All the magic World
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Поляните
Герои на шести курс EmptyВто Авг 16, 2011 9:01 am by Елена Николаевна

» Вътрешният двор
Герои на шести курс EmptyВто Авг 16, 2011 9:00 am by Елена Николаевна

» Дървото на сезоните
Герои на шести курс EmptyВто Авг 16, 2011 8:57 am by Елена Николаевна

» Закътаните заснежени места
Герои на шести курс EmptyВто Авг 16, 2011 8:56 am by Елена Николаевна

» Герои на Първи курс
Герои на шести курс EmptyЧет Юли 21, 2011 9:28 am by Нериса Ланистър

» Герои на Шести Курс
Герои на шести курс EmptyПет Юли 08, 2011 10:23 am by Елена Николаевна

» Домът на семейство Розие
Герои на шести курс EmptyСъб Юли 02, 2011 8:51 am by Алис Розие

» Герои на възрастните
Герои на шести курс EmptyСря Юни 29, 2011 1:55 pm by Алис Розие

» Герои на преподавателите
Герои на шести курс EmptyПет Юни 24, 2011 3:35 pm by Gabriel Riddle

» Клуб "Naked Stereo"
Герои на шести курс EmptyЧет Юни 23, 2011 4:47 pm by Никита Алексеевич

Гласувайте за форума
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове

Герои на шести курс

+6
Ониксия Фарел
Пърл Зомбърд
Карън Дейвис
Дженифър Ридъл
Пру Валанс
Елена Николаевна
10 posters

Go down

Герои на шести курс Empty Герои на шести курс

Писане by Елена Николаевна Пет Ное 26, 2010 9:34 pm

Име: (не избирайте прекалено завъртяни и сложни имена, които трудно се запомнят; не смесвайте например испанско и английско име, освен ако не е свързано с историята ви; също така няма да се приемат хора с еднакви имена - все пак няма да имаме сто човека, които се казват Джесика или Том...)
Възраст: ( 16, ако не сте повтаряли )
Кръв: (чиста, смесен брак, мъгълокръвна; айде сега не ми се изреждайте всички чистокръвни, защото най-великият магьосник не е такъв и половината ученици в Хогуортс са смесени или мъгълокръвни..)
Дом: (след като се разпределите, попълнете полето)
Външен вид: ( поне 5-6 реда; опишете как изглежда героят вид; цвят на коса, очи, слаб/дебел, висок/нисък и всякакви други външни белези, които се сетите.)
Характер: (поне 5-6 реда; опишете каква личност е, какво обича, мрази, страхува се, как се държи с околните и всичко, което се сетите)
История: (тук вече сме стриктни и искаме повече от 10 реда; трябва да опишете живота на героя си от раждането му, до постъпването му в Хогуортс; всякакви злоуполуки, животът му в мъгълския свят...)
Допълнително: (ако има нещо, неспоменато по-горе, напишете го тук.
Снимка: (тя е задължителна, за да можем да си изградим по-ясна представа за героя ви; да не се повтаря със снимката на друг потребител; съобразявайте се с възрастта)

Елена Николаевна
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Герои на шести курс Empty Re: Герои на шести курс

Писане by Пру Валанс Пон Ное 29, 2010 7:36 pm

Герои на шести курс Kaya-kaya-scodelario-14533700-500-300

Име: Пру Валанс
Възраст: 16
Кръв: чиста

Дом: Слидерин

Външен вид:
Пру е средна на ръст, доста слаба, вследствие на крехкото ѝ здраве. Косите ѝ дълги и тъмнокестеняви, контрастиращи на бледата ѝ кожа. Не позволява да се говори за отрязването ѝ и едва ли някога ще позволи да ѝ случи.Има светли очи, които губят от своята кристалност по време на делируимите ѝ. Дълго време е танцувала и това личи в плавните ѝ движения и леката походка. Няма представа от мода, носи, каквото ѝ харесва и я кара да се чувства удобно. Попринцип не носи грим, само в някои по-специални случаи.

Характер:
Пру е доста труден характер. Още от малка формира някакви свои лични разбирания, затова как трябва да стоят нещата и никой не е в състояние да я разубеди, стане ли дума за това. Не обича да следва заповеди и често нарушава правилата. Упорита е, ако си го постави за цел. Има добра памет и това много и помага за изпитите, защото попринцип не обича да учи. Но реши ли, че трябва да знае или може нещо, то непременно ще го постигне. Уравновесена е и никога не избухва. Не обича споровете и обикновено се дисцанцира от тях. Не се доверява лесно и често стои сама, защото не знае как да общува с другите.
Отгледана от баща си, тя предпочита мъжка копмания и трудно се разбира с представителките на нейния пол. В началото се чувства почти обидена от смъртта на майка ѝ и отнетата ѝ възможност да я опознае, но с времето приема отсъствието ѝ.


История:

- Мосю Валанс, бихте ли започнали отначало?
Пиер Валанс затвори очи и разтърка слепоочията си.
- Дъщеря ми не е добре, нужно ли е всичко това?
- Боя се, че да, мосю. Предвид миналото ви, трябва да ни разкажете всичко. Отначало.
Пиер си пое въздух. По страните му избиха червени петна, доказателство за гнева, който сдържаше в себе си.

- Пру е родена в Лион, Франция. Смъртожадните убиха съпругата ми Еманюел малко след това, но Пру си мисли, че е умряла при раждането ѝ. Живяхме две години във Франция, постоянно сменяйки положението си (бяхме нещо като политически беглец), докато първите признаци на болестта не се появиха. Нито един доктор - нито магьосник, нито мъгъл - не можа да каже какво ѝ е. Започнах да търся лек. Отправихме на дълго пътешествие. Бяхме в Египет, Индия, Италия, Румъния... нищо не помогна. Когато стана на пет години вече недоволстваше от липсата на уютен, постоянен дом. Нямаше как да ѝ обясня колко крехко е състоянието, в което се намираше. Тя нямаше да разбере. Тогава не. Губех надежда. Пру ставаше все по-нещастна с всеки изминал ден.
На шестият ѝ рожден ден направи първата си магия - вдигна тортата и я запрати срещу вратата. Бях щастлив, разбира се и се готвех за следващото ни пътешествие. Събрахме нещата си и пристигнахме в Англия. Закупих едно имение извън Лондон. Исках да се уверя, че сме в безопастност. Пусках я в града само за уроците по танци, за които толкова мечтаеше.
Пру растеше. Припадъците намаляваха, но все още имаше силни главоболия. Наех жена, която да е винаги около нея, когато работя вкъщи (писател съм) или излизам. Казваше се Лена и беше безмощна. С Пру не се спогаждаха, но не можех да направя нищо повече по въпроса. Лена имаше идеалните характеристики за работата и не исках да рискувам, привличайки вниманието към нас, търсейки нова жена за специфичната работа.
Не рискувах да завързвам познанства с други магьоснически семейства, макар че дъщеря ми знаеше всичко, което бях в състояние да й споделя за магьосническия свят.
На единадесет получи писмото си от Хогуортс. Еманюел винаги е мечтала дъщеря ни да учи в Бобатон, затова аз поставих въпроса и пред нея. Тя се колебаеше и ето ни тук, обратво във Франция. Трябваше да се срещнем с директорката на училището, но Пру припадна на гарата.
Това е всичко.

Един служител изведе малкото момиченце, държейки я за ръката. Пру гледаше невиждащо някъде встрани от баща си. Той понечи да стане, но го задържаха. (Изчакайте, мосю.)
- Comment t'appelle, mademoiselle?
- Прудънс.
- Не е на себе си - поклати глава Пиер. - Мрази да я наричат с пълното ѝ име. Никога не съм я чувал да го изрича.
- От магията е. Докато съзнанието ѝ се проясни, ще помни само базовата информация. Ако това състояние не отмине, свържете се с нас.
Пиер се изправи. Ръцете на Пру висяха до телцето ѝ неестествено. Тя не отреагира, когато той се наведе и я прегърна.
- Утре се прибираме в Лондон, скъпа - каза ѝ, докато милваше косата ѝ.

Герои на шести курс Effy-effy-stonem-15815765-400-266

Допълнително:
#Мрази сови, затова и няма такава.
#Никога не пее.
#Когато се смее, затваря очи.




Пру Валанс
Пру Валанс
Слидерин, Шести курс
Слидерин, Шести курс

Брой мнения : 4
Дата на регистрация : 29.09.2010

Върнете се в началото Go down

Герои на шести курс Empty Re: Герои на шести курс

Писане by Дженифър Ридъл Вто Ное 30, 2010 7:18 pm

Герои на шести курс 04


Име: Дженифър Ридъл
Възраст: 16
Кръв: Чиста
Дом: Рейвънклоу

Външен вид: Дженифър не прилича по нищо на баща си... поне според нея. Може бе малко по очите. Разликата е какво се крие зад тях. Небесносините очи, които в нейния случай излъчваха топлота и доверие. Често използва молив или спирала, за да ги подчертае. Косата на Джен е черна. Според някои тя е отражение на душата на баща й и нейната, но това са само слухове. Дълга е почти до кръста. Попринцип е къдрава, но понякога момичето я изправя. Не си прави обем и рядко прибягва до пресата. Устните й са плътни и тъмно розови на цвят. Не обича лепкавите гланцове и червилата. Фигурата на Джен е слаба. Като малка е тренирала плуване. Признава, че през живота си не е влизала във фитнес. Висока е около 1.70. Леля й казва, че има красивите ръцете на майка си. Обича тъмните цветове, особено за избор на лак или грим. В гардеробът й се срещат всякакъв вид дрехи: от рокли над коляното, къси панталони до официални тоалети.

Характер: Джен не е лош човек, особено като я опознаеш. Носят се лоши слухове за баща й, които обаче не засягат нея по никакъв начин. Тя може да се нарече негова пълна противоположност по характер. Усмихната, лъчезарна, винаги положително настроена. Ще помогне на всеки, който поиска помощта й. Всеотдайна е и винаги дава всичко най-добро от себе си. Упорита, умна и търпелива - тези качества също я описват много добре. Ако се сближи много с някой човек, после и е трудно да го пусне да си отиде. Дори невъзможно. Не се привързва лесно към други хора. Не е от най-доверчивите хора и изобщо не е от тези с чувство за самосъхранение. През по-голямата част от детството си е свикнала да вижда ползването на забранените заклинания около себе си и е свикнала да се нарушават правилата един вид. Никога не би предала баща си, но не би застанала и на страната на злото. Предпочита неутрален живот в Швейцария.

История:
"Поех си дълбоко въздух. Не мислех, че някога ще се върна отново тук. След като напуснах дома на леля Жулиет живях 5 години в пансион. Но ето ме тук със задоволително малкият ми багаж пред верандата на бялата къща. Беше точно такава, каквато я помнех. Тук преди се чувствах защитена, но предпочетох градът. Това място ми навяваше лоши спомени...
Събрах смелост и пристъпих напред. Отворих малката врата на оградата и продължих напред измежду цветята. Леля Жулиет ги обичаше! Харесваше всеки вид, но любимите й бяха слънчогледите. Тя живееше в предградията и можеше да си ги позволи в градината. Имаше време когато й помагах да ги отглежда. Беше ми казвала, че това е едно от малкото неща, които прави без помощта на магия. Помнех като малка, че постоянно я виждах с пръчка в ръка. Единствената метла в къщата беше тази за летене. Предполагам, че и сега е така.
Стигнах деветте стълби пред входа. Стиснах куфара в лявата ръка и отново си поех въздух. Заизкачвах се нагоре, докато мислех за реакцията на леля Жулиет. Преди две седмици й бях писала... тя ме отговори, че ще се радва да ме види, но със сигурност щеше да е неловко. Не бях стъпвала тук от 5 години насам. Бях нервна. Ами... ами ако не ме познаеше?! Това са глупости! Все пак ми беше нещо като рода. Не трябваше да се притеснявам, но тогава защо го правех?
Пристъпих бавно до вратата и три пъти почуках на вратата. Пристъпих бавно до вратата и почуках три пъти на вратата. Чуха се стъпки от другата страна. Вратата се отвори, а там беше леля Жулиет. Беше същата каквато си я помнех.
- Дженифър! - въздъхна тя. В очите й, едвам забележими, се виждаха недобре скритите сълзи.
Трябваше да я поздравя. Все пак това бе жената, която ме е отгледала.
- Здравей... - поздравих я тихо.
Останахме така още една минута в тишина пред вратата, докато тя се окопити.
- Влизай, Джен. - бутна вратата и ми направи път. Взех куфара си в ръка и тръгнах напред.

След 3 часа...

Леля Жулиет ми беше предложила да си почина в стаята, а след това да се видим. Бях разопаковала по-голямата част от багажа си. Реших да се освежа след 8-часовото пътуване и влезнах в банята. Бях под топлия душ за около 10 минути. Сложих белият халат, който стоеше на гърба на вратата и тръгнах към другата стая. Извадих първите дрехи, до които успях да се добера от шкафа. Преоблякох се и измъкнах сешоара от багажната чанта. Не след дълго намерих контакт и пъхнах щепсела в него. Кабелът се бе заплел и се наложи да го оправям.
Чу се позната мелодия, идваща от нощното шкафче. Тръгнах натам, но се препънах в кабела. Не успях да се хвана за нещо и паднах на земята.
- Ауч! - оплаках се на глас. Отворих очи и се надигнах леко. Виждаше се всичко под леглото. Не че имаше какво да се види чак толкова. Но едно нещо привлече вниманието ми. Пъхнах ръката си, за да го достигна. Пръстите ми почти го напипваха... Още малко... Взех го!
Нещото, привлякло вниманието ми, беше голям кожен тефтер във формата на квадрат. Познах го, разбира се. Подсмихнах се и прокарах ръка по корицата му. Качих се на леглото, като го взех със себе си. Разгърнах някои от първите му страници. Това беше моят импровизиран дневник. Не бях писала за всеки ден, а само за по-важните дни. Прелистих го и на някои от страниците забелязах изрязани календари и оградена една дата - 16 Август 2000, 3 Юли 2001, 28 Септември 2002, 31 Март 2003... Бях се приготвяла за тези дни още много преди това. Това беше нещо повече от Коледа, Нова година или пък рожденият ми ден. Защото на този ден веднъж в годината се чувствах специална... за него. Баща ми, Том Ридъл, не ме посещаваше често. Дори бих казала изключително рядко. Веднъж в годината. Не знам какво бях направила, за да заслужа това отношение... Знам, че има работа, но все пак можеше да отдели дори един ден в месеца.
В началото не знаех кой всъщност е и какво е направил. Вярвах на лъжите му, че има много работа. Под работа имам предвид нормална - адвокат, лекар, а дори и зъболекар. Всичко, но не и това, което се оказа самата истина... Още от малка ми каза, че сме магьосническо семейство, заобикаляйки факта, че не от най-добрите. Научих всичко когато бях на 8. Бях нещо като отвлечена. "Похитителите" ми явно мислеха, че съм като него. Щом се усети и дойде да ме спасява, те ми казаха пред него. Накрая видях как баща ми ги убива един по един. Кулминационната му реплика беше "Колкото по-бързо свикнеш - толкова по-добре за теб!". Нямаше никакво обяснение. После леля Жулиет ми разказа останалото. Никога не съм казвала, че го харесвам. Или по-скоро, че харесвам делото му. С мен е друг. Особено в началото когато си нямах и понятие от ставащото наоколо. После стана по-строг и взискателен. Сякаш му бях длъжна по някакъв начин.
Спомням си когато го помолих да ме пусне в Хогуортс. Той се ядоса. Каза, че това място не било подходящо за някоя като мен. Когато го попитах какво ми е, той отвърна "Как какво ти е? Ти си дъщеря на лорд Волдемор! Мислиш ли си, че изобщо някога биха те поканили там?!". Тогава приключи темата. Не смеех да я повдигна отново. Поне не и докато писмото ми не пристигна. Знаех, че ще се вбеси, но не исках повече да живея по неговите правила и избягах просто така. Без бележка за довиждане или нещо подобно.
Бях познала. Когато научи се разбесня. Беше ми написал писмо. Там беше изсипал цялото си възмущение и презрение върху мен. Все едно му бях враг. Може би в този момент бях станала... поне за малко..

Затворих дневника и отърсих глава от тези мисли. Беше сбъркал. В Хогуортс ме приеха добре, въпреки лошата слава на баща ми. Разбира се, имаше и хора, които не ме одобряваха особено и страняха от мен, но за щастие бяха малко и не се тревожех толкова. Хвърлих тефтера настрани и тръгнах надолу по стълбите. "

Дженифър Ридъл
Дженифър Ридъл
Рейвънклоу, Шести курс
Рейвънклоу, Шести курс

Брой мнения : 14
Дата на регистрация : 28.11.2010

Върнете се в началото Go down

Герои на шести курс Empty Re: Герои на шести курс

Писане by Карън Дейвис Чет Дек 09, 2010 6:39 pm

Име: Карън Дейвис
Години:[/b] 16
[b]Дом:
Слидерин

Характер: Трудно би могло да се опише нейния характер. А и никой не би успял - защото Кар не допускаше хората до себе си. Тя ги отблъскваше с грубото си и надменно държание. Разбира се, имаше хора, които тя просто наричаше познати - но те се заблуждаваха, позволявайки си да я наричат "приятелка". Но всъщност, Карън нямаше приятели. Защото е свикнала тя да е лидер. Винаги да става на нейното. Трудно можеше да работи в екип.
Друг проблем бе, колко надменно се държеше. Сякаш й доставяше удоволствие да унижава някого. Но това бяха впечатленията, които е направила Дейвис на хората. Тя продължаваше да бъде все така потайна и мрачна..


Външен вид: Огненочервени силно начупени коси, достигащи до кръста.. Отровно-зелени очи, които те гледаха проницателно иззад бретона, който стигаше до брадичката й.. О, да, презрителния поглед беше запазена мярка на Карън Дейвс.
Както й наперената самоуверена походка.
Карън беше доста слаба, така че не можехме да я наречем стройна. Беше с нормален ръст, но понеже носеше високи токове, винаги изглеждаше прекалено висока за възрастта си.
Кожата й беше снежнобяла, изчистена, без никакви белези и бенки. Устните й бяха тънки, с черешов цвят.
Стилът й на обличане бе спортно-елегантен. Нищо не й пречеше да сложи любимите си кецове и дънки, или пък високите токове и скъпата рокля..


История: Родена е в прочут и известен род на чистокръвни магьосници и въпреки слуховете, че англичаните са студенокръвна раса, тя израства в една изпълнена с хармония, спокойствие и любов атмосфера. Усмивката изгрява всеки ден на лицето на малката принцеса и си пожелава един ден да е красива, мила и добра, също като мама. Грациозната и милосърдна Лилиан Дейвис е същински ангел в очите на дъщеря си, а и не само в нейните. За жалост, един ден Бог навярно решава да прибере ангела си и тогава Карън преживява първата си голяма загуба, на едва шестгодишна възраст. Момиченцето обаче не се оказва толкова силно и трагичното събитие силно я травмира. На баща й се налага постоянно да отсъства, открил отдушник на своите си скърби в работата. Героинята ни се затваря в себе си, за да изплува след половин година отново на повърхността - нова, по-силна и съответно - по-безчувствена отпреди. Разбира, че може да разчита единствено на себе си и на никой друг. Жаждата за успехи, на каквато и да е цена, я превръща във взискателно, високомерно и студено момиче, което презира всички около нея. Допуска до себе си единствено братовчедка си Амая, която чувства като сестра. Но двете губят връзка, щом Карън получава своето писмо от Хогуортс - училището за магия, в което се предполагаше, че ще учи. Момичето заминава успокоена, че ще се махне от това място, и ще започне нов живот..
Карън Дейвис
Карън Дейвис
Слидерин, Шести курс
Слидерин, Шести курс

Брой мнения : 9
Дата на регистрация : 09.12.2010

Върнете се в началото Go down

Герои на шести курс Empty Re: Герои на шести курс

Писане by Пърл Зомбърд Съб Дек 11, 2010 9:35 pm

Герои на шести курс 3346742
Пърл Хонория Зомбърд
Прякори: Хон/и, Нора, Зо/м, Бис, Пърленка, Зомби или джъст Пърл
Sweet seventeen
Шести курс;; Гордо лъвче
Зодия зомбирано, кхъм, скорпионче
Кръв: Червена, пардон, нечистокръвна
Местонахождение: Третата стая вляво, таванския етаж, къщата на Зомбърд, ‘Елмо’ стрийт, Графство Дърам, Северна Англия

Външен вид:
Пърл притежава бледо, подвластно на изгаряния, тяло, нито едро, нито много слабо. Средно положение. Всъщност винаги се е разхождала по границата, като фигурата й е спортна. Има сърцевидно лице с подчертани скули, по които винаги личи лека розовина Очите й са издължени, красивооформени, чиито външни ъгълчета са повдигнати нагоре. Ирисите й са сини, а миглите – гъсти, но къси. Над тях са тънките й вежди, оформящи лека дъга. Често подчертава хипнотичния си поглед с дебела очна линия и завидно количество спирала, но очите са единствената част от лицето й, която гримирва силно. Има нос с равна горна костна част и заоблено връхче. Устните й са плътни, розови и сочни за целувки. Под тях се разкриват ред прави зъби, които са на път да поемат жълт оттенък, заради, хмм, цигарите…
Ушите й са малки – добре оформени, с леко изразена ‘обичка’. Косата й е къса, тъмноруса и подстригана на каре. Има прав бритон, покриващ високото й чело. От лявата страна се кипри симпатичен светлорозов кичур, който боядиса в такъв цвят миналата година. Обожава прическата си – свободно, стилно, небрежно. Облича се предимно според модата – често с ярки, открояващи се гами и кройки, с много аксесоари и цвят в облеклото. Маникюрът и часовникът са задължителни елементи, а малкото огледалце непременно седи в джоба й.

Характер:
Помните ли историята за скорпиона, който се появил на една идеална полянка, изял всичко около себе си, замислил се известно време и след това се самоизял, оставяйки само щракащите си челюсти. Колебал се кратко и взел, че изплюл себе си обратно… но само себе си..?
Нора е точно такива, решителни, целеустремени, своеволни и често безмилостна. Притежава магнетичност, своеволие и гордост. Няма по-лесно нещо от това да запалиш Зонория –само й подхвърлете интересна идея и вижте какво става. Хон е толкова самоуверена, че напълно вярва, че за нея няма невъзможни неща. Няма цел, която не може да постигне и внимание, което да не получи. Като умее да си го привлича е така. Бурна личност – не харесва бездействието *освен в онези мързеливи следобеди*, обожава купоните и се дразни от скуката, липсата на движение - нейната сила е в динамиката.
Ако не сте готови да понесете нещо неприятно за вас не питайте Пърленка - тя ще ви зашлеви с жестоката гола истина. Ласкателствата са й леко чужди - всъщност са направо под достойнството й. Имайте наум, все пак, че това е нейната си истина ениуей. Но е вярна дружка – не те изоставя в екшън моменти, в случаите, когато си загазил или когато имаш нужда от някого, на кого да си излееш душата. Ще бъде там, да те подкрепи, най-малкото заради себе си, поради нейни си причини. Стига да не я настъпиш по опашката – може и нищо да не ти се случи веднага, но преди да е забравила, това твое невнимание ще ти бъде върнато с лихвите под форма на лъвско ухапване. После пак може да сте приятели… Няма проблеми.
Хонория е страстна и проницателна - трябва да я познаваш добре точно по две причини - едната за да се защитаваш, а другата за да можеш да й предвиждаш действията. Ами да, непредсказуемостта й винаги може да те изненада ,точно в това й е очарованието – моментът на изненадата. Но нека да обърнем внимание на умствените й способности. Такива притежава – има желязна логика във всяко едно отношение, едвам избутва Приемливи, но си минава изпитите всяка година. Какво да направи тя, че уроците са толкова скучни? Няма да седне да учи някакви си тролски бунтове, я. Любознателността й се ограничава до новия албум на Зомбитръс уизардс и актуалностите в Фрийк Стайл. Ама туй не й пречи да е супер любопитна и да си вре носа навсякъде. Артистична е, обича да рисува графити и да дрънка на китарата *доколкото може*. Обича дъвките, неприятностите и цигарения дим, хи-хи. Не понася шибания звук от падане на нечия химикалка, мъгълския транспорт и лимонените пчелички. Алергична е към котките, за туй си има жабче.

История:
*Пърл завърта очи и въздиша раздразнено. Да разказва историята си – нещо, което не се нарежда на първите места в класацията й за приятни занимания. И все пак. Кръстосва крака и като изправя гърба си започва разказа си с леко отегчена нотка.*
Родно място? Графство Дърам, Северна Англия. В голяма къща, която всъщност страда от липса на пространство. Винаги е било пренаселено – пълно с близки и не толкова роднини, като проклетията винаги е имала на главата си по-големите си сестра и брат. Израснала е в авторитетно семейство с баща, който е работник в министерството и майка – магьоснически дизайнер. И двамата й родители са магьосници, но по линия на таткото от него назад всички са мъгъли, което автоматично праща Пърлка в графа ‘нечистокръвни’. Детството й е преминало щастливо – имала е всичко, капризите й са били задоволени, а по цял ден е кръстосвала улиците на града. Като дете е била сформирала групичка, която е била нещо като мултифункционална ‘банда’. Свирели са, налагали са се като побойници или пък просто са се шляели, кръстосвайки пръчки като звездни мечове от Стар Уарс. Всичко това се променя, когато Нора навършва осем и проявява магическите си способности за първи път. Подпалва задника на един досаден мазник, който я преследва в опити да я ухажва. Третото дете получава за подарък, като новопостъпила магьосница едно сладко жабче, което си харесва в магазина за магически любимци. Така или иначе не харесва пернатите, алергична е към котките, а друго не е позволено да се внася в Хогуортс.
През останалата част от детските си години става по-близка с брат и сестра си и прекарва времето си в забавни игри с тях. Кака й скоро отпрашва да работи в Лондон като журналистка и остава с големия брат, който започва да я учи на полезни и дяволити хитрини, които на свой ред си знае от Хогуортс. Зом е сигурна, че ще последва кака и батко в Слидерин, но уви – щом постъпва в Хог, шапката казва, че мястото й е при лъвовете. И леко вкиснато тя си остава там, докато не свиква и не й харесва – по дяволите, та Грифиндор е най-печения дом! Все пак и баща й е бил там, хих.
Проклетията си прекарва супер шестте години в училището – средни оценки, много приятели и доста обилно количество приключения и наказания. Гледа да се набутва я като префект, я като организатор на коледното парти разни подобни ангажиращи неща, които да я издигнат в обществото. Така или иначе си я знаят – Хон е човек на място, на кого можеш да разчиташ за абсолютно всичко, макар че трябва да внимаваш с остроумието й. И така – без особени мисли за момчета и планове за бъдещето, Зомбърд си израства безгрижно, повтаря пети курс, а в периода между шести и седми курс видимо узрява и се установява като заформяща се личност.

Допълнително:
• Има вредния навик да гризе кожичките на пръстите си. Освен това в отегчени или нервни моменти пуши.
• Обича караокето – макар да грачи като одрана гарга, никога не отказва да си направи забавление, щом е свързано с изява на сцена. Всъщност обича да се показва пред публика и да бъде избирана за разни важни цели, свързнаи с училище, примерно.
• Иска да се научи да кара мотор – вече си е поръчала такъв за Коледа.
• Умее да си борави с някои оръжия и има малък кинжал, подарък от брат й. Седи си кротко в чантата, засега.
• Отлична биячка е, но все още не е включена в куидичния отбор
• Не на последно място – домашния й любимец - граф Саламандър {който е един дърт жабок на напреднала възраст}



Последната промяна е направена от Sindragosa на Нед Дек 12, 2010 1:10 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Пърл Зомбърд
Пърл Зомбърд
Грифиндор, Шести курс
Грифиндор, Шести курс

Брой мнения : 11
Дата на регистрация : 08.12.2010
Местожителство : ~The sweet middle of Nowhere :]

Върнете се в началото Go down

Герои на шести курс Empty Re: Герои на шести курс

Писане by Ониксия Фарел Вто Дек 14, 2010 10:29 pm

Герои на шести курс 600full-jessica-stroup

Име
Ониксия Фарел

Възраст
16

Кръв
Чиста

Дом
Грифиндор

Външен вид
Меките черти правят лицето й да изглежда миловидно, но често иззад палавата усмивка може да се покаже жестоката страна на Ониксия. Очите й са единственото нещо, което показват истинските й емоции. Може да е надянала безизразна маска на лицето си, но очите й винаги ще я издадат. Те могат да бъдат меки и блестящи, тогава цвета им варира от небесно-синьо, до синьо-зеленикаво. Но за сметка на милото й изражение, те могат да бъдат тъмни като езеро, изразяващи леденостудените й емоции. Дългите й тъмни къдрици, често биват смятани за пречка и връзвани на конска опашка.
Тялото й е атлетично. Ониксия не е много висока, по-често е определяна като миньонче. Но пък от своя страна, тя винаги е харесвала малките, сладки момичета. И макар да изглежда уязвима, в малката и фигура се крие много сила, и психическа, и физическа.

Характер
Палавия поглед, дръзкото вдигнатото носле и предизвикателната усмивка - това изражение понякога напълно изразява характера й...на моменти. Никой не може да я накара да направи нещо против волята й, която по някаква ирония на съдбата й е дадена в изобилие. Но въпреки това, като я опознае човек е мила и е готова на всичко, за да защити близките за нея хора.
Негативна черта от характера й е прекалената избухливост, но се учи да я овладява и вече сравнително рядко може да се вбеси...външно, но както винаги очите я издават и винаги си личи, когато е ядосана. Друг неин минус е агресивността. Не е чак толкова агресивна, но нищо не я възпира да извършва заканите, които казва - понякога дори става брутална. Не й пука особено ако някой говори за нея, но мрази това да става зад гърба й и определено не остава доволна ако този човек отрича. Готова е да го уважава само заради смелото заставане зад мнението си, без значение дали е казал нещо лошо за нея. За нея не е задължително един човек да й е приятел, за да заслужи уважението й.
Често е иронична, и дори достига до сарказъм, който е висшата степен на сатирата. Езикът й е малко остър, но все някак успява да го спре навреме ако усети, че попрекалява.

История
Родена е през лятото в Сао Паоло, Бразилия. Предполага се, че след като е "лятно бебе" ще издържа на горещините, но ако питате нея тя предпочита да й е студено, отколкото топло. Не смята Бразилия за своя родина, защото прекалено рано семейството й е заживяло в друга страна.
От 3-годишна възраст живее в страните на Изтока с баща си и брат си. Въпреки липсата на майчина ласка, като малка е била много лъчезарно и засмяно дете, затова и често са я наричали Суди (египетски - означава смях).
Когато е била на 5 баща й изчезва при мистериозни обстоятелства и тя остава сама с брат си, който тогава е 16-годинишен. По това време, той не учи в училище за вълшебство и магия, защото баща им, Тамарин, сам се нагърбил със задачата да го образова. Една година след мистериозното изчезване на Тамарин, брат й прави нелекия избор да се преместят. За целта избира място с магьосническо население, защото не е убеден, че ще успее да се справи с пазенето на магията в тайна - все пак няма човек, който да го направлява...
И ето ги - 17-годишния й брат и самата тя, тогава на 6. Брат й, току-що навършил пълнолетие се принуждава да се грижи за нея съвсем сам. В селището, където отиват, намира добри приятели и хора, готови да подадат ръка и съчувстващи на нещастието им. Тя също намира хора, с които да завърже приятелства и скоро става най-обичаното дете в малкото градче, поради милия си, весел нрав. Както тя винаги е готова да помогне на хората, така и те винаги са добре настроени към нея.
След няколко години получава писмо от Хогуортс, едно от трите известни магически училища и с радост се подготвя за първия учебен ден. Още от момента, в който стъпва в училището, веселия живот започва. Винаги една от провинилите се, палавата Ониксия е нарушавала не едно и две правила от правилника. За щастие и там има добри приятели, които винаги я подкрепят и дори и след най-лошата пакост застават зад нея. Всяко лято се прибира в малкия град при брат си и при старите познати, които също въпреки пакостите й я обичат.
Целият й живот е бил една забавна въртележка. Когато обаче се завръща за шеста година в Хогуортс тя узрява. Не забравя съвсем старите номера, но кой знае, сега след като е по-зряла може да завърже приятелства за цял живот. А защо не и нещо повече от приятели...

Допълнително
- Не е особено суеверна, но носи червено конче на ръката си.
- Има талисман - колие във формата на бумеранг.
- Обича да чете много. Поглъща книгите една след друга.
- Обича всички цветове, но е почитателка на тюркоазеното, сивото, черното и бялото

Герои на шести курс JESSICA-STROUP-THANKS-TO-LTRockStar-jessica-stroup-1462094-800-100


Последната промяна е направена от Ониксия Фарел на Пет Дек 17, 2010 9:13 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
Ониксия Фарел
Ониксия Фарел
Грифиндор, Шести курс
Грифиндор, Шести курс

Брой мнения : 78
Дата на регистрация : 14.12.2010

Върнете се в началото Go down

Герои на шести курс Empty Фийби Бю Пре

Писане by Фийби Бю Пре Пет Дек 31, 2010 10:53 pm

Герои на шести курс 2812574Z
Име: Фийби Бю Пре
Години: 16
Кръв: Чистокръвна
Дом: Грифиндор
Външен вид: Фийби винаги е била горда от дългата си червеникава коса. От малка е смятала кестенявите си оттенъци за очарователни. Като недостатък винаги е приемала очите си. Скучно кафяви като на теле. За (не)щастие не е имала особенно много време, за да критикува външния си вид. Заради дългия си престой в психиатрията на Свети Мънго е отслабнала и досега обаче не успява да надебелее поне малко. Винаги има депресиращо свеж вид, заради постоянното пиене на кафе.
Характер: Хипотетично Фийби е добър човек. Но целият психически тормоз не би се отразил добре на шест годишно момиченце. Винаги се старае да помага на другите. Дори след като излиза от Свети Мънго се опитва да угоди на всички. Чувства се длъжна едва ли не. Но има моменти..моменти, в които не може да се сдържа и част от стаената агресия избива навън. И то в моменти, в които няма абсолютно никаква причина да избухва. Въпреки че веднъж-два пъти тези изблици са й помагали, тя се чувства засрамена от тях.
История: 'Фийби..здравей! Аз съм господин Феликс Кожухаров...'
чудно защо не споменава, че е доктор.. 'Аз съм тук, за да си поговорим' Аз пък си мислех, че е тук, за да ме изследва 'Искам да ми разкажеш какво стана онази вечер...Когато ти се прибираше към палатката...' докторът замлъкна, чакайки ме да довърша изречението му. Не разбираше ли, че просто исках да се върна в Уелс..у дома. А не да седя тук, на края на света в България. Отворих уста, за да започна разказа си..Бога ми, исках, но просто беше толкова трудно.. 'Аз..мачът тъкмо бе свършил и аз..помолих татко да остана още малко..исках да си взема автограф от Виктор Крум..' малка усмивчица се плъзна по лицето ми. Сигурно изглеждаше глупаво шест годишно дете да иска автограф от осемнайсет годишен куидичен играч.. 'Тръгнах към палатката веднага след това и ..по пътя..минавах през гората.Покрай дърветата имаше няколко момчета..не знам колко бяха големи, но ..миришеха странно. ' трудно е малко дете да се опита да скрие сълзите си..само след секунда по бузките ми се стичаха малки капчици..през мъгла видях как доктор Кожухаров стиска зъби..беше му неприятно, но беше негов дълг да ме разпитва.. 'Аз..минавах покрай тях и вече виждах върха на палатката..беше светло синя..тате взе такава заради мен..каза, че била "специална", за ми подхожда..' сведох поглед от тъмносините очи на доктора..в очите му дори аз четях напрежение.. 'Тогава..те ме заговориха..казваха ми че съм хубава..' споменът веднага изплува в главата ми.. -Не мога да говоря с непознати! - бях казала твърдо, напълно убедена в правотата си.
-Но ти вече го правиш! - с насмешка беше ми отвърнал един от мъжете..беше леко оплешивял, пълен, с очила..В сегашните си спомени бих го оприличила просто на мижитурка, но когато си на шест всички изглеждат мили и познати..Бях се обърнала, тръгвайки към палатката, когато същия магьосник бе дръпна яката на светло синята ми рокличка.."специална" точно като палатката..
'Това наложително ли е?!' дълбокия, загрижен глас на баща ми бе спрял разказа ми. 'Да, господине, съжалявам..но трябва да разкаже.' очаквателен поглед. щеше ми се татко да не бе прекъсвал. изтрих с една ръчичка сълзите от бузите си. 'Опитах се..да се измъкна, но той беше много по-силен.След това той..той..' нови сълзи 'той ме удари и другите..те..не го спряха, продължиха да ме удрят и бутат' бях запомнила лицата им толкова добре..единия от тях..този с оплешивялата глава..той просто се протегна и скъса рокличката ми..само с едно замахване..и след това само болка, болка, болка..

5 години по-късно

-Фийбии! - гласът на майка ми оглуши цялото крило на болницата Свети Мънго. Погледнах календара..днес се навършваха точно пет години откакто бях приета тук. След..нападението в България, след мъчителния разказ..днес беше единадесетият ми рожден ден. Майка ми връхлетя в стаята, държаща писмо. Писмото беше с печат от Хогуортс.

Допълнително:
`
Пристрастена е към кафе.
`Заклета пушачка.
Фийби Бю Пре
Фийби Бю Пре
Грифиндор, Шести курс
Грифиндор, Шести курс

Брой мнения : 2
Дата на регистрация : 31.12.2010
Местожителство : Soffia

Върнете се в началото Go down

Герои на шести курс Empty Re: Герои на шести курс

Писане by Итън Моргенстърн Сря Яну 05, 2011 7:21 pm

Име: Итън Едисон Моргенстърн

Възраст: 16

Кръв: Мъгълокръвен

Дом: Хафълпаф

Външен вид: Някога Итън беше страшно слаб, понякога даже хората се чудеха как изобщо се движи, защото освен, че беше слаб, беше и доста висок за възрастта си. Непрекъснатите тренировки направиха тялото му жилаво, мускулите - гъвкави, но така и не можеха да го отърват от подобното на скелет телосложение. Спасението дойде, когато стана на около петнайсет или иначе казано - порасна и започна да заяква. Сега вече не изглежда така плашещо слаб, въпреки че си е все така висок, вече мускулите ясно си личат по тялото му. Движенията му са светкавично бързи и винаги резки - просто навик. А маниерите му - мястото, на което е израснал не му е дало добро наследство в тази насока, но той се старае, поради което може почти еднакво добре да се представи като хулигани и като прилежен ученик. Очите му са златисти, способни са да те омаят с този топъл кехлибарен цвят и дългите черни ресници, които като сянка са ги обрамчили. Има златисто-руса коса, която той самият определя като "непоправимо зло", защото никога не е имала определена форма, а си е стърчала наляво-надясно, но все пак той никога не би я постригал по-късо, и той не може да каже защо, може би просто обича да се оплаква. Усмивката е едно от най-редките състояния, в които можеш да завариш лицето му, или поне искрената усмивка, но извие ли със щастие тънките си светли устни, лицето му сякаш грейва. Все още не е загубил напълно детските си черти, което понякога прави страшно сладък, но той просто се смята за смешен и недорасъл. Стилът му на обличане не се е променял, откакто е около деветгодишен, като изключим гадната черна мантия, която е принуден да носи като униформа на училище. Любимите му са огромни крещящи и цветни кецове и каквито дрехи намери за удобни. Най-често можеш да го видиш облечен в червено, ако не е червено, то ще е синьо.

Характер: Безграничната, невинна детска доброта изчезна от списъка с качествата му много преди да започне да заяква. Но за да не съдим момчето, че е избрало този път, ще го наречем инстинкт за самосъхранение - просто му беше непосилно да оцелее, ако непрекъснато показваше онази сладка детска слабост, която притежаваше. Единствен избор беше да я заличи, но май не е успял напълно, така че тя като малка светлинка надежда се таи някъде в душата му. Мразеше името си, мразеше външния вид, мразеше всичко, което го правеше толкова различен от повечето му съученици. Той просто искаше да е един от тях, но бялата му кожа и златисто-русата му коса му пречеха те да го възприемат като такъв. Той направи всичко възможно да бъде като тях по някакъв друг начин, държеше се като тях, имаше същите хобита, занимаваше се със същите неща. И най-странното беше, че тези неща му харесваха. Особено едно от тях, което се превърна в негова първа цел в живота. Научил се е да живее с лишения и да се присбособява към всякакви ситуации смайващо бързо. Притежава наистина изключително чувство за хумор, като най-често ползва черната му страна - главно за да затваря някои други големи усти или да привлича за кратко внимание. Има нещо като комплекс за малоценност, винаги се чувства недооценен. Да, доста често наистина е било така, но това го е накарало да си въобразява, че винаги хората недооценяват неговите качества, таланти и заслуги. Което е абсурдно, защото той има много таланти за много неща и е много интелигентен. Още от малък непрекъснато се е старал да направи най-доброто и е губел много време за да го постигне, точно заради това негово убеждение, че хората не го оценяват правдоподобно. Свикнал е да бъде мразен или поне презиран и не му прави впечатление, това, което е способно да го смае, е някой реално да го обича. Но всъщност засега май само родителите му са изпитвали подобни чувства към него, така че не е имал възможност да се очарова. Рядко си позволява да показва на околните искрените си чувства и емоции, които изпитва, страх го е, че те го правят уязвим и му пречат да се развива и усъвършенства. Изглежда винаги страшно отворен и забавен, както и да се чувства всъщност, но реално не допуска никого до себе си и май досега не е изпитвал прекрасното чувство да има верен приятел. Освен това винаги флиртува, но и момичетата не допуска до себе си и дори не има дава и илюзията, че ще успеят да стигнат до сърцето му. Изглежда като камък, но от вътре като вулкан всичко в него ври и кипи. Спря да се интересува от мнението на другите след като постъпи в Хогуортс, защото иначе имаше опасност да изкара цялото си обучение там в пълна депресия. Винаги е много спокоен и методичен. Целеустремен е винаги постига това, което иска.

История: О, нима има късметлии, които доброволно искат да чуят моят откачен житейски път? Заповядайте, заповядайте... И така, фамилията Моргенстърн била не много известна, но познавана с почтено име. Моите прадядовци са си живеели прекрасно насред зелена Ирландия, докато един ден не се забъркали с ирландската мафия. Може да не ви звучи кой знае колко страшно, но за тях определено е било. Нямам представа защо името им е било замесено с мафията, но трябва да е било нещо важно. Затова и прадядовците ми без пукнат грош избягали за Америка и се настанили в Ню Йорк. Те имали добри препоръки и били почтени хора, ето защо да си намерят добра и доходна работа нямало да бъде толкова трудно, ако от съображения за сигурност, те не се бяха покрили в крайните квартали и не си бяха останали бедни. И такива сме си и до днес - бедни. Е, днес положението вече не е толкова страшно, но не е и розово. А най-очарователното от всичко е мястото, където живеехме - при другите бедни, естествено. Или иначе казано в неприятните части на неприятния Бруклин. По-голямата част от децата, с които израснах бяха черни и повярвайте ми тези хлапета бяха жестоки. Нали разбирате, аз не бях черен, точно обратното - сламенорус с искрящобяла кожа. Оцеляването беше трудно. Навиците ми, характера ми, всичко претърпяваше непрекъснати промени, които сам си налагах за да бъда част от тях, не можех да живея вечно изолиран. Открих това, което успя да ме сближи поне малко с тях, когато бях на седем години. И това бяха танците. Типичните стриийт-денсес, които хлапетата танцуваха за развлечение, акомпанирани от любимата си рап-песен. Това беше първият истински интерес, който имах сам за себе си без да бъде напълно повлиян от децата около мен. Но го правех сам, защото знаех какво ще се случи с мен ако един ден просто се приближа до съучениците си и поискам да ме научат на някое движение. И ставах все по-добър. Отделно ходех и на други танци, защото бях сигурен, че те ще ми помогнат. Всяка сутрин, когато слънцето тепърва изгряваше, аз излизах от вкъщи и тичах из пустите улици. Скачах, катерех се, пързалях се, търкалях си и всякакви други начини за придвижване, докато не стигнех отново до дома. Родителите ми не одобряваха новата ми мания, всъщност те не одобряваха нито една от моите мании, твърдейки че това не съм аз, че това не са моите интереси и че го правя само заради другите, но те не разбираха, че за първи път правех това, което наистина ми харесваше. Даже скачах на въже, но не по онзи скучен начин, правех различни фигури, научих се да правя всякакви салта и други акробатични номера. Без да се усетя бях започнал да се движа по улиците, танцувайки. А чуех ли музика кръвта започваше да бушува в мен и хореографията вече се зараждаше в ума ми. Просто бях роден за това.
Тъкмо започнах да се интегрирам към света, в чийто център бях роден, но към който никога нямаше да принадлежа, когато съдбата реши да си прави нови подигравки с мен. Бях сигурен, че е шега. Но кой би си направил подобна шега? Сън? Не, беше прекалено реално. Совата се удари в мен, когато излизах от вкъщи за поредната си сутрешна "разходка". Тя пусна нещо в краката ми и след секунди вече беше отлетяла, като бухукането и отекваше в смълчаните, стари, порутени къщи. Около пет минути зяпах жълтеникавия плик и го подхвърлях леко, проверявайки тежестта му. После се завъртях рязко и се върнах обратно вкъщи, просвайки се на леглото в стаята си. През тънката стена чувах хъркането на баща ми в съседната стая, докато чупех червения печат. Отвътре изпаднаха няколко листа... пергамент? Кой пишеше на пергамент в наши дни? Прочетох първият лист веднъж и ченето ми едва не падна, очите ми отново се плъзнаха по черните букви този път по-бавно, после пак, и отново, и отново... Прочетох го сигурно петдесет пъти и все пак не можах да го осмисля. Изтичах в стаята на родителите си и прекъснах свещения им сън за да набутам парчето пергамент в носовете им.
Същата вечер в дома ни имаше нещо като празненство. Магьосник в семейството... Това беше невероятна чест за милите ми родители. Мама беше разбрала всичко, защото като била малка с голямата и сестра се случило същото, но на татко му трябваше повечко време да го приеме. Накрая и двамата заключиха, че са страшно горди с мен. Чакайте... Та аз нищо не бях направил... Мама се оправи бързо с формалностите. Писа писмо на това странно училище и очакваше отговор. Тогава още не бях осъзнал какво всъщност означаваше това. Разбрах го чак, когато някаква странна жена със черна... мантия?... почука на вратата ни и ми каза, че заминавам за Лондон. Лондон!?! Та аз никога не бях напускал Ню Йорк дори. Добре, Лондон беше добре. Една кратка екскурзийка до Европа щеше да ми се отрази добре. Само не разбирах защо трябваше да ходя до там. Освен това нямах пари. Като споменах последното, жената ми връчи някаква странна кожена кесия, която дрънчеше подозрително. Вътре имаше монети. И то какви монети! Златни, сребърни и бронзови, белязани с някакви странни знаци. Това пари ли бяха? Жената каза, че се наричали Галеони, Сикли и Кнутове. Ама че странни имена...
Месец след това се бях сдобил с всичките откачени работи, които ми трябваха и бях малко просветен в нещата. И бях бесен. Не може да бъде! Да ме изтръгнат така от света, в който толкова много се бях борил. Тъкмо бях успял да стана макар и незначителна част от него, а те ме пратиха в Англия. В някакво откачено училище за магии. Не можех да повярвам, че съм магьосник наистина. Просто трябваше да има някаква грешка. Но странната жена имаше железни доводи. Припомни ми всичките онези странни и необясними неща, които ми се бяха случвали. Но аз така бях свикнал да бъда странен, че дори магията не ме впечатляваше. И все пак така, като ми обърна внимание... може би беше права. А и не можех да разочаровам родителите си. Щеше да бъде голям удар за тях ако се върнех вкъщи, отказвайки да стана магьосник. А и щеше да е страшна глупост. Че кой не искаше да бъде магьосник?
Децата в новото ми училище бяха по-жестоки и от тези в Бруклин. Наричаха ме "мътнород", без аз дори да знаех какво означава това. Имаше някои като мен, чиито родители не са били магьосници, но аз имах чувството, че отнасям най-много от подигравките, защото освен че не бях "чистокръвен", бях и беден. Мен самият не ме интересуваше особено, и с това бях свикнал, но онези деца сякаш само това виждаха мен, сякаш не бяха способни да видят хубавото. За щастие ме пратиха в най-незврачния дом, така че не ми беше толкова тежко. Отново проявих онази своя целеустеременост и желание да се докажа. И неведнъж се доказвах. Справях се отлично с магиите, понякога даже по-добре от онези... с чистата кръв. Научих се как да не им се давам и все по-злостно отвръщах на подигравките им. И през цялото време не спрях да танцувам. Имах чувството, че това ме поддържаше жив и беше моята тайна. Имаше една необикновена стая на седмия етаж на замъка, която изглеждаше точно като "мъгълско" танцувално студио. Открих го, когато бях трети курс. А преди това танцувах скрит, в някоя изоставена стая на замъка или на двора.


Допълнително:
~ Знае английски и испански
~ Влюбва се в танците, когато е само на седем и оттогава не спира да танцува
~ Макар и магьосник, все пак е наследил някои вредни навици от бруклинския си живот, но не ги прилага в Хогуортс
~ Обещал си е да стане велик магьосник щам така и така ще бъде магьосник и първата му цел е да осигури страхотен живот на семейството си
~ Обича животните и се е грижел за бездомни такива в Ню Йорк
~ Умее да рисува много добре
~ Не може да понася мантиите
~ Любимите му цветове са синьо и червено
~ Страшно много му харесва куидича, повече от мъгълските спортове


Снимка:
Spoiler:
Итън Моргенстърн
Итън Моргенстърн
Хафълпаф, Шести курс
Хафълпаф, Шести курс

Брой мнения : 34
Дата на регистрация : 01.01.2011
Местожителство : Синевата

Върнете се в началото Go down

Герои на шести курс Empty Re: Герои на шести курс

Писане by Дейвид МакКартни Чет Яну 27, 2011 12:52 pm

Герои на шести курс Chacecrawford
Име: Кристофър О'Браян (ако може името ми да бъде сменено с това)
Възраст: 16
Кръв: нечистокръвен
Външен вид:Като малък,Кристофър е бил доста пълно дете,но когато стана на 6-7 започва да отслабва и скоро придобива нормалното си тегло.Също така като малък е бил и доста нисък,но когато навлиза в пубертета,той изведнъж се издължава.Започва да тренира още откакто стана на 13-14 години,тъй като не иска отново да затлъстее.Косата му не е много дълга,кестеняво-руса.Обича да си прави различни прически,тъй като не иска да се появява всеки път с една и съща.Очите му са сини,но понякога придобиват зеленикъв оттенък.Кожата му е светла.Висок и атлетичен.Има малък белег по рождение на лявото рамо и татуировка на дясната гръд,която си прави,когато заминава за Париж.Никъде не ходи без да има окачен шал на връта си,но ако се случи да бъде без шал,то тогава е с очила и часовник.Родителите му винаги са изисквали от него да изглежда добре,тъй като какво би си помислил човек за директор на огромна компания,на който синът му не изглежда подобаващо.Тренира по няколко пъти на ден,тъй като държи на добрата форма на тялото си.
Характер: Крис е много спокоен по природа.Въпреки че пред враговете си се държи нагло,О'Браян винаги е бил добър с останалите,дори само под марковите дрехи,които винаги носи.Обича да обикаля Земята,тъй като обича да пътува.Когато има свободно време,взема яхтата,която му е подарена за шеснайстия му рожден ден,и плава по океана.Родителите му са много строги и винаги са се опитвали да каляват характера му и да направят Дейв,такъв какъвто искат да бъде,но и той не им се дава лесно.За да разпусне обикновенно кани всичките си приятели от "Upper East Side" ,където и отраства,на купони,които понякога продължават и с дни.Когато се чувства зле или пък нещо го тревожи,Кристофър излиза и започва да тича,слушайки любимите си песни.Мрази,когато някои от съучениците му се перчат с парите си,тъй като мрази това,въпреки че и той доста пъти го е правил,за да си отмъсти на някого.Също така мрази и надменноста и завистта,които бликат като фонтан от хората,които го заобикалят.Но като всеки нормален човек,Крис също има недостатъци,които доста му пречат.Например,тийнейджърът няма никакво търпение.Иска всичко да става много бързо,тъй като така са го научили и родителите му.Всичко и на момента са му вземали,стига Кристофър да поиска..
История: Наследникът на фамилия О'Браян се ражда на 2 март в Канада,където и живее през пътвите няколко години от живота си.Малко по - късно семейството му се мести в Лос Анджелис,тъй като баща му там основава нова фирма,но след като назначава човек,който да се грижи за нея,те отново се местят в Ню Йорк,където и до днес живеят.Кристофър няма братя и сестри,но винаги е искал.Семейство О'Браян винаги са били на почивки до Хавай и още няколко страни в Европа,заради което,семейството е пропускало почти всички рождени дни на сина си,но винаги са гледали да му се реваншират като му копували скъпи неща,като яхти,коли и хотели на негово име.Въпреки това малкият Крис никога не е бил щастлив,но никога не го е показвал,тъй като знае,че родителите му правят всичко,за да му осигурят жастливо бъдеще.Кристофър въпреки че знае за магическото училище,в което трябва да отиде да учи,той решава,че все още не е готов да загърби живота си,който в момента живее и обеждава родителите си да не отива веднага,а да отиде когато стане на шеснайсет години.Родителите му се съгласяват,но само ако Крис се подготви за това,което ще го очаква "там", младият О'Браян се съгласява,но много рядко някой би могло да го забележи да чете книга или да прави нещо свързано с учението си,което ще получи в "Хогуортс".
Когато тийнейджърът става на шеснадесет години,дори не успява да отпразнува рождения си ден,тъй като родителите му веднага го изпращат да учи в магическото училище...Въпреки че в началото О'Браян доста се противял да остане в училището,щом пристигнал там искал да избяга,но не намерил как и се примирил с идеята,че ще трябва да направи всичко възможно да го изключат или нещо такова,за да може да се върне и да си живее живота,който до сега е живят.

Допълнително:
~ Знае английски и френски
~ Обича да спортува и да се играе различни роли
~ Любимият му цвят е небесно синьо

Дейвид МакКартни

Брой мнения : 1
Дата на регистрация : 25.08.2010

Върнете се в началото Go down

Герои на шести курс Empty Re: Герои на шести курс

Писане by Елена Николаевна Чет Яну 27, 2011 4:46 pm

Първо, че трябва да направиш тестовете за разпределение по курс и дом, но това няма значение, защото форумът се затваря...
Елена Николаевна
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Герои на шести курс Empty Re: Герои на шести курс

Писане by Лекси Спенсър Вто Май 31, 2011 8:26 pm

Герои на шести курс F08de0f22677251a079f7ab7607e4a70

Име: Александра Джеймс Спенсър (Лекси Спенсър)

Възраст: 16

Кръв: Чистокръвна

Външен вид: Хората винаги са ме гледали странно. За тях, аз имам странен външен вид. Но пък, това е от части правилно. Колко често сте виждали хора с огненочервена коса, която да е такава по природа? И... колко често сте виждали хора с кожа, бяла като брашно, без да са болни от някаква болест? Предполагам отговора и на двата въпроса е "николко". Никога не съм се оплаквала от външния си вид. Харесвам се такава каквато съм. Както вече казах, косата ми е червена. Да, червена, по рождение. Очите ми притежават катраненочерен цвят, които, както повечето хора са ми казвали, са "нещото, което първо хваща другите очи". Когато се притесня, или се смутя по някакъв начин, бузите ми придобиват розов оттенък и ме правят като повечето рускини, ако се сещате.
Винаги съм казвала, че устните ми са любимата ми част - плътни и с цвят на зряла праскова. Стават още по-хубави, ако съм ги облякла в безцветен гланц. Както споменах, кожата ми е млечнобяла, затова избягвам дългото излгане на слънце, вреди ми. Фигурата си никога не съм поддържала с някакъв спорт, тя просто е стройна и не ми е било нужно да намалям теглото си. Не се славя с висок рът - 1.62 съм, но понякога компенсирам с токчета. Макар че не спортувам, йогата заема по час-два от деня ми.

Характер: Аз не мога сама да опреледя характера си. Баща ми винаги е казвал, че съм сложна мозайка от качества и недостатъци, но като мой баща винаги е казвал, че повечето са качествата, разбира се. Като за начало, бих казала, че съм доста срамежлива. Трудно се запознавам и следователно, трудно правя приятелства. Не съм от този тип хора, които обичат купоните и безсънните вечери. Предпочитам тиха вечер с приятели, филм и клюки. Откакто съм в Хогуортс, нямам време за такива глезотии, но пък за какво са ваканциите?
Старая се да съм мила с всички и да помагам колкото се може повече. Това ми доставя голямо удоволствие, а и съм забелязала, че зарежда с много положителна енергия другите хора. Маниак на тема животни съм и обожавам всякакви - дори и най-дребните буболечици.
Време е май да спомена и някой друг недостатък. Инат. Страшно ината и своенравна съм и винаги правя нещата по своя начин. Може да съм мила и добра на пръв поглед, но нали знаете - тихите води са най-дълбоки. Забравих да спомена, че съм много амбициозна и се боря за целите си докрай.
Вегетарианка съм, но обожавам сирене.

История: Фамилията ми, Спенсър, била доста известна магьосническа фамилия още отпреди повече от два века. Предците ми са се заселили по териториите на днешен Уелс някъде около 1800 година. Те били уважавани и знатни, нямало е човек, който да опетни рода. Баща ми, Джеймс, бил гордостта на рода, поне по неговите години. Бил много умен, взимал си всички оценки в Хогуортс само с Изключителен. Плюс това, бил отличен пазач на куидичния отбор и горд носител на няколко медала. Като цяло - син-мечта. Той завършил и започнал работа в Министертвото на магията.
Той вдъхвал респект и няма да крия, имал доста жени, които искали да се възползват от факта, че бил неженен. В крайна сметка, след две години работа в Министерството, баща ми се оженил за Катерина, жена, която също работела там. До деня на самата сватба, баща ми не знаел, че Катерина всъщност е от род със смъртожадни. Чистокръвни, но все пак... смъртожадни. Това била огромна черна точка в историята на нашия род.
Но... свършен факт. Сватбата вече минала, а разводите не си приемали на добре от страната и на двата рода. Минали няколко месеца от сватбата и Катерина донесла на баща ми новината, че е бременна. тя не искала дете, но баща ми я принудил да го роди. Както се досещате, въпросното дете съм аз. След раждането ми, Катерина ме изоставила на баща ми, под предтекст, че не иска да се грижи за мен. Ето сега може да си обясните факта защо не я наричам "майка", а просто Катерина.
Още от малка ме учат, че съм по-специална от другите. Разбирах всяко нещо, което ми казваха и го приемах нормално. Учех се на елементарни магии, исках и аз да приличам на баща си. Интересното бе, че ми се получава. Свързах се с други деца магьосници на моята възраст и започнахме да контактуваме и обменяме опит. Когато бях на 11, по традиция постъпих в Училището за Вълшебства и Магии.
Сега съм ученичка предпоследна година, учението ми върви и с всеки изминал ден се гордея все повече със самата себе си. Не съм срещнала истинската любов, но и за това има време, нали?

Допълнително: В къщата си в Уелс има куче боксер - Тим.
Лекси Спенсър
Лекси Спенсър
Грифиндор, Шести курс
Грифиндор, Шести курс

Брой мнения : 6
Дата на регистрация : 07.12.2010

Върнете се в началото Go down

Герои на шести курс Empty Re: Герои на шести курс

Писане by Елена Николаевна Сря Юни 01, 2011 7:31 am

Одобрена си.
Елена Николаевна
Елена Николаевна
дир. на Хогуортс, пр-л по ЗсЧи; р-л на Слидерин

Брой мнения : 617
Дата на регистрация : 19.08.2010
Местожителство : На прага между мечтите и реалността.

Върнете се в началото Go down

Герои на шести курс Empty Re: Герои на шести курс

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите