и никой. А "приятелите" ми ми бяха... никакви. Но пък те ме обичаха. Е, или поне искаха да си мисля, че ме обичат. Но и ме мислеха за странна. Някои ми обръщаха гръб, като се опитваха да ме унижават с тази моя "странност". Но истинските приятели ме защититаваха. А пък останалите ме обичаха заради начина, по който изглеждах. И признавам - в това има основание. Но не защото съм нарцистична и егоистична, а заради странната уникалност на външността ми. В чертите ми нямаше нищо спецално. Е, носът ми не беше точно, както го исках, но май вече го преживях. А и кожата ми беше прекалено светла. За щастие живях в Лондон, където това не беше чак такъв проблем, но отидех ли някъде на слънце и море... изгарях по-бързо от филийка в тостер. Но не в това се състоеше уникалността ми, с която толкова се гордеех. Косата ми беше тъмна. Тъмна като мрака, тъмна като лъскавите черни криле на гарвана. Тъмна и черна като нощта. И много красива. Дълга до кръста ми, гладка и права. И всичката тази чернота контрастираше ярко и очевидно с очите ми. Те бяха големи и винаги широко отворени, обрамчени с дълги гъсти ресници и стряскащо сини. По-сини от небето в ясен ден. Светлосиньо, което понякога идглеждаше сякаш свети, а когато бях в лошо настроение ставаха дори сиви. А на какво се дължеше тази странна комбинация? На още по-странната ми и оплетена житейска история. Или по-точно преджитейска.
Майка ми е била изключително красива и темпераментна жена с буйна италианска кръв, течаща във вените и. Родителите и са били емигранти от Венеция и тя се е преместила в Лондон, когато е била едва на две годинки. Но не е мвого доволна от италианските си корени, колкото и ясно да си личат. Не само по типичният и външен вид, но и по спонтанният и характер. По-късно се промени напълно, но това беше по-късно. А баща ми... Баща ми е бил пълната и противоположност. Висок, слаб, бял, рус и синеок. Рода му от векове живее в Англия, но някога в далечното минало е обитавал днешна северна Германия. Затова и едното ми име е Лорелай - от извастната немска легенда за прекрасната Лора, превърнала се в сирена заради обидата, нанесена и от хората. Накрая и тя, и любимият и умират във водовъртежите на река Рейн, но това точно няма общо с моята история. Строгият, методичен и здравомислещ Давин единствен е бил способен да укротява буйния темперамент на Фиамета. И както казват хората - противоположностите се привличат. Засега дотук с предисторията ми, да видим какво се случва след като малкото чернокосо момиченце се появява на бял свят...
На осмият месец. Той трябваше да я напусне на осмият месец. Беше обещал, че ще се върне най-късно на първия рожден ден на детенцето си, но след това пътуване не можеше да се върне никога, никъде. Той беше прекалено добър за да напусне този свят по такъв отвратителен нечестен начин. Той беше прекалено добър за да бъде убит от една толкова опетнена и нечиста ръка. А Фиамета остана сама за малко. Скоро станаха две, но все така сами. И Злото не позволи на едно малко момиченце да израсне с баща си. Не му позволи да има нормално детство с нормални родители. Защото ако имаше Давин, Фиамета щеше да си остане нормална. Но неговата смърт я превърна в нещо, което просто не беше тя. Също така я промени майчинството и и постоянната отговорност да закриля някого, да се грижи за него. От разпусната девойка със забавен и леко бунтарски характер, тя стана строга и стегната майка. Вярно, грижеше се отлично за дъщеря си, но без да иска и отне много. Много от щастието, което можеше да има. И в пазителската роля, в която се беше въплътила, влизаше да пази една огромна тайна. Тайна, която разкриваше истинското Аз на малката Сарафина. Тайна, заради която, по нейно мнение, малкото и момиченце можеше да я сполети същото, което се беше случило на баща и. А Фиамета обичаше детето си твърде много за да го позволи. И всичко, което направи беше за да я предпази.
Когато странният мъж почука на вратата на дома ни, мама сякаш истеряса. Не разбрах какво толкова я притесняваше. Е, вярно, че беше облечен малко откачено - дългата мътносиня мантия, развяваща се около глезените му и черните осровърхи обувки. А и самото му излъчване беше някак... магическо. С това си първо предположение за този мъж никога не съм била по-близо до истината. Мама сякаш се страхуваше от него. Изобщо не смееше да му противоречи. Като очакван гост мъжът влезе в дома ни и ми разказа най-странната приказка, която някога съм чувала. Каза, че аз съм...
3 август 1996г.
- Седни, Сара...
- Откъде...?
- Всеки знае името на малката дъщеричка на Давин Тонере - усмихна и се той топло. Сарафина извърна уплашен поглед към майка си, но тя не и обърна внимание. Стоеше като изтукана до дивана и гледаше с присвити очи непознатия. Лорелай се примири и седна, оглеждайки с любопитство синята роба на мъжа.
- Искам да ти разкажа една история. Но първо трябва да те попитам нещо. Случвали ли са ти се някога някакви странни неща, необясними? Които да са ти изглеждали като... Магия?
Момиченцето отново погледна майка си, но отново не получи отзив. После понечи да поклати глава, когато няколко несвързани но незабравими спомени нахлуха в главати и накрая тя кимна.
Мъжът отново и се усмихна приятелски.
- Добре... А какво знаеш за баща си?
Сара вече се беше отказала да търси помощ от майка си и този път не се обърна към нея, а направо отговори.
- Нищо - отвърна кратко, при което усети нерво размърдване от страна на майка си, но отново не се обърна към нея.
- Добре... - повтори непознатият. - А сега слушай много внимателно всичко, което ще ти кажа. И моля те - той вдигна ръка предупредително - не ме прекъсвай. Обещавам ти, че ще разбереш всичко, но ако ми пречиш няма да си помогнеш.
Сара кимна с разбиране.
- И така Сарафина, ти си магьосница - детето изобщо не реагира, което малко учуди мъжа, но той продължи. - Дъщеря на един от най-известните магьосници за времето си. Давин Тонере беше велик магьосник, наистина, въпреки краткия си опит. И направи много за магическия свят. Никога не спря да работи за доброто и истински обичаше майка ти, въпреки че тя не беше като него.
Отново никаква реакция. Момиченцето продължаваше да го слуша внимателно, но напълно безизразно. Скоро разказвачът спря да обръща внимание на тази абсолютна пасивност.
- Но баща ти беше убит само дни след като ти се роди. Ние знаем, че и ти си като него, но оставихме на майка ти да ти го обясни. Което тя не направи и все пак никой не и се сърди, защото вярваме, че го е направила само за да те предпази - той кимна снизходително към Фиамета. - Но сега на теб ти е време да влезеш в магическия свят, към който ти по рождение принадлежиш. И това ще стане като постъпиш в Училището за Магия и Вълшебство Хогуортс.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
После той ми подаде един жълтеникав плик, изписан с тъмнозелено мастило, каза че всичко, което ми трябва е вътре и се изпари. Направо се влюбих в писмото, което беше в плика. И накрая майка ми беше длъжна да се примири. Сама ми помогна с всичко, което ми трябваше за да замина за това вълшебно място и ме изпрати до перона. От там аз поех своя магически път, който обаче не беше свързан с този на милата ми майчица.
Четири години по-късно
Не можеше да бъде истина. Но ето че името и, изписано с красиви наклонени букви, ме гледаше от голямата каменна плоча на Лондонското гробище. Само на петнайсет, а вече бях загубила и двамата си родители. И къде щях да ходя сега? В сиропиталище? Някой добродушен магьосник щеше да ме осинови? Тя ме беше затворила в кутия и се страхуваше да изляза, но ме обичаше и беше единственият човек, който ме обичаше. Аз бях виновна, че умря. Беше се разболяла непосредствено след като аз заминах за Хогуортс и болестта и се задълбочаваше с всеки път, с който усещах училището си като дом по-добър от майчиния. И накрая... Аз бях виновна.
Касандра беше една наистина добра жена. Е, малко смахната, но се грижеше за мен след смъртта на майка ми. Но най-важното за нея беше, че беше ясновидка. И ако не беше тя, аз никога нямаше да открия, че и аз съм такава. За първи път имах видение само два дни след смъртта на мама. Тогава видях едно красиво мъжко лице, чиито червени устни безмълвно казваха, че ме обичат. Но тогава не осъзнах какво е това.
Касандра ми каза всичко. Обучи ме на всички тайнства на тази рядка дарба. И се гордееше с мен. Точно толкова, колкото аз я уважавах. А аз я уважавах безкрайно много. Но след като завърших и седмата си година в Хогуортс, тя почина. Странно, как всички около мен, които обичах, рано или късно умираха. Това направо ме побъркваше.
Започнах работа в Министерството на Магията. Там много уважаваха и се възхищаваха на магическите ми качества. Бях завършила училище с отличие и имах прекрасни препоръки.
Цели седем години работех в отдел Международно Магическо сътрудничество, където беше работил и баща ми, преди да стане аврор. През тези седем години се случиха много неща. Приеха ме в Магисъбора, въпреки че бях толкова млада, но така и не ме повишиха в отдела ми. Най-важното от всичко беше, че срещнах прекрасния мъж, когото бях видяла в първото си ясновидско видение. И устните му наистина произнасяха думите, които беше казал във видението. Не спираха да ги повтарят. Името му беше Джонатан.
Веднъж ми се наложи по работа да посетя Хогуортс. За първи път от толкова години видях моята първа любов и любовта отново пламна в мен. Исках отново да се върна там. И пророкуването щеше да бъде моят предмет.


Последната промяна е направена от Сарафина Тонере на Съб Яну 22, 2011 4:29 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
Сарафина Тонере
П-тел по Пророкуване; рък-л на "Хафълпаф"
П-тел по Пророкуване; рък-л на

Брой мнения : 128
Дата на регистрация : 16.12.2010
Местожителство : The Chocolate Factory

Върнете се в началото Go down

Re: Герои на преподаватели

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите